Образът на Хитър Петър

Особено място сред битовите народни приказки заемат фолклорните творби, проследяващи интересни случки от битовото ежедневие на Хитър Петър. Това са разкази, бликащи от остроумие, в които народното въображение рисува герой, готово да намери изход и от най-трудните житейски ситуации.

Образът на Хитър Петър живее във фолклорната памет на народа като израз на устойчивата твърдост на българския национален характер. Не е случаен изборът на име на героя. Петър – в превод от гръцки език, означава камък. Многовековната история на нашия народ е низ от преодолени трудности и страдания. Тази устойчивост при надмогването на мъката в живота на обикновения човек изразява образът на фолклорния герой Хитър Петър.

Повечето от приказките за Хитър Петър са кратки. Изградени са върху случки от ежедневието. Разкриват взаимоотношенията между хората и показват отрицателното съдържание на явления като алчността, мързела и глупостта.Основното в приказките за Хитър Петър е надхитряването, тоест побеждаването чрез ум и находчивост на алчния, мързеливия и глупавия. Носител на положителни качества, но най-вече на мъдрост, е Хитър Петър.Това е герой, натрупал богат жизнен опит. Отличава се с наблюдателност и съобразителност. Той е обикновен, беден селянин, който дава заслужени уроци на чорбаджии и кметове, на попове и ханджии, на всички, които искат да се надсмеят на бедността, скромността и трудолюбието. Най-силното му оръжие е смехът – винаги безпощаден към злото, но никога жесток. Хитър Петър не призовава към отмъщение, а към справедливост и уважение на личността.

Така звучи и познатата приказка “Отплатата на Хитър Петър”. Завистта на неговите съселяни ги подтиква към зло дело. И Хитър Петър попада в необичайна ситуация. Самият той е излъган. И то не защото е глупав, а защото не вярва, че хората могат да бъдат толкова лоши и умишлено да причиняват зло. Героят се оказва доверчив Той вярва в честността на всеки. Не подозира подлия заговор. Когато разбира, че е надигран, справедливо се отплаща за стореното му зло, като наказва тримата лъжци.

И ако в началото Хитър Петър е жертва, по-късно ролите се сменят. Умен и находчив, той съумява да заблуди тримата завистници, че им е много благодарен. Кани ги на гости и така приспива тяхната бдителност. Подмамени от своята алчност, те купуват неговото зайче за толкова пари, колкото струва хубавата му крава. Зайчето не изпълнява тяхната поръка и се изгубва из храсталаците: “Така Хитър Петър се отплатил на завистниците си за шегата, която му изиграли с кравата…”

Но тъй като “злото не спи под камък”, измамените справедливо завистници се оплакали на цялото село,като отново злепоставят героя и очернят името му: “…да той видят всички колко лош и зъл човек е.”

Решението да се погуби Хитър Петър, като го сложат в чувал и го хвърлят в морето, е взето единодушно от всички селяни. Но в цялото село не може да го надхитри. Нито за миг съобразителният Петър не изпада в отчаяние, а трескаво мисли как да се спаси.

Без да подозира, на помощ идва един глупав овчар. Той е поблазнен от мисълта да стане цар. За нищо повече не мисли. Приема всички условия. Чрез неговия образ народният разказвач осмива прекомерното самочувствие, което не е подплатено с реални възможности и умения. Така се ражда смешното, комичното, макар и с малко горчив вкус. Слушателят не съжалява за гибелта на глупавия овчар, защото тя е неговото заслужено наказание. Справедливо е и наказанието за глупавите и алчни съселяни на Хитър Петър, които сами се хвърлят в морето. На пръв поглед ситуацията е трудно обяснима – цяло село да се издави. Тук глупостта е силно преувеличена (хиперболизация), но това показва до какво може да доведе желанието за бързо забогатяване. Ето как хуморът на приказките преминава в по-силни норми – ирония и сарказъм, когато осмива обществените нрави.

Българинът винаги е бил непримирим към пороците и никога не прощава лъжата, потъпкването на човешкото достойнство, алчността и жестокостта. Те и техните носители са осмени в приказките за Хитър Петър и справедливо са наказани.