Подкатегории на "Тестове"

Двадесет задачи, а последните седем крият в себе си двадесет и осем отделни избора. Тестът изглежда кратък в списъка и се оказва двойно по-обемен при самото решаване. Устройството е в три ясно разграничени части, всяка с различно изискване. Първата е върху лексикалната грешка в изречение. Шест задачи, при които формулировката се обръща – ту се търси изречението с грешка, ту единственото без нея. Изреченията са смислени и извадени от жив език, а грешката е една сред четири напълно правдоподобни възможности. Именно тази правдоподобност прави задачите трудни: и четирите изречения звучат добре, докато не се вгледаш. Втората част е изцяло върху фразеологизмите и обхваща седем задачи. Изисква се разпознаване на синонимни и на антонимни двойки, при това отново в двете посоки – веднъж се търси редът, в който отношението е налице, друг път единственият, в който го няма. Богатството на устойчиви изрази тук е забележително: в тези задачи преминават над петдесет фразеологизма, така че тестът попътно разширява речника, докато проверява знанието. Третата част е и най-стойностната. Седем кратки свързани текста, всеки с по четири празни места, а за всяко от тях са предложени по три близки по значение думи. Тук няма грешен отговор в обичайния смисъл – и трите варианта са смислени, но само единият е уместният. Проверява се стилистична преценка, а не запаметено правило, и точно този формат се среща на изпит. Темите на текстовете са различни – обществени, културни, образователни, – което поддържа вниманието и не позволява решаването да стане механично. Всеки от тях е кратък, но завършен, така че уместната дума се преценява в реален контекст, а не в откъслечно изречение. Отговорите са приложени за всички задачи, като при последната част са изписани и четирите избора във всяка – проверката е бърза, а оценяването безспорно. На преподавателя тестът дава проверка с широк обхват, събрана на няколко страници. Трите части вършат работа и поединично: първата като кратко контролно, втората като упражнение по фразеология, третата като самостоятелна задача за стилистична преценка. За ученика ползата е двойна. Проверката е върху онези грешки, които се отчитат при всяка писмена работа, а докато решава, той се сблъсква с десетки устойчиви изрази и с двойки близки по значение думи. Подходящ е за преговор и за подготовка преди изпит, а приложените отговори показват веднага къде преценката е изневерила.

Двадесет задачи, разделени на две ясно различни половини – и точно това ги прави по-пълноценна проверка от обичайния правописен тест. Готов материал с приложени отговори. Първата половина работи с редове от думи и се решава сравнително бързо. Всяка задача изисква да се посочи редът, в който няма грешка, или обратното – редът, в който има. Формулировките се редуват нарочно, така че отговорите да не се дават по инерция. Обхватът тук е широк: правопис на представки, удвоени съгласни при прилагателни и при производни думи, съчетания в чужди думи, наставки, слято, полуслято и разделно писане, правопис на отрицателната частица и звуковите промени, при които изговорът подвежда. Втората половина преминава към цели изречения и това е същинската стойност на теста. Изреченията не са съчинени за целта, а са смислени и съдържателни – от науката, от медиите, от всекидневието. Грешката е една и е скрита сред четири напълно правдоподобни изречения, така че трябва да бъде забелязана в четене, а не посочена сред отделни думи. Точно това е ситуацията при реалната писмена работа, където никой не подчертава съмнителните думи. Обхванати са и случаи, които рядко влизат в тестовете: правописът на прилагателно, образувано от лично име, наречие, което се пише слято, а често се разделя, сложно числително име и устойчиви изрази, при които разделното писане подвежда. Именно те отсяват най-добре подготвените. Всички задачи са с по четири възможности и с едно-единствено вярно решение. Грешните варианти възпроизвеждат реални, често срещани грешки, а не измислени форми – затова и погрешният избор учи нещо, стига да се провери отговорът. Отговорите са приложени накрая в компактен вид, което прави проверката бърза, а точкуването безспорно – целият тест се оценява за минути. За учителя това е готова проверка след раздела или удобно упражнение преди контролно. Не изисква никаква подготовка и може да се използва цял или на части – първата половина като бърз тест в началото на часа, втората като по-трудна задача за домашна работа. За ученика ползата е пряка и трайна. Правописните грешки се отчитат при всяка писмена работа и на изпит, а този тест ги събира на едно място и показва точно кои правила все още се смесват. Задачите с изречения упражняват най-важното умение – да забележиш грешката в текст, без някой да ти е подсказал къде да я търсиш. Подходящ е за преговор, за подготовка преди изпитване и за самостоятелна работа у дома, с приложени отговори за самопроверка.

Двадесет задачи върху една тема – граматичната норма. Не правопис, не пунктуация, а точно онези грешки, които се допускат в говора и после се пренасят в писането. Материалът е събран на три страници и стъпва на съвременни текстове от печата – статии за хранителните добавки и за киното. Изреченията в него звучат така, както се пише днес, и точно затова грешките в тях са толкова правдоподобни. Началото е с шест задачи върху най-честите нарушения. Тук са бройната форма при съществителни за лица, съгласуването при учтива форма, членуването и употребата на неопределителни местоимения. При няколко от задачите четирите възможности се различават само по едно окончание. Особено полезен е блокът за бройната форма. Той се появява на две отделни места и проверява едно и също правило с различни думи – именно това повторение го затвърждава. Средището е работата с текст. Приведена е статия за хранителните добавки, върху която са зададени четири задачи от синтаксиса: вид на определението, служба на приложението, вид на словосъчетанието и на изречението, а също и разпознаване на глагол в четири близки израза. Оттам следват две задачи, при които ученикът сам попълва правилните форми на думи в скоби. Тук няма възможности за избор – трябва да се напише окончанието. Втората приведена статия е върху съвременен език с чуждици и служи за две задачи, едната от които изисква да се посочи изразът без грешка сред четири. Отделно място заемат две задачи за относителните местоимения – кога се употребява едната форма и кога другата, случай, при който се греши постоянно дори в печата. Финалната част е най-интересна. Три задачи не питат къде е грешката, а какъв е нейният вид – правописна, граматична, пунктуационна или лексикална. Разграничение, което рядко се упражнява, а се изисква при изпит. При една от тях се иска не само видът, а и поправеното изречение, изписано изцяло. Отговорите са пълни за всичките двадесет задачи, включително изписаните правилни форми на думите в скоби и поправеното изречение с обяснен вид на грешката. За преподавателя това е готово контролно, което не изисква подготовка. Поправката се превръща в кратък урок по видовете грешки, а блоковете вършат работа и поединично – например само работата с текст като отделно упражнение. За ученика ползата е ясна: това са грешките, които се отчитат при всяка писмена работа, събрани и упражнени на едно място. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома, без чужда помощ.

