Търсене на материали
Намерени 1043 резултата
Сън за щастие - Пенчо Славейков
Ни лъх не дъхва над полени… Ни лъх не дъхва над полени, ни трепва лист по дървесата, огледва ведър лик небето в море от бисерна роса.
Неразделни - Пенчо Славейков
Стройна се Калина вие над брегът усамотени, кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени. Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина, и така ми тайната си повери сама Калина —
Баща ми в мен - Пенчо Славейков
Погребаха го там, де мъртвите погребват, там, дето всякой гроб е знак на мъртвина, железни обръчи-огради де обсебват надгробни камъни все с мъртви имена.
Спи езерото… - Пенчо Славейков
Спи езерото; белостволи буки над него свождат вити гранки, и в тихите му тъмни глъбини преплитат отразени сянки.
Cis moll - Пенчо Славейков
Отмахна той завесите и тихо застана пред отворений прозорец. Таинствена и чудна лятна нощ полухваше с дихание си морно и лееха над сънний мир приветно
Напаст божия - Елин Пелин
В село эавърлува невярна болеет — тежката болест — и зареди да мори от къща на къща. Изчезна радост, почерня измъчен народ. Сякаш зли духове прелетяха над селото. — Боже, какъв тежък г...
Иглика - Елин Пелин
Малкото стадо овци и кози, пръснато на припек по баира, сладко чоплеше младата трева, шумеше из едвам развилите се шубраки и блееше. Весело звънче кротко и равномерно дрънкаше и пееше като щур?...
Занемелите камбани - Елин Пелин
На другия ден беше Успение Богородично, храмовият празник на Жрелинския манастир, прочут по чудотворната икона на светата майка и по трите сладкогласни камбани, чийто ек благославяше цялата ...
Душата на учителя - Елин Пелин
Селяните от село Криво школо отдавна знаеха, че учителят им е болен и че някой ден ще ги изненада да умре. Той бе почнал да линее от някаква си невярна болеет и лицето му от ден на ден тъмнее...
Ветрената мелница - Елин Пелин
На хубавият изглед, що има и от четирите страни селото ни, не пречи даже и големият недовършен и изоставен скелет на Лазаровата ветрена мелница. От десет години насам тя стърчи на голото баирч?...
Братя - Елин Пелин
Отец Кирил лежи неподвижно на кревата в тъмния ъгъл на широката си килия и едвам диша. В почернелия иконостас над главата му мъжди кандило и немощната светлина гони по стените неясни сенки. П?...
Андрешко - Елин Пелин
— Ще стигнем рано, господине. Във видело ще стигнем. Ей го селото — хе, под горичката там! Виждаш ли? Като прехвърлим оня баир, ниския, и то, кажи-речи, сме стигнали. И младият каруцар, като замах?...