Търсене на материали

Нищо лошо не се случи: трите каруци които бяха носили храна в града, си дойдоха и ето ги, че спряха пред чифлика. Слугите, доволни, че са се върнали, усмихваха се и не бързаха да слязат. Пръв скочи...

На вратата, от самия праг, надничаше едно куче, чакаше някого и радостно въртеше опашка, като ту наостряше уши, ту се слагаше живо, като че искаше да скочи. Излезе чичо Митуш с един голям комат х?...

След Богоявление хвана тежка зима. Нощем, под бледните лъчи на месеца, снегът блещеше като стъклен. Или небето потьмняваше пак и започваше да вали сух ситен сняг, който вякаш не падаше на земят...

— Е, Аго, харесваш ли ми годеника?     Василена почака, но разбра, че Аго не иска да и отговори, и се обърна пак тъй, както беше си стояла, като по-близко се притисна до Галунка, до сестра си. До тя?...

На Нова година празнува именния си ден Васил одаджията. В чифлика той беше готвач, той държеше лъжицата и хляба и затуй му направиха празника, както трябва: впрегнаха една кола с каната, качиха...

* SOS   * Бъдник   * 50 години от смъртта на Ботев   * Прелюдия   * Да може…   * Лавина   * Есенна песен   * Студ   * Тежък час   * Смърт   * Ти искаше…   * Като дете, което…   * Писмо   * Тихият глас   *...

* Пролог   * Ден утрешен   * Колело   * Слънце над Босфора   * Експрес в пустинята   * Нова Атлантида   * Лаври   * Кораб от Испания   * Словенски вечери   Къща в полето * Светлина   * Вечер   * Лет...

Синовете на слънцето * Посвещение   * Предтечи   * Ний   * Звездни нощи   * След погребението   * Вихри   * Полски стрели   Жертвени клади * Молитва   * Кървави вопли   * Каин   * Сред запустение...

Ах, гърмят на небето големите, тъмните тъпани,  равнините горят, и високо, и страшно над тях,  като крави в нощта, като крави от блясък окъпани,  идат облаци зли, и потъват просторите в прах. 

Не знам дали ще трябва още  да бъдеме така добри,  кръвта гори, блести от снощи  и мрак поляните покри.

Конници, конници, конници, кървави конници,  моя родино и пламнало родно небе,  де е народа и де е земята бунтовница,  де сме, о мое печално и равно поле! 

„Оставете тук всяка надежда!“ —     писа нявга ръката на Данте     над вратата на ада.     Данте беше andante     — и разнищваше мъдра пророческа прежда