Вариант за ДЗИ по български език и литература – 41 задачи с отговори: езикови норми, литературни творби, три текста, „Приказка за стълбата“, тема по „Спасова могила“

Цял изпитен вариант, а не сбор от задачи. Най-голямото му предимство се вижда още в ключа: до всеки въпрос стои брой точки. Това означава, че резултатът може да се превърне в оценка веднага, без да измисляте скала. Всичко нужно е приложено. Двата нецялостни текста – научен и нормативен – са в самия вариант. Откъсът от разказа, върху който се работи, също. И цялата поема за финалната задача. Нищо не се търси допълнително, нищо не се разпечатва отделно. Езиковата част е плътна и покрива онова, което се проверява всяка година: правопис в редове от думи и вътре в изречения, главни букви при празници и географски названия, бройна форма, съгласуване, пунктуация при обособени и вметнати части, лексикална грешка и синонимни фразеологични изрази. Литературният блок е особено силен. Освен разпознаване на творба по откъс, тук се пита за проблематика, за жанрови и сюжетни особености, за литературни направления и за творби, при които смисълът се гради върху определен принцип. Задачите изискват система, а не отделни спомени. Работата с двата текста заема цяла част. Проверяват се сферата на общуване, функцията на текста, значението на термин и на съкращение, вярно и невярно твърдение, а най-трудната задача изисква сред осем твърдения да се посочат онези четири, които действително присъстват в прочетеното. След нея идват отворените задачи: обща тема на двата текста, собствена теза в зададен обем и резюме на единия от тях – три различни писмени умения, всяко със свои точки. Езиковата редакция също е застъпена: попълване на пропуски с най-уместната дума, поставяне на правилните форми при членуване, местоимения и учтива форма и поставяне на пропуснатите препинателни знаци в кратък текст. Върху художествения откъс има две задачи, които изискват примери от текста – за доминираща тема и за ирония при съпоставяне на образи. Задачата за свързване всъщност е три в една: герои с автори, герои с творби и заглавия с автори. Финалът предлага избор между интерпретативно съчинение и есе – точно както на изпита. Подредбата повтаря изпитната: първо езиковите задачи, после литературните, след това работата с текстове, редакцията и накрая писането. Ученикът свиква с последователността още преди изпита. Ключът е подробен. Освен верните букви той съдържа попълнените думи и форми, поправения текст с препинателните знаци, разписаните съответствия и примерни отговори за задачите, при които се пише свободно. Общият брой точки позволява вариантът да се използва и като контролна работа, и като пробна матура – с еднакво надежден резултат. За учителя: готов изпитен вариант с вградено оценяване – за пробен изпит, за подготовка на зрелостниците или за диагностика преди последната права. За ученика: реална проба в изпитни условия – с всички текстове под ръка и с ясна представа колко точки носи всяка задача.

Изпитен вариант за държавен зрелостен изпит по български език и литература с приложени отговори. Обхватът съответства на действащия формат и покрива всички компоненти – езикови норми, литературни знания, работа с текст и създаване на аргументативен текст. Езиковата част заема началото и е разгърната подробно. Проверява се правопис в редове от думи и в цели изречения, включително случаите със сложни думи, с двойни съгласни и с главни букви при съставни названия. Граматичните задачи засягат бройната форма, съгласуването при еднородни определения, употребата на местоимения и деепричастие. Пунктуационната част обхваща еднородни части, обособени части, подчинени изречения и вметнати думи. Лексикалната включва неправилно употребени думи, синонимни редове и две задачи върху фразеологизми – едната за синонимни изрази, другата за антонимни двойки. Отделна и рядко срещана задача проверява отношението между понятия по образец, изискващ да се съотнесат жанр и литературен род. Литературният блок е широк и обхваща голяма част от материала за матура. Освен разпознаване на творба по цитат и съотнасяне на автори с произведения, включени са и по-взискателни задачи: преценка на верни и неверни твърдения за няколко творби наведнъж, разпознаване на двойки произведения по общ мотив или по общ жанр, откриване на творба без определена тема, тълкуване на изразно средство и съотнасяне на цитат с творба. Работата с текст стъпва върху научнопопулярен текст. Задачите проверяват определянето на неговия вид и тема, преценка на твърдения, разпознаване на използваните аргументативни техники и произхода на думите в дадено словосъчетание. Задачите със свободен отговор включват разделяне на текста на смислови части с формулиране на тема за всяка, писане на резюме, попълване на уместни думи, поставяне на граматични форми, връщане на запетаи, довършване на съотношения по образец, съотнасяне на автори с творби и разпознаване на тропи в приведен откъс. Последната задача предлага две теми по избор върху две изцяло приведени стихотворения. Силна страна на този вариант е разнообразието във вида на задачите. Освен обичайния избор между четири варианта тук се срещат съотнасяне по образец, попълване на пропуснати думи, откриване на тропи в конкретни стихове и разделяне на текст на смислови части – всяко от тях проверява различно умение и не позволява подготовката да се сведе до заучаване. Ценно е и наличието на две теми в последната задача: интерпретативно съчинение и есе по житейски проблем. Двете стихотворения са дадени изцяло, така че ученикът работи с текст пред очите си, а не по памет, и може да подкрепи твърденията си с конкретни цитати. Отговорите са изнесени накрая. Освен буквите при задачите с избор са дадени попълнените форми, поправеният текст със запетаите и примерните теми на смисловите части. При няколко задачи са посочени по няколко приемливи решения, което показва, че се оценява разбирането, а не съвпадението с една формулировка. Материалът е подходящ както за пробно писане в изпитни условия, така и за работа на части: езиковите задачи като упражнение по норми, текстът като проверка на четивна грамотност, двете стихотворения като материал за анализ в час. На учителя вариантът дава готов инструмент за подготовка на дванадесетокласници. На ученика служи за самопроверка и за реална представа за обхвата и трудността на изпита.

