Антоан дьо Сент-Екзюпери – кратка биография. Живот между небето и словото
Зареждане на оценките…
Антоан дьо Сент Екзюпери е един от най-известните френски писатели. Роден е в Лион. Като дете се занимава с рисуване, литература, интересува се от механика, но неговата голяма страст е авиацията. След като получава пилотски диплом, за кратко е военен летец, а след това се насочва към гражданската авиация. Лети по маршрути между Европа и Африка. Многократно оказва помощ на екипажи, които са кацнали в пустинята поради аварии. За тези заслуги получава високо отличие – през 1930 г. му е връчен Орден на почетния легион.
През декември 1935 г., при опит да подобри рекорда за полет между Париж и Сайгон, Екзюпери и неговият навигатор катастрофират. Самолетът им се разбива в пустинята Сахара. Двамата мъже оцеляват, но следват няколко тежки дни без вода и храна в суровите пустинни условия. Именно тогава Екзюпери вижда пустинна лисица – фенек, и тя става един от героите в „Малкият принц“. Авиаторите са спасени на четвъртия ден от бедуини – хора, обитаващи пустинята.
По време на Втората световна война Екзюпери изпълнява военни мисии. Загива през юли 1944 г. по време на разузнавателен полет край Марсилия.
Писателят пилот оставя сравнително малко на брой творби, сред които най-известната е „Малкият принц“.
Свързани материали
Антоан дьо Сент-Екзюпери (1900 – 1944) – (биография)
Биографичен материал за френския писател и пилот Антоан дьо Сент-Екзюпери, подреден хронологично от раждането му през 1900 г. до полета, от който не се завръща през 1944 г. Началото представя семейството, ранната загуба на бащата и смъртта на по-малкия брат, както и градовете, в които Антоан израства и които се превръщат в източник на литературно вдъхновение. Там идва и първата му среща с авиацията. Следва пътят му на летец: обучението, дипломата за пилот, тежката катастрофа и годините в гражданската авиация, включително службата в авиобазата Кап Жуби и преговорите за спасяване на екипажи в Сахара, за които е отличен. Отделно място заема злополуката в Либийската пустиня, разказана с подробностите за оскъдните запаси, за миражите и за спасението, както и препратката, която писателят по-късно прави към този епизод в „Малкият принц“. Последната част обхваща Втората световна война, разузнавателните мисии, годините в Ню Йорк, където се раждат текстът и илюстрациите на „Малкият принц“, завръщането му при военната авиация въпреки възрастта и нараняванията и издирването на останките от самолета десетилетия по-късно. Подходящ е за представяне на автора преди работа върху „Малкият принц“, за кратък доклад или презентация и за отговор на въпроси за живота и творчеството на Сент-Екзюпери.
Опитомяването като отговорност: „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент Екзюпери и срещата с лисицата. Анализ за 6. клас
Какво поема човек върху себе си, когато опитоми някого? Разработката върху „Малкият принц“ води точно към този въпрос, но пътят до него минава през цялата книга. В началото е представено произведението: годината и мястото на написването, двойното първо издание, светкавичният успех и преводите, както и рисунките, които самият Сент Екзюпери прави и които стават неотделима част от текста. Сюжетната част проследява разказа от катастрофата в пустинята до последното сбогуване: астероидът с трите вулкана и розата, борбата с баобабите и низът от срещи по пътя, всяка от които показва по един изкривен начин да се живее. Епизодите с розите на Земята, с рисунката на овцата и със змията са въведени, без да се изчерпва смисълът, който разработката им придава по-нататък. Жанрът е определен и обоснован: какво прави творбата роман и какво в нея идва от приказката. Същинската част се съсредоточава върху срещата с лисицата от двадесет и първа глава, в която двамата герои са едновременно и учители, и ученици един на друг. Проследени са чистотата и непрекъснатото питане на малкия принц, поучаващата и енергична лисица и това какво тя му разяснява за единствеността на розата и за ритуалите в любовта и приятелството. Последният раздел извежда темите за отговорността, за любовта и за себеотрицанието и показва как те се държат една за друга, а най-известните думи на лисицата са дадени и осмислени в общата логика на разсъждението. Подходяща е за подготовка по литература в 6. клас, за отговор на въпроси върху епизода с лисицата и за съчинение върху приятелството и отговорността към другия.
