Търсене на материали

Недейте прави толкоз гръм,     не ме корете строго, каквото имам, щото съм, на себе го дължа, ей богу.

Когато си спомняме за нашите бащи, деди, роднини, преселили се на оня свят преди освобождението на отечеството, преди да лъснат пред очите им сладките лъчи на свободата, често ни минува през ум...

— С този инат ти още мно-ого патки ще пасеш… — За какъв инат приказваш бе, чичо? — Как за какъв инат бе, синко. Ами че не се ли сещаш, не се ли виждаш

Ето, тамам сега му е времето, ама на, кураж липсва! Сега да има някой да освободи Македония, догдето е нашата партия на власт, че аз да те науча тебе какво се вика келепир. Ех, да ти пипна аз тебе с?...

Нашият помощник на регистратора е страшен комик. Изпокапваме от смях, когато почне да бомбардира несправедливата съдба. — Е, дявол да го вземе — вика той, в позата на Гамбета, — каква е тази у?...

В Париж… Ама, ще речете, защо почвам от Париж. Защо ли? — Да ви кажа: ако бях почнал пътните си бележки от София, трябваше преди всичко да кажа какво значи да се снабдиш в България със задграниче...

Питаш ме, защо съм аз дохождал нощя у вас, как съм скочил през плета и що щял съм да крада.

  Не пей ми се. И защо ли да пея в тез години аз в каквито живея! Как ся пеят славни песни за стари, тамо, дето днешните са заспали?

Още докато го бранеше от кучетата, Петър Моканина разбра, че тоя непознат селянин не се е отбил при него току-тъй, а го гони някаква беда. Затуй той се и ядоса на кучетата, нахока ги и пак погледн...

Какво ще ни дадеш, историйо, от пожълтелите си страници? - Ний бяхме неизвестни хора от фабрики и канцеларии

Пролет моя, моя бяла пролет,  още неживяна, непразнувана,  само в зрачни сънища сънувана,  как минуваш ниско над тополите,  но не спираш тука своя полет.

Ето - аз дишам, работя, живея и стихове пиша (тъй както умея).