Търсене на материали

Едно бродене из вечерната улица, което неусетно се превръща в пътуване през два далечни града: тук е поместен пълният текст на стихотворението „Вечер“ от Атанас Далчев. Творбата е от 1930 г. и ...

Пълният текст на стихотворението „Генуа“ от Атанас Далчев, поместен без съкращения, с указано авторство и с година на създаване. Творбата е сред най-кратките в творчеството на поета – само ...

Пролетен ден си отива над едно българско село, пукнатата камбана възвестява празника, а у Дражови приготвят кола за дълъг нощен път: тук е поместен пълният текст на разказа „Кумови гости“ от ...

Пет от най-мрачните и най-безпощадните стихотворения на Пейо Яворов са събрани тук в точен запис, без коментар между редовете. „Боричкания, сълзи, кърви…“ е кратка и рязка равносметка за чов...

„Зидари“ от Петко Тодоров: действащите лица и началото на драмата в четири действия. Страницата дава списъка на героите със службата на всеки от тях в селото и продължава с първите реплики. С...

Задрямал слушател, една дочута дума и сън, който се оказва по-точен от всяка парламентарна реч: тук е поместен пълният текст на фейлетона „Херострат II“ от Алеко Константинов, писан в София на ...

Разказ, в който една божествена музика става непоносима, поместен тук в пълния си вид, без съкращения и без коментар. Началото е тихо и домашно: зимното слънце бие в стаята на разказвача, гост ...

Ироничният призив към онези, които оплакват столицата на разврата и проклинат нейните комунисти, е поместен тук в пълния си вид, без съкращения и без придружаващ коментар. Текстът започва с в...

Есенна картина, която бързо се превръща в питане за човешкия живот: тук е поместен пълният текст на стихотворението „Гори“ от Петко Р. Славейков. Началото описва снежливата водица, пълзяща о...

Кратко стихотворение за пленената птица и за спомена, събуден от нейната песен, поместено тук в целия си текст и без съкращения. Дадени са всички строфи в оригиналния им ред: обръщението към к...

Стихотворение, което започва с топлината на прибраната къща и завършва навън, на пътя. Петко Р. Славейков строи зимната си картина в три четиристишия и обръща посоката ѝ едва в последното – та...

Дванадесет стиха, три строфи и една дума, която идва чак накрая, за да назове сезона. Стихотворението на Петко Р. Славейков върви изцяло през сетивата – движение, шум, хлад, плющене – и оставя е...