ТЕСТ. Анотация

Обобщителен тест върху раздела, който започва с автентична учебна ситуация и постепенно преминава към отделните умения, изграждани в него. Задачите са 20, всички от затворен тип и с по четири варианта, като немалка част от тях търсят неверния отговор. В началото е поместен кратък откъс с реплики на трима ученици. Върху него са зададени три въпроса: от какъв вид текст е откъсът, коя е темата му и кой израз би бил подходящ за неговото приключване. Така разговорът се разпознава по своите белези, а не по описание. Следващата част е върху видовете текст. Проверяват се подходящите въпроси и заглавия за отговор на нравствен въпрос, неговото основно предназначение и структурата му, както и характеристиките на анотацията – какво съдържа тя, върху какво може да се напише и кой израз ѝ подхожда и кой не. Третата част е върху дискусията: какво е необходимо за провеждането ѝ, какви са задълженията и границите на водещия и кои проблеми стават за обсъждане. Четвъртата част е насочена към езиковата култура. Тук са задачите за неуместно употребена дума, за необходимата операция при поправяне на изречение, за преброяване на допуснатите грешки с разграничение по вид, за правописа на конкретна дума и за обеззвучаването на съгласна – типична грешка, която се среща постоянно. Отделен въпрос разглежда кога повторенията в речта са уместни – наблюдение, което свързва граматичното правило със стилистиката. Отговорите са изведени накрая в компактен вид и позволяват проверка за няколко минути. Материалът е подходящ за контролна работа върху раздела, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване и се решава в рамките на един учебен час. Преимуществото му е началото с жива ситуация. Вместо да се пита какво представлява даден вид общуване, тестът показва пример и изисква той да бъде разпознат, а после и продължен с уместен израз. Това е много по-близо до реалното умение. Особено полезна е задачата за обеззвучаването. Тя изважда една конкретна и много често допускана грешка от общата категория правопис и я поставя отделно, което помага правилото да се запомни. Ценен е и въпросът за уместните повторения. Обикновено повторението се сочи като недостатък, а тук се показва, че при определено намерение то е изразно средство – наблюдение, което разширява представата за добър изказ. За преподавателя тестът дава готова проверка с еднозначни отговори. За ученика при самостоятелна работа резултатът показва точно кое от четирите умения в раздела се нуждае от повторение.

Тестът обхваща цял раздел от учебното съдържание и проверява четирите умения, които той развива – участие в дискусия, писане на анотация, съставяне на отговор на нравствен въпрос и редактиране на собствен текст. Задачите са 20, всички от затворен тип и с по четири варианта, формулирани кратко и с примери от познати учебни ситуации. Първата група е върху дискусията. Проверяват се ролята на водещия, кои теми са подходящи и кои не, какво е допустимо поведение по време на разговора и кой израз е уместен при откриването. Формулировките се редуват – ту се търси вярното, ту неверното твърдение. Втората група е върху анотацията. Тук е поместен кратък текст, върху който са зададени два въпроса – за целта на написването и за фактическата вярност. Следват задачи за характеристиките на този вид текст, за материалите, върху които може да се напише анотация, и за изречение, което не подхожда на стила ѝ. Третата група е върху отговора на нравствен въпрос: кои заглавия са подходящи за такъв текст, какви езикови средства са допустими и какво може и какво не може да си позволи авторът при защита на позицията си. Четвъртата група е върху езиковата култура и редактирането. Разгледани са видовете операции при поправяне на текст, разпознаването на липсваща операция, поставянето на запетаи в изречение с номерирани позиции, речниковото значение на дума, синонимията и уместната употреба. Отговорите са изведени накрая в компактен вид, удобен за бърза проверка. Материалът е подходящ за контролна работа върху целия раздел, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване и се решава в рамките на един учебен час. Основното му предимство е обхватът. Двадесет задачи покриват и четирите теми от раздела, така че резултатът показва не отделно умение, а цялостна подготовка – и веднага става ясно коя от темите се нуждае от повторение. Полезно е и присъствието на текст за анализ. Кратката анотация, поместена в средата на теста, изисква истинско четене с разбиране, а не разпознаване по памет, и подготвя за подобни задачи при национално външно оценяване. Ценни са и задачите с отрицателна формулировка. Те са няколко и изискват да се преценят всички възможности, което прави проверката по-точна и не позволява отгатване. Стойност има и практическата насоченост. Проверява се не теорията за отделните видове текст, а умението тя да се приложи – кой израз е уместен, кое изречение не подхожда, коя тема става за обсъждане. За преподавателя тестът дава готова проверка с еднозначни отговори и с лесно броене на точките. За ученика при самостоятелна работа сгрешените задачи ясно показват кои понятия от раздела трябва да се повторят.

