Търсене на материали

Ненко се върна късно у тях си. Той и тая вечер си идеше намръщен, оклюхнал. Млад човек още - той мязаше на старец: стан наведен, чело набърчено от грижи, поглед убит и смутен, а ход тежък и провлеч?...

Когато се разнесе из село новината, че дядо Матейка починал — никой не повярва, защото той обичаше да се шегува, па и по-напред такова нещо с него не бе се случвало. Ала когато баба Йова разправ?...

Когато си спомняме за нашите бащи, деди, роднини, преселили се на оня свят преди освобождението на отечеството, преди да лъснат пред очите им сладките лъчи на свободата, често ни минува през ум...

Шибил, страшният хайдутин, когото заптиета и кърсердари търсеха под дърво и камък, слизаше от планината и отиваше да се предаде. Утре тая вест щеше да се разчуе навсякъде, кой щеше да я повярва?...

— С този инат ти още мно-ого патки ще пасеш… — За какъв инат приказваш бе, чичо? — Как за какъв инат бе, синко. Ами че не се ли сещаш, не се ли виждаш

— Наливай, наливай! Още… още… — Ще прелее. — Нищо, нека прелей, наливай! Искам да дигна пълна чаша, да я пресуша до дъно,

Нашият помощник на регистратора е страшен комик. Изпокапваме от смях, когато почне да бомбардира несправедливата съдба. — Е, дявол да го вземе — вика той, в позата на Гамбета, — каква е тази у?...

В Париж… Ама, ще речете, защо почвам от Париж. Защо ли? — Да ви кажа: ако бях почнал пътните си бележки от София, трябваше преди всичко да кажа какво значи да се снабдиш в България със задграниче...

О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш? Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

О, мой боже, правий боже! Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, боже - мен в сърцето и в душата...

Защо не съм и аз поет, поет като Пишурката? Ех, че ода бих направил на баба си на хурката!

Питаш ме, защо съм аз дохождал нощя у вас, как съм скочил през плета и що щял съм да крада.