Контролна работа по български език и литература за първи срок – 40 задачи с отговори: работа с текст, езикови норми, редактиране, Дебелянов, Фотев, Далчев, Вапцаров, Елин Пелин

Изпит, който накрая оставя избор. Това е най-съществената разлика тук: последната задача не налага един жанр, а поставя две теми и ученикът решава дали да напише интерпретативно съчинение, или есе. Изборът е истински, защото двете теми тръгват от едно и също, но водят в различни посоки, и този, който се познава добре, ще спечели точки само от правилното решение. Двете стихотворения, върху които стъпва тази задача, са отпечатани изцяло в листа. Нищо не се търси в христоматия и нищо не се цитира по памет, а това променя качеството на написаното. Текстовете в целия вариант са четири и са съвсем различни. Основният е за едно конкретно място в България и е написан като туристическо представяне с технически подробности. Към него са прикачени седем задачи, сред които и една доста рядка: търси се коя аргументативна техника НЕ е използвана в текста, тоест проверява се не какво пише, а как е направен. Втори кратък текст, за представите на древните за формата на Земята, служи за попълване на най-уместните думи. Трети, за една необикновена риба, е материалът за запетаите. Четвъртият е поетическият, споменат по-горе. Отделна задача към основния текст изисква той да се раздели на смислови части, да се озаглави всяка от тях и накрая да се сведе до резюме. Това е най-близкото до реалната работа с информация и се оценява високо. Литературната част е насочена забележимо към двадесети век и към по-нови автори. През нея минават творби и имена, които в учебните тестове се появяват по-рядко, а това прави варианта полезен тъкмо за онези части от учебното съдържание, които обикновено остават непокрити. Проверяват се разпознаване на стихове, вярно и невярно твърдение, съответствие между цитат и произведение, обща тема в две творби, жанрова принадлежност и изразни средства. Езиковата част е класическа по обхват, но изреченията в нея са дълги и взети от различни области, не само от художествената реч. Това затруднява повече, защото грешката трябва да се види в непознат контекст. Задачите с аналогии са направени по-сложно от обичайното: в тях се пази отношение между три члена, а не между два, тоест изисква се да се улови и посоката на стесняване. Задачите са четиридесет и една, а отговорите към тях са дадени накрая, включително попълнените форми и примерните теми на смисловите части. За учителя това е завършен вариант за провеждане в час, но и материал за няколко отделни упражнения. Работата с основния текст става самостоятелно за час по извличане на информация и писане на резюме. Двете стихотворения, отпечатани едно до друго, са готова основа за съпоставителен урок, независимо от изпита. А изборът между двата жанра накрая е добър повод за разговор по въпроса кога се пише съчинение и кога есе. За ученика това е репетиция, която включва и едно решение. Освен да реши задачите, той трябва да прецени в кой жанр е по-силен, а това е умение, което се придобива само с упражнение. Сверяването с отговорите показва къде губи точки, а двете стихотворения остават в листа и след това, за преговор.