Един ученик може безпогрешно да изрецитира определението за разсъждение и в същия час да напише описание, когато от него се иска мнение. Разминаването между наученото и приложеното е точно това, което този тест е направен да улови. Началото е сцена от учебен час: учителка задава въпрос, ученичка отговаря, следва реплика на одобрение. Пет задачи разглобяват този кратък епизод — какъв е стилът на общуване, какъв тип е изказването на ученичката, какво издава реакцията на учителката, коя от четири предложени реплики отговаря на изискванията за учтивост и как е изграден самият текст. Ученикът не преразказва определения, а ги прилага върху конкретни изречения. Оттам нататък тринадесет задачи покриват понятийния апарат на раздела. Част от тях питат директно — какво е тема, какво е подтема, кога се отваря нов абзац, какво показва речевият етикет. Друга част обръща посоката: дава се примерно изречение и ученикът трябва да разпознае какво е то — описание, разсъждение или текст, свързан чрез местоимение. Тази смяна на посоката е важна, защото знанието на определението и умението то да бъде приложено не са едно и също. Финалът на теста е практически. Две задачи с място за писане искат от ученика да произведе текст сам: веднъж описание с изрично посочени езикови средства, втори път разсъждение по зададена тема, задължително с личен пример. Тук вече няма опции за избор — има само собствен текст. Отговорите обхващат всички задачи. При затворените въпроси всеки верен избор е придружен от едно изречение, което посочва защо именно той е правилният. При двете отворени задачи са приложени примерни ученически текстове, а под всеки от тях е отбелязано кои признаци на съответния тип текст са изпълнени — така те служат едновременно като критерий при оценяване и като образец, който може да се покаже на класа. Тестът работи в няколко посоки. Учителят получава готова контролна работа или преговор на раздела, без да съставя критерии за оценка. Ученикът получава средство да провери сам себе си и да види кое от изучаваното разпознава уверено и кое само му се струва познато. А двете писмени задачи накрая го поставят в положението, което най-често го чака на изпитване — да напише текст, а не да избере отговор.

Умението да общуваш уместно и да изградиш свързан текст се проверява трудно с въпроси „наизуст“ — то се вижда най-добре, когато ученикът трябва да разпознае учтивата формула в конкретна ситуация или сам да напише кратък текст от определен тип. Настоящата разработка е изградена точно на този принцип и съчетава двете форми на проверка в един завършен комплект. Тестът започва с кратък художествен текст — битова случка с диалог, — след който следват пет задачи върху него. Те проверяват дали ученикът разпознава вида на общуването, откроява употребените изрази на речев етикет, разчита смисъла на конкретна реплика, определя основното действие и преценява как е изграден текстът. Тази първа част превръща абстрактните понятия в наблюдение върху жив пример. Следващите тринадесет задачи проверяват владеенето на самите понятия от раздела: официално и неофициално общуване, учтиви обръщения, тема и подтема, правилото за започване на нов абзац, ключови думи, граматическа свързаност между изреченията, както и разграничаването на трите основни типа текст — повествование, описание и разсъждение. Отделни въпроси изискват разпознаване на подходяща тема за съчинение разсъждение и отделяне на етикетните формули от грубите, неуместни изрази. Последните две задачи са с отворен отговор и с готови редове за писане. Едната изисква ученикът сам да построи повествование по случка от собственото си ежедневие, като спази изискванията за място, участници и последователност на действията. Другата поставя конкретна тема за кратко разсъждение с изразено мнение и примери. Така тестът проверява не само разпознаване, а и създаване на текст. Разработката завършва с пълните отговори на всички задачи. Към всеки от осемнадесетте затворени въпроса е добавено кратко обяснение, което посочва основанието за верния избор. Към двете отворени задачи са приложени примерни ученически текстове, а след всеки от тях е отбелязано кои изисквания на съответния тип текст са изпълнени — което ги прави удобни както за оценяване, така и за образец пред класа. За учителя материалът е готов за директна употреба при контролна работа, входно или изходно ниво и при преговор на раздела, а обясненията спестяват изготвянето на критерии за оценка. За ученика тестът е удобна форма за самопроверка и практическа подготовка за писане на текст по зададен тип. Подходящ е и за самостоятелна работа у дома.

