Разказ по въображение: „Братчетата на Гаврош в нашата съвременност“ - „На две крачки от празничната светлина“

Празничен ден, пълна кръчма и един дрипаво облечен непознат, доведен пред кмета насила: тук е поместен целият текст на разказа, без съкращения и без чужд коментар. Началото е широко и спокойно. Селяните идат в чисти ризи, говорят за поникналите ниви и за очаквания берекет, карат се и се сдобряват, кметът обещава глоба на всеки уловен в нивите добитък, а дядо Иван разказва за празника и за парченцето от честния кръст. На една маса се шегуват с касацията, на друга се спори за вярата, а настрана мълчи полупияният каменар Торашко, който живее зад своите камари камък и повтаря, че не ще да знае никого. Тази обикновена сутрин се пречупва в мига, в който полският пазач въвежда другоселеца, уловен с коня си в чужд ечемик. Оттам нататък разказът се движи между обвинението, оправданието и присъдата: сто лева глоба, разтрепераните ръце, които вадят вехтата кесия с копчета и огниво, и една неочаквана намеса, която обръща посоката на цялата сцена. Втората половина изнася действието вън от кръчмата, при падналия кон, около когото се струпва цялото село със съвети и помощ. После идва пладне, идва вечер и разказът се затваря с картина, оставена без нито една обяснителна дума. Текстът е подходящ за подготовка на анализ или съчинение върху темата за своя и чуждия, за човечността и състраданието у Йовков, за наблюдение върху ролята на диалога и на речевата характеристика и за търсене на точни цитати.

„Случи се най-лошото: Захария продаде чифлика.“ От това изречение започва разказът, а всичко след него е едно дълго сбогуване. В първата част е показано как новината се потвърждава: купувачът от Сърнено, който снове между селото и чифлика, слугите, застанали умислени пред дама, и опитът на господаря да върне назад продажбата. Оттам нататък се разбира чия всъщност е волята за тази сделка и кои трябва да напуснат първи. Следва разпускането на чифлика: какво се продава, какво се откарва в града, как се плаща на слугите и защо никой не си тръгва весел, макар че никой не е ощетен. Заминаването на господарите е предадено с няколко реплики, в които се чува и молбата на Захария. Същинската част е пътят на слугите с добитъка към града. Йовков извежда поименно воловете, кравите и конете, а спирката в Сърнено, при Велико, Василена и Аго, се превръща в истинската последна среща. Разговорът на сундурмата, милувката на Василена по хълбока на Балана и въпросите, които тя му задава, са мястото, където разказът стига до най-важното, без да го изрича направо. Финалната картина, в която добитъкът и овчарите се скриват зад баира, е от най-често цитираните у Йовков, а какво остава след нея, читателят разбира сам. Пълният текст е подходящ за четене в час, за читателски дневник, за характеристика на Петър овчарят и Василена и за разсъждение върху темата за дома и за отношението на човека към животните.

Пет разказа от Чудомир, събрани в един файл и дадени в пълен текст така, както са писани: с диалектната реч, с прякорите и с късата ударна фраза, по която авторът се разпознава веднага. „Un cadeau“ започва на перона на гарата, където цялата официална власт посреща голям френски гост, а един сергиджия се промушва напред с необичаен подарък и с приветствие, което никой не е предвидил. „Аламинут“ е разказан от човек, който сравнява едновремешното пътуване до панаира с новото време на аероплани и бързина, и оттам стига до собствената си случка. „Баклата“ проследява един ден на жена, тръгнала по тъмно за нивата, но стигнала я чак когато слънцето е превалило, заради приказки и заплеси по пътя, и срещата ѝ с човека, който кладе купен на съседната нива. „Без късмет“ дава думата на шивач от чаршията, който се оплаква от жена си и от всекидневните ѝ благословии и обяснява откога според него го преследва липсата на късмет. „Вечеринка“ тръгва от майчината гордост на цяло село: синът ще казва стихотворение на вечеринката, а майка му вече е обиколила всички от единия до другия край, за да се похвали с него. Текстовете са дадени изцяло, без съкращения и без преразказ, затова репликите и описанията могат да се цитират дословно. Подходящи са за четене по избор и за домашно четене, за читателски дневник, за подготовка на устно представяне на творба от Чудомир и за работа върху хумора, иронията и речевата характеристика на героите.

