Пилотът, който подари на света „Малкият принц“: биография на Антоан дьо Сент-Екзюпери
Зареждане на оценките…
Антоан дьо Сент-Екзюпери – пълното име на писателя е Антоан Мари Жан-Батист Роже дьо Сент-Екзюпери – е роден на 29 юни 1900 г. във френско благородническо семейство. През 1904 г. баща му умира и по-голямата част от младостта си Антоан прекарва при леля си по майчина линия. Той има три сестри и по-малък брат, който умира на 15-годишна възраст. Екзюпери приема много тежко смъртта му.
Антоан живее в Лион и Санкт Мориц в среда, която представлява за него източник на литературно вдъхновение. Именно в Санкт Мориц той открива другата голяма страст на живота си – авиацията. Там през юли 1912 г. за пръв път лети със самолет.
При постъпването си в армията е назначен в Първи авиационен полк в Страсбург, където взема частни уроци по летене и завършва обучението си по гражданска авиация. През 1921 г. получава диплома за пилот. Преместен е в Бурже, където катастрофира и получава много тежки увреждания.
След кратък период във военната авиация започва да работи в гражданската. Става командир на авиобазата Кап Жуби. Прекарва там 16 месеца, през които 14 пъти води преговори за освобождаване на екипажи, кацнали с повредени самолети в пустинята Сахара. Заради това на 7 април 1930 г. го удостояват със званието Кавалер на Почетния легион.
В навечерието на новата 1936 г. Екзюпери и неговият механик Прево летят от Париж за Сайгон, за да участват в състезание. Самолетът им се разбива сред Либийската пустиня. Двамата са тежко ранени, имат несъвършени карти, които само ги объркват, и те се загубват. Останали са им няколко зърна грозде, два портокала, термос със сладко кафе, шоколад, шепа бисквити и съвсем малко вино. От обезводняването започват да виждат миражи и имат слухови халюцинации. На четвъртия ден ги намират бедуини, които спасяват живота им. По-късно Екзюпери ще направи препратка към този биографичен момент в „Малкият принц“.
При избухването на Втората световна война започват опитите му да се върне като действаш пилот във военната авиация. Успява с големи трудности – назначен е в разузнавателна авиогрупа и изпълнява 7 разузнавателни мисии между март и юни 1940 г. Получава Военен кръст и е демобилизиран малко след примирието. Между януари 1941 г. и април 1943 г. той живее в Ню Йорк, където пише и илюстрира „Малкият принц“. Романът е публикуван в началото на 1943 г. на английски и френски език в Съединените щати и едва по-късно е издаден посмъртно в родината му.
През април 1943 г., след 27 месеца в Съединените щати, Сент-Екзюпери заминава с американски военен конвой за Алжир, за да лети с френските военновъздушни сили. Тогава той е на 43 години и е с осем години над възрастовата граница за такива пилоти. Използва връзки, за да бъде одобрен, въпреки че има многобройни наранявания, които му създават доста затруднения. След един от разузнавателните полети над Югоизточна Франция на 31 юли 1944 г. самолетът на Антоан дьо Сент-Екзюпери не се завръща в базата си.
През 1992 г. водолази проверяват предполагаемото място на катастрофата, но не успяват да открият останки от самолета. През април 2004 г., шест десетилетия след смъртта на Екзюпери, останки от самолета са намерени от водолази край Марсилия.
Свързани материали
„Лисицата от пустинята“: Антоан дьо Сент Екзюпери, кратка биография за 6. клас
Кратък биографичен текст за френския писател и пилот Антоан дьо Сент Екзюпери, написан за ученици и побиращ се в един учебен час. Началото представя произхода и детството: родния град, ранните занимания с рисуване и литература, интереса към механиката и страстта, която надделява над всичко останало. Следва пътят му в авиацията: пилотският диплом, краткото време като военен летец, преминаването към гражданските линии между Европа и Африка и отличието, което получава заради помощта си към екипажи, закъсали в пустинята. Самостоятелно място заема злополуката в Сахара от декември 1935 г., разказана с повода за полета, с дните без вода и храна и със срещата, която по-късно се превръща в един от героите на „Малкият принц“. Финалът обхваща участието му във Втората световна война и последния полет. Подходящ е за представяне на автора преди работа върху „Малкият принц“ в 6. клас, за кратко съобщение пред класа и за попълване на биографична справка.
