Кого видя и какво получи: разработка върху прякото и непрякото допълнение в изречението, частите на речта, членуването и упражнения за 5. клас

Едно изречение за чуждото патенце, което на сутринта веднага привлякло вниманието, е достатъчно, за да проличи разликата между най-важното в изречението и подробностите около него. Разработката тръгва от този разбор, стига до определението за второстепенни части и веднага след него въвежда двете групи, на които се разпада изречението, показани върху същия пример. Оттук нататък вниманието е насочено към допълнението: какво пояснява то, какво назовава, как се отбелязва при синтактичен разбор и с кои въпроси се открива, зададени точно към сказуемото. Всяко твърдение е подкрепено с кратък пример и с въпроса, който води до отговора. Следва изброяване на частите на речта, с които допълнението може да бъде изразено, като за всяка е даден отделен пример от ежедневната реч. Централният раздел разграничава двата вида допълнение: по какво се различават, с кои въпроси се откриват и как всяко от тях се проверява чрез заместване с кратка дума, а примерите са подредени така, че разликата да си личи веднага. Правописната част обяснява кога допълнението от мъжки род, единствено число се членува с кратък член и по какво се различава от подлога. Финалното обобщение прибира определението, въпросите, двата вида и проверките на едно място, така че текстът да върши работа и при първо усвояване на темата, и при преговор преди синтактичен разбор.

Прякото и непрякото допълнение се различават лесно на теория и трудно в изречение. Тестът предлага работещ подход: въпросът, който откриваме, и кратката форма, с която можем да заменим думата. Задачите са 20, всички от затворен тип и с по четири варианта. Първата група е върху разпознаването. Проверява се в кое изречение изобщо има допълнение, къде то е пряко и къде непряко, кога се свързва със сказуемото директно и кога чрез предлог. Отделна задача изисква да се посочи изречението, в което допълнение липсва – при безлично сказуемо. Втората група обхваща начините за изразяване. Разгледани са допълнения, изразени със съществително, с прилагателно, употребено като название на лица, с местоимение и с числително име. Тези случаи се пропускат често, защото се очаква допълнението да бъде само съществително. Третата група е върху проверката чрез въпроси. Дадени са двойки въпрос и отговор, а ученикът преценява коя от тях води до пряко и коя – до непряко допълнение. Има и задача с изречение, в което присъстват едновременно и двата вида. Четвъртата група е върху замяната с кратки форми – за пряко и за непряко допълнение, включително разпознаване на грешна замяна. Отделни задачи разглеждат разликата между употребите на една и съща дълга форма в различни изречения. Последната задача свързва темата с членуването: щом думата е допълнение, тя се членува с кратък член. Отговорите са изведени накрая, с посочен въпрос за проверка при всеки верен избор. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването отнема около половин учебен час, което оставя време за разбор на дъската. Най-полезни са задачите със замяна. Когато думата може да се замени с кратка форма за пряко допълнение, тя е пряко допълнение; когато изисква формата за непряко – съответно другото. Проверката е бърза и работи във всяко изречение, включително при по-дълги конструкции. Ценна е и групата за начините на изразяване. Разпознаването на допълнение, изразено с прилагателно или с числително, показва, че службата в изречението не зависи от частта на речта, а от връзката със сказуемото. Полезна е и последната задача. Тя свързва синтаксиса с правописа: изборът между пълен и кратък член зависи именно от това дали думата е подлог, или второстепенна част. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готова формулировка за коментар. За ученика при самостоятелна работа те служат като кратък наръчник по синтактичен разбор.

Този вариант проверява допълнението в естествената му среда – редом с останалите части на изречението. Част от задачите изискват първо да се отдели групата на подлога от групата на сказуемото и едва тогава да се търси търсената част. Задачите са 20, всички от затворен тип и с по четири варианта. Първата група е върху ориентирането в изречението: коя част пояснява подлога и коя – сказуемото. Тези два въпроса стоят в началото, защото без това разграничение разборът на второстепенните части се обърква. Втората група е върху видовете допълнение. Проверява се къде то е пряко и къде непряко, кога се свързва със сказуемото без предлог и кога чрез предлог, както и в кое изречение присъстват едновременно и двете. Третата група обхваща начините за изразяване – със съществително, с местоимение, с числително и с прилагателно, употребено като название на лица. Отделна задача изисква да се посочи изречението, в което допълнение изобщо няма. Четвъртата група е върху проверката. Дадени са двойки въпрос и отговор, чрез които се откриват двата вида допълнение, както и изречения, при които трябва да се прецени коя замяна с местоимение е правилна и коя води до безсмислица. Последната задача свързва темата с правописа: думата, която е допълнение, се членува с кратък член. Отговорите са изведени накрая, с посочен въпрос или замяна при всеки верен избор и с кратко пояснение защо останалите варианти отпадат. Формулировките са стегнати и позволяват бърза самопроверка. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение в час и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за раздаване, а решаването отнема около половин учебен час, което оставя време за упражнение на дъската. Преимуществото на този вариант е началото. Първите две задачи не питат направо за допълнението, а изискват изречението да бъде разделено на групи – навик, който улеснява целия по-нататъшен разбор и предотвратява честото бъркане на второстепенните части. Полезни са и задачите с погрешни замени. В тях местоимението е поставено на място, където звучи неправилно, и това прави разликата между двата вида допълнение очевидна, без да е нужно дълго обяснение. Ценна е и задачата за изречение без допълнение. Тя показва, че не всяко действие се насочва към лице или предмет, а някои сказуеми се задоволяват с обстоятелствено пояснение. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават кратка формулировка за коментар. За ученика при самостоятелна работа те служат като наръчник с проверки, приложими при всяко изречение.

Учителят влиза в час с обещание за игра и превръща учениците в детективи на изреченията, а оттам целият урок върви като готов сценарий с реплики, въпроси и очаквани отговори. Планът започва с подготовката за часа: посочени са целта, необходимите материали и краткото припомняне на главните части, с което класът трябва да влезе в новата тема. Новото знание е въведено през едно-единствено изречение, върху което се извършва цялата първа част от разбора, стъпка по стъпка и с водещи въпроси, докато учениците сами стигнат до извода какво правят думите, които не са главни части. Следва частта за групата на подлога и групата на сказуемото с кратка задача за половин минута. Централният раздел е посветен на допълнението: как се въвежда през представата за действие, с какви въпроси се открива, как се отбелязва при разбор и с какви части на речта може да бъде изразено, като за всяка от тях има подготвен пример и въпрос към класа. Отделно са разграничени двата вида допълнение, всеки с по три изречения за работа и с игрова проверка чрез заместване с кратка дума. Кратък раздел решава и въпроса с членуването на допълнение от мъжки род, единствено число. Финалната третина съдържа две задачи за затвърждаване с очаквани отговори, подредено обобщение на наученото и домашна работа. За всеки етап е посочено ориентировъчно време, така че урокът да се побере в един учебен час.

Една и съща дума може да е съществително име по част на речта и подлог по служба в изречението, а именно това смесване обърква най-често учениците. Материалът е подреден справочник, който разделя ясно двата въпроса и дава към всяко понятие кратко определение и подбрани примери. Първата част изброява последователно десетте части на речта в българския език, от съществителното и прилагателното име през местоимението, числителното име и глагола до наречието, предлога, съюза, частицата и междуметието, като всяка е обяснена с какво назовава или какво изразява и е онагледена с примерни думи. Втората част преминава към частите на изречението. Разгледани са главните части, подлогът и сказуемото, с въпросите, чрез които се откриват, и с начина, по който се подчертават. След тях идват второстепенните части: определението, допълнението с разграничението между пряко и непряко и с ролята на предлозите, обстоятелственото пояснение с неговите разновидности за място, начин, време, количество, причина и цел, както и приложението и сказуемното определение. Всяка част е придружена с изречения, в които съответната служба е откроена, така че правилото веднага да се види в действие. Материалът е удобен за преговор преди контролна или класна работа, за самостоятелна подготовка вкъщи и за бърза справка при синтактичен разбор на изречение в прогимназиалния етап.

Този вариант проверява темата чрез повторение на едни и същи изречения в различни контексти. Едно и също съществително се появява в няколко задачи – веднъж като пряко допълнение, друг път след предлог – и така разликата между двата вида става очевидна. Задачите са 20, всички от затворен тип и с по четири варианта, изградени върху кратки изречения от всекидневната реч. Първата група е върху разпознаването: в кое изречение има допълнение, къде то е пряко и къде непряко, кога е свързано със сказуемото без предлог и кога чрез предлог. Отделни задачи изискват да се посочи изречение само с непряко допълнение и такова, в което присъстват едновременно двата вида. Втората група е върху проверката с въпрос. Дадени са двойки въпрос и отговор, а сред тях трябва да се различи онази, която открива именно допълнение, а не обстоятелствено пояснение или определение. Третата група обхваща начините за изразяване – със съществително, с прилагателно, с местоимение и с числително име, като всеки случай е представен в отделна задача. Четвъртата група е върху замяната с кратки форми. Неверните варианти поставят формата за пряко допълнение там, където е нужна другата, и обратно – грешка, която се чува веднага, но при разбор често остава незабелязана. Последните задачи свързват темата с членуването и с разграничението кое пояснява сказуемото. Отговорите са изведени накрая, с посочен въпрос или замяна при всеки верен избор и с уточнение защо останалите варианти не са допълнения. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху темата, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването отнема около половин учебен час, което оставя време за коментар в клас. Преимуществото на този вариант е повторяемостта на примерите. Когато една и съща дума се появи в няколко изречения с различна служба, ученикът вижда, че видът на думата не решава нищо – решава връзката ѝ със сказуемото. Особено полезни са задачите, в които трябва да се прецени дали дългата форма може да бъде заменена с кратка. Тази проверка е приложима във всяко изречение и дава сигурен резултат дори когато въпросът не помага. Ценна е и последната група. Тя връща темата към общата картина: допълнението е част от групата на сказуемото и това определя както разбора, така и правописа при членуване. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават кратка формулировка за коментар. За ученика при самостоятелна работа те служат като кратък наръчник с готови проверки.