Тест по български език: Обява и делова покана. 8 задачи с отговори

Всеки ученик рано или късно ще напише обява или ще получи покана — това са сред малкото жанрове от учебната програма, които се срещат буквално навсякъде извън училище. Тъкмо затова изискванията към тях са конкретни, а проверката им — лесно измерима. Настоящият тест проверява точно тези изисквания, без излишна теория. Като изходен материал служи готова обява, каквато би могла да бъде окачена на училищното табло — покана за включване в хор, с всички характерни данни за време, място и начин за записване. Първите три задачи изискват от ученика да разчете какво съобщава текстът, къде е призивът към действие и към кой жанр принадлежи. Изборът на училищна ситуация не е случаен — тя е позната и позволява вниманието да се насочи изцяло към формата. Следващите девет задачи вървят по двойки и постоянно съпоставят двата жанра. Проверява се какво задължително съдържа обявата и какво не бива да присъства в деловата покана, кога се използва всеки от текстовете, какъв е езикът им, как изглежда доброто заглавие, какво прави описанието полезно, с какво обръщение започва официалната покана. Няколко от задачите са формулирани обърнато и търсят неподходящия елемент — най-прекият начин да се провери дали границата между деловия и художествения изказ е усвоена. Практическата част се състои от три задачи с готови редове за писане: изброяване на основните части на поканата с обяснение какво съдържа всяка, съставяне на собствена обява по зададена житейска ситуация и накрая — изготвяне на делова покана до колектива на училището по повод национален празник, при спазване на изискванията за оформяне и учтив тон. Отговорите обхващат всички задачи. Затворените въпроси са придружени с кратко обяснение на основанието за верния избор, а към трите отворени са дадени примерни ученически текстове, включително напълно оформена делова покана с обръщение, данни за събитието и заключителна формула. Учителят получава готово упражнение или контролна работа върху раздела, без да съставя критерии за оценка. Ученикът получава ясен образец за два текста, които ще му потрябват и извън училище — и точен списък какво в тях не бива да липсва.

Обявата и деловата покана изглеждат като най-лесните текстове в програмата — докато не се окаже, че в ученическата обява липсва телефон, а поканата не казва къде и кога. Тези два кратки жанра се преподават бързо, но проверката им изисква точност, защото при тях всеки пропуснат елемент е видим недостатък. Настоящият тест е насочен именно към това: към пълнотата и коректността на формата. Началото поставя пред ученика реална обява за частни уроци с всички характерни за жанра елементи. Три задачи проверяват дали той разчита какво точно се предлага, къде е призивът към действие и как може да се определи стилът на текста. Работата върху конкретен пример е по-надеждна от питането за определения, защото показва дали жанрът се разпознава на практика. Следващите девет задачи покриват теорията в двете ѝ посоки. Едните са посветени на обявата — нейното предназначение, задължителните елементи, изискванията към заглавието. Другите разработват деловата покана: какво я отличава от личната, в кои случаи се използва, какви данни задължително съдържа, как се оформя обръщението към получателя и с какви учтиви формули започва. Две от задачите са формулирани обърнато и търсят елемента, който не принадлежи на съответния жанр — а това е най-краткият път да се провери дали ученикът различава задължителното от случайното. Практическата част изисква самостоятелно създаване на текст. Първо ученикът изброява и обяснява трите основни части на обявата, после съставя собствена обява по зададена тема със задължителни заглавие, описание и призив към действие, и накрая изготвя делова покана от името на ученическия съвет, като спазва изискванията за структура. Задачите са с готови редове за писане и могат да се използват директно в час. Отговорите обхващат всички задачи. Всеки от дванадесетте затворени въпроса е придружен с кратко обяснение, а към трите отворени са дадени примерни ученически текстове — включително готов образец на обява и на делова покана, които показват как изглежда правилно оформеният документ. За учителя това е готово упражнение или контролна работа върху раздела, без нужда от съставяне на критерии за оценка. За ученика тестът е практичен ориентир какво не бива да липсва в такъв текст и как се пише учтиво, когато адресатът не е познат.

Тест за разликата между две неща, които учениците бъркат непрекъснато: обявата и поканата. И двете са кратки, и двете съобщават нещо, и двете се закачат на стената или се пускат в пощенската кутия, но вършат различна работа и се пишат по различен начин. Тестът първо дава теорията за тях, а после веднага я проверява върху два истински примера, единият писан от частно лице, другият от институция. Началото обаче е друго. Първите пет задачи стъпват върху кратък научен текст, който описва един прочут опит. Задачите към него вървят от общото към частното: на кой въпрос текстът отговаря, кое твърдение съвпада с написаното, какво в текста отсъства, коя от изброените думи не е термин и от коя област са термините изобщо. Втората задача е направена коварно: подвеждащите варианти съдържат точни сведения от текста, но с една разменена подробност, затова се отхвърлят само с връщане към него. Средата е теоретична и кратка: две задачи, които изясняват какво е обява, за какво общуване служи тя и какво точно прави деловата покана. Едната търси невярното твърдение, другата, обратно, вярното. Двете заедно поставят разграничението, което ще потрябва след малко. Нататък идват два примера. Първият е кратка обява от частно лице, към която са зададени два въпроса: какъв е жанрът ѝ и каква информация липсва в нея, тоест какво е пропуснал да напише авторът. Вторият е официална покана от институция и към него има само един въпрос, който обаче е проверка на всичко научено дотук: трябва да се разпознае жанрът, при това вече без подсказка от условието и сред четири близки възможности. Подредбата от теория към примери е точно обратната на обичайната и работи по-добре от нея. Ученикът първо получава разграничението, после среща два текста, в които то се вижда, и така правилото се закрепва, вместо да остане изречение в учебника. Разликата между двата жанра се усеща най-ясно именно когато текстовете стоят един до друг: единият съобщава, другият приканва. Отговорите на всички задачи са приложени накрая в кратък списък, така че проверката отнема няколко минути и може да се направи заедно с класа. Тестът е кратък, с три текста и десет задачи, и се решава за около половин час. Подходящ е за писмено изпитване, за проверка след темата за деловото общуване и за преговор. Първите пет задачи могат да се дадат и отделно като упражнение върху научен текст, а останалите пет като самостоятелна проверка по темата за деловите текстове. Полза за учителя: получава проверка, която свързва научния и деловия текст в един материал, а трите приложени примера стават и за образци при обяснението на жанровете. Двете теоретични задачи в средата са готово обобщение на урока и вършат работа като въпроси за устно изпитване. Полза за ученика: научава се да различава обява от покана, което му трябва винаги, когато сам трябва да напише такъв текст, а също и да чете научно изложение, без да се заблуждава от звучащи правдоподобно твърдения. Отговорите в края позволяват самопроверка и преговор у дома, без чужда помощ.

Тест за годишен преговор по български език за шести клас. Двадесет и шестте задачи обхващат целия материал от учебната година – от особеностите на научния текст, през местоименията и глаголните форми, до пунктуацията и деловото общуване. Началните задачи се отнасят до текста и неговите видове. Проверяват се характеристиките на научния текст, същността на урочната статия и общите белези на научното изложение. Тези въпроси изискват разграничаване между близки понятия – между текст за специалисти и текст за ученици, между обективност и въздейственост. Обемна част е посветена на местоименията. Проверяват се разпознаването на показателно местоимение чрез отрицателна формулировка, ролята на въпросителното местоимение като свързваща дума, употребата на относително местоимение в сложно изречение, преброяването на отрицателни и на обобщителни местоимения в дадено изречение и правописът при близки по звучене форми. Задачите за броене са особено полезни, тъй като изискват ученикът да прегледа цялото изречение. Правописната част включва променливото я, изписването на представките, членуването при причастия и правописа на отрицателната частица. Всички те са проверени чрез изречения, а не чрез отделни думи. Морфологичната част обхваща деепричастието, миналото неопределено и миналото предварително време, бъдещето време в миналото, съюзите, междуметията и частиците. При междуметията задачата изисква да се различи изразяваното чувство, а при частиците – каква служба изпълнява в изречението. Синтактичната и пунктуационната част засягат безсъюзната съчинителна връзка, запетаята при еднородни части и при сложно съчинено изречение. Заключителните задачи се връщат към общуването: какво се обяснява в отговора на научен въпрос, коя обява съдържа рекламираща информация и каква съставка липсва в дадена делова покана. Трите заключителни задачи заслужават отделно внимание. Те не проверяват граматика, а умения, свързани с общуването: дали ученикът различава съобщаващата от рекламиращата информация и дали знае какви данни задължително съдържа една покана. Такива задачи свързват учебния предмет с всекидневието и рядко се срещат в тестовете за преговор. Строежът на теста следва подредбата на учебната програма и е удобен за диагностика: резултатите показват не общо ниво, а кой точно дял е останал неусвоен – текстът, местоименията, правописът, глаголните форми или пунктуацията. Всички примери са дадени в цели изречения, взети от познати за възрастта области – училището, природата, всекидневието. Това улеснява четенето и позволява вниманието да остане върху проверяваното явление. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък, което прави проверката бърза при работа с цял клас. На учителя тестът дава готов инструмент за годишен преговор или за изходно ниво, с възможност да се използва на части – например само задачите за местоименията или само пунктуационните. На ученика служи за преговор преди края на годината и показва къде са пропуските преди преминаването в следващия клас.

Тест, който не проверява какво е научил ученикът наизуст, а дали умее да се справи с текст, който вижда за пръв път. Единайсет задачи, два истински откъса от печата и ясно възходяща трудност: от познаването на понятията до самостоятелно писмено разсъждение. Началото е теоретично. Първите три задачи вървят по един и същ похват, който обърква повече ученици, отколкото изглежда: търси се НЕВЯРНОТО твърдение. Проверява се дали особеностите на медийния текст, неговите жанрове и причините да го четем са усвоени точно, а не приблизително. Този похват сам по себе си е добра тренировка за внимание, защото наказва четенето по диагонал и не прощава наученото по памет. Втората част стъпва върху кратко съобщение от печата за предстоящо културно събитие. Петте задачи към него са подредени по естествения ред, по който се работи с новина: първо темата, после опорните думи, после проверка кое от изнесените сведения отговаря на текста, след това жанрът и накрая най-интересното питане от целия тест, което връща ученика обратно към съдържанието, за да види какво в него липсва. Задачите са така направени, че невнимателният ученик да се хване на близкия по звучене, но различен отговор. Третата част е с отворени отговори и върху нея се проверява най-много. Пред ученика стои втори откъс от печата, този път на съвсем друга тема, и три задачи без предложени възможности: определяне на жанра, извличане на конкретни думи от текста с обяснение защо са употребени, и разсъждение, което изисква да се разграничат два стила на речта. Последната задача е с обосновка и дава на преподавателя ясна представа кой ученик разбира материята и кой само я помни. Накрая са приложени отговорите на всички задачи. За затворените задачи е даден верният вариант, а за трите отворени са разписани примерни отговори, включително за задачата с обосновката, така че проверяващият да има с какво да сравни написаното от учениците. Подредбата прави теста удобен за различни употреби. Първите осем задачи се проверяват за минути и вършат работа като бърз входен контрол или за писмено изпитване в началото на часа. Трите задачи с отворен отговор могат да се дадат отделно като домашна работа или като материал за обсъждане, защото в тях има място за спор и за аргументи. Целият тест се побира в един учебен час, а при нужда се разделя на две кратки проверки в два поредни часа. Полза за учителя: получава готов инструмент за проверка по тема, по която трудно се съставят задачи, защото тя изисква автентични текстове, а не учебникарски примери. Тук тези текстове вече са подбрани, кратки са, от различни области са и работят в час без допълнително обяснение. Отговорите позволяват проверката да стане бързо и еднакво за целия клас. Полза за ученика: проверява дали може да стигне сам до темата, до опорните думи и до жанра на едно съобщение, без някой да му ги подскаже. Упражнява се и в умение, което му трябва всеки ден извън училище: да прочете новина и да разбере какво точно му казва тя, какво премълчава и защо е написана така. Отговорите в края дават възможност за самопроверка и за преговор преди изпитване.

Два текста, които нямат нищо общо помежду си, и един и същи набор въпроси към всеки от тях. Това е цялата идея на теста и тя се оказва работеща. Първият текст е справочен и говори за едно растение с термини и числа. Вторият е делови, от няколко реда, и съобщава нещо на учениците в едно училище, като завършва с име, място и срок. Десетте задачи показват, че четенето не е едно умение, а няколко различни, според това какво държиш в ръцете си. Справката се чете за сведения, а съобщението за действие, и въпросите към тях не могат да бъдат еднакви. Петте задачи към първия текст проверяват работа със справочно четиво. Началото е обърнато и пита на кой въпрос текстът дава отговор, което изисква да се прегледа цялото съдържание и да се види какво липсва в него. Следва проверка на твърдения, при която подвеждащите варианти звучат напълно правдоподобно и се отхвърлят само чрез връщане към текста. После идват три задачи върху самия език на справката: замяна на съюз без промяна на смисъла, откриване на думата, която не е употребена, макар да пасва на темата, и подбиране на опорните думи. Последната е най-полезната, защото подвеждащите варианти съдържат думи, които наистина присъстват в текста, но не носят неговия смисъл. Петте задачи към втория текст проверяват съвсем друго: умението да се чете делово съобщение. Тук се пита какъв е жанрът, кое от изброените сведения е наистина записано, на кой въпрос съобщението не отговаря и с коя дума не може да се замени една от употребените. Последната задача се връща към граматиката и пита какви по цел на общуване са изреченията в това съобщение, което е естествен извод от целия му вид. Съпоставката между двете части е най-ценното в теста. Едни и същи типове въпроси дават съвсем различни отговори според вида на текста, а ученикът вижда това сам, без да му се обяснява. Оттук нататък трудно ще чете обява по същия начин, по който чете статия. Отговорите на всички задачи са приложени накрая в кратък списък, така че проверката е бърза и еднаква за целия клас. Тестът е кратък и се решава за около половин час. Подходящ е за писмено изпитване, за бърза проверка след края на темата и за преговор преди класна работа. Двете му части работят и поотделно, тъй като всяка е завършена сама по себе си и обхваща различен тип четене. Полза за учителя: получава проверка по тема, при която обикновено се работи само с един тип текст, а тук са два. Деловото съобщение дава и готов повод да се поговори за документите, които учениците ще срещат извън училище, както и за това какво задължително съдържа едно обявление. Кратката форма позволява тестът да се вмести в част от учебния час, без да се губи време за дълго четене. Полза за ученика: учи се да чете внимателно и двата вида текст, които ще му трябват най-често извън часовете по литература: справочния и деловия. Разбира разликата между дума, която просто присъства в текста, и дума, която носи смисъла му. Отговорите в края дават възможност за самопроверка и за преговор у дома, без чужда помощ.