Анализ на XXI глава от „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери – въпроси и отговори: биография, опитомяване, розата, обредите и тайната на лисицата. Времето, което създава приятел
Тридесет въпроса и толкова отговора върху една глава – но истинската стойност е в подредбата. Материалът тръгва от живота на автора, минава през цялата творба и едва след това влиза в главата, при това два пъти: веднъж за смисъла, втори път за самия текст. Първата част е биографична и е разгърната в осем въпроса. Тя не се задоволява с дати: обяснява какво оставят ранните загуби у писателя, откъде идват двете му страсти и – най-важното – кой негов преживян случай стои зад цялата творба. Приведени са подробности от катастрофата в пустинята, които правят връзката очевидна. Втората част е кратка и припомня основните моменти от романа – четири въпроса, достатъчни, за да се възстанови общата картина, преди да се влезе в подробности. Третата част е същинският анализ и обхваща единадесет въпроса. Тук са разгледани защо героят е наречен принц и с какво се различава от приказните, защо е дете, какво означава ключовата дума на цялата глава, каква е ролята на житото, какво символизира розата и защо тя е различна от всички останали. Отговорите не са кратки формулировки, а разгърнати разсъждения от по няколко изречения. Четвъртата част е най-практична и рядко се среща в готовите анализи. Тя е изградена като работа с текста: изисква преписване на изрази, проверка на дума в тълковен речник, цитиране на конкретни изречения и събиране на всички думи, свързани с приятелството. Тоест не се работи по памет, а с отворена книга. Особено ценен е въпросът за речниковото значение на едно понятие и за начина, по който то е употребено в творбата. Разграничението между прякото и преносното значение е ключът към цялата глава и тук е направено изрично. Отделен раздел е посветен на посвещението към приятеля на автора, с трите му причини и с поправката накрая – рядко разглеждан текст, който сам по себе си е доказателство за темата на цялата глава. Финалната част събира посланията в кратък списък – шест наблюдения за приятелството, всяко формулирано в едно изречение и годно за преписване. Преподавателят получава готов урок с въпроси и отговори за няколко учебни часа. Четирите части вършат работа и поединично – биографичната при въвеждане на автора, четвъртата като упражнение с отворена книга. За ученика материалът покрива всичко, което се пита по тази глава – от биографията на автора до значението на отделен израз. Годен е за отговор на литературен въпрос, за съчинение и за преговор преди изпитване.
Тест по литература: Антоан дьо Сент-Екзюпери – „Малкият принц“, XXI глава – какво прави едно същество единствено (23 задачи с отговори)
Хиляда еднакви рози и една-единствена, която не прилича на тях по нищо видимо – с този образ главата обяснява какво отличава истинската връзка от всяко познанство. Настоящият тест води ученика по същия път на разсъждение: двадесет и три задачи проверяват дали е стигнал до извода сам, а не го е запомнил като готова формулировка. Началните условия се спират на избора на автора да вложи важна истина в устата на животно и на смисъла на понятието, което цялата глава изгражда. Отделна задача проверява какво издават постоянните въпроси на момчето – търсене на смисъл, а не на удобен отговор. Следващият смислов кръг проследява самия процес на сближаване: защо срещите трябва да са в определен час, кое действие показва търпението като необходимо условие и какъв избор всъщност стои пред героя – да бърза нататък или да отдели време за връзка. Няколко условия разглеждат последиците. Проверява се защо раздялата ще донесе сълзи, но въпреки това си струва, и как обикновено поле придобива значение заради спомена, свързан с него. Отделно се проверява упрекът, скрит в думите за готовите неща, които хората купуват вместо да изградят. Отделно място заемат задачите за прозрението на момчето: какво разбира то, когато вижда цяла леха с еднакви цветя, как се променя мисленето му и какъв смисъл придобива думата, с която се назовава онова, което е станало незаменимо. Няколко условия работят с наблюдения върху творбата като цяло: ролята на животното в развитието на героя, конфликтът, който движи главата, стилът на разговора – кратки реплики с големи изводи, и причината текстът да изглежда лесен, а да изисква размисъл. Отделен смислов кръг дава фактическите опори: националността и професията на автора, векът, в който живее, годината на излизане на книгата и ролята на илюстрациите, които допълват смисъла на текста. Работата завършва с три задачи за писмен отговор: как повтарящите се срещи помагат на връзката да расте, какво разбира героят за своето цвете след сравнението и два примера за отговорност – в приятелството и в ежедневието. Последната задача пренася прочетеното в личния опит на ученика. Предимството на този тест е съчетаването на три различни проверки в едно: знание за творбата и автора, разбиране на диалога и умение да се тълкува образ. Заучените дати сами по себе си не носят точки, нито общото впечатление от прочетеното – всяко условие изисква нещо различно. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос и примерни отговори на писмените задачи. Условията са кратки и ясни, а възможностите за отговор са премислено близки, така че изборът да изисква вникване в смисъла. Подредбата следва хода на разговора и позволява материалът да се използва и като готов план за разбор в час. Тестът е подходящ за проверка след изучаване на главата, за преговор в час и за самостоятелна работа у дома. Учителят вижда дали учениците съчетават знанието за книгата с разбирането на нейната идея, а ученикът получава опора за устно изпитване, за писмена работа и за отговор на литературен въпрос.
Анализ на „Малкият принц“ от Антоан дьо Сент-Екзюпери: Приятелството – най-красивата тайна. Срещата с лисицата
Срещата с лисицата е литературна основа за разговор, който може да продължи и след прочита на книгата. Анализът „Приятелството – най-красивата тайна“ върху „Малкият принц“ от Антоан дьо Сент-Екзюпери предлага подредено изложение за работа с този откъс. Материалът съчетава наблюдения върху диалога, характеристиката на героите и повествователната позиция с подбрани цитати. Подходящ е за ученици, които подготвят устен отговор или писмена работа, и за учители, които търсят основа за съдържателно обсъждане. Въвеждащата част представя книгата през възможностите за прочит в различни възрасти. След нея изложението се съсредоточава върху конкретната среща и начина, по който тя е разказана. Тази организация дава ясна посока на подготовката: от общата литературна рамка към наблюденията върху откъса. За ученика тя е полезна при съставяне на собствен план, в който въведението остава свързано с основната тема. Следващите абзаци разглеждат участниците в разговора и отношенията между тях. Характеристиката на лисицата включва съпоставка с познатия фолклорен образ. Това добавя конкретна литературна опора и позволява да се проследи как сравнението може да бъде използвано в анализ. Учителят може да работи с тази част чрез насочващи въпроси, а ученикът – да упражни разграничаването на особеностите на литературен герой. Основното изложение следва развитието на срещата, като редува коментар и цитатни опори. Подбраните откъси са включени на места, които позволяват непосредствена връзка между наблюдение и текст. Така материалът дава пример за аргументиране с художествено доказателство. Подредбата е удобна за записки, за подготовка на кратък отговор и за обсъждане на отделни части според целта на урока. Заключителните абзаци насочват към финала на откъса и завършват изложението с обобщаваща перспектива. Връзката между представянето на книгата, конкретния диалог и заключението прави композицията лесна за проследяване. Анализът може да се използва за цялостен прочит или за работа върху отделни умения: характеристика, съпоставка, подбор на цитат и изграждане на обобщение. Получавате завършен материал, който спестява време при организиране на литературните наблюдения върху срещата с лисицата. Той е удобна основа за преговор, разговор в час и планиране на собствена писмена работа. Изберете „Приятелството – най-красивата тайна“, ако искате да подготвите темата с ясна последователност и конкретна опора в „Малкият принц“. Добавете анализа към учебните си ресурси и използвайте структурата му, за да превърнете впечатленията от прочита в свързан литературен отговор. Разполагайте с материал, към който да се връщате при следващо упражнение върху героите, диалога и художествения текст.
Тест за входно равнище по литература за 7. клас – 24 задачи с отговори: автори и биографични факти, разпознаване на откъси, герои, теми и мотиви, разказ от първо лице, хумористични произведения
Началото на учебната година опира до един въпрос: какво е останало от миналата. Този тест го изяснява за един учебен час – 24 задачи, които обхождат целия литературен материал от предходната година и показват точно къде стои всеки ученик, преди да започне новото съдържание. Обхватът е широк и балансиран. Проверява се познаването на творби от Любен Каравелов, Иван Вазов, Христо Смирненски, Веселин Ханчев, Елин Пелин и Йордан Йовков, както и на преводната класика – Марк Твен, Бранислав Нушич, Антоан дьо Сент-Екзюпери и Джералд Даръл. Включени са „Хубава си, моя горо“, „Отечество любезно“, „Художник“, „Братчетата на Гаврош“, „Косачи“, „Серафим“, главите „Представлението“ и „Радини вълнения“ от „Под игото“, „Принцът и просякът“, „Автобиография“, „Малкият принц“ и „Моето семейство и други животни“. Типовете задачи се редуват така, че вниманието да не отслабва. Тестът започва със задачи за съответствие, в които автори се свързват с факти за тях, продължава със задачи с избираем отговор върху сюжет, герои, място на действието и начин на изграждане на текста, залага и на обърнатата логика на въпросите за невярно твърдение, която не позволява отговор наизуст. Отделно място имат задачите с кратък свободен отговор и допълването на започнати твърдения, а последната изисква ученикът сам да подбере и назове произведения по зададен признак. Проверяваните умения не се изчерпват с фактологията. Освен биографични знания и разпознаване на творба по откъс се търсят съпоставка между две стихотворения, разчитане на характеристика на герой, ориентиране в теми и мотиви и владеене на основни литературни понятия – разказ от първо лице, портретна характеристика, диалог, природна картина, хумористично произведение. Накрая са дадени пълните отговори на всички задачи, включително на отворените. Проверката отнема минути, а резултатът се превръща веднага в ясна картина на пропуските – по автори, по творби и по типове умения. За учителя това е готов инструмент за входно ниво: разпечатва се и се работи веднага, без предварителна подготовка, дава съпоставими резултати за целия клас и подсказва кои теми се нуждаят от преговор още в първите седмици. Върши работа и като контролна проверка след преговорен блок, и като бърза диагностика при нов клас. За ученика е сигурен начин да провери сам себе си – без стрес, с възможност да се самооцени по приложените отговори, да види кои творби е забравил и към какво да се върне. Подходящ е за домашна подготовка, за преговор преди изпитване и за спокоен старт в новата учебна година, а прегледната му форма позволява да бъде решен повторно след време за проверка на напредъка.