Разказът по въображение е измамно лесна задача. Изглежда, че всичко е позволено, а всъщност всяка дума трябва да пасне на герои, които читателят вече познава. Тази работа показва как се пише такъв текст – с въображение, но и с уважение към първообраза. Темата е зададена конкретно и е свързана с познати образи от българската класика. Оттук произтича и първото изискване, което текстът изпълнява: героите се държат така, както бихме очаквали от тях – характерите им са продължени, а не измислени наново. Нищо в поведението и в думите им не противоречи на онова, което знаем за тях. Строежът е класически и лесно разпознаваем. Работата започва с описание на обстановката, което задава настроението; следва завръзка, свързана с решението на героинята; развитието проследява пътя през няколко напрегнати момента; има ясен връх на напрежението и развръзка, която затваря историята. Тази композиция е видима и може да се използва като образец за собствено писане. Пейзажът не е украса, а работещо средство. Тъмнината, тишината, звуците в гората и лаят от селото поддържат напрежението и отразяват вътрешното състояние на героите. Няколко пъти описанието на природата подготвя събитие – похват, който си струва да се покаже на учениците. Диалогът е жив и е оформен правилно – с тире пред всяка реплика и с думите на автора на място. Репликите са кратки, съответстват на характерите и придвижват действието, вместо да го спират. Речта на героите е стилизирана – с обръщения и обрати, характерни за времето и за средата. Психологическата страна също е разработена. Проследени са колебанията, страховете и решимостта на героинята, както и състоянието на другия герой, като чувствата са показани чрез действия и жестове, а не само назовани. Тази техника се цени високо при оценяването. Езикът е ясен и подходящ, изреченията са предимно кратки, което поддържа ритъма на напрежението. Няма преразказ на изходната творба и няма преписани изрази – историята е нова, макар и стъпила върху позната основа. Обемът е премерен – достатъчен, за да се разгърне историята, но без разтягане и без излишни епизоди, които биха отклонили от основната линия. Финалът обобщава преживяното с една мисъл, изведена от самото действие, а не залепена отвън – работата не поучава, а оставя извода да се роди у читателя. Работата може да се използва и като подтик за собствено съчиняване – по същия модел ученикът може да продължи друга творба или да опише друга вечер от живота на същите герои. На учителя материалът дава готов пример за час върху разказа по въображение: върху него се показват композицията, ролята на пейзажа, оформянето на пряката реч и начинът, по който се пише продължение, съобразено с познати герои. Подходящ е и като образец при оценяване. На ученика работата служи като модел за собствено писане и като опора при подготовка за класна работа – по нея се вижда как изглежда завършен разказ по въображение, с ясна композиция, с диалог и с психологическа достоверност.

Каравелов пише така, както се говори на улицата, и точно затова героите му се помнят. Тук са събрани повестите му в пълен текст, без съкращения, така че ученикът да работи направо по оригинала, а не по преразказ или по откъс от христоматия. Изданието започва с „Богатият сиромах“. Първите страници въвеждат двамата неразделни чорбаджии Георги и Спиро, съседския разговор пред вратниците, разказвача бербер с прякора философ, а след това пренасят действието в Русчук по време на гроздобер, където младият Смил спори с приятеля си за търпението и за робството. Още от началото личи как авторът редува портрет, диалог и ирония, за да изгради своята картина на българското общество преди Освобождението. В сборника са включени и другите известни повести на Каравелов, сред които „Българи от старо време“, „Маминото детенце“ и „Хаджи Ничо“, така че текстовете за няколко теми от учебната програма стоят на едно място. Четенето на оригинала дава онова, което никой анализ не може да замени: живия език на епохата, характерните обръщения и пословици, битовите подробности и авторовата ирония, върху които после стъпва всяко съчинение. Текстовете са предадени със стила и с остарелите и диалектни думи на автора, така че се чува как е звучал българският език през Възраждането. При четенето си струва да се следят няколко неща: как Каравелов изгражда цял образ само с една подробност от облеклото или от речта, как поговорките и обръщенията носят готова оценка за героя и как разказвачът се намесва с ирония, вместо да обяснява. Точно тези места се оказват най-добрите цитати за съчинение или за отговор на литературен въпрос. Подходящо е за четене по програма, за търсене и подбор на цитати, за подготовка на преразказ и за час по литература, в който се работи върху конкретен откъс.

Събрани на едно място, разказите на Ангел Каралийчев звучат по-скоро като стихотворения в проза, отколкото като случки с начало и край. Тук са пълните им текстове за четене, а не преразказ или анализ. „Гергьовски огньове“ е изповед на младия Калчо в деня преди Гергьовден: коситбата, срещата с куция Ибрахим при големия кладенец, обещаната мермерна чешма с девет корита, годеницата Мария и конете, които ще пасат на Белия камък, докато заиграят огньовете над скритото имане. „Земята на българите“ е лирично обръщение към родината като към жива жена, чиито очи помнят ослепените Самуилови войници, вдигнатия над светия старец Евтимий ятаган и куршума, пропищял една вечер в стария Балкан. „Змей“ пренася в света на поверието: Яна, която чака среща с невидимото същество на Коминчето, Никола, който не вярва на хорските приказки, и пламъците, обхванали житата, докато селото търси виновник. „Пролет“ проследява един ден на орача Илия, от чукането по прозореца преди изгрев до вечерното връщане с воловете, и мълчаливата среща с незнайната жена със зелени, замайващи очи. „Ръж“ е момински монолог в навечерието на жътвата: чукът на черния Нено, който кове сърпове, лудогорците, спрели за нощувка на мегдана, и мечтата да заминеш по света. Текстовете са подходящи за самостоятелно четене, за подготовка на преразказ, за характеристика на герой и за работа върху езика и образността на Каралийчев: сравненията, олицетворенията и диалектните думи, с които е изградена картината на българското село.