ТЕСТ. Повествованието, описанието и разсъждението в текста

Не всеки текст разказва история – някои обясняват, други рисуват картина. Настоящият тест поставя ученика пред различни примери и изисква той да определи какъв е всеки от тях. В началото е поместен кратък информационен откъс за произхода на граматиката. Първите три задачи изискват да се определи типът на текста, да се посочи какво преобладава в него и да се избере подходящо заглавие – упражнение по четене с разбиране, приложено върху научнопопулярен текст, а не върху художествен. Втората част проверява разграничаването на трите начина за изграждане на текст. Задачите изискват да се определи какво включва повествованието, кое изречение съдържа описание, какво представлява разсъждението, коя дума го въвежда най-често и кое не е характерно за описанието. Отделен въпрос представя кратък текст, чийто тип трябва да бъде разпознат. Следваща група задачи е свързана с видовете ученически съчинения: в кой тип се изгражда портрет, какво представлява съчинението повествование и какво отличава съчинението описание. Последните две задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата изисква описание на обстановка с изрично условие да се използват прилагателни, а втората – кратко разсъждение по зададен въпрос, подкрепено със собствен пример. Верните отговори са изведени накрая с кратки пояснения, а към творческите задачи са предложени примерни текстове с бележка кои елементи ги определят като описание или като разсъждение. Ученикът вижда ясно по какво се разпознава всеки тип текст и получава два готови образеца за собствената си писмена работа. Преподавателят може да използва задачите за контролна работа, за упражнение в час или за домашна работа, а примерните текстове улесняват оценяването на свободната част.

Едно изречение разказва, друго описва, трето обяснява защо. Настоящият тест проверява дали ученикът различава трите начина за изграждане на текст и умее сам да ги приложи. В началото е поместена кратка притча за старец, който сади ябълкови дръвчета. Върху нея са изградени първите три задачи: към кой тип принадлежи текстът, какво разкрива отговорът на героя и кое заглавие му подхожда. Втората част проверява разграничаването на трите типа текст. Задачите изискват да се определи какво представлява повествованието, кое от дадените изречения е описание, какво е характерно за разсъждението и кое не е присъщо на описанието. Отделен въпрос представя кратък откъс, който трябва да бъде определен по тип, а друг търси думата, най-тясно свързана с разсъждението. Следват задачи за видовете ученически съчинения: как се нарича текстът, в който се разказва случка, какво отличава съчинението разсъждение, кой текст съчетава два типа и към кой тип принадлежи отговорът на конкретен въпрос. Последните две задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата изисква описание на любим герой с внимание към думите, чрез които се създава представа за външен вид. Втората поставя задача за разказ по лично преживяване, в който повествованието трябва да се съчетае с описание на мястото и участниците. Верните отговори са изведени накрая с кратки пояснения, а към творческите задачи са предложени примерни отговори с бележка кои техни особености ги правят описание или повествование. Ученикът упражнява разграничаване и създаване едновременно – основа за писане на съчинение по всеки от трите типа. Преподавателят разполага с материал за контролна работа, за упражнение в час или за домашна работа, а примерните текстове дават ясен ориентир при оценяване на писмената част.

Тук проверката не спира до избора на верен вариант – ученикът трябва да попълва термини, да свързва, да разпознава и сам да назовава вида на даден текст. Петнадесетте задачи са с разнообразен формат, което ги прави по-надеждни от обикновения тест с четири възможности. Част от тях са с избираем отговор и проверяват основното: кой от изброените не е вид текст, кой се отличава с множество глаголи, какво придава динамика и кой ред съдържа само особености на повествованието. Има и няколко твърдения от типа „вярно – грешно“, свързани с употребата на думите в описанието, с помощните думи в разсъждението и с възможността трите вида да се съчетават. Отделна група задачи изисква активно действие от страна на ученика. В едната трябва да се попълнят липсващите термини в реплика на героиня, като изборът е между шест предложени думи. В друга се свързват четирите вида текст с характерните им особености. Трета задача съдържа два верни отговора, което е изрично отбелязано. Последните задачи работят с конкретни текстове: към единия трябва да се определи видът, при другия – да се прецени кои думи преобладават, а при третия ученикът трябва да разграничи коя част от текста е твърдение и коя – доказателство. Тази последна задача подготвя пряко за писане на аргументативен текст. Верните отговори са изведени накрая в кратък и прегледен вид, включително попълнените думи и съответствията при задачата за свързване. Ученикът упражнява не само разпознаване, но и точна употреба на терминологията – онова, което най-често се проверява при изпитване. Преподавателят разполага с готов материал за контролна работа или за упражнение в час, като разнообразните формати позволяват задачите да се използват и поотделно.

Четиринадесет задачи, които вървят от най-простото понятие до работа с цял текст – и с приложени отговори за всички, включително за отворените. Началото е нестандартно и точно затова полезно. Първите две задачи изискват да се преброят връзките в изречение, при това в изречения, които на пръв поглед изглеждат прости. Този формат кара да се разгледа всяка дума поотделно и веднага показва дали понятията са усвоени, или само са чути. Следват задачите за разграничаване на главно от подчинено изречение. Дадени са примери с номерирани части и се търси вярното твърдение за тях – формат, при който всяка от четирите възможности трябва да бъде проверена отделно. Друга задача изисква същото разграничаване в конкретно изречение. Разпознаването на вида изречение е представено в двете възможни посоки: веднъж се търси сложното съставно сред четири изречения, друг път – единственото, което не е такова. Обръщането на въпроса не позволява отговорите да се дават по инерция. Пунктуацията е застъпена с две задачи – веднъж се търси редът с грешка, веднъж редът без грешка. Примерите са подбрани от най-често срещаните случаи, при които запетаята пред подчиненото изречение се пропуска. Особено ценна е деветата задача. Тя изисква два цели изречения да бъдат преписани и редактирани, като в тях са смесени няколко вида грешки едновременно – правописни, пунктуационни и при членуване. Това е работа, близка до реалната писмена задача, и развива внимание, каквото никой избираем отговор не може да развие. Втората половина е работа с текст. Кратък съвременен откъс за промяната в детските очаквания около празниците е следван от пет задачи с отворен отговор: какво чувство се долавя, какво се е променило днес, значението на дума в контекста, защо е използвана умалителна форма и защо в двата абзаца са употребени различни глаголни времена. Последните два въпроса са особено находчиви – проверяват усет към езиковия избор, а не към съдържанието. Отговорите са дадени за всички задачи. За редактирането са изписани поправените изречения, а за отворените въпроси – примерни формулировки, годни за критерий при оценяване. За учителя това е готова проверка след раздела, съчетана с упражнение по редактиране и с работа върху текст – три различни вида задачи в един лист. За ученика ползата е двойна. Тестът изяснява понятията, които се смесват най-често, и същевременно упражнява точно това, което се изисква на изпит – да се обясни със свои думи защо авторът е избрал определена форма. Подходящ е за преговор и за самостоятелна работа у дома.

Пълен изпитен вариант за държавен зрелостен изпит по български език и литература с приложени отговори. Съставен е по действащия формат и обхваща всички компоненти на матурата – езикови норми, литературни знания, работа с текстове и създаване на аргументативен текст. Езиковата част заема началото. Проверява се правопис в редове от думи и в отделни изречения, включително случаите с представки, с изпадащи и уподобяващи се съгласни и с удвояване. Граматичните задачи засягат съгласуването при еднородни определения, членуването, бройната форма и словореда. Пунктуационната част обхваща еднородни части, двойни съюзи, подчинени изречения и обособени части, а лексикалната – неправилно употребени думи, чуждици, диалектни форми и фразеологични антоними. Литературният блок покрива материала за матура. Проверяват се разпознаване на творба по тема, откриване на творба без определен мотив, обща ценност между няколко произведения наведнъж, тълкуване на образ, идеите на изучени творби, характерните мотиви на един от поетите и разпознаване на изразно средство в цитиран откъс. Особено ценна е частта с работа с текст. Тук са приведени не два, а три текста върху една и съща тема, всеки от различна сфера на общуване – художествен, справочен и институционален. Задачите изискват да се определи сферата и особеностите на всеки, да се разпознаят използваните езикови средства, да се провери вярност на твърдения и да се изтълкуват термини. Задачите със свободен отговор включват отбелязване на фактите, които не се откриват в текстовете, формулиране на общата тема, съставяне на теза, писане на резюме, попълване на уместни изрази, поставяне на правилни граматични форми и връщане на пропуснати препинателни знаци. Върху изцяло приведено стихотворение са поставени две задачи – за посочване на примери, доказващи дадено твърдение, и за откриване на художествени похвати. Таблична задача свързва герои с автори, герои с творби и творби с жанрове. Последната задача е есе по житейски проблем върху две приведени лирически миниатюри. Наличието на три текста вместо два е основното предимство на този вариант. Съпоставката между художествено описание, енциклопедична статия и институционален документ по една и съща тема показва нагледно как сферата на общуване определя езика: къде има метафори, къде термини, къде безглаголни изречения и стандартизирано оформление. Такова упражнение е полезно и извън изпитната подготовка. Заслужава внимание и приведеното изцяло стихотворение, както и двете лирически миниатюри в края. Ученикът не работи по памет, а върху текст пред очите си, което позволява отговорите да бъдат подкрепени с конкретни примери. Отговорите са изнесени накрая. При задачите с избор е посочена буквата, при попълването – правилните форми, при пунктуацията – изцяло поправеният текст. За свободните отговори са дадени примерни решения, включително готова примерна теза и възможни отговори при задачите за посочване на примери. Материалът е подходящ както за пробно писане в изпитни условия, така и за работа на части: езиковите задачи като упражнение по норми, трите текста като проверка на четивна грамотност, стихотворението като материал за анализ в час, а последната задача – като тема за класна работа. На учителя вариантът дава готов инструмент за подготовка на дванадесетокласници. На ученика служи за самопроверка и за реална представа за обхвата и трудността на матурата.

Ученикът, който умее да напише отговор на научен въпрос, притежава умение, което ще му служи далеч отвъд часа по български: да заяви позиция, да я подкрепи и да я обобщи. Този тест проверява точно тази верига — теза, аргументация, извод — и то на две равнища: разпознаване в чужд текст и изграждане на собствен. В началото е поставен кратък научен отговор върху достъпна тема от ежедневието. Първите три задачи изискват от ученика да определи жанра му, да открие тезата и да посочи извода — тоест да разглоби на части готов образец, преди сам да строи такъв. Този подход е по-надежден от прякото питане за определения, защото показва дали структурата се разпознава в реален текст. Следващите девет задачи проверяват понятията от урока: целта на научния отговор, трите му задължителни части, значението на аргументацията, ролята на доказателствената част, мястото на разсъждението, изискванията към устното изложение и общото между устната и писмената форма. Отделно внимание е отделено на изискването за достоверност на източниците. Една от задачите е формулирана обърнато — търси невярното твърдение, — с което проверява доколко ученикът разграничава научния аргумент от личното преживяване. Последните три задачи са с отворен отговор и с готови редове за писане. Те са подредени по нарастваща трудност: първо изброяване и обясняване на трите части, после формулиране на самостоятелна теза по зададена тема, накрая — цялостен научен отговор с изрично посочени изисквания за теза, два аргумента и извод. Така ученикът преминава от разпознаване през частично умение към пълноценно създаване на текст. Разработката завършва с отговорите на всички задачи. Всеки от дванадесетте затворени въпроса е придружен с кратко обяснение, което посочва основанието за верния избор. Към трите отворени задачи са дадени примерни ученически отговори, включително разгърнат образец на завършен научен отговор, който показва как изглежда изпълненото изискване на практика. Материалът е удобен за учителя като готова контролна работа, упражнение след урока или преговор преди изпитване, без нужда от съставяне на критерии за оценка. За ученика той е ясен ориентир какво точно се очаква да напише и къде най-често се допускат грешки при работа върху научен въпрос.