Двете думи, без които изречението не разказва нищо: учебен материал за главните части на изречението, подлога и сказуемото. Въпросите за откриване, пълният член, съгласуването и разликата между просто и сложно изречение

Синтактичният разбор започва с два въпроса: кой и какво прави. Урокът за главните части на простото изречение подрежда темата така, че петокласникът да може да работи и самостоятелно. В началото е обяснено защо подлогът и сказуемото се наричат главни и какво остава от изречението без тях. Следва практическа схема в две стъпки: първо се открива сказуемото чрез въпросите за действие и състояние, а след това подлогът чрез въпросите „Кой?“ и „Какво?“, зададени към него. Отделни раздели показват с какво се изразява подлогът: съществително име, съчетание с него или местоимение. Тук е обособено и правилото за членуване, което създава най-много грешки, с примери за верен и за погрешен запис. Сказуемото е разгледано откъм глаголните му особености и откъм съгласуването с подлога по лице и число. Самостоятелен акцент е поставен върху разликата между главните и второстепенните части. Практическата част включва три упражнения: откриване на подлог и сказуемо, поправяне на членуването и съставяне на собствени изречения с различен вид подлог. Решенията остават работа на ученика. Подходящ за преговор, за домашна работа и за подготовка за класна работа.

Една и съща дума може да е съществително име по част на речта и подлог по служба в изречението, а именно това смесване обърква най-често учениците. Материалът е подреден справочник, който разделя ясно двата въпроса и дава към всяко понятие кратко определение и подбрани примери. Първата част изброява последователно десетте части на речта в българския език, от съществителното и прилагателното име през местоимението, числителното име и глагола до наречието, предлога, съюза, частицата и междуметието, като всяка е обяснена с какво назовава или какво изразява и е онагледена с примерни думи. Втората част преминава към частите на изречението. Разгледани са главните части, подлогът и сказуемото, с въпросите, чрез които се откриват, и с начина, по който се подчертават. След тях идват второстепенните части: определението, допълнението с разграничението между пряко и непряко и с ролята на предлозите, обстоятелственото пояснение с неговите разновидности за място, начин, време, количество, причина и цел, както и приложението и сказуемното определение. Всяка част е придружена с изречения, в които съответната служба е откроена, така че правилото веднага да се види в действие. Материалът е удобен за преговор преди контролна или класна работа, за самостоятелна подготовка вкъщи и за бърза справка при синтактичен разбор на изречение в прогимназиалния етап.

Още преди звънеца на дъската стоят заглавието, три кратки изречения за жътвата и знаците, с които се подчертават двете главни части, а часът тръгва с покана учениците да станат езикови детективи. Планът започва с наблюдение: учителят чете изреченията, класът казва по какво си приличат, а очакваните отговори са изписани, за да не се губи време. Оттам се стига до правилото за подлога и сказуемото и до кратко обяснение как изречението се разширява с второстепенни части, придружено с образно сравнение за запомняне. Частта за подлога води през два примера с точни въпроси и реплики, добавя проверката със заместване с местоимение и отделя внимание на случая, в който подлогът не е реалният извършител. Следва изброяване на частите на речта, с които подлогът може да бъде изразен, всяка с готов пример, и правописният момент за пълния член, обяснен на детски език. Частта за сказуемото разграничава действие от състояние с двойки примери, показва какво се случва, когато се включи помощен глагол, връща правилото за пълния член в нов контекст и обяснява съгласуването с бърз пример. Финалната третина съдържа разграничението между просто и сложно изречение с упражнение за броене с пръсти, обяснение на синтактичния анализ чрез сравнение с разглобяване на играчка, три бързи въпроса за проверка и домашна работа в два варианта, по-лесен и по-задълбочен.

Изречение, което може да се замени с една дума, но заема мястото на подлога: с такъв кратък текст започва урокът и веднага поставя въпроса кой всъщност върши действието. От входната ситуация се извежда самото понятие и целите на разработката. Същността е обяснена чрез няколко прости признака: коя позиция заема подчиненото изречение, с кои местоимения може да бъде заместено и на кои въпроси отговаря, като е даден разбор на пример, при който в главното изречение подлог изобщо липсва. Основната част подрежда типовете подложни изречения едно по едно: въведените с относително местоимение, тези към главно изречение без изразен подлог, тези при съставно сказуемо с прилагателно или причастие и глагола „съм“, както и тези при сказуемо с частицата „се“. Всеки тип е показан с пример, с въпрос към него и със замяна, която доказва службата му. Самостоятелен акцент е поставен върху разграничаването на подложното от допълнителното изречение, защото от него зависи и пунктуацията. Следват съюзите и съюзните думи, които въвеждат подложни изречения, и синтактичните синоними, при които позицията на подлога е заета ту от дума, ту от цяло изречение. Пунктуационната част е кратка и подредена по разположение: подчинено изречение пред главното, подчинено изречение след главното със съюза „че“ и случаите със съюза „да“ или с въпросителна дума, към които е добавена и една особеност извън правилото. Обобщението събира всичко в списък за преговор. Разработката е подходяща за усвояване на новата тема и за упражнения върху запетаята.