Четири текста от четири различни свята в един изпитен лист. Това е най-отличителното тук и веднага се усеща при прелистване. Първият е от учебник по философия и разсъждава защо езикът не само свързва, а и разделя хората. Вторият е вестникарски репортаж от филмов фестивал. Третият е историческо повествование за бунт в древен град. Четвъртият е художествен, с поезия и проза, върху които се пише. Такъв подбор не е случаен. Всеки от тези текстове проверява различно умение и заедно обхващат почти всичко, което се изисква на изпита. Философският откъс носи шест задачи и е най-плътната част по мислене. Пита се за главната тема, за извода, който следва от текста, за функциите на отделните абзаци, за довършване на твърдение и за вярното според написаното. Прибавена е и задача за значението на фразеологизъм, свързан със същата тема, с което текстът и езиковият блок се захващат един за друг. Вестникарският откъс стои в съвсем друга задача: в него има четири празни места и за всяко се избира най-уместният израз измежду три близки възможности. Това е проверка не на правопис, а на усет за стил, и обикновено отсява най-добре. Историческият откъс е материалът за пунктуацията. В него трябва да се нанесат пропуснатите запетаи, при това в изречения с усложнен строеж, каквито рядко се дават за упражнение. Художествените текстове са два и стоят в двете писмени задачи. Върху откъс от стихотворение на Вапцаров се формулира теза. Върху приложен откъс от разказ на Йовков се пише голямо съчинение до четири страници на философска тема за смисъла на човешкото съществуване. Останалите задачи обхващат лексикалните отношения и аналогиите, синонимията и антонимията, главните букви при наименования, граматичното съгласуване, членуването, правописа в отделни думи и в изречение, пунктуацията при сложни изречения, както и литературните въпроси от цялото учебно съдържание, включително свързване на творба с жанр и разпознаване на тропи в стихотворен откъс. Задачите са четиридесет и една, от които осем изискват самостоятелно написан отговор. Отговорите накрая са с точките за всяка задача и с изписани очаквани форми там, където се пише свободно. При задачите с аналогии са дадени и по няколко приемливи варианта, което прави проверката справедлива, когато ученикът е отговорил вярно, но с друга дума. За учителя това е завършен изпитен вариант, който обаче се разглобява на четири отделни упражнения, всяко с различна цел. Философският откъс със задачите към него върши работа и самостоятелно, като час по четене с разбиране. Вестникарският откъс става за урок върху стиловата уместност. Историческият откъс е готово упражнение по пунктуация. А двете писмени задачи могат да се дадат в различни часове. За ученика това е проверка, която обхваща и четенето, и усета, и писането. Четирите различни текста показват дали се справя не само с познатото художествено слово, а и с научно разсъждение, с журналистическа реч и с историческо повествование. След сверяването с отговорите става ясно кой тип текст му създава най-много затруднения, което е по-полезно от общата оценка.

Сто точки, четирийсет и една задачи и едно съчинение накрая. Така е устроен държавният зрелостен изпит по български език и литература и точно така е устроен този тест. Първите трийсет и три задачи са с избираем отговор и носят по една точка. Подредени са по теми и вървят в реда на изпита: правопис, граматика, пунктуация, лексика и фразеология, литературни знания и накрая работа с текст. Правописните задачи са пет и са от двата вида: в едни се търси редът или изречението с грешка, в други обратното, редът или изречението без грешка. Втората формулировка обърква дори подготвените ученици и затова присъствието ѝ тук е добре дошло. Граматиката е в три задачи и проверява съгласуването при съставен подлог, бройната форма, членуването и възвратността. Пунктуацията е в две задачи с дълги изречения, в които има и обособени части, и подчинени изречения, а грешките са от най-често допусканите. Лексиката и фразеологията заемат четири задачи: отношения между думите в двойки, синоними сред чужди и домашни думи, фразеологични синоними и фразеологични антоними. Последната от тях е и най-трудната, защото изисква да се разпознае значението на четири израза наведнъж. Литературната част е в тринайсет задачи и минава през жанровете, през авторите и творбите от учебното съдържание, през разпознаване на стихове по откъс, през верни и неверни твърдения, през теми, мотиви и герои и през изразните средства. Отделни задачи проверяват и литературните понятия за строежа на епическата творба. Към научнопопулярния текст има шест задачи с избираем отговор и една със свободен: вид на текста, връзка между абзаците, термини, вярно и невярно по текста, значение на дума в контекста и накрая темите на смисловите части. Втората част на теста е от осем задачи със свободен отговор и носи две трети от точките. В нея се формулира теза по лирическа творба, попълва се официално писмо, пишат се правилните форми на думи, поставят се пропуснати запетаи, довършват се аналогии, свързват се героини с творби и се разпознават тропи и фигури. Последната задача е есе или интерпретативно съчинение по откъс в обем до четири страници. Отговорите са дадени с обяснения, а не само с буква: при правописните и граматичните задачи са изписани верните форми, при пунктуационните е показано къде стои запетаята, а при литературните е казано защо останалите варианти отпадат. Точките по задачи също са посочени, така че работата може да се оцени по шестобалната система. Формулировките на задачите са същите, с които зрелостникът ще се срещне на изпита, а под отворените задачи има оставени редове, така че отговорите да се напишат направо върху листа. Решете го наведнъж, с хронометър, и ще видите кои от трите части ви отнемат най-много време. Полза за учителя: цял вариант за контролна работа, за пробен изпит или за преговор в последните седмици, с готова точкова схема и с обяснения, които вършат работа при обсъждането на резултатите. Полза за ученика: проверка на всичко, което се пита на зрелостния изпит, в един лист и за един учебен час, с обяснения, по които се вижда не само кой отговор е верен, а и защо другите не са.