1. В кое от изреченията няма грешка при членуването? А) Българският език се приема за неразривна част от историята на българския народ. Б) В оранта тракториста намира и радост от труда. В) На пътя полицая бе спрян от жена. Г) Човекът го нямаше вкъщи. 2. В коя дума има грешка при членуването? А) петелът Б) хотелът В) преподавателът Г) директорът 3. В кои от номерираните позиции

Двадесет задачи, посветени изцяло на запетаята и на останалите знаци – от откриването на една сгрешена запетая до обосноваването защо изобщо се пише. Тестът върви от разпознаване към прилагане и завършва с обяснение на правилата. Първата част е класическа: в кое изречение има пунктуационна грешка и в кое няма. Примерите обхващат подчинени изречения от различен вид, обособени части, обръщение, вметнати думи и изрази, повторени съюзи и деепричастни конструкции. Възможностите за избор са построени с почти еднакви изречения, при които се мести само една запетая – формат, който не позволява случаен отговор. Особено ценна е групата задачи с обърнат подход. В тях се пита кое изречение се подчинява на правило, различно от останалите. За да се реши такава задача, не е достатъчно да се види, че запетаята е на място – трябва да се назове и причината за нея. Три задачи от този тип проверяват дали правилата се разграничават едно от друго. Следва практическата част. Два свързани текста са дадени без нито една запетая и към всеки е посочено колко точно липсват – при втория се изисква и обосновка. Още четири задачи поставят кратки текстове и питат колко знака са пропуснати, като отговорът изисква мислено поставяне на всички. Примерите са от различни сфери – публицистичен текст, кулинарни указания, изречения с подчинени и с деепричастни части – така че правилата да се прилагат в реален, а не в учебен контекст. Отделна група задачи анализира конкретно изречение и проверява твърденията за него: коя запетая какво отделя и кое обяснение не отговаря на истината. Последната задача е най-взискателната – изисква да се посочат правилата, определящи пунктуацията в четири изречения с различни знаци, включително с тире в три различни негови употреби. Отговорите са дадени накрая, като при текстовете е приложен целият вариант с поставените знаци, а при последната задача – формулировка на всяко правило. Така материалът работи и като кратък справочник по пунктуация, който остава полезен и след теста. За учителя това е готова проверка след раздела или упражнение преди контролно. Не изисква подготовка, обхваща най-честите случаи и позволява да се работи и на части – разпознаването, поставянето и обосноваването могат да се вземат поотделно. За ученика е практична помощ. Пунктуацията се учи трудно с правила и лесно с примери, а тук примерите са много и разнообразни. Задачите с обосновка приучават към най-полезния навик – да се пише запетая по правило, а не по усет – което личи веднага при всяка писмена работа.

1. В кой от редовете има дума с метафорична употреба? А) Най-после цветята цъфнаха. Б) Розите цъфнаха през май. В) Лалетата вече прецъфтяха. Г) През Х век процъфтява българската книжнина. 2. Кой израз е различен по смисъл от останалите? А) Измъчвам се. Б) Къса ми се сърцето. В) Обхваща ме гняв. Г) Изпитвам голяма скръб. 3. Коя от думите е излишна? А) пилея Б) пръскам

Тест по литература върху раздела за любовта, изграден върху строго симетричен строеж. Петнадесет задачи с избираем отговор и три с разгърнат отговор обхващат три творби – елегията на Димчо Дебелянов, стихотворението на Христо Фотев и творбата на Петя Дубарова. Симетрията е основното достойнство на материала. Първите девет задачи вървят на групи по три, като за всяка творба се проверява едно и също в един и същ ред: първо се търси невярното твърдение за нейните идеи, после се разглежда лирическият герой или образът на любимия, накрая идва въпросът за жанра. Така ученикът минава през еднакви наблюдения при всяко произведение и разликите между трите изпъкват сами. Втората симетрична част е посветена на въздействието – по една задача за всяка творба. Проверява се кой способ в нея отсъства: възпяване, реторическо убеждаване, иносказателно нравоучение. Такъв тип въпрос рядко се среща в училищните тестове, а насочва към нещо съществено – как творбата работи с читателя, а не какво разказва. Третата симетрична част обхваща изразните средства, отново с по една задача за всяка творба, стъпваща върху приведен стих. Задачите с писмен отговор са три и служат за обобщение. Първата е с необичайно условие: дадени са три започнати изречения, по едно за всяка творба, и трябва да се допълни как във всяка от тях е показана любовта. Отговорите застават един до друг и съпоставката се получава сама. Втората задача е най-ценната в целия тест. Тя проследява един и същ образ – ръката – през трите творби и изисква да се обясни какво внушава той във всяка. Едно и също нещо носи три различни значения: болест и безнадеждност, красота, стремеж към единение. Такова упражнение показва нагледно, че смисълът на образа зависи от творбата, в която стои. Третата стъпва върху кратък цитат и изисква да се разтълкува вътрешното раздвоение, съдържащо се в него. Отговорите са изнесени накрая. При задачите с избор е посочена буквата, а за трите отворени са дадени завършени примерни формулировки. Примерните отговори към отворените задачи са кратки, но точни, и показват, че при литературен въпрос не се търси обем, а прецизна формулировка. Особено ясно това личи при последната задача, където цялото раздвоение на лирическия герой е обобщено в едно изречение. Всички задачи с избор в първата част са построени върху отсъствие или отрицание – кое твърдение не е вярно, кой начин за въздействие липсва. Този тип формулировка налага проверка на всичките четири варианта и не позволява отговор по усет. Същевременно неверните твърдения са съставени премислено: те съдържат тълкувания, които звучат правдоподобно и се срещат при повърхностен прочит. Материалът е подходящ за обобщителна проверка в края на раздела, но и за разбор в час. Симетричният строеж позволява отделните части да се използват самостоятелно – например само деветте задачи за идеите и жанровете, или само трите за въздействието. Обемът е съобразен с един учебен час, а форматът е готов за разпечатване, с оставено достатъчно място за писане при последните три задачи. На учителя тестът дава готова обобщителна проверка с ясна вътрешна логика, а задачата за общия образ може да прерасне в разговор. На ученика служи за преговор преди изпитване и за подготовка преди съпоставително съчинение върху любовната лирика.