Разборът на изречението изглежда труден само докато въпросите не се подредят в правилния ред, и точно това прави разработката. Тръгва се от кратък текст от пет изречения, върху който се показва как се прави синтактичен анализ. Първото изречение е разгледано изцяло като образец: как се открива сказуемото, как след него се определя подлогът и как се проверява със заместване. Следват второстепенните части, всяка със своя въпрос и със знака, с който се подчертава при разбор. Отделно уточнение е посветено на случаите, в които подлогът не е истинският вършител на действието. Обяснено е и как се различават близките по въпрос части: кога поясняваме сказуемото и кога съществителното име, както и защо един и същ въпрос може да води и към подлог, и към допълнение, и към определение. Дадени са и проверките с местоименията. Въведено е понятието за разширена част, показано върху самия разбор. Накрая е посочено правилото за сложните изречения и е поставена самостоятелна задача върху останалите изречения от текста, чиито отговори не са дадени наготово. Подходящо за упражнение в час, за домашна работа и за преговор преди изпитване по синтаксис.

Разборът на изречението започва с едно просто действие: преброяване на сказуемите. Оттам нататък всичко останало си идва на мястото – дали изречението е просто или сложно, къде трябва да застане запетаята и коя дума е подлог. Настоящият тест изгражда двадесет въпроса точно около този ход на мислене. Началните въпроси установяват основните понятия. Проверява се разпознаването на изказ, в който подлогът не е извършителят на действието, а истинският изпълнител е посочен с предложен израз, както и разграничаването на действие от състояние. Отделна линия е за съставното сказуемо – съчетание от спомагателен глагол и име. Няколко въпроса изискват разпознаването му и отличаването му от изказ, в който сказуемото е образувано с помощна дума за бъдеще време. Отделно се проверява и въпросът, на който отговаря сказуемо, изразяващо признак. Значително място заема правописът. Два въпроса са за пълния член: при подлог от мъжки род и при съществително след спомагателния глагол. Двете положения се решават по едно и също правило, но обикновено се възприемат като различни. Следват въпросите за съгласуването по лице и по число. Условията предлагат близки изречения с разместени глаголни форми, така че верният избор изисква съобразяване с подлога. Няколко въпроса разграничават просто от сложно изречение по броя на сказуемите, включително случай, при който двете съставящи са разделени само със запетая, и случай, при който между тях стоят и запетая, и съюз. Отделен смислов кръг е за второстепенните думи – коя пояснява подлога и коя пояснява сказуемото. Разграничението се решава чрез въпроса, зададен към думата. Няколко условия разглеждат с какво може да бъде изразен подлогът: с местоимение, с числително име и с прилагателно име, употребено самостоятелно. Във всяко от тях сред отговорите има изречения, в които същата дума е допълнение – проверка дали ученикът мисли за службата. Заключителните въпроси изискват откриване на подлога чрез подходящ въпрос, замяна с лично местоимение и посочване на първата стъпка при разбор на изречение с две действия. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос, което назовава службата на думата и правилото зад избора. Всички условия следват един и същ модел: сред четири близки изречения се търси единственото, което отговаря на изискването. Разликата между тях често е една буква в окончанието или мястото на една дума, така че отгатването е изключено. Стойността на темата е основополагаща. Без сигурно откриване на подлога и сказуемото не може да се направи нито правилен разбор, нито правилна пунктуация. Затова задачите тренират практическо умение върху жив текст, а не заучаване на определение, и завършват с въпрос за самата последователност на разбора. Езиковият материал е кратък и всекидневен – прозорец и вятър, котарак на килима, градушка по ламарината, деца в двора. За преподавателя тестът е готово средство за текущ контрол, за обобщение или за диагностика преди писмена работа. За ученика материалът е конкретна и проверима подготовка за класна работа и за изпит и надеждна опора при синтактичен разбор.