Тестови задачи. Есе по житейски проблем. Български език – 11 клас (Вариант № 1)

1. Посочеше НЕВЯРНОТО твърдение. При електронно общуване: A) Можем да установим зрителен контакт със събеседника. Б) Служим си с мобилно устройство.     B) Не можем да преустановим контакта по наше желание. Г) Можем да общуваме с повече от един събеседник. 2. При официално общуване чрез телефонен разговор НЕ сме длъжни: A) Да спазваме книжовния изговор. Б) Да проявяване учтиво речево поведение. B) Да се извиним за лошата връзка. Г) Да си служим с етикетни формули. 3. При чат с

Изходната точка тук е дигиталната среда — имейлът, чатът, коментарът във форум — и въпросът какви изисквания тя поставя пред писмената реч. Тестът тръгва от текст по тази тема и постепенно преминава към понятията за стиловете и към практически задачи. Материалът съдържа 20 задачи: 17 с избираем отговор и три със свободен писмен отговор. Първата част работи върху прочетения текст. Задачите изискват да се формулира основната теза, да се определи стилът, да се открие твърдението, което не съответства на прочетеното, да се посочи причината, поради която авторът смята определено умение за важно, и да се разчете отношението му към темата. Задачата за невярното твърдение е сред по-полезните, защото изисква съпоставяне на четири близки формулировки с конкретни изречения от текста. Втората част обхваща функционалните стилове, но с уклон към практическата им употреба. Проверява се кой текст принадлежи към официално-деловия стил, кой стил се използва при съчинение разсъждение по морален проблем, кой използва образен език, кое твърдение за научния стил е вярно и кой от изброените текстове е публицистичен. Отделно място заема задачата за езика на форума — въпрос, който отчита реалната езикова практика, а не само учебната класификация. Трета линия следват задачите върху нормите и общуването: коя норма се отнася до произнасянето, кое изречение спазва книжовната норма, коя част не е задължителна в електронното писмо, каква е целта на публичното изказване, каква е ролята на речевия етикет и каква е структурата на есето по морален проблем. Заключителните три задачи изискват самостоятелно писане и са свързани с реални ситуации. Първата иска пример за случай, в който е нужен делови стил, заедно с обяснение защо той е подходящ — тоест не просто разпознаване, а обосновка. Втората изисква неутрално изречение да бъде преработено в публицистичен стил, с емоционално и обществено внушение. Третата поставя актуален нравствен въпрос и изисква теза и аргумент по него. Обхватът на въпросите отговаря на онова, което обикновено влиза в обобщителната проверка по темата, но подредбата им е по-логична от простото изброяване: първо се работи с готов текст, после се уточняват понятията и накрая се създава собствен текст. Тази последователност е полезна и когато материалът се използва за самостоятелна подготовка. Финалната част съдържа верните отговори с обяснение към всеки от тях и примерни решения на трите отворени задачи, включително готов преработен вариант на изречението и формулирани теза и аргумент. Силната страна на материала е практическата насоченост. Ситуациите в задачите са от реалния живот — кандидатстване за работа, коментар в сайт, публикация във форум, — а последните въпроси изискват ученикът сам да произведе текст в определен стил, а не само да го разпознае. Това го прави подходящ и като въведение към работата върху есе. На учителя тестът предлага готов инструмент за обобщителна проверка — за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа или за преговор. На ученика служи за самопроверка и подготовка преди класно и изпитване, а трите отворени задачи вършат работа и като кратко упражнение по създаване и преработване на текст.

Петнадесет задачи върху два приведени текста – и петнадесет разгърнати обяснения защо отговорът е точно този. Ключът тук не е списък с букви, а кратък разбор на всяка отделна задача. Материалът е върху езиковата култура и четенето с разбиране, събран на четири страници. Двата текста са различни по вид: единият разглежда как езикът се използва в различните сфери на общуване, другият предава наблюдение на известен езиковед за връзката между езика и мисленето. Вторият текст е особено интересен като учебен материал. В него са приведени две думи от чужди езици, за които в българския няма точно съответствие – примери, които веднага показват какво означава един език да оформя мисленето. Задачите вървят на четири равнища на разбиране, като всяко следващо изисква повече от предходното. Първото е извличане на сведения. Тук се търсят темата, значението на понятие, функцията на един стил и значението на конкретна чужда дума. Отговорът присъства в текста и трябва само да бъде намерен. Второто равнище е тълкуване. Задачите изискват да се формулира основната теза, целта на текста и защо изобщо езиковата култура има значение. Третото равнище е съпоставка – между два стила на общуване и между самите два текста, по какво си приличат и каква е общата им мисъл. Тези задачи не се решават с четене на едно място, а изискват и двата текста да се държат наум едновременно. Особено ценна е задачата за социалните мрежи. Тя изисква да се разбере, че бързото разпространение на сведения има и обратна страна – наблюдение, което текстът не изрича направо. Има и една чисто лексикална задача, при която се търси синоним сред четири думи от чужд произход – всичките отвлечени понятия, при които разликата е фина. Четвъртото равнище е обобщаващо: кое твърдение не е вярно според текстовете и коя е главната мисъл в тях. Аргументацията към отговорите е най-полезната част. При всяка задача е обяснено къде точно в текста стои основанието – така материалът учи не само какъв е отговорът, а как се стига до него. За преподавателя това е готова проверка по четене с разбиране, която не изисква никаква подготовка. Разгърнатите обяснения позволяват поправката да се превърне в кратък урок, а двата текста вършат работа и поединично – като материал за беседа. За ученика ползата е двойна: упражнение по работа с текст и същевременно образец как се обосновава отговор – умение, което се изисква при всяка отворена задача на изпит.

