ТЕСТ. Входно ниво. Български език – 11 клас (Вариант № 1)

Входното равнище по български език и литература за 11. клас е организирано като комплексна проверка на знания и умения, усвоени през предходните години, и съчетава работа с текст, езикови норми и литературна подготовка. Тестът съдържа 20 задачи с отговори, подредени така, че да дадат ясна представа както за езиковата грамотност на учениците, така и за ориентацията им в изучени автори, произведения, жанрове, мотиви, образи и литературни проблеми. Първата част започва с информационен текст за Добруджа, нейния музикален фолклор, песни, инструменти и танцови традиции. Към него са включени четири задачи за разбиране на основната цел и съдържанието на текста, за разпознаване на вярна и невярна информация и за определяне на особеностите на употребена езикова единица. Така още в началото се проверяват уменията за четене с разбиране, извличане на информация и работа с понятия от езиковото обучение. Следващият езиков блок е насочен към правоговорната, правописната, пунктуационната и граматичната норма. Задачите изискват разпознаване на правилни и неправилни форми, откриване на допуснати грешки и избор на нормативно издържано изречение. Тази част позволява да се установят конкретни пропуски и да се планира последващ преговор според реалните потребности на класа. Литературният дял включва въпроси върху произведения от Иван Вазов, Никола Вапцаров, Димитър Димов, Христо Смирненски, Елин Пелин, Пенчо Славейков и други автори. Представени са творби като „Левски“, „Под игото“, „Писмо“ („Ти помниш ли...“), „Тютюн“, „Зимни вечери“, „Гераците“, „Cis moll“, „Да се завърнеш...“ и „Повест“. Задачите проверяват разпознаването на цитати, герои и произведения, осмислянето на водещи мотиви и проблеми, познаването на характерни образи и финали, както и умението правилно да се свързват произведение и жанр. Структурата на теста преминава от работа с непознат текст и езикови норми към литературни знания и съпоставки, което го прави подходящ за реална входна диагностика. Разнообразните типове задачи дават възможност да се проследят едновременно фактическите знания, езиковата култура и способността за литературно разпознаване и интерпретация. Към всички 20 задачи е приложен ключ с верните отговори, което улеснява проверката и самооценката. За учителя материалът е готов инструмент за входно оценяване, откриване на дефицити и планиране на началния преговор в 11. клас. За ученика тестът е полезен ориентир кои знания са устойчиви и кои теми изискват допълнителна подготовка. Може да се използва и за самостоятелен преговор, подготовка за контролна работа и систематизиране на основни знания по български език и литература.

Пълен изпитен вариант, изграден по модела на националното външно оценяване – от разчитането на непознат текст с изображения до преразказ от името на герой. Всичко, което седмокласникът среща на самия изпит, събрано в един материал с отговори. Първата част стъпва върху научнопопулярен текст за българските хора и графичните фигури, които стъпките им изписват, придружен от изображения. Върху него са изградени задачи за четене с разбиране: определяне на сферата на общуване, връзка между изреченията, съотнасяне на текста с визуалния материал, откриване на невярно твърдение и работа със синонимни редове. Включена е и задача с кратък свободен отговор върху употребата на кавички. Следва компактен езиков блок, съсредоточен върху едно-единствено изречение от текста. Осем последователни задачи го разглеждат от различни ъгли – видове местоимения, вид на изречението по състав, синтактични служби, роля на препинателния знак, правило за удвоения предлог, глаголни форми и наклонения, преобразуване на сказуемото. Този начин на организация показва на ученика как една и съща конструкция се анализира на няколко езикови равнища – умение, което на изпита носи най-много точки. Отделно място заемат задача за извличане на информация от изображенията и обемна редакционна задача: цял абзац с натрупани правописни, пунктуационни и граматични грешки, който трябва да бъде поправен изцяло. Литературният блок проверява знанията върху творбите от учебното съдържание за 7. клас. Задачите изискват разпознаване на автор, откриване на общ образ в няколко творби, съотнасяне на герои към произведения, разпознаване на символ. Две от задачите са таблични – цитатите трябва да се съотнесат със заглавието на творбата, а други цитати – с името на героя. Финалната задача от първата част е с разгърнат отговор от три-четири изречения върху цитат от „Една българка“ на Иван Вазов. Втората част съдържа дидактическата задача: пълния текст на разказа „Да погледнеш от облака“ от Красимир Бачков, който трябва да бъде преразказан от името на герой. Разказът е поместен изцяло, така че тестът е готов за работа без допълнителни материали. Самостоятелен раздел с отговори завършва материала. Той обхваща верните букви на задачите с избираем отговор, попълнените таблици, поправения текст на редакционната задача и примерен отговор на задачата с разгърнат текст. На учителя материалът дава готов пробен изпит за края на седми клас – с обхват, структура и тежест, близки до реалния формат, и с бърза проверка благодарение на отговорите. На ученика служи за самостоятелна подготовка при реални условия: решаването на целия вариант показва разпределението на времето между частите, а сравняването с отговорите открива кои задачи – езиковите, литературните или преразказът – изискват допълнително упражняване.

