Контролна работа – тест по български език върху раздела „Възприемане и създаване на текстове“: 20 задачи с отговори – дискусия, анотация, отговор на нравствен въпрос, редактиране. Думата на място

Обобщителен тест върху раздела, който започва с автентична учебна ситуация и постепенно преминава към отделните умения, изграждани в него. Задачите са 20, всички от затворен тип и с по четири варианта, като немалка част от тях търсят неверния отговор. В началото е поместен кратък откъс с реплики на трима ученици. Върху него са зададени три въпроса: от какъв вид текст е откъсът, коя е темата му и кой израз би бил подходящ за неговото приключване. Така разговорът се разпознава по своите белези, а не по описание. Следващата част е върху видовете текст. Проверяват се подходящите въпроси и заглавия за отговор на нравствен въпрос, неговото основно предназначение и структурата му, както и характеристиките на анотацията – какво съдържа тя, върху какво може да се напише и кой израз ѝ подхожда и кой не. Третата част е върху дискусията: какво е необходимо за провеждането ѝ, какви са задълженията и границите на водещия и кои проблеми стават за обсъждане. Четвъртата част е насочена към езиковата култура. Тук са задачите за неуместно употребена дума, за необходимата операция при поправяне на изречение, за преброяване на допуснатите грешки с разграничение по вид, за правописа на конкретна дума и за обеззвучаването на съгласна – типична грешка, която се среща постоянно. Отделен въпрос разглежда кога повторенията в речта са уместни – наблюдение, което свързва граматичното правило със стилистиката. Отговорите са изведени накрая в компактен вид и позволяват проверка за няколко минути. Материалът е подходящ за контролна работа върху раздела, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване и се решава в рамките на един учебен час. Преимуществото му е началото с жива ситуация. Вместо да се пита какво представлява даден вид общуване, тестът показва пример и изисква той да бъде разпознат, а после и продължен с уместен израз. Това е много по-близо до реалното умение. Особено полезна е задачата за обеззвучаването. Тя изважда една конкретна и много често допускана грешка от общата категория правопис и я поставя отделно, което помага правилото да се запомни. Ценен е и въпросът за уместните повторения. Обикновено повторението се сочи като недостатък, а тук се показва, че при определено намерение то е изразно средство – наблюдение, което разширява представата за добър изказ. За преподавателя тестът дава готова проверка с еднозначни отговори. За ученика при самостоятелна работа резултатът показва точно кое от четирите умения в раздела се нуждае от повторение.

Вариант с подчертано практическа насоченост: голяма част от задачите изискват работа с конкретно изречение – да се открият грешките в него, да се преброят или да се посочи начинът, по който трябва да бъде поправено. Задачите са 20, всички от затворен тип. Тестът започва с кратък текст, върху който са зададени три въпроса. Те изискват да се определи видът на текста, обектът, който представя, и изразът с оценъчен характер – проверка за четене с разбиране, съчетана с познаване на характеристиките на този вид текст. Втората част е върху редактирането и е най-обширна. Три задачи изискват да се преброят допуснатите грешки в дадено изречение, като се разграничат правописните от пунктуационните – формат, който проверява едновременно грамотност и внимание. Други две изискват да се посочи какъв вид операция за поправяне е необходима, включително случай, в който трябват две различни операции. Отделна задача търси неуместно употребената дума сред четири близки изречения. Третата част е върху дискусията: кои теми и кои ситуации са подходящи за нея, кой проблем не подлежи на обсъждане и кое твърдение за нейната същност не е вярно. Четвъртата част обхваща анотацията и отговора на нравствен въпрос – характеристиките им като видове текст, подходящите заглавия и задължителните структурни части. Включени са и два въпроса върху лексиката – за отношението между двойки думи и за разпознаване на термин. Отговорите са изведени накрая в кратък вид, удобен за бърза проверка на цял клас. Материалът е подходящ за контролна работа върху раздела, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за раздаване и се решава в рамките на един учебен час. Най-ценни са задачите с броене на грешки. Те са трудни, защото не е достатъчно да се усети, че нещо не е наред – трябва да се преброят точно нарушенията и да се разпределят по вид. Такива задачи се срещат при външно оценяване и рядко се упражняват отделно. Полезна е и задачата, при която едно изречение изисква две различни операции за поправяне. Тя показва, че редактирането не е механично действие, а преценка какво точно липсва или пречи. Ценен е и въпросът за отношението между двойки думи. Сред четири на пръв поглед еднакви двойки една се различава по смисловата връзка – наблюдение, което изисква вглеждане в значението, а не в звученето. За преподавателя тестът дава готова проверка с ясни отговори. За ученика при самостоятелна работа грешките показват точно кое умение куца – правописът, пунктуацията или познаването на видовете текст.