Тест, в който теорията се проверява чрез собствената ѝ употреба. Изходният текст е публицистичен и говори именно за отговорността при боравенето с езика, а задачите след него изискват той да бъде анализиран по стил, тип и структура. Материалът съдържа 20 задачи: 17 с избираем отговор и три със свободен писмен отговор. Първата част работи върху прочетения текст. Задачите изискват да се формулира основната теза, да се определи функционалният стил, да се посочи изразът, употребен като пример за разговорна реч, да се назове моралният проблем, който текстът поставя, и да се определи типът на текста по структура. Тази поредица е добре построена: един и същ текст е разгледан последователно от пет различни ъгъла. Втората част е върху аргументативния текст и неговата структура. Проверява се кой елемент не е част от него, коя характеристика се отнася до тезата и какъв е правилният ред на структурните елементи. Тези задачи са пряко приложими при писане на есе или на аргументативно съчинение. Третата част обхваща функционалните стилове и нормите. Задачите изискват да се разпознае кой стил е подходящ за официална покана, кое твърдение за художествения стил е вярно, кой от изброените не е функционален стил и в кой случай не се прилага правоговорна норма — въпрос, който проверява разграничаването между правоговор и правопис. Тук е и задачата за значението на понятието „езикова компетентност“. Отделна линия следват задачите върху речевия етикет и електронното писмо: кой елемент от писмото е задължителен, какво съдържа то, за да отговаря на нормите на етикета, кое изречение спазва книжовната норма и кой израз е подходящ за публично изказване по морален проблем. Заключителните три задачи изискват самостоятелно писане. Първата е съпоставителна и изисква разлика между два стила, подкрепена с по един пример. Втората поставя реална подготвителна задача за есе — да се формулират морален проблем, теза и аргумент. Третата е практическа: изречение, написано в разговорен стил с жаргон, трябва да бъде преработено така, че да отговаря на книжовната норма и на речевия етикет. Обхватът е широк, но задачите не са разпилени. Всяка от тях се връща към една и съща основна идея — че изборът на думи и на стил зависи от ситуацията и носи отговорност. Затова материалът може да се използва и като въведение към работа върху есе по морален проблем. Финалната част съдържа верните отговори с обяснение към всеки, а към отворените задачи — примерни решения, включително конкретни примери за двата стила и напълно преработеният вариант на изречението от последната задача. Особено полезна е последователността, в която върви целият материал: от анализ на чужд текст, през теоретичните понятия, до самостоятелно създаване и редактиране на собствен текст. Така тестът проверява не отделни знания, а цялата верига от умения, която темата предполага. На учителя материалът предлага готов инструмент за обобщителна проверка — за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа или за преговор преди писане на есе. На ученика служи за самопроверка и подготовка преди класно и изпитване, а последната задача върши работа и като кратко упражнение по редактиране.

Прочетете текста и изпълнете задачи 1 - 5. Много от нещата, които използваме ежедневно, имат дълга и интересна история. Хартията, например, е открита в древен Китай, а първите книги са били ръкописни свитъци, изработени от пергамент. Впоследствие печатарската преса, изобретена от Йохан Гутенберг, революционизира разпространението на знанието. В наши дни дигиталните технологии са довели до създаването на електронни книги и онлайн библиотеки. Въпреки това печатната книга запазва своето

Този тест обхваща целия дял накуп: художествен и научно-популярен текст, официално и неофициално общуване, обява и дискусия, редактиране и нравствен въпрос. Обхватът е широк по замисъл — обобщителната проверка има смисъл само ако мине през всичко, което е преподадено, а не през избрани части от него. Началото е фрагмент от ученически форум по въпрос, който засяга пряко всеки в класа — как се учи най-добре. Трима участници описват различни подходи. Първите пет задачи изискват определяне на вида текст, откриване на общото между две от изказванията, преценка на езика и на преобладаващия тип изказ, както и разпознаване на комуникативното намерение. Особено ценна е втората задача, която изисква обобщение на две мнения — умение, отиващо отвъд простото разпознаване. Следващите дванадесет задачи преминават през понятийния апарат на дяла: същността на художествения текст, основния елемент на епическия, определението за дискусия и за аргумент, целта на редактирането и същността на заместването, структурата на отговора на нравствен въпрос, характеристиките на научно-популярния стил и на масовата комуникация, разграничаването на официалния от неофициалния текст, отличителните белези на обявата. Задачите съзнателно редуват различни области, така че ученикът да превключва между тях — както се случва и на реално изпитване. Практическата част включва три задачи с място за писане, всяка от различен тип. Първата изисква посочване на пример за текст от масовата комуникация с определяне на подател и получател. Втората — редактиране на изречение с приложение на две операции наведнъж. Третата предлага избор между три нравствени въпроса и изисква писмен отговор с теза, аргумент и извод. Отговорите обхващат всички задачи. Затворените въпроси са придружени с кратко обяснение на основанието за верния избор, а към трите отворени са дадени примерни ученически отговори, включително готов образец на отговор на нравствен въпрос с ясно обозначени части. За учителя това е готов обобщителен тест в края на дяла или преговор преди контролна работа, с вградени критерии за оценка. За ученика той показва точно кои от многото понятия в раздела владее и кои му предстои да повтори.