„Излетя и не се приземи“: биографична справка за Антоан дьо Сент Екзюпери (1900-1944), писателят с диплома за летец
Писател, който гледа на света от кабината на самолета: кратката биографична справка за Антоан дьо Сент Екзюпери събира в няколко абзаца необичайния път на автора на „Малкият принц“. В началото са детството и ранните увлечения: писането от най-ранна възраст, силният интерес към механиката и първият полет още в детските години, а след това училището по изящни изкуства и военната служба, от която излиза с диплом за граждански летец. Основната част подрежда книгите по години и показва как професията на пилот храни литературата: романите за установяването на въздушната пощенска връзка над океана, книгата за изпитанията на летеца с описанието на една катастрофа в пустинята, а после нюйоркските години, в които се раждат най-известните му произведения. Финалът е посветен на военния пилот от Втората световна война, на участието му в освобождаването на няколко средиземноморски области и на последния полет от Корсика, чиято загадка се изяснява години по-късно. Справката е подходяща за представяне на автора преди работа върху „Малкият принц“, за домашна работа в 6. клас и за бърза подготовка преди изпитване.
Опитомяването като отговорност: „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент Екзюпери и срещата с лисицата. Анализ за 6. клас
Какво поема човек върху себе си, когато опитоми някого? Разработката върху „Малкият принц“ води точно към този въпрос, но пътят до него минава през цялата книга. В началото е представено произведението: годината и мястото на написването, двойното първо издание, светкавичният успех и преводите, както и рисунките, които самият Сент Екзюпери прави и които стават неотделима част от текста. Сюжетната част проследява разказа от катастрофата в пустинята до последното сбогуване: астероидът с трите вулкана и розата, борбата с баобабите и низът от срещи по пътя, всяка от които показва по един изкривен начин да се живее. Епизодите с розите на Земята, с рисунката на овцата и със змията са въведени, без да се изчерпва смисълът, който разработката им придава по-нататък. Жанрът е определен и обоснован: какво прави творбата роман и какво в нея идва от приказката. Същинската част се съсредоточава върху срещата с лисицата от двадесет и първа глава, в която двамата герои са едновременно и учители, и ученици един на друг. Проследени са чистотата и непрекъснатото питане на малкия принц, поучаващата и енергична лисица и това какво тя му разяснява за единствеността на розата и за ритуалите в любовта и приятелството. Последният раздел извежда темите за отговорността, за любовта и за себеотрицанието и показва как те се държат една за друга, а най-известните думи на лисицата са дадени и осмислени в общата логика на разсъждението. Подходяща е за подготовка по литература в 6. клас, за отговор на въпроси върху епизода с лисицата и за съчинение върху приятелството и отговорността към другия.
Анализ на XXI глава от „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери – въпроси и отговори: биография, опитомяване, розата, обредите и тайната на лисицата. Времето, което създава приятел
Тридесет въпроса и толкова отговора върху една глава – но истинската стойност е в подредбата. Материалът тръгва от живота на автора, минава през цялата творба и едва след това влиза в главата, при това два пъти: веднъж за смисъла, втори път за самия текст. Първата част е биографична и е разгърната в осем въпроса. Тя не се задоволява с дати: обяснява какво оставят ранните загуби у писателя, откъде идват двете му страсти и – най-важното – кой негов преживян случай стои зад цялата творба. Приведени са подробности от катастрофата в пустинята, които правят връзката очевидна. Втората част е кратка и припомня основните моменти от романа – четири въпроса, достатъчни, за да се възстанови общата картина, преди да се влезе в подробности. Третата част е същинският анализ и обхваща единадесет въпроса. Тук са разгледани защо героят е наречен принц и с какво се различава от приказните, защо е дете, какво означава ключовата дума на цялата глава, каква е ролята на житото, какво символизира розата и защо тя е различна от всички останали. Отговорите не са кратки формулировки, а разгърнати разсъждения от по няколко изречения. Четвъртата част е най-практична и рядко се среща в готовите анализи. Тя е изградена като работа с текста: изисква преписване на изрази, проверка на дума в тълковен речник, цитиране на конкретни изречения и събиране на всички думи, свързани с приятелството. Тоест не се работи по памет, а с отворена книга. Особено ценен е въпросът за речниковото значение на едно понятие и за начина, по който то е употребено в творбата. Разграничението между прякото и преносното значение е ключът към цялата глава и тук е направено изрично. Отделен раздел е посветен на посвещението към приятеля на автора, с трите му причини и с поправката накрая – рядко разглеждан текст, който сам по себе си е доказателство за темата на цялата глава. Финалната част събира посланията в кратък списък – шест наблюдения за приятелството, всяко формулирано в едно изречение и годно за преписване. Преподавателят получава готов урок с въпроси и отговори за няколко учебни часа. Четирите части вършат работа и поединично – биографичната при въвеждане на автора, четвъртата като упражнение с отворена книга. За ученика материалът покрива всичко, което се пита по тази глава – от биографията на автора до значението на отделен израз. Годен е за отговор на литературен въпрос, за съчинение и за преговор преди изпитване.
„Всички пътища водят при хората“: анализ на „Малкият принц“ от Антоан дьо Сент-Екзюпери, жанр, символика и срещите с възрастните
Защо в тази книга непрекъснато се говори за звезди? Разработката върху „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери започва оттук и обяснява универсалната символика на звездата, преди да пристъпи към самата творба. Следва частта за жанра и за адресата: определянето на творбата като роман приказка, годината на публикуване и световната ѝ известност, посвещението и защо от него става ясно, че адресатът е човекът изобщо. Обяснено е и как реалната катастрофа на летеца в Сахара се преплита с измислицата и защо сюжетът трябва да се чете иносказателно, а не буквално. Същинската част разчита символите на малката планета: овцата, скрита в кутия, розата с нейните многобройни значения, баобабите, които заплашват съкровеното пространство, и трите вулкана, единият от които е стихнал. Всеки от тези образи е обяснен като метафора, а не като елемент от приказен декор. Отделен раздел е посветен на пътуването и на срещите с петимата възрастни: Кралят, Суетният, Пияницата, Бизнесменът и Фенерджията. Показано е какъв човешки недостатък олицетворява всеки от тях и защо усилията на последния се съпоставят с наказанието на Сизиф. Самостоятелен акцент е поставен върху Земята и пустинята: двата библейски смисъла на пустинята, ролята на змията като образ на изкушението и на смъртта, пустинното цвете и епизодът с планината и ехото, разчетен през мита за Нарцис и Ехо. Финалната част стига до градината с розите като символ на райската градина и до съдбовното откритие на героя за неповторимостта на неговото цвете, но самият извод остава за текста. Разработката спира дотук и не включва срещата с лисицата. Тълкуванията са подкрепени с цитати от творбата и с афоризмите на автора. Подходяща е за час върху „Малкият принц“, за съчинение върху пътя към човека и другите и за цитатна опора при изграждане на собствена теза.
„Всички възрастни хора са били най-напред деца“: пълният текст на „Малкият принц“ от Антоан дьо Сент Екзюпери с предговора на преводача
Пълното българско издание на „Малкият принц“ от Антоан дьо Сент Екзюпери в превода на Константин Константинов, поднесено заедно с всичко, което върви към книгата: предговора на преводача, посвещението към Леон Верт и рисунките на самия автор по местата им в текста. Преди приказката стои кратък портрет на писателя, който обяснява откъде идва нейният свят: детството в Лион, годините в авиацията, месеците начело на пустинното летище в Кап Жюби, книгите, отличени с големите френски награди, и последният разузнавателен полет от Корсика през лятото на 1944 г. Самата творба е дадена по глави, с римската номерация на оригинала. В началото е разказвачът с рисунката, която възрастните упорито разчитат погрешно, а след нея принудителното кацане в Сахара и момченцето, което иска да му бъде нарисувана овца. Оттам нататък текстът върви към малката планета с вулканите и баобабите, към гордото цветче с четирите бодли и към пътуването между астероидите, което ще срещне героя с поредица от възрастни, всеки затворен в собственото си занимание. Разговорите, срещите и краят на историята остават за самото четене. Изданието е подходящо за четене в клас и у дома, за читателски дневник и преразказ, за търсене на точен цитат и за работа върху темите приятелство, отговорност и погледът на детето срещу навиците на възрастните.