Пълен изпитен вариант за държавен зрелостен изпит по български език и литература с приложени отговори. Съставен е по действащия формат и обхваща всички компоненти на матурата – езикови норми, литературни знания, работа с текстове и създаване на аргументативен текст. Езиковата част заема началото. Проверява се правопис в редове от думи и в отделни изречения, включително случаите с представки, с изпадащи и уподобяващи се съгласни и с удвояване. Граматичните задачи засягат съгласуването при еднородни определения, членуването, бройната форма и словореда. Пунктуационната част обхваща еднородни части, двойни съюзи, подчинени изречения и обособени части, а лексикалната – неправилно употребени думи, чуждици, диалектни форми и фразеологични антоними. Литературният блок покрива материала за матура. Проверяват се разпознаване на творба по тема, откриване на творба без определен мотив, обща ценност между няколко произведения наведнъж, тълкуване на образ, идеите на изучени творби, характерните мотиви на един от поетите и разпознаване на изразно средство в цитиран откъс. Особено ценна е частта с работа с текст. Тук са приведени не два, а три текста върху една и съща тема, всеки от различна сфера на общуване – художествен, справочен и институционален. Задачите изискват да се определи сферата и особеностите на всеки, да се разпознаят използваните езикови средства, да се провери вярност на твърдения и да се изтълкуват термини. Задачите със свободен отговор включват отбелязване на фактите, които не се откриват в текстовете, формулиране на общата тема, съставяне на теза, писане на резюме, попълване на уместни изрази, поставяне на правилни граматични форми и връщане на пропуснати препинателни знаци. Върху изцяло приведено стихотворение са поставени две задачи – за посочване на примери, доказващи дадено твърдение, и за откриване на художествени похвати. Таблична задача свързва герои с автори, герои с творби и творби с жанрове. Последната задача е есе по житейски проблем върху две приведени лирически миниатюри. Наличието на три текста вместо два е основното предимство на този вариант. Съпоставката между художествено описание, енциклопедична статия и институционален документ по една и съща тема показва нагледно как сферата на общуване определя езика: къде има метафори, къде термини, къде безглаголни изречения и стандартизирано оформление. Такова упражнение е полезно и извън изпитната подготовка. Заслужава внимание и приведеното изцяло стихотворение, както и двете лирически миниатюри в края. Ученикът не работи по памет, а върху текст пред очите си, което позволява отговорите да бъдат подкрепени с конкретни примери. Отговорите са изнесени накрая. При задачите с избор е посочена буквата, при попълването – правилните форми, при пунктуацията – изцяло поправеният текст. За свободните отговори са дадени примерни решения, включително готова примерна теза и възможни отговори при задачите за посочване на примери. Материалът е подходящ както за пробно писане в изпитни условия, така и за работа на части: езиковите задачи като упражнение по норми, трите текста като проверка на четивна грамотност, стихотворението като материал за анализ в час, а последната задача – като тема за класна работа. На учителя вариантът дава готов инструмент за подготовка на дванадесетокласници. На ученика служи за самопроверка и за реална представа за обхвата и трудността на матурата.