Тест по литература върху раздела за любовта, изграден около три творби от различни поколения български поети – елегията на Димчо Дебелянов, стихотворението на Христо Фотев и творбата на Петя Дубарова. Деветнадесет задачи с избираем отговор и една с писмен отговор проследяват как всяко от произведенията представя любовното чувство. Задачите се редуват между трите творби, вместо да бъдат групирани. Този строеж е удачен при обобщителна проверка: ученикът постоянно превключва и не решава по инерция, а резултатите показват коя от трите му е останала непозната. При елегията на Дебелянов се проверяват жанрът, образът на любимата, противопоставянето между вяра и неверие и няколко твърдения, сред които трябва да се отхвърли неверният прочит. Задачата за образа е ценна – тя изисква да се разпознае крехкостта и безнадеждността, а не силата или борбеността. При творбата на Фотев проверката обхваща характера на чувството, изразното средство в кратък стих, свързаните мотиви, състоянието на лирическия говорител и няколко твърдения за творбата. Особено сполучлив е въпросът, който изисква да се отхвърли твърдението, че стихотворението е само възхвала на красотата – насочва към скритата в него вътрешна драма. При творбата на Дубарова се разглеждат образът на любимия, състоянието на лирическата героиня, разбирането за любовта, изразното средство в приведени стихове, начинът на въздействие, който в творбата липсва, и опозицията, която в нея не присъства. Включени са и две задачи от общ характер: разпознаване на творба по цитат и определяне коя двойка произведения принадлежи на един и същи период. Втората е полезна, защото поставя творбите в исторически ред. Финалната задача изисква да се формулира теза за интерпретативно съчинение по въпрос, който противопоставя две възможни разбирания на едно заглавие. Тя не се решава с готов отговор и допуска различни решения. Обемът е съобразен с един учебен час, а форматът е готов за разпечатване, с оставено място за писане при последната задача. Последната задача заслужава отделно внимание с начина, по който е формулирана. Тя не пита какво означава заглавието, а поставя двете възможни негови разчитания едно срещу друго и изисква ученикът да избере и да обоснове. Такъв тип тема се среща на изпит и затруднява именно с това, че първо трябва да бъде разчетена. Тук отговорът е оставен изцяло свободен, без предложена формулировка, което позволява оценяването да бъде по преценка на преподавателя. Значителна част от затворените задачи са с обърната формулировка – кое твърдение не е вярно, кой начин за въздействие липсва, коя опозиция не присъства. Този тип въпрос налага проверка на всичките четири варианта и не позволява отговор по усет. Ценно е и присъствието на въпроси за изразните средства, стъпващи върху кратки приведени стихове. Ученикът работи с текст пред очите си, а не по спомен. Отговорите на затворените задачи са изнесени накрая в кратък списък с буквите, което прави проверката бърза при работа с цял клас. На учителя тестът дава готова обобщителна проверка в края на раздела, с възможност последната задача да се оцени отделно или да се използва като тема за класна работа. На ученика служи за преговор преди изпитване и за подготовка преди съчинение върху любовната лирика.

Тест по литература върху раздела за труда и творчеството, изграден върху строго симетричен строеж. Петнадесет задачи с избираем отговор и три с разгърнат отговор обхващат три произведения – два разказа на Йордан Йовков и повестта на Виктор Пасков. Симетрията личи още в началото. Първите девет задачи вървят на групи по три, като за всяка творба се проверява едно и също в един и същ ред: първо се търси невярното твърдение за нейните идеи, после се разглежда героят или носителят на основната мисъл, накрая идва въпросът за жанровото своеобразие. Така ученикът минава през еднакви наблюдения при всяко произведение и различията между трите изпъкват сами. Задачите за жанра са сред най-взискателните в целия тест. Те не търсят едно название, а съчетание от два или дори четири жанрови модела, чието взаимодействие определя своеобразието на творбата. Такъв поглед рядко се среща в училищната проверка и предполага задълбочен разбор в час. Втората симетрична част е посветена на въздействието – по една задача за всяка творба, при която се търси способът, който в нея отсъства. Разгледани са подтикването към подражание, реторическото убеждаване, представянето на типични герои в типични обстоятелства. Третата симетрична част обхваща изразните средства, отново с по една задача за всяка творба, стъпваща върху приведен израз. Задачите с писмен отговор са три и служат за обобщение. Първата съдържа три започнати изречения, по едно за всяка творба, и изисква да се допълни каква е ролята на труда във всяка от тях – активност, осмисляне на живота, служене на другите. Втората проследява един общ образ през трите произведения – звучащата музика – и изисква да се обясни какво внушава той при всяко. Едно и също нещо носи три различни значения, което показва нагледно как смисълът зависи от творбата. Третата стъпва върху въпрос, зададен в самата повест, и изисква да се разтълкува съдържащата се в него вечна дилема. Отговорите са изнесени накрая. При задачите с избор е посочена буквата, а за трите отворени са дадени завършени примерни формулировки. Те са кратки, но плътни – всяка побира в няколко реда цялостно наблюдение върху творбата. Особено полезен е отговорът към последната задача. В него дилемата е разчетена по неочакван начин: не като избор между работа и живот, а като въпрос дали трудът да се подчинява на външните обстоятелства, или на вътрешните правила на занаята – което го превръща от подчинение в служене. Всички задачи от първата част са построени върху отсъствие или отрицание – кое твърдение не е вярно, кой начин за въздействие липсва. Този тип формулировка налага проверка на всичките четири варианта и не позволява отговор по усет. Неверните твърдения са съставени премислено: те съдържат прочити, които звучат правдоподобно, но противоречат на текста. Материалът е с висока степен на трудност и предполага добра подготовка, особено при задачите за жанра. Затова е подходящ за края на изучаването на раздела или за клас с разширено изучаване. Обемът е съобразен с един учебен час, а форматът е готов за разпечатване, с оставено място за писане при последните три задачи. На учителя тестът дава готова обобщителна проверка с ясна вътрешна логика, а задачата за общия образ може да прерасне в разговор. На ученика служи за преговор преди изпитване и за подготовка преди съпоставително съчинение върху темата за смисъла на човешкия труд.

Тест по литература върху трите произведения от раздела за вярата и надеждата – разказа „Спасова могила“ на Елин Пелин, стихотворението „Вяра“ на Никола Вапцаров и „Молитва“ на Атанас Далчев. Осемнадесетте задачи са построени така, че трите творби постоянно да се съотнасят една с друга, а не да се разглеждат поотделно. Първата част се състои от задачи с избираем отговор. Значителна част от тях са с отрицателна формулировка и изискват да се посочи неверното твърдение – за ролята на природните описания и на суеверието в разказа, за конфликта между общност и индивид в едното стихотворение, за начина, по който е представена идеята в другото. Този формат проверява точността на разбирането, тъй като останалите три варианта във всяка задача са верни наблюдения върху творбата. Отделна поредица от три задачи е построена по еднакъв начин: за всяко от трите произведения трябва да се посочи начинът на въздействие, който в него не присъства. Тъй като въпросите следват един след друг, ученикът неизбежно сравнява трите текста помежду им. Проверяват се и жанровата определеност на двете основни творби, функцията на образа на Бога в разказа, характеристиката на лирическия герой при Далчев, адресатът на посланието при Вапцаров, както и жанровото своеобразие на неговото стихотворение. Три задачи са насочени към изразните средства – по една за всяко произведение. Втората част е особено ценна и съдържа три задачи със свободен отговор. Първата изисква да бъде допълнено какво дава вярата на човека според всяка от трите творби поотделно – задача, която обобщава целия раздел в три кратки формулировки. Втората е съпоставителна и се отнася до общ образ, който присъства в две от произведенията с различно значение. Третата изисква тълкуване на ключов стих от Далчевото стихотворение. За разлика от много тестове, тук трите свободни задачи имат готови примерни отговори, а не само указание, че отговорът е свободен. Тези формулировки са кратки, точни и могат да служат като образец при отговор на литературен въпрос. На учителя тестът дава готова обобщителна проверка с ясно изразена съпоставителна насоченост. На ученика служи за преговор и показва връзките между трите творби.

