Фолклорен / традиционен календар

          ■ РЕДУВАНЕТО В МИТА
          Редом с митовете за произхода на света и за неговото устройство основна и изключително важна роля играят митичните разкази, които обясняват смяната на деня и нощта и последователността на годишните времена. Постоянното редуване на ден и нощ е един от честите сюжети. В Египет например съществувал мит за бога на слънцето Ра, който всяка нощ изчезва от небето, защото тръгва на пътешествие с лодка из подземния свят, откъдето се връща на следващото утро.

          ■ ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ВРЕМЕТО
          Денонощието, в което нощта следва деня, а после отново денят измества нощта, е основният цикъл, изживяван от хората.

          Пак така по един и същи начин се редуват пролетта, лятото, есента и зимата. По този начин се оформя другият основен цикъл - на годината.

          Митичното мислене свързва двата цикъла на денонощието и на годината, като сравнява утрото с пролетта, пладнето с лятото, свечеряването с есента и нощта със зимата.
          Различните човешки възрасти също се представят като части от двата цикъла – детството съответства на утрото и пролетта, зрелостта се оприличава на пладнето и лятото, старостта се свързва със свечеряването и есента, а смъртта – с нощта и зимата.

          Като резултат от опита на хората да отчитат и подреждат различните отрязъци от време се ражда календарът. Тъй като се основава на движението на небесните тела, той се нарича астрономически.
          Първият календар е създаден в Египет преди повече от 6 хиляди години. Той е бил слънчев - организиран в съответствие с движението на Земята около Слънцето. Според него годината има 365 дни, разделени на 12 месеца. Организирането на дните в седмици съответства на движението на Луната около Земята. Деленето на седмици е основният елемент от лунния календар.
          Чрез подреждането на времето в денонощия, седмици, месеци и години слънчевият и лунният календар се обединяват в общ слънчево-лунен календар.