Търсене на материали

Когато се разнесе из село новината, че дядо Матейка починал — никой не повярва, защото той обичаше да се шегува, па и по-напред такова нещо с него не бе се случвало. Ала когато баба Йова разправ?...

Когато си спомняме за нашите бащи, деди, роднини, преселили се на оня свят преди освобождението на отечеството, преди да лъснат пред очите им сладките лъчи на свободата, често ни минува през ум...

Шибил, страшният хайдутин, когото заптиета и кърсердари търсеха под дърво и камък, слизаше от планината и отиваше да се предаде. Утре тая вест щеше да се разчуе навсякъде, кой щеше да я повярва?...

— С този инат ти още мно-ого патки ще пасеш… — За какъв инат приказваш бе, чичо? — Как за какъв инат бе, синко. Ами че не се ли сещаш, не се ли виждаш

Ето, тамам сега му е времето, ама на, кураж липсва! Сега да има някой да освободи Македония, догдето е нашата партия на власт, че аз да те науча тебе какво се вика келепир. Ех, да ти пипна аз тебе с?...

— Наливай, наливай! Още… още… — Ще прелее. — Нищо, нека прелей, наливай! Искам да дигна пълна чаша, да я пресуша до дъно,

Нашият помощник на регистратора е страшен комик. Изпокапваме от смях, когато почне да бомбардира несправедливата съдба. — Е, дявол да го вземе — вика той, в позата на Гамбета, — каква е тази у?...

В Париж… Ама, ще речете, защо почвам от Париж. Защо ли? — Да ви кажа: ако бях почнал пътните си бележки от София, трябваше преди всичко да кажа какво значи да се снабдиш в България със задграниче...

— Хайде всеки от нас да разкаже нещо за бай Ганя. — Хайде — извикаха всички. — Аз ще разкажа. — Чакайте, аз зная повече… — Не, аз, ти нищо не знаеш. Дигна се глъчка. Най-сетне се съгласихме да по...

Зададе се облак темен откъм гора, от Балкана; дали ще е дъждец дребен, или ще е буря страшна?

Тежко, тежко! Вино дайте! Пиян дано аз забравя туй, що, глупци, вий не знайте позор ли е или слава!

Защо не съм и аз поет, поет като Пишурката? Ех, че ода бих направил на баба си на хурката!