Тест по литература, обхващащ три творби от раздела за вярата и надеждата: разказа „Спасова могила“ на Елин Пелин, стихотворението „Вяра“ на Никола Вапцаров и „Молитва“ на Атанас Далчев. Двадесетте задачи са разпределени между трите произведения, а последната изисква разгърнат писмен отговор. Задачите върху разказа на Елин Пелин започват с жанровата определеност и продължават с преценка на твърдения за творбата – ролята на страха, значението на природните описания, отношението към суеверията. Отделни задачи са насочени към символните образи, към мечтата на болното момче и към конкретните детайли, които всяват страх у него. Включена е и задача за художествените средства в конкретно изречение от текста. Задачите върху творбата на Вапцаров са най-многобройни. Проверява се какъв тип е вярата в стихотворението – разграничение, което често затруднява, – защо ключова дума е изписана с главна буква, каква е композицията, към кого е адресирано посланието. Отделна задача изисква разпознаване на цитат от творбата сред стихове от други произведения, а друга – да се посочи начинът на въздействие, който в нея не присъства. Задачите върху Далчевото стихотворение засягат това, от което лирическият Аз иска да бъде спасен, изразното средство в конкретен стих, символиката на образ от третата строфа и преценка на твърдения за посланията на творбата. Особено ценни са няколко задачи с по-широк обхват. Едната обединява и трите произведения и изисква да се прецени кое твърдение за тях е вярно, като верният отговор отхвърля и трите предложени. Другата е езикова – сред цитати от трите творби трябва да се открие правописно отклонение от съвременната книжовна норма, което съчетава литературно и езиково умение. Финалната задача е с разгърнат отговор от четири-пет изречения върху ключов стих от творбата на Вапцаров, с оставено достатъчно място за писане. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък, като за последната задача е отбелязано, че отговорът е свободен. На учителя тестът дава готова обобщителна проверка върху целия раздел. На ученика служи за преговор преди изпитване.

Тест по литература върху раздела за любовта с деветнадесет задачи с избираем отговор и една с писмен отговор. Обхванати са три творби от различни поколения български поети – елегията на Димчо Дебелянов, стихотворението на Христо Фотев и творбата на Петя Дубарова. Този вариант е с повишена степен на трудност. Формулировките са писани на езика на литературознанието, а голяма част от задачите изискват да се прецени какво в творбата липсва, а не какво в нея присъства. При елегията на Дебелянов се проверяват начинът, по който е представен лирическият герой, отсъстващата опозиция, онова, което не може да се отнесе към творбата, липсващият начин за въздействие и невярното твърдение за нейния строеж. Задачата за строежа е особено взискателна – тя изисква да се знае броят на строфите и на стиховете във всяка. При творбата на Фотев проверката обхваща жанра, съдържанието на многократно повтарящата се молба, начина на въздействие, който липсва, метафоричния епитет, характеристиката на лирическия герой, композиционните особености и смисъла на финалния стих. Последната задача е сред най-ценните: тя изисква да се забележи как възклицанието накрая преминава в спокойно твърдение. При творбата на Дубарова се разглеждат обрисовката на любимия, речевите действия, определящи жанровото ѝ своеобразие, характеристиката на лирическата героиня и невярното твърдение за нейните идеи. Включени са и две задачи от общ характер. Едната изисква да се посочи коя от трите творби изразява вечността на щастливата любов – при което верният отговор е, че такава няма. Другата предлага три поредици от цитати и изисква да се открие онази, в която всички изрази са метафорични. Тази задача е най-трудната в целия тест, тъй като изисква едновременна работа с деветте приведени цитата от трите творби. Финалната задача изисква писмен отговор върху символиката на един образ в творбата на Дубарова. Тя е оставена изцяло свободна, без предложена формулировка. Обемът е съобразен с един учебен час, а форматът е готов за разпечатване, с оставено място за писане при последната задача. Задачата с трите поредици цитати заслужава отделна дума и заради това, което дава извън проверката. Тя събира на едно място по три откъса от всяка творба и така позволява те да бъдат прочетени един до друг. Дори ученикът да сгреши, при преглед на отговорите вижда наведнъж как трите поета изграждат образ – а това е готово упражнение по съпоставка. Полезно е и присъствието на задача, при която верният отговор е, че нито една от посочените творби не отговаря на условието. Такъв вариант учи ученика да не търси на всяка цена положителен отговор и да се доверява на прочита си. Значителна част от въпросите са построени върху отсъствие – коя опозиция не присъства, кой начин за въздействие липсва, кое твърдение не е вярно, кое не е композиционна особеност. Този тип формулировка налага проверка на всичките четири варианта и е характерна за изпитните тестове. Отговорите на затворените задачи са изнесени накрая в кратък списък с буквите. При последната задача е отбелязано, че отговорът е свободен, което оставя оценяването по преценка на преподавателя. Материалът е подходящ за клас с добра подготовка или за края на задълбочен разбор на трите творби. На учителя дава готова обобщителна проверка от високо ниво, а на ученика – преговор преди изпитване и упражнение в разграничаване на близки тълкувания.

