Търсене на материали

От хълмовете иде хладен дъх на гибел     и вече в сините води на небосклона     дърветата потапят мрежа черни клони,     де сетните листа се бият като риби.

Mon ame est une Infante…     Albert Samain     I    … И там, на тоя бряг пустинен,     от вечните води и милван, и терзан,     на вярна стража спрян, един чертог старинен,     един чертог зловещ виши безгласен ...

Рано в света неделя отец Игнатий се метна на своето пъргаво врано конче, прекръсти се, излезе из широките манастирски порти и се спусна надолу към полето да обиде ниви и ливади.     Зад сините ...

Колко му е на пролетния ден! Свърши се като всички божи дни. Нищо ново не се случи в село, нищо необикновено. Се същите беди, се същите тъги и радости. Утре е празник и пукнатата черковна камбана ...

1. Предговор   2. Боре Вихор -Боре Вихор    -В кулата край морето    -Самоубиец    -Бачо Киро    -Сто двадесет души    -Марш    3. Видул Фингар -Видул Фингар    -Миналите    -Над него ден изгрява...

1. Орисници   2. Радост   3. Овчари   4. Сенокос   5. Змейно   6. Мечкар   7. Над черкова   8. Една    9. Райския ключар    10. Дрямка    11. Нехранимайка    12. Пленника на Калипсо    13. Негова син    14. ?...

1. Зидари 2. Самодива 3. Страхил страшен хайдутин 4. Невяста Боряна 5. Змейова сватба 6. Първите

Като вземеш тъй да се повзреш, па се позамислиш, излиза, че хайле практичен народ сме ний, българите. Истина! Вземете, да речем, например — газените тенекета, и проследете каква роля играят те в ...

Една мека, една хубава топлина има в залата на Народното събрание, па заседанията се случили тамам следобед — нахранил си се, разпуснал си се, обтегнеш се на стола си, подпреш глава и зяпаш раз?...

Известният столичен писател-реалист Кардашев излезе от дома си рано един есенен ден и тръгна да кръстосва града.  Той си бе дал дума да се не връща у тях си тоя ден, додето не намери тема за едн...

Отечество любезно, как хубаво си ти!     Как чудно се синее небето ти безкрайно!     Как твоите картини меняват се омайно!     При всеки поглед нови, по-нови красоти:     тук весели долини, там...

О, tempora, о, mores!     Млъкнете вие, бедни хвалители на века,     във който назовахте свободен человека:     млъкнете с вашта правда, свобода и прогрес,     безумия, с които глушихте ни до днес!