Изпит, който накрая оставя избор. Това е най-съществената разлика тук: последната задача не налага един жанр, а поставя две теми и ученикът решава дали да напише интерпретативно съчинение, или есе. Изборът е истински, защото двете теми тръгват от едно и също, но водят в различни посоки, и този, който се познава добре, ще спечели точки само от правилното решение. Двете стихотворения, върху които стъпва тази задача, са отпечатани изцяло в листа. Нищо не се търси в христоматия и нищо не се цитира по памет, а това променя качеството на написаното. Текстовете в целия вариант са четири и са съвсем различни. Основният е за едно конкретно място в България и е написан като туристическо представяне с технически подробности. Към него са прикачени седем задачи, сред които и една доста рядка: търси се коя аргументативна техника НЕ е използвана в текста, тоест проверява се не какво пише, а как е направен. Втори кратък текст, за представите на древните за формата на Земята, служи за попълване на най-уместните думи. Трети, за една необикновена риба, е материалът за запетаите. Четвъртият е поетическият, споменат по-горе. Отделна задача към основния текст изисква той да се раздели на смислови части, да се озаглави всяка от тях и накрая да се сведе до резюме. Това е най-близкото до реалната работа с информация и се оценява високо. Литературната част е насочена забележимо към двадесети век и към по-нови автори. През нея минават творби и имена, които в учебните тестове се появяват по-рядко, а това прави варианта полезен тъкмо за онези части от учебното съдържание, които обикновено остават непокрити. Проверяват се разпознаване на стихове, вярно и невярно твърдение, съответствие между цитат и произведение, обща тема в две творби, жанрова принадлежност и изразни средства. Езиковата част е класическа по обхват, но изреченията в нея са дълги и взети от различни области, не само от художествената реч. Това затруднява повече, защото грешката трябва да се види в непознат контекст. Задачите с аналогии са направени по-сложно от обичайното: в тях се пази отношение между три члена, а не между два, тоест изисква се да се улови и посоката на стесняване. Задачите са четиридесет и една, а отговорите към тях са дадени накрая, включително попълнените форми и примерните теми на смисловите части. За учителя това е завършен вариант за провеждане в час, но и материал за няколко отделни упражнения. Работата с основния текст става самостоятелно за час по извличане на информация и писане на резюме. Двете стихотворения, отпечатани едно до друго, са готова основа за съпоставителен урок, независимо от изпита. А изборът между двата жанра накрая е добър повод за разговор по въпроса кога се пише съчинение и кога есе. За ученика това е репетиция, която включва и едно решение. Освен да реши задачите, той трябва да прецени в кой жанр е по-силен, а това е умение, което се придобива само с упражнение. Сверяването с отговорите показва къде губи точки, а двете стихотворения остават в листа и след това, за преговор.

Три текста от три различни сфери на общуване, поставени един до друг, и цяла поредица задачи, които проверяват дали ученикът умее да ги сравнява. Това е частта, заради която този вариант си струва. Преди нея вървят двайсет и две задачи с избираем отговор. Първите единайсет са по езика: правопис на отделни думи, на глаголни форми и на сложни прилагателни, граматика и съгласуване, пунктуация при сложни съставни изречения, употреба на думи в неточно значение. Следващите единайсет са по литература: разпознаване на творба по откъс, авторство, жанр, герои, композиционни елементи, мотиви и изразни средства. Обхванати са и творби, които в класната стая се подминават, защото за тях рядко има готови въпроси. Същинската част е работата с трите текста: официален документ, вестникарска публикация и рекламно съобщение. Към тях вървят задачи за сферата на общуване, за вярно и невярно твърдение според прочетеното, за значение на съкращение и на устойчиви изрази, за използваните речеви похвати и накрая задача, в която от осем твърдения трябва да се отделят онези, които ги няма в текстовете. Последната е от най-полезните, защото наказва точно повърхностното четене. След тях идват три различни писмени задачи върху същите текстове: откриване на общата тема, формулиране на теза в няколко изречения и сбито предаване на съдържанието на единия текст. Три различни умения, проверени върху един и същ материал. Езиковата част продължава с попълване на изрази в готов текст, с поставяне на правилните форми на думи в скоби, включително членуване, местоимения и учтива форма, и със задача за пропуснати препинателни знаци в кратък диалог. Литературната част завършва с откъс от позната балада и две задачи към него: за примери, които разкриват определено внушение, и за художествените средства, чрез които то е постигнато. Следва задача за съответствие между герои, автори, творби и жанрове, подредена в три отделни двойки колони. Последната задача е голямата: два откъса от различни творби, обща тема и указание сам да се определи жанрът на написаното, интерпретативно съчинение или есе. Това е по-трудно, отколкото изглежда, защото изборът на жанр вече е част от оценката. Към всичко това върви списък с верните отговори, а при задачите, които се пишат, са дадени примерни решения: възможната тема, примерна теза, примерно сбито предаване на съдържанието, текстът с поставените знаци, правилните форми и примерни отговори за примерите и за художествените средства от баладата. Полза за учителя: пробен вариант, в който работата с нехудожествени текстове заема централно място и който позволява отделните дялове да се ползват самостоятелно, за езиковите норми, за четенето с разбиране или за писането по зададен текст. Задачата за съответствие става и за бърз преговор в час. Полза за ученика: проверка върху целия обхват наведнъж, с възможност веднага да се сравни написаното с примерните отговори. Подходящо е за подготовка преди изпита, за самостоятелна работа и за упражнение по теза и по сбито предаване на съдържание.

Тестът за входно равнище проверява в тридесет задачи цялостната подготовка по двата дяла на учебния предмет и започва с работа върху приложен художествен откъс – описание на хищник, който се събужда по здрач и тръгва на лов. Първата част е изцяло свързана с текста. Проверява се определянето на сферата на общуване, за която е предназначен, разпознаването на жанра, подборът на подходящо заглавие, разграничаването на вярно от невярно твърдение според написаното, както и откриването на контекстови синоними. Задачите изискват внимателно четене, тъй като част от неверните твърдения се различават от текста само в една подробност. Втората част обхваща лексиката и езиковата култура: смислови отношения между двойки думи, включително задачи с отворен отговор за попълване на липсващия член на аналогията; синоними и антоними; фразеологизми; преносно значение; уместен избор на дума в контекст. Третата част е насочена към нормите. Проверяват се правописът при трудни съгласни групи и представки, употребата на главни букви в наименования на празници, граматичните норми при бройна форма, местоимения, членуване и форми за учтивост, както и пунктуацията, включително задача за поставяне на пропуснатите запетаи в свързан текст. Значителна част от тези задачи са с отворен отговор, което изисква самостоятелно образуване на правилната форма. Заключителната част проверява познаването на литературния канон: жанрова принадлежност, водещи мотиви в лириката, авторство, съставът на изучаван цикъл от произведения и смисловите връзки, които той изгражда. Приложеният ключ съдържа верните отговори, попълнените форми във всички отворени задачи, пълния списък на произведенията от цикъла и редактирания вид на текста с поставените запетаи. Материалът е подходящ за входно ниво, за диагностика в началото на учебната година, за преговор и за самостоятелна подготовка.

Четири текста от четири различни свята в един изпитен лист. Това е най-отличителното тук и веднага се усеща при прелистване. Първият е от учебник по философия и разсъждава защо езикът не само свързва, а и разделя хората. Вторият е вестникарски репортаж от филмов фестивал. Третият е историческо повествование за бунт в древен град. Четвъртият е художествен, с поезия и проза, върху които се пише. Такъв подбор не е случаен. Всеки от тези текстове проверява различно умение и заедно обхващат почти всичко, което се изисква на изпита. Философският откъс носи шест задачи и е най-плътната част по мислене. Пита се за главната тема, за извода, който следва от текста, за функциите на отделните абзаци, за довършване на твърдение и за вярното според написаното. Прибавена е и задача за значението на фразеологизъм, свързан със същата тема, с което текстът и езиковият блок се захващат един за друг. Вестникарският откъс стои в съвсем друга задача: в него има четири празни места и за всяко се избира най-уместният израз измежду три близки възможности. Това е проверка не на правопис, а на усет за стил, и обикновено отсява най-добре. Историческият откъс е материалът за пунктуацията. В него трябва да се нанесат пропуснатите запетаи, при това в изречения с усложнен строеж, каквито рядко се дават за упражнение. Художествените текстове са два и стоят в двете писмени задачи. Върху откъс от стихотворение на Вапцаров се формулира теза. Върху приложен откъс от разказ на Йовков се пише голямо съчинение до четири страници на философска тема за смисъла на човешкото съществуване. Останалите задачи обхващат лексикалните отношения и аналогиите, синонимията и антонимията, главните букви при наименования, граматичното съгласуване, членуването, правописа в отделни думи и в изречение, пунктуацията при сложни изречения, както и литературните въпроси от цялото учебно съдържание, включително свързване на творба с жанр и разпознаване на тропи в стихотворен откъс. Задачите са четиридесет и една, от които осем изискват самостоятелно написан отговор. Отговорите накрая са с точките за всяка задача и с изписани очаквани форми там, където се пише свободно. При задачите с аналогии са дадени и по няколко приемливи варианта, което прави проверката справедлива, когато ученикът е отговорил вярно, но с друга дума. За учителя това е завършен изпитен вариант, който обаче се разглобява на четири отделни упражнения, всяко с различна цел. Философският откъс със задачите към него върши работа и самостоятелно, като час по четене с разбиране. Вестникарският откъс става за урок върху стиловата уместност. Историческият откъс е готово упражнение по пунктуация. А двете писмени задачи могат да се дадат в различни часове. За ученика това е проверка, която обхваща и четенето, и усета, и писането. Четирите различни текста показват дали се справя не само с познатото художествено слово, а и с научно разсъждение, с журналистическа реч и с историческо повествование. След сверяването с отговорите става ясно кой тип текст му създава най-много затруднения, което е по-полезно от общата оценка.