Не всеки текст разказва история – някои обясняват, други рисуват картина. Настоящият тест поставя ученика пред различни примери и изисква той да определи какъв е всеки от тях. В началото е поместен кратък информационен откъс за произхода на граматиката. Първите три задачи изискват да се определи типът на текста, да се посочи какво преобладава в него и да се избере подходящо заглавие – упражнение по четене с разбиране, приложено върху научнопопулярен текст, а не върху художествен. Втората част проверява разграничаването на трите начина за изграждане на текст. Задачите изискват да се определи какво включва повествованието, кое изречение съдържа описание, какво представлява разсъждението, коя дума го въвежда най-често и кое не е характерно за описанието. Отделен въпрос представя кратък текст, чийто тип трябва да бъде разпознат. Следваща група задачи е свързана с видовете ученически съчинения: в кой тип се изгражда портрет, какво представлява съчинението повествование и какво отличава съчинението описание. Последните две задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата изисква описание на обстановка с изрично условие да се използват прилагателни, а втората – кратко разсъждение по зададен въпрос, подкрепено със собствен пример. Верните отговори са изведени накрая с кратки пояснения, а към творческите задачи са предложени примерни текстове с бележка кои елементи ги определят като описание или като разсъждение. Ученикът вижда ясно по какво се разпознава всеки тип текст и получава два готови образеца за собствената си писмена работа. Преподавателят може да използва задачите за контролна работа, за упражнение в час или за домашна работа, а примерните текстове улесняват оценяването на свободната част.

Вариант с подчертано практическа насоченост: голяма част от задачите изискват работа с конкретно изречение – да се открият грешките в него, да се преброят или да се посочи начинът, по който трябва да бъде поправено. Задачите са 20, всички от затворен тип. Тестът започва с кратък текст, върху който са зададени три въпроса. Те изискват да се определи видът на текста, обектът, който представя, и изразът с оценъчен характер – проверка за четене с разбиране, съчетана с познаване на характеристиките на този вид текст. Втората част е върху редактирането и е най-обширна. Три задачи изискват да се преброят допуснатите грешки в дадено изречение, като се разграничат правописните от пунктуационните – формат, който проверява едновременно грамотност и внимание. Други две изискват да се посочи какъв вид операция за поправяне е необходима, включително случай, в който трябват две различни операции. Отделна задача търси неуместно употребената дума сред четири близки изречения. Третата част е върху дискусията: кои теми и кои ситуации са подходящи за нея, кой проблем не подлежи на обсъждане и кое твърдение за нейната същност не е вярно. Четвъртата част обхваща анотацията и отговора на нравствен въпрос – характеристиките им като видове текст, подходящите заглавия и задължителните структурни части. Включени са и два въпроса върху лексиката – за отношението между двойки думи и за разпознаване на термин. Отговорите са изведени накрая в кратък вид, удобен за бърза проверка на цял клас. Материалът е подходящ за контролна работа върху раздела, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за раздаване и се решава в рамките на един учебен час. Най-ценни са задачите с броене на грешки. Те са трудни, защото не е достатъчно да се усети, че нещо не е наред – трябва да се преброят точно нарушенията и да се разпределят по вид. Такива задачи се срещат при външно оценяване и рядко се упражняват отделно. Полезна е и задачата, при която едно изречение изисква две различни операции за поправяне. Тя показва, че редактирането не е механично действие, а преценка какво точно липсва или пречи. Ценен е и въпросът за отношението между двойки думи. Сред четири на пръв поглед еднакви двойки една се различава по смисловата връзка – наблюдение, което изисква вглеждане в значението, а не в звученето. За преподавателя тестът дава готова проверка с ясни отговори. За ученика при самостоятелна работа грешките показват точно кое умение куца – правописът, пунктуацията или познаването на видовете текст.