Търсене на материали

Бяха млади, много млади още     и да  бъдат двамата сами,     срещнаха се в крайнините нощем     при една от новите чешми

Посред ровината във утрината синя     лъщи една железопътна глуха линия.     По релсите, обрасли с бурени зелени,     върви едно момиче с двама зли гамени.

Бе пролет като всяка божа пролет.     Бе ден подир дъждовна нощ: сияен.     Прозорците на къщите блестяха,     блестяха керемидените стрехи,     блестеше мократа зеленина

Часовете капят върху пода.     Ти не спиш и слушаш сред нощта     стоновете кротки на комода     и бръмчението на съня.

1. Орисници   2. Радост   3. Овчари   4. Сенокос   5. Змейно   6. Мечкар   7. Над черкова   8. Една    9. Райския ключар    10. Дрямка    11. Нехранимайка    12. Пленника на Калипсо    13. Негова син    14. ?...

Той не ни е вече враг —     живите от враговете     бурна ги вълна помете     нейде към отсрещний бряг.     Ето, в хлътналия слог     легнал е спокойно бледен     с примирена скръб загледан ...

Най-сетне ти се връщаш, блуднице несретна,     с наведена глава —     при мене, тук, в самотност неприветна.     Надире не поглеждай с тъмните слова     на уплах и тревога —     аз всичко зна?...

Недей дочаква и зори, Върви ори, ори, ори… Като няма прокопсия, Плюл съм в тази орисия! Немигнал, ставай: ей, месец още насред небето, дълбока нощ е.

Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна — като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.

Надоле! Надоле! Надоле! В студените бездни слезни, където тела полуголи се гърчат край черни стени, де опват се мишци железни и техния удар звъни сред мрака на страшните бездни

Сред дворците ви трепнат разцъфнали вишни и доволството блика навред, но защо са печални трапезите пищни и защо властелинът е блед?

Един чудноват човек, нито селянин, нито гражданин, дрипав, окъсан, идеше към Еньовото кафене и самси Еньо, седнал отпред кафенето на сянка, не можеше да го познае кой е. Посред лято в тая страшна...