Пълноценната подготовка за държавния зрелостен изпит по български език и литература се постига чрез редовна работа върху цялостни изпитни варианти. Този седми поред тест за дванадесети клас съдържа 41 задачи и следва точно структурата на матурата – от езиковите норми до аргументативния текст. Началният блок проверява владеенето на правописната, граматичната, пунктуационната и лексикалната норма чрез изречения от съвременната писмена практика, а също и умението да се разпознават антонимни фразеологични словосъчетания. Литературната част включва въпроси върху творби от Христо Ботев, Иван Вазов, Елин Пелин, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Йордан Радичков, Димчо Дебелянов и Атанас Далчев: разпознаване на откъс, функция на реторичния въпрос, характеристика на образа на Паисий, композиция и роля на отделните разкази в „Ноев ковчег", общи мотиви в творчеството на различни автори, библейски образи, художествени внушения и изразни средства. Обширен раздел е посветен на работата с три текста, обединени от темата за отношенията между лекар и пациент – журналистическа публикация за първия омбудсман в българска болница, откъс от Кодекса на професионалната етика и художествен разказ на Дежьо Костолани. Към тях са зададени въпроси за сферите на общуване, функциите на текста, синонимия, фактическа информация, както и задачи с разширен отговор: обща тема, теза в 3–4 изречения и резюме. Редакционната част обхваща избор на най-уместен израз в свързан текст, членувани форми, местоимения, учтиви форми и откриване на пет пропуснати препинателни знака. Върху откъс от „Песен за човека" се търсят примери за нравственото прераждане на героя и опозиционните двойки, изграждащи смисъла. Отделна задача свързва герои, творби, автори и жанрове. Последната задача предлага „Приказка за стълбата" и „На гости у Дявола" на Христо Смирненски и тема за есе по житейски проблем. Приложените отговори на всички задачи, включително примерни решения на въпросите със свободен отговор, дават възможност за самостоятелна проверка.

Подготовката за държавния зрелостен изпит по български език и литература печели най-много от работа върху цялостен вариант, който възпроизвежда реалната структура на матурата. Настоящите тестови задачи за дванадесети клас следват именно този принцип и обхващат последователно всички изпитни компоненти. Първата част включва задачи с избираем отговор върху правописната, граматичната, пунктуационната и лексикалната норма, както и въпрос върху фразеологични антоними. Следва литературен блок с въпроси върху творби от Христо Ботев, Иван Вазов, Пенчо Славейков, Атанас Далчев, Елисавета Багряна, Петя Дубарова, Димчо Дебелянов и Йордан Йовков – разпознаване на стихове по цитат, функция на рефрена, композиционни похвати, опозиции в художествената образност, водещи идеи и внушения, изразни средства. Централно място заема работата с три текста, посветени на Черно море – медийна публикация, енциклопедична статия и публицистичен текст за климатичните промени. Към тях са включени въпроси за сферата на общуване, за проверка на фактическата информация, за речеви дейности и за значения на думи, както и задачи с разширен отговор: определяне на общата тема, формулиране на теза в 3–4 изречения и създаване на резюме. Редакционната част поставя задачи за избор на най-уместен израз, за членувани форми, за употреба на местоимения и на учтиви форми, както и упражнение за откриване на пропуснати препинателни знаци. Върху откъс от „Под игото" на Иван Вазов се търсят конкретни примери, илюстриращи борбения дух на българите и промяната у чорбаджи Марко. Отделна задача изисква свързване на литературни герои и заглавия с техните автори. Финалната част предлага стихотворението „Вяра" на Никола Вапцаров и тема за аргументативен текст по избор – интерпретативно съчинение или есе. В края са приложени отговорите на всички задачи, включително примерни решения на въпросите със свободен отговор, което позволява самостоятелна проверка и точна самооценка.

Тестът е разработен по формата на държавния зрелостен изпит и обхваща 41 задачи, придружени от верните отговори и от опорни насоки за задачите с отворен отговор. Първата част проверява владеенето на книжовната норма. Задачите изискват откриване на реда или на изречението с допусната правописна, граматична, пунктуационна или лексикална грешка, като са обхванати членуването, бройната форма, съгласуването, употребата на местоименията и пунктуацията при подчинени и обособени части. Включена е и задача за разграничаване на фразеологични антоними. Следва литературна част с въпроси върху изучаваните творби – функцията на рефрена в стихотворението „При Рилския манастир“, художествената организация на „Градушка“, образът на водите в „Спи езерото“, идеите в „Борба“ на Христо Ботев, мотивът за страдащата модерна душа в „Аз искам да те помня все така“, начинът на изграждане на женския образ в „Колко си хубава!“ и разпознаване на изразно средство в цитат. Отделни задачи търсят общ мотив между няколко творби. Централната част е изградена върху три текста с един и същ предмет – откъс от „Железният светилник“, енциклопедична статия и извадка от документ. Задачите изискват определяне на функциите, вида и особеностите на всеки текст, откриване на факти, които не се съдържат в тях, формулиране на общата тема и на теза, както и написване на резюме. Следват задачи за редактиране: избор на най-уместния израз, поставяне на правилните форми при членуване, местоимения и учтива форма, поставяне на пропуснатите препинателни знаци, както и задачи върху приложен откъс от „На прощаване“ – екзистенциални проблеми и опозиции. Включена е и задача за свързване на герои, творби, автори и жанрове. Финалната задача предлага избор между интерпретативно съчинение и есе върху приложените текстове на Вазов и Вапцаров.