Класната работа обединява двете направления от учебния предмет и позволява знанията да бъдат проверени наведнъж – от езиковите норми до познаването на изучаваните литературни произведения. Първата част обхваща правописа и граматиката. Задачите включват изписването на думи с отрицателна частица, прилагателните, образувани от лични имена, и употребата на главна буква при тях, променливата гласна, членуването на подлога и на сказуемното определение, бройната форма на съществителните от мъжки род, отрицателните повелителни форми и относителните местоимения в подчинени изречения. Отделно място заемат синтаксисът и пунктуацията при обособени приложения, при обръщения и при повторени съюзи, както и правилната употреба на предлозите. Следваща група задачи е насочена към лексиката: разпознаване на равнозначни изказвания, замяна на глаголна конструкция с друга, различаване на еднакво изписвани думи с различно значение, произход и сродство на думите, преносната употреба на устойчиви изрази и подбор на противоположни по значение думи. Литературната част започва с въпроси по теория – жанрове в стихотворна и в прозаична форма, изразни средства и части от строежа на епическия текст, с примери за разпознаване в конкретни стихове. Основното тегло пада върху творбите от учебното съдържание. Проследени са идеите в „Песента на колелетата" от Йордан Йовков и смисълът, който Сали Яшар открива в своя труд, формата на аргументацията във „Вяра" на Никола Вапцаров, мотивите за отказа от поезията в „Честен кръст" на Борис Христов и внушението на финалните стихове в „Две души" на Пейо Яворов. Отделено е място на композицията и на опорните моменти в „Ветрената мелница" от Елин Пелин, както и на съпоставки с „Балада за Георг Хених" от Виктор Пасков – по темата за труда, за следата, която човек оставя, и за мястото на твореца сред останалите. Приложени са верните отговори за всички задачи. На преподавателите работата служи като готов инструмент за срочно оценяване и за преценка на подготовката преди държавния зрелостен изпит. На учениците тя дава възможност за самопроверка и за целенасочен преговор.

Четиридесет задачи в един лист – контролна с обем на изпитен вариант, покриваща наведнъж езиковите норми и целия литературен материал от срока. Началото е работа с текст. Кратък журналистически материал е следван от шест задачи, които вървят от общото към частното: вид на текста, верни и невярни твърдения, причинно-следствена връзка, авторов замисъл и накрая значение на образен израз в контекст. Този блок се решава бързо и въвежда в останалото. Езиковата част е най-обширна и обхваща над петнадесет задачи. Тя е подредена по дялове: първо лексиката – отношения между думи, пряко и преносно значение, синоними и антоними; после правописът, включително географски имена и чужди думи; след това граматичната норма, а накрая пунктуацията. Между тях са разпръснати задачи с отворен отговор, което променя ритъма на решаване. Изисква се дописване на двойки думи по зададено отношение, попълване на подходящи изрази в цял текст и вписване на правилни форми при членуване, местоимения и бройна форма. Отделно място заема голямата задача за редактиране: даден е цял текст с точно определен брой пропуснати запетаи, които трябва да бъдат поставени. Работа, близка до реалната писмена задача, и с висока тежест при оценяването. Литературната част заема последната трета и обхваща произведения на Димчо Дебелянов, Христо Фотев, Атанас Далчев, Никола Вапцаров, Елин Пелин и Петя Дубарова. Въпросите се движат в няколко посоки: жанрова принадлежност, литературни направления, водещи теми, внушения и художествени функции. Отделна задача изисква съотнасяне на творби с жанровете им, а друга – разпознаване на излишното понятие в редица термини. Финалът е върху цитиран откъс, в който трябва да бъдат назовани четири различни тропа и фигури. Отговорите са приложени за всички задачи, включително напълно поправен текст при редактирането и изписани форми при отворените. На преподавателя контролната дава готова проверка за края на срока, събрана в един файл. Отделните ѝ части вършат работа и поединично – езиковата като контролно, литературната като преговор. За ученика това е репетиция в изпитен формат и подреден преговор на всичко изучено през срока.

Входното равнище по български език и литература за 12. клас е оформено като цялостен диагностичен тест с 30 задачи, който дава бърза и надеждна картина на знанията, натрупани до началото на последната гимназиална година. Материалът е особено подходящ за учители, които търсят готов инструмент за първа проверка в началото на учебната година, както и за зрелостници, които искат още от старта да установят кои езикови и литературни теми владеят уверено и къде е необходим допълнителен преговор. Тестът започва с работа върху текст на проф. д-р Стефан Брезински. Първите задачи проверяват четене с разбиране, разпознаване на тема, предназначение и тип текст, както и умението да се извлича точна информация от езиков материал. Това начало създава естествен преход към езиковия блок, в който са включени задачи за лексикални отношения, правопис, граматична правилност, пунктуация, нормативна употреба и смислов подбор на думи. След езиковата част материалът преминава към литературата и предлага широк обобщителен преговор върху автори, произведения, направления, жанрове, мотиви, проблеми и художествени особености. Включени са Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов, Елин Пелин, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Никола Вапцаров и произведения като „Новото гробище над Сливница“, „Градушка“, „Железният светилник“, „Бай Ганьо“, „При Рилския манастир“ и други изучавани текстове. Така един тест обхваща разнообразни литературни опори, без да се превръща в механично изброяване на автори и заглавия. Задачите са предимно с избираем отговор, което позволява лесно администриране и бърза проверка. Въпросите са подредени така, че да преминават от работа с конкретен текст и езикова норма към по-широки литературноисторически и интерпретативни знания. Това прави материала удобен както за 40–45-минутен диагностичен час, така и за самостоятелна подготовка у дома. Силно практическо предимство е приложеният отговорник с кратки пояснения към всички 30 задачи. Учителят получава готова база не само за оценяване, но и за последващ анализ на грешките и планиране на преговора. Ученикът може да използва поясненията за самопроверка и да проследи логиката зад верния избор, вместо просто да сверява букви. Материалът е подходящ за входно ниво, начален преговор, подготовка за контролна работа и ранна ориентация към изискванията на ДЗИ. Комбинацията от четене с разбиране, езикови задачи и литературен блок превръща теста в готов ресурс за цялостна проверка на базовата подготовка по БЕЛ в 12. клас.

Годишният преговор в дванадесети клас обхваща в едно всички проверявани умения – четенето с разбиране, владеенето на езиковите норми и познаването на изучаваните произведения. Задачите следват именно тази последователност. Първата част е изградена върху откъс от научно съчинение за българската диалектология. Въпросите към него изискват да се определи стилът и кръгът читатели, за които е предназначен, да се разчете значението на специализирана дума по контекста, да се преценят отношенията между близки по смисъл думи и да се разтълкува устойчив израз. Езиковата част обхваща променливото Я, окончанията на съществителни от чужд произход, правописа на отрицателната частица при различни глаголни форми, членуването на съществителните от мъжки род, образуването на отглаголни съществителни и съгласуването между подлог и сказуемо. Следват задачи по лексика – разпознаване на дума, която не се вписва в дадена група, откриване на редове без равнозначни думи и тълкуване на устойчиви изрази. Пунктуационният дял включва броене на пропуснатите знаци в изречение, преценка къде запетая не е нужна в сложно изречение и откриване на грешка при подчинени изречения за време. Литературната част обхваща „Потомка" на Елисавета Багряна, „Песента на колелетата" и „Спасова могила" на Йордан Йовков заедно със света на Сали Яшар, „Вяра" на Никола Вапцаров, „Честен кръст" на Борис Христов, „Колко си хубава!" на Христо Фотев, „Две души" и „Аз искам да те помня все така" на Пейо Яворов и Димчо Дебелянов, „Ветрената мелница" на Елин Пелин и „Балада за Георг Хених" на Виктор Пасков. Задачите изискват разчитане на метафори и оксиморони, определяне на водещата тема, на композиционните опори и на смисъла на финални стихове, както и съпоставка между две творби по общ мотив. Приложени са верните отговори за всички задачи. На преподавателите работата служи за годишно оценяване и за преценка на готовността преди държавния зрелостен изпит. На учениците тя дава възможност за самопроверка и за целенасочен преговор.