Пълен изпитен вариант за държавен зрелостен изпит по български език и литература с приложени отговори. Съставен е по действащия формат и обхваща всички компоненти на матурата – езикови норми, литературни знания, работа с текстове и създаване на аргументативен текст. Езиковата част заема началото. Проверява се правопис в редове от думи и в отделни изречения, включително случаите с представки, с изпадащи и уподобяващи се съгласни и с удвояване. Граматичните задачи засягат съгласуването при еднородни определения, членуването, бройната форма и словореда. Пунктуационната част обхваща еднородни части, двойни съюзи, подчинени изречения и обособени части, а лексикалната – неправилно употребени думи, чуждици, диалектни форми и фразеологични антоними. Литературният блок покрива материала за матура. Проверяват се разпознаване на творба по тема, откриване на творба без определен мотив, обща ценност между няколко произведения наведнъж, тълкуване на образ, идеите на изучени творби, характерните мотиви на един от поетите и разпознаване на изразно средство в цитиран откъс. Особено ценна е частта с работа с текст. Тук са приведени не два, а три текста върху една и съща тема, всеки от различна сфера на общуване – художествен, справочен и институционален. Задачите изискват да се определи сферата и особеностите на всеки, да се разпознаят използваните езикови средства, да се провери вярност на твърдения и да се изтълкуват термини. Задачите със свободен отговор включват отбелязване на фактите, които не се откриват в текстовете, формулиране на общата тема, съставяне на теза, писане на резюме, попълване на уместни изрази, поставяне на правилни граматични форми и връщане на пропуснати препинателни знаци. Върху изцяло приведено стихотворение са поставени две задачи – за посочване на примери, доказващи дадено твърдение, и за откриване на художествени похвати. Таблична задача свързва герои с автори, герои с творби и творби с жанрове. Последната задача е есе по житейски проблем върху две приведени лирически миниатюри. Наличието на три текста вместо два е основното предимство на този вариант. Съпоставката между художествено описание, енциклопедична статия и институционален документ по една и съща тема показва нагледно как сферата на общуване определя езика: къде има метафори, къде термини, къде безглаголни изречения и стандартизирано оформление. Такова упражнение е полезно и извън изпитната подготовка. Заслужава внимание и приведеното изцяло стихотворение, както и двете лирически миниатюри в края. Ученикът не работи по памет, а върху текст пред очите си, което позволява отговорите да бъдат подкрепени с конкретни примери. Отговорите са изнесени накрая. При задачите с избор е посочена буквата, при попълването – правилните форми, при пунктуацията – изцяло поправеният текст. За свободните отговори са дадени примерни решения, включително готова примерна теза и възможни отговори при задачите за посочване на примери. Материалът е подходящ както за пробно писане в изпитни условия, така и за работа на части: езиковите задачи като упражнение по норми, трите текста като проверка на четивна грамотност, стихотворението като материал за анализ в час, а последната задача – като тема за класна работа. На учителя вариантът дава готов инструмент за подготовка на дванадесетокласници. На ученика служи за самопроверка и за реална представа за обхвата и трудността на матурата.