Дялът за текста в общуването събира на едно място неща, които на пръв поглед нямат много общо: обявата и дискусията, стиловете и редактирането, тезата и масовата комуникация. Именно затова обобщителната проверка изисква тест, който минава през всичко това, без да се задълбочава прекомерно в нито едно. Настоящата разработка е направена точно с такъв обхват. За начало е даден фрагмент от ученически форум по спорна и близка до учениците тема — три различни мнения, изказани едно след друго. Първите пет задачи изискват ученикът да определи вида на текста, темата на дискусията, изказването, което съдържа теза с аргумент, стила на изказа и комуникативното намерение на участниците. Форумът е удачен избор за начало, защото в него всички основни понятия от дяла присъстват едновременно. Следващите дванадесет задачи преминават през целия учебен материал. Проверяват се видовете текст в общуването, характеристиките на официалното общуване, задължителните елементи на обявата, целта на редактирането и разпознаването на отделните му операции, същността на тезата при нравствен въпрос, понятието масова комуникация, особеностите на научно-популярния стил, разграничаването на официалното от неофициалното изказване, характерът на форумната реплика и видовете доказателства в дискусия. Последните три задачи са практически, с място за писане. Първата изисква редактиране на изречение с приложение на две различни операции наведнъж. Втората поставя нравствен въпрос и изисква формулиране на теза с кратък аргумент. Третата иска ученикът сам да посочи пример за официален текст, да определи неговия подател и да формулира целта му — задача, която проверява дали понятията се пренасят върху реални ситуации. Отговорите обхващат всички задачи. При затворените въпроси всеки верен избор е обоснован с кратко обяснение, а при трите отворени са дадени примерни ученически отговори, при които е показано и кои операции или елементи са приложени. За учителя това е готов обобщителен тест в края на дяла или преговор преди контролна работа, с вградени критерии за оценка. За ученика той е ясна проверка кои от многото понятия в раздела владее уверено и кои се нуждаят от повторение.

Този тест обхваща целия дял накуп: художествен и научно-популярен текст, официално и неофициално общуване, обява и дискусия, редактиране и нравствен въпрос. Обхватът е широк по замисъл — обобщителната проверка има смисъл само ако мине през всичко, което е преподадено, а не през избрани части от него. Началото е фрагмент от ученически форум по въпрос, който засяга пряко всеки в класа — как се учи най-добре. Трима участници описват различни подходи. Първите пет задачи изискват определяне на вида текст, откриване на общото между две от изказванията, преценка на езика и на преобладаващия тип изказ, както и разпознаване на комуникативното намерение. Особено ценна е втората задача, която изисква обобщение на две мнения — умение, отиващо отвъд простото разпознаване. Следващите дванадесет задачи преминават през понятийния апарат на дяла: същността на художествения текст, основния елемент на епическия, определението за дискусия и за аргумент, целта на редактирането и същността на заместването, структурата на отговора на нравствен въпрос, характеристиките на научно-популярния стил и на масовата комуникация, разграничаването на официалния от неофициалния текст, отличителните белези на обявата. Задачите съзнателно редуват различни области, така че ученикът да превключва между тях — както се случва и на реално изпитване. Практическата част включва три задачи с място за писане, всяка от различен тип. Първата изисква посочване на пример за текст от масовата комуникация с определяне на подател и получател. Втората — редактиране на изречение с приложение на две операции наведнъж. Третата предлага избор между три нравствени въпроса и изисква писмен отговор с теза, аргумент и извод. Отговорите обхващат всички задачи. Затворените въпроси са придружени с кратко обяснение на основанието за верния избор, а към трите отворени са дадени примерни ученически отговори, включително готов образец на отговор на нравствен въпрос с ясно обозначени части. За учителя това е готов обобщителен тест в края на дяла или преговор преди контролна работа, с вградени критерии за оценка. За ученика той показва точно кои от многото понятия в раздела владее и кои му предстои да повтори.

Тест по тема, за която трудно се намират готови материали – дискусията като форма на общуване. Четиринадесет задачи, при това с два приведени записа на реални разговори. Именно тези два записа отличават материала. Единият е ученическа дискусия за правилата на движение, другият – работен момент от учебен час. Ученикът вижда как изглежда дискусията отвътре, вместо да учи определението ѝ наизуст. Началото е теоретично и обхваща пет задачи. Те изясняват какво е необходимо, за да се проведе дискусия, каква е работата на водещия, кои проблеми са подходящи и кои не, и в какви обстановки такъв разговор изобщо е възможен. Особено полезна е задачата за темите. Тя изисква да се различи дискусионният проблем от чисто информативния въпрос, а сред възможностите стоят четири близки формулировки по една и съща тема – само едната от тях допуска различни мнения. Средището е първият приведен запис. Върху него са зададени три задачи: коя е темата на разговора, защо точно един от участниците е водещият и кой начин на придвижване не е споменат. Последната проверява внимателно четене, а не разбиране на понятия. Задачата за водещия е находчиво построена: сред четирите възможности три са истински признаци на тази роля, а четвъртата описва нещо съвсем друго – количеството информация. Оттам тестът се връща към теорията с две задачи – какъв вид общуване е дискусията и какво поведение е допустимо в нея. Втората засяга нещо, което рядко се пита: правилата на спора и границите на несъгласието. Следват две задачи с практическа насоченост – подходяща тема и подходящ израз за откриване. При втората са приведени четири реплики, а трябва да се разпознае онази, която подхожда за начало, а не за друг момент от разговора. Финалният блок е върху втория запис и е кратък, но точен. Едната задача пита кое твърдение за разговора не е вярно, а другата изисква да се различат термините от обикновените думи в него – проверка, при която трябва да се разбира какво изобщо прави една дума термин. Отговорите са изведени накрая в един компактен ред, номерирани поред от първата до четиринадесетата задача. За преподавателя това е готова проверка за края на темата, без нужда от подготовка. Двата записа вършат работа и поединично – като образци, които се четат преди самото провеждане на дискусия в час. За ученика ползата е двойна: усвоява понятията и същевременно вижда как се води разговор по спорен въпрос. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома преди изпитване.

Тест по български език върху отговора на нравствен въпрос, който води ученика през целия път – от разчитането на готов образец до самостоятелното създаване на такъв текст. Началото представя завършен ученически отговор на въпроса какво човек би искал да промени в отношенията си с другите. Авторът разказва случка със съученичка, чието рязко държание отначало го засяга, но по-късно се оказва обяснимо. Петте задачи към текста проверяват какво точно иска да промени авторът в себе си, какъв тип доказателство използва, кое предизвиква промяната в мисленето му, какъв извод прави и кой нравствен въпрос стои в основата. Втората част обхваща теорията. Проверяват се изискванията към този тип текст, съдържанието на понятието нравственост, характерът на доказателствената част, ролята на заключението, значението на тезата и правилният ред на частите. Отделна задача изисква да се разпознае нравственият въпрос сред четири – проверка на самата природа на този тип питания. Обособена е и практическа линия, свързана с езика и оформянето: какво не е допустимо в писмен текст, кой израз е неподходящ за писмена форма и на какво се обръща внимание при устно изказване. Последните три задачи изискват създаване на собствен текст с нарастваща сложност. Първата – формулиране на теза по зададен въпрос и кратък довод към нея. Втората – пример от личния опит със ситуация на нравствен избор и обяснение как е разрешена. Третата е най-обемна: избор на един от три предложени въпроса и написване на цялостен отговор с теза, аргумент и извод. Отговорите са придружени с пояснения, а за отворените задачи са дадени примерни решения, включително готов кратък отговор с трите му части. На учителя тестът дава готова проверка преди самостоятелна работа. На ученика служи като подготовка за писане на такъв текст на изпитване.