Тест за входно равнище по български език и литература с двадесет и пет задачи, разпределени между двата предмета. Материалът е предназначен за първите седмици на учебната година и дава ясна представа доколко е усвоен материалът от предходната. Езиковата част започва с пунктуацията – еднородни части, обособени изрази, вметнати думи и подчинени изречения. Задачите се редуват: ту се търси изречението с грешка, ту онова, в което грешка няма, което не позволява решаване по инерция. Отделно място заема обемната задача за правоговора. Дадени са десет изречения и във всяко трябва да се избере вярната от две близки форми. Проверяват се променливото я, пълният член, множественото число при съществителни и притежателните форми. Тази задача се оценява по десет отделни избора и показва не общо ниво, а кои точно случаи затрудняват. Правописната част обхваща изписването на думи с трудни съчетания, членуването, слятото и полуслятото писане и удвояването на съгласни. Граматичната засяга бройната форма, употребата на местоимения и съгласуването при учтива форма – включително в задача, изискваща да се открие безгрешното изречение сред четири. Литературната част обхваща широк кръг творби от предходната година. Проверяват се твърдения за сатиричната книга, причината за трайността на злото в едно от стихотворенията, чертите на познат герой, съотнасянето на автор с герой и водещият мотив в притчата. Няколко задачи изискват работа с конкретен текст: разпознаване на произведение по цитат, определяне на изразното средство в приведена реплика и посочване на кулминационния момент в притчата. Отделен въпрос се отнася до символиката на плода, дал заглавието на повестта. Финалната задача изисква писмен отговор върху приведен израз от притчата и изисква да се обясни какво означава подмяната на видяното. Отговорите са изнесени накрая, включително попълнените форми от правоговорната задача и завършена примерна формулировка за последната. Най-ценна е последната задача. Приведеният израз е кратък, но носи цялата идея на творбата: раните изглеждат като цветя не защото са се променили, а защото се е променил гледащият. Примерният отговор формулира това наблюдение сбито и може да послужи като образец за отговор на литературен въпрос. Разнообразието във вида на задачите също заслужава внимание. Освен обичайния избор между четири варианта тук се срещат избор между две форми, разпознаване на творба по цитат, определяне на изразно средство в реплика и посочване на кулминация. Всяка от тези задачи проверява различно умение. Съотношението между двата предмета е равномерно, а обхватът на литературната част е широк – засегнати са творби от различни жанрове и епохи, така че тестът показва дали материалът е запомнен в цялост, или само отделни произведения. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти и оставено място за писане при последната. На учителя тестът дава готов инструмент за диагностика в началото на годината, с бърза проверка и с ясна представа по кои теми е нужно връщане назад. На ученика служи за самопроверка преди началото на новия материал.

Тестът за входно равнище проверява в тридесет задачи цялостната подготовка по двата дяла на учебния предмет и започва с работа върху приложен художествен откъс – описание на хищник, който се събужда по здрач и тръгва на лов. Първата част е изцяло свързана с текста. Проверява се определянето на сферата на общуване, за която е предназначен, разпознаването на жанра, подборът на подходящо заглавие, разграничаването на вярно от невярно твърдение според написаното, както и откриването на контекстови синоними. Задачите изискват внимателно четене, тъй като част от неверните твърдения се различават от текста само в една подробност. Втората част обхваща лексиката и езиковата култура: смислови отношения между двойки думи, включително задачи с отворен отговор за попълване на липсващия член на аналогията; синоними и антоними; фразеологизми; преносно значение; уместен избор на дума в контекст. Третата част е насочена към нормите. Проверяват се правописът при трудни съгласни групи и представки, употребата на главни букви в наименования на празници, граматичните норми при бройна форма, местоимения, членуване и форми за учтивост, както и пунктуацията, включително задача за поставяне на пропуснатите запетаи в свързан текст. Значителна част от тези задачи са с отворен отговор, което изисква самостоятелно образуване на правилната форма. Заключителната част проверява познаването на литературния канон: жанрова принадлежност, водещи мотиви в лириката, авторство, съставът на изучаван цикъл от произведения и смисловите връзки, които той изгражда. Приложеният ключ съдържа верните отговори, попълнените форми във всички отворени задачи, пълния списък на произведенията от цикъла и редактирания вид на текста с поставените запетаи. Материалът е подходящ за входно ниво, за диагностика в началото на учебната година, за преговор и за самостоятелна подготовка.

Подготовката за държавния зрелостен изпит по български език и литература печели най-много от работа върху цялостен вариант, който възпроизвежда реалната структура на матурата. Настоящите тестови задачи за дванадесети клас следват именно този принцип и обхващат последователно всички изпитни компоненти. Първата част включва задачи с избираем отговор върху правописната, граматичната, пунктуационната и лексикалната норма, както и въпрос върху фразеологични антоними. Следва литературен блок с въпроси върху творби от Христо Ботев, Иван Вазов, Пенчо Славейков, Атанас Далчев, Елисавета Багряна, Петя Дубарова, Димчо Дебелянов и Йордан Йовков – разпознаване на стихове по цитат, функция на рефрена, композиционни похвати, опозиции в художествената образност, водещи идеи и внушения, изразни средства. Централно място заема работата с три текста, посветени на Черно море – медийна публикация, енциклопедична статия и публицистичен текст за климатичните промени. Към тях са включени въпроси за сферата на общуване, за проверка на фактическата информация, за речеви дейности и за значения на думи, както и задачи с разширен отговор: определяне на общата тема, формулиране на теза в 3–4 изречения и създаване на резюме. Редакционната част поставя задачи за избор на най-уместен израз, за членувани форми, за употреба на местоимения и на учтиви форми, както и упражнение за откриване на пропуснати препинателни знаци. Върху откъс от „Под игото" на Иван Вазов се търсят конкретни примери, илюстриращи борбения дух на българите и промяната у чорбаджи Марко. Отделна задача изисква свързване на литературни герои и заглавия с техните автори. Финалната част предлага стихотворението „Вяра" на Никола Вапцаров и тема за аргументативен текст по избор – интерпретативно съчинение или есе. В края са приложени отговорите на всички задачи, включително примерни решения на въпросите със свободен отговор, което позволява самостоятелна проверка и точна самооценка.