Класната работа обединява двете направления от учебния предмет и позволява знанията да бъдат проверени наведнъж – от езиковите норми до познаването на изучаваните литературни произведения. Първата част обхваща правописа и граматиката. Задачите включват изписването на думи с отрицателна частица, прилагателните, образувани от лични имена, и употребата на главна буква при тях, променливата гласна, членуването на подлога и на сказуемното определение, бройната форма на съществителните от мъжки род, отрицателните повелителни форми и относителните местоимения в подчинени изречения. Отделно място заемат синтаксисът и пунктуацията при обособени приложения, при обръщения и при повторени съюзи, както и правилната употреба на предлозите. Следваща група задачи е насочена към лексиката: разпознаване на равнозначни изказвания, замяна на глаголна конструкция с друга, различаване на еднакво изписвани думи с различно значение, произход и сродство на думите, преносната употреба на устойчиви изрази и подбор на противоположни по значение думи. Литературната част започва с въпроси по теория – жанрове в стихотворна и в прозаична форма, изразни средства и части от строежа на епическия текст, с примери за разпознаване в конкретни стихове. Основното тегло пада върху творбите от учебното съдържание. Проследени са идеите в „Песента на колелетата" от Йордан Йовков и смисълът, който Сали Яшар открива в своя труд, формата на аргументацията във „Вяра" на Никола Вапцаров, мотивите за отказа от поезията в „Честен кръст" на Борис Христов и внушението на финалните стихове в „Две души" на Пейо Яворов. Отделено е място на композицията и на опорните моменти в „Ветрената мелница" от Елин Пелин, както и на съпоставки с „Балада за Георг Хених" от Виктор Пасков – по темата за труда, за следата, която човек оставя, и за мястото на твореца сред останалите. Приложени са верните отговори за всички задачи. На преподавателите работата служи като готов инструмент за срочно оценяване и за преценка на подготовката преди държавния зрелостен изпит. На учениците тя дава възможност за самопроверка и за целенасочен преговор.

Три от задачите тук са за нещо, което рядко се проверява – лексикалната грешка. Не правопис, не запетая, а неправилно употребена или неподходящо съчетана дума. Именно това е и най-трудното за откриване, защото изречението изглежда безупречно. Двадесет и четири задачи с изборен отговор и отговори накрая. Езиковата част започва с тези задачи и продължава с правописа – членуване, сложни и съставни думи, употреба на главни букви. Пунктуацията е застъпена с няколко въпроса, сред които и задача с номерирани позиции, при която трябва да се посочи в кои от означените места запетая е необходима. Граматичният блок проверява съгласуването и формите в изречения от публицистичен и научен характер. Отделно място заема задача за синонимни фразеологични изрази – проверка, при която трябва да се премислят и четирите реда, преди да се посочи отговорът. Особено ценна е задачата за попълване на пропуски. Даден е свързан текст с четири празни места, а за всяко от тях са предложени по три близки по значение думи. Изборът се прави по съчетаемост и по стил, а не по определение – упражнение, което подготвя пряко за задачите от изпитния формат. Подредбата е ясна: първо думата и нейната употреба, после изречението и препинателният знак, накрая текстът – и оттам литературата. Литературната половина обхваща широк период и различни типове знание. Две от задачите изискват свързване с два стълба: творби с техните жанрове и герои с произведенията, в които се срещат. Този формат се решава по-бавно и отсява онези, които помнят имена, но не и принадлежността им. Няколко въпроса са върху литературните направления – кое твърдение за определено направление не е вярно, кои признаци характеризират друго и кое явление принадлежи само на следвоенния модернизъм. Тези задачи изискват система, а не отделни спомени. Останалите работят с конкретни творби: коя от тях има мото, в коя има епилог, кой мотив е характерен за дадено стихотворение и какво изразно средство е употребено в цитиран откъс. Отделен въпрос дава по-дълго критическо твърдение за символен предметен образ и изисква творбата да бъде разпозната по него – задача, близка до изпитната. Финалният въпрос е обобщаващ и обхваща наведнъж няколко произведения, като изисква да се посочи единственото вярно твърдение сред четири. Отговорите на всичките двадесет и четири задачи са изведени накрая, включително попълнените думи и разписаните съответствия при задачите за свързване. Обемът е по-голям от обичайния за входно равнище и точно това е предимството – двадесет и четири задачи дават достатъчно данни, за да се види картината, а не само една случайна проба. Неверните варианти навсякъде са изградени от близки понятия и съседни творби, така че всяка грешка сочи конкретно недоразумение. На учителя тестът дава готова входна диагностика с широк обхват – подходяща и като първи ориентир преди подготовката за зрелостен изпит. На ученика материалът показва къде е слабото място: в лексикалната норма, в правописа и пунктуацията или в познаването на творбите, жанровете и литературните направления.