Скритите послания на приказки, гатанки и поверия

Защо вълкът е винаги глупав в народните приказки, е ясно на всички. Защо добрият юнак, бързайки да победи страшната хала, помага на незначителни животинки? Защо бягащата от зли врагове девойка, спира за миг, за да помогне на отрупаното с плодове дърво? На тези въпроси отговорът се налага от следващите случки в приказките. Добрият, силният помага на беззащитния, даже ако той самият е в беда.

Но защо неземната хубавица трябва да преживее неудобството да се целува с жаба, за да я превърне в принц? Първият отговор е много лесен. Нравствените сили на девойката най-сполучливо се поставят на изпитание в такава случка. От приказките се знае, че не всички издържат проверката.

Вторият отговор е свързан с цялостната система на въздействие, която разказвачите градят чрез своите приказки. Българинът трябва да научи децата си не само да правят добро на хората, но и с добри очи да се вглеждат в заобикалящия ги свят. Българинът живее сред природата. Той зависи от нейната щедрост. Знае добре жестоката й отмъстителност.
Но той не смята да я покорява. Той иска да живее в хармония с нея. Той се прекръства, преди да посегне към хляба. Мъдростта, натрупана през вековете, му подсказва, че трябва да внуши на своите деца: „Всеки елемент на тази хармония е ценен. “ Всеки елемент има своята стойност в системата ЧОВЕК - ПРИРОДА. Затова юнаците не се срамуват да помогнат на беззащитните мравчици, хубавиците целуват краставата жаба, голите орлета са спасени. Доброто не се връща само от конкретната помощ, която спасените ще дадат. Доброто ще се върне от майката природа.

Приказките са най-благодатният учебник за усвояване и утвърждаване на уроци за цял живот. Децата трябва да станат добри стопани. Обикновената детска жестокост, породена от незнание, трябва да се избегне. Малките слушатели ще усвоят грижовно отношение към своите незабележими, неефектни, а понякога дори грозновати помощници в стопанството, когато в сърцето им е скътано правило, посято по такъв приказен начин. Краставата жаба има нужда от закрила и не заслужава злина, въпреки отблъскващия си вид. Досадните мравки са беззащитни, а добрината им в екосистемата е неоценима. Даже суеверията, символ на невежество в нашето съзнание, крият здрави правила - уважение към хляба, обич към земята и т. н.

По много приятен и незабележим начин разказвачите, обикновено дядовци и баби, са предавали екологични послания на своите внучета чрез пословици, приказки, гатанки, поверия. Заставяли са ги да се вглеждат с добри очи в най-незначителния елемент на екосистемата.

Когато едно момиче от V клас направи първите си открития на екологични правила в народните умотворения, възкликна: „Искам и аз да бъда поучавана по такъв приятен начин! " Можете да откриете и вие любопитни послания, скрити от нашите прадеди в народните поверия, като например тези:

В коледната нощ никой не трябва да става от трапезата, а ако се наложи, става най-възрастният и ходи приведен.

По Коледа бабите нижат за децата герданчета от чеснови скилидки и лук. Дрешките на бебето не трябва да замръкват на простора, за да не ги види месечината.

ПОУКИТЕ НА НЕВОЛЯТА

Всеки път, когато се докосваме до чудния свят на народните приказки, се удивляваме на мъдростта, натрупана от градивния човешки опит. В това отношение неоценимо богатство са битовите приказки, които не са изградени на базата на чудесата, липсват сътворените от фантазията същества, но грабват читателя със своето остроумие и оптимистичен поглед към живота.

„Неволята” е сред приказките, които лаконично, но точно разкриват старо житейско правило, благодарение на което поколенията се развиват и преоткриват света по свой начин. Разказвачът е очертал пътя, по който бащата въвежда в живота своите синове. Той редовно ги води в гората, за да привикват с тежкия труд, да научат занаята от добър майстор. Синовете благоговеят пред авторитета му и се подчиняват безпрекословно. В почтителното им отношение към родителя откриваме традицията на едно патриархално възпитание. Въпреки че вече са порасли, момчетата все още не са прекрачили прага на самостоятелния опит. Баща им знае, че трябва да ги подложи на изпитанието, което ще ги превърне в зрели мъже, способни сами да решават проблемите си. Те сами осъзнават собствената си незрялост и плахият им въпрос: „... ако ни се строши колата, кой ще ни я поправи!", доказва несигурността им.

Народът мъдро е прозрял трудността на първата по-отговорна крачка. От психологическа гледна точка тя е първият зрелостен изпит, който трябва да се положи, преди да се премине към истинския водовъртеж на битието. Трогателна е наивността, с която двете момчета приемат съвета да викат неволята. Доверчивостта им е доказателство за безхитростен ум, все още по детски отворен за всяка информация от света на големите, в която не търсят скрит подтекст или уловка. За тях казаното от родителя им е закон, който не подлежи на съмнение.

С едва доловима ирония разказвачът рисува трагикомичната картина: „Викали, викали, та чак гърлото им се продрало." Интересен е фактът, че първо по-малкият брат предлага сами да си поправят колата. По логиката на натрупването на опита това би трябвало да стори по-големият, но в приказките обикновено добрите дела се свързват с по-малкия, защото по този начин народът го реабилитира за по-онеправданото му положение в семейството. Като вижда, че не може да придума брат си, той се опитва да обясни създалото се положение със заетостта на Неволята, която прави нечия чужда кола. По този наивен, но логичен път двамата си изясняват противоречието между действителност и бащина повеля. Те все още не подлагат на съмнение репликата на родителя си, затова хранят надежда до края.

Със задоволство разказвачът достига до кулминационния момент, когато настъпва обратът: „Най-после... сами си направили колата, доколкото могли?" Поставени в трудна ситуация, достойните синове успешно се справят с нея, въпреки че сами не вярват в собствените си възможности, никога досега не са поправяли колата, свикнали са някой да ги наставлява. В този смисъл звучат много български поговорки: „Помогни си сам, за дати помогне и бог", „Лозето не ще молитва, иска мотика", „Кучето скача според тоягата" и др. Народът отдавна е открил  разковничето на успеха, свързано с труда и постоянството. В борбата с трудния селски бит хората са били принудени сами да се научат как да оцеляват и предават от поколение на поколение дръзновението на опита, оптимизма на постоянството. По този начин се откърмя една от добрите черти на човешкия характер - непримиримостта с несвършената работа.

В края на приказката бащата добродушно, със скрита усмивка на задоволство, тълкува както собствените си думи, така и мъдростта, до която те са стигнали,благодарение на опита.„Това е Неволята. "- категорично заявява той и въвежда синовете си в нерадостния битов реализъм. Думите му ограбват наивните надежди на момците, че все
някога Неволята ще дойде да поправи и тяхната кола. Така те получават суров урок по мъжество, осъзнават, че са порасли и трябва да се държат не като деца, а като самостоятелни хора. В тази насока звучи и последният реторичен въпрос на бащата:

„Аз ли ще бъда Все с вас, та да ви поправям колата?"

Приказката завършва с приповдигнатата от въпроса интонация, сякаш оставя една врата към хиляди размисли затова, че животът върви; че поколенията се сменят едно след друго и всяко трябва да заеме мястото си. „Неволята учи" -това е заветът на приказката, разказвана вечер край огнището и превърнала се в едно от стъпалата на един труден възпитателен процес, толкова важен във всяка една епоха от развитието на човечеството!