Пълен изпитен вариант, чиято средищна част поставя въпрос, който рядко влиза в учебния час – кога и при какви условия едно дете има право да работи. Останалата структура следва точно формата на държавния зрелостен изпит. Езиковата част започва с петте правописни задачи: удвоени съгласни, обеззвучаване, членуване, сложни думи и главни букви при названия на празници и организации. Граматичната норма е представена чрез бройната форма, съгласуването при съчинени определения, относителните местоимения, деепричастието и окончанието при спрежението. Следват двете пунктуационни задачи – при вметнати думи, обособени части и подчинени изречения – и двете лексикални, за уместната употреба на думата и за фразеологичните синоними. Литературният блок е широк. Проверява се разпознаване на творба по цитат, творби на един автор, герои и произведението, от което са, определяне на елегия, вярно твърдение за конкретен разказ и общи мотиви при двама автори. Три от задачите работят съпоставително – какво свързва две творби по темата за труда и каква роля има един централен образ за общността. Отделна задача изисква разпознаване на изразно средство в стихове за слепотата и прозрението. Средището са трите текста за детския труд. Първият е юридическа консултация с подробно описание на условията, документите и санкциите, вторият – член от международна конвенция, третият – материал за детския труд в селското стопанство със статистика и изброяване на рисковете. Дванадесетте задачи проверяват сферата на общуване и функциите на текстовете, верните и неверните твърдения, необходимите документи, значението на понятие, липсващите сред изброените рискове и отделянето на факти, които в текстовете не се съдържат. Следват общата тема, тезата и резюмето на първия текст. Практическият блок включва избор на най-уместния израз в откъс от нормативен текст, поставяне на думи в правилна форма – членуване, местоимения и учтива форма – и пет пропуснати препинателни знака в кратък диалог. Преди края е поместен откъс от „Бай Ганьо журналист“ с две задачи – за начина, по който героят е представен още преди същинската история, и за онова, което разкрива една негова реплика. Следва задачата за съответствия, а накрая е даден пълният текст на „Молитва“ с тема за аргументативен текст. Отговорите са приложени за всички задачи, а за отворените – с примерни решения и кратки обяснения. За учителя това е готов вариант за пробен изпит без подготовка, а трите текста вършат работа и като повод за разговор по темата. За ученика е реална репетиция от начало до край, с приложени отговори за самопроверка.

Изпитен вариант, в който трите текста разглеждат един общ проблем – какво се случва с българските пещери и кой е длъжен да ги пази. Материалът повтаря точно формата на държавния зрелостен изпит, но с приложени отговори. Езиковата част започва с правописа: пълни и кратки форми, обеззвучаване, слято и разделно писане, главни букви при съставни имена и наименования на институции. Граматичната норма проверява бройната форма, съгласуването при съчинени определения, деепричастието с несъвпадащ извършител и относителните местоимения. Следват двете пунктуационни задачи и двете лексикални – уместната употреба на близки по звучене думи и разпознаването на фразеологизми, които не са синоними. Литературният блок обхваща разпознаване на творба по цитат, творби на един и същ автор, герои и произведението, от което са, жанрово определяне, водеща идея на конкретен разказ, общи мотиви при двама автори, характерни образи за един поет, невярно твърдение за сатирично-алегорична творба, кулминацията в разказ и разпознаване на изразно средство. Средището на варианта е работата с три текста, свързани с опазването на пещерите. Първият е обръщение с апелативна насоченост от организация на пещерняците, вторият – новинарски материал за последиците от снимането на филм в известна пещера, третият – извадка от проект на закон със списък от забрани. Дванадесетте задачи проверяват основната функция на текста, верните и неверните твърдения, разчитането на съкращения, причините за описано явление, значението на термин и отделянето на факти, които в текстовете липсват. Следват формулирането на общата тема, тезата и резюмето на един от текстовете. Практическият блок включва избор на най-уместния израз, поставяне на думи в правилна форма – членуване, местоимения и учтива форма – и пет пропуснати препинателни знака в текст с пряка реч. Преди края е поместен пълният текст на „Приказка за стълбата“ с две задачи – за първоначалните убеждения на героя и за смисъла на онова, което той дава при изкачването. Следва задачата за съответствия между герои, творби и автори, а накрая е даден разказът „Спасова могила“ с тема за аргументативен текст и с изискване жанрът да бъде обявен предварително. Отговорите са приложени за всички задачи, включително примерни решения с обяснения за отворените – тема, теза, цитати и тълкуване на символиката. За учителя това е готов вариант за пробен изпит, а двете художествени творби в края вършат работа и самостоятелно като материал за анализ. За ученика е пълна репетиция по изпитния формат – с възможност сам да провери и езиковата, и литературната си подготовка.

Тестът е разработен по формата на държавния зрелостен изпит и обхваща 41 задачи, придружени от верните отговори и от опорни насоки за задачите с отворен отговор. Първата част проверява владеенето на книжовната норма. Задачите изискват откриване на реда или на изречението с допусната правописна, граматична, пунктуационна или лексикална грешка, като са обхванати членуването, бройната форма, съгласуването, употребата на местоименията и пунктуацията при подчинени и обособени части. Включена е и задача за разграничаване на фразеологични антоними. Следва литературна част с въпроси върху изучаваните творби – функцията на рефрена в стихотворението „При Рилския манастир“, художествената организация на „Градушка“, образът на водите в „Спи езерото“, идеите в „Борба“ на Христо Ботев, мотивът за страдащата модерна душа в „Аз искам да те помня все така“, начинът на изграждане на женския образ в „Колко си хубава!“ и разпознаване на изразно средство в цитат. Отделни задачи търсят общ мотив между няколко творби. Централната част е изградена върху три текста с един и същ предмет – откъс от „Железният светилник“, енциклопедична статия и извадка от документ. Задачите изискват определяне на функциите, вида и особеностите на всеки текст, откриване на факти, които не се съдържат в тях, формулиране на общата тема и на теза, както и написване на резюме. Следват задачи за редактиране: избор на най-уместния израз, поставяне на правилните форми при членуване, местоимения и учтива форма, поставяне на пропуснатите препинателни знаци, както и задачи върху приложен откъс от „На прощаване“ – екзистенциални проблеми и опозиции. Включена е и задача за свързване на герои, творби, автори и жанрове. Финалната задача предлага избор между интерпретативно съчинение и есе върху приложените текстове на Вазов и Вапцаров.

Пълен изпитен вариант, направен по формата на държавния зрелостен изпит – от първата правописна задача до темата за съчинение накрая. Материалът дава възможност изпитът да бъде изкаран наум веднъж преди същинския ден. Първата част проверява езиковите норми в цялата им широта. Правописът е застъпен с няколко задачи, при които грешката се крие ту в отделни думи, ту в цяло изречение – сложни думи, главни букви при собствени наименования, слято и разделно писане. Граматичната норма обхваща относителните местоимения, бройната форма, съгласуването и подчертани думи в изречение. Пунктуацията е представена с четири различни случая, а лексикалната – с уместната употреба на думата и с разпознаването на фразеологични антоними. Литературната част следва изпитната логика. Проверява се разпознаване на творба по цитирани стихове, жанрово определяне, характеристика на герой, отсъстващ мотив, съпоставка между автори по общи мотиви и общ проблем в три различни творби. Отделни задачи разглеждат конкретни сюжетни моменти и жанровите специфики на едно от произведенията, а още една – разпознаване на изразно средство. Средището на теста е работата с три текста от различни сфери – откъс от нормативен документ, публицистичен материал и художествен откъс. Към тях са зададени дванадесет задачи: определяне на сферата на общуване и на функциите на текста, значение на абревиатура и на отделни думи, откриване на неверни твърдения, разпознаване на речеви дейности и отделяне на факти, които не се съдържат в текстовете. Следват трите задачи с писане – формулиране на общата тема, изграждане на теза в няколко изречения и написване на резюме на художествения откъс. Отделен блок обхваща практическите задачи от изпитния формат: избор на най-уместния израз за всяко празно място, поставяне на думи в правилна форма – членуване, местоимения и учтива форма – и поставяне на пропуснатите препинателни знаци в кратък текст. Преди финала е поместен откъс от разказ, към който са зададени две задачи с отговор – за отношението на повествователя и за противопоставянията, изграждащи посланието. Следва задача за съответствия между герои, творби и автори, а накрая – стихотворение и тема за интерпретативно съчинение или за есе. Отговорите са приложени за всички задачи, включително примерни решения за отворените – теза, съответствия, отношение на повествователя, опозиции и коригираният текст с пунктуацията. За учителя това е готов изпитен вариант за пробна матура без никаква подготовка, а отделните му части вършат работа и самостоятелно. За ученика е най-точната възможна репетиция: същият формат, същите типове задачи и същото разпределение, но с приложени отговори, по които може да се провери сам.

Пълен изпитен вариант, чиято последна задача изисква есе върху две стихотворения едновременно – рядко срещано условие, което сваля половината подготвени наготово текстове. Началото е стандартно, но плътно: дванадесет задачи върху езиковите норми, разпределени между правопис, граматика, пунктуация, лексика и фразеология. Всяка от петте области получава свой дял, така че нито една не остава непроверена. Литературната част обхваща десет задачи и покрива необичайно широк кръг от творби. В нея се появяват „Борба“ на Христо Ботев, „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски, „Железният светилник“ на Димитър Талев, „Крадецът на праскови“ на Емилиян Станев, „До моето първо либе“ и „Новото гробище над Сливница“ на Иван Вазов. Въпросите се движат между композиция, герои, жанр, тема и разпознаване на изразно средство в цитирани стихове. Средището е работата с текст и заема дванадесет задачи. Приведени са три документа с различен характер – откъс от официална стратегия, информационен текст за европейска служба и практически указания към граждани. Трите са свързани по тема, но принадлежат на различни сфери на общуване, което прави съпоставката между тях истинско изпитание. Задачите към тях изискват определяне на сфера, откриване на невярно твърдение, разчитане на съкращение, значение на дума, разпознаване на вида аргументи и отделяне на фактите, които не се откриват в нито един от трите текста. Финалните три са отворени: обща тема, теза в няколко изречения и резюме. Практическият блок включва избор на уместен израз в свързан текст, поставяне на думи в правилна форма и поставяне на пропуснатите препинателни знаци. Преди края е приведено изцяло стихотворението „Две души“ на Пенчо Славейков с две отворени задачи към него, следвани от задача за съответствия в три части. Финалът е върху две творби – от Христо Ботев и от Никола Фурнаджиев, – приведени изцяло, с изискване за есе по обща тема, което ги обединява. Отговорите са пълни, включително примерни решения за отворените задачи, изписани форми при граматичните и напълно поправен текст при пунктуационната. Преподавателят получава готова пробна матура в един файл, без нужда от подготовка. Отделните блокове вършат работа и поединично – езиковият като контролно, трите текста като упражнение по резюме, литературният като преговор. За ученика това е репетиция в реален формат, при това с най-трудното условие, което може да се падне – есе върху две творби наведнъж. Приложените отговори позволяват самопроверка още същия ден.

1. От кое стихотворение са стиховете? Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз робска люлка люлее? Тоз ли, що спасителят прободе на кръстът нявга зверски в ребрата, или тоз, що толкоз годин ти пее: „Търпи, и ще си спасиш душата?“ A) „Борба“ Б) „Елегия“ B) „Към брата си“ Г) „Майце си“ 2. Кой пее песента в цитираните стихове? Ако ли, майко, не можеш от милост и туй да сториш, то ‘га се

1. От кой разказ е цитатът? Като на всеки празник, кръчмата се пълнеше с хора. През отворените прозорци можеше да се види как идат и ония селяни, които бяха позакъснели. Вървяха бавно, тежко, като че умората беше ги налегнала едвам сега, когато бяха останали без работа. Всички бяха си турили чисти ризи с широки бели ръкави, спираха се и гледаха насам, гледаха нататък И как няма да гледат?

1. От кое стихотворение са стиховете? За лек път, за почивка тиха през ясна вечер в родний кът, където ме с милувка чака на мойто щастие сънят A) „Ралица“ Б) „Спи езерото“ B) „Ни лъх не дъхва над полени“ Г) „Cis moll“ 2. Кое от посочените произведения е поема? A) „Борба“ Б) „Cis moll“ B) „Самотен гроб в самотен кът“ Г) „Майце си“ 3. Кое от посочените произведения е лирическа миниатюра? 

1. От кое стихотворение са стиховете? Братя мои, бедни мои братя - пленници на орис вечна, зла - ледно тегне и души мъглата - на живота сивата мъгла... A) „Да бъде ден!“ Б) „Зимни вечери“ B) „Стария музикант“ Г) „Юноша“ 2. Кое от посочените произведения НЕ е поема? A) „Цветарка“ Б) „Йохан“ B) „Септември“ Г) „Градушка“ 3. Кое от посочените произведения е елегия? A) „Ний“ Б) „Миг“ B) „Песента на Б) В стихотворението „Юноша“ лирическият герой се наслаждава на младостта. B) Художественото

1. От кое стихотворение са стиховете? И с вяра ще разкрия аз прегръдки,     загледан в две залюбени очи, