Търсене на материали
Намерени 1287 резултата
Уилям Шекспир - сонет 91 и сонет 130
Кой с ловкост се гордее, кой — с предци, кой — с дом разкошен или с модни дрехи, кой — с кучета, соколи и жребци, кой — с хубост, кой — с воински успехи; тъй всеки тук си има дреб?...
Любов - Сафо
На боговете равен ми се струва оня, който, до тебе приседнал, те слуша тъй сладко да говориш и да се смееш нежно-шеговита.
Рик Риърдън - Похитителят на мълнии
Виж сега, не съм искал да бъда син на бог. Ако си взел тази книга, защото подозираш, че и ти си като мен, по-добре я захвърли веднага. Повярвай в лъжите, които мама и татко са ти наговорили за р...
Котаракът в чизми - Шарл Перо
След смъртта си един воденичар оставил на тримата си сина всичко на всичко: една воденица, едно магаре и един котарак. Подялбата направили бързо. Не викали нито нотариус, нито съдия, защото и б?...
Никола Вапцаров - Моторни песни (стихосбирка)
Моторни песни Песни за човека * Вяра * Пролет в завода * Завод * Спомен * Романтика * Двубой * Писмо * Песен за човека Песни за родината * Родина * Земя * Песен * Имам си род?...
Последна среща - Йордан Йовков
Случи се най-лошото: Захария продаде чифлика. Онова, което само се шепнеше и кое му вярваха, кое не, най-после стана. Един гражданин, един „праматарин“, какъвто беше Захария, не можа да запази и?...
Виелица - Йордан Йовков
Шейната се бухна в една пряспа и затъпа. Аго слезе, поутъпка снега наоколо, поведе конете и ги изкара на чисто място. След туй пак се качи. Захария се чудеше отгде Аго взема тия сили: слизал беше ...
Лов с хрътки - Йордан Йовков
Като навлязоха навътре в полето, ловците оставиха пътя, излязоха всички напред в една редица, на пет-шест крачки един от друг, и тръгнаха направо. До Василя ездеше Мавроди, един от Енчевите бра?...
Нощен гост - Йордан Йовков
Беше рано, един-два часа, докато съмне Чичо Митуш и Митко влязоха в големия агъл, дето бяха овцете, но ннщо не можеше да се види. Малко по малко очите им свикнаха на тъмнината: покрай плетищата, п...
Бялата алаша - Йордан Йовков
Работата на кладенеца се повтаряше, беше една и съща: макарата скриптеше остро, високо, като че се оплакваше; из кладенеца, черно като змия, изплетено от кожени ремъци, намазано с катран да не с?...
Гълъбът на прозореца - Йордан Йовков
С трион в едната ръка (той го държеше тъй, като че ей сега ще почне да реже) и с брадва, преметната на другата, чичо Митуш заоглежда салкъма пред господарската къща. Голямо дърво — черен дебел дъ...
Всеки с името си - Йордан Йовков
На Нова година празнува именния си ден Васил одаджията. В чифлика той беше готвач, той държеше лъжицата и хляба и затуй му направиха празника, както трябва: впрегнаха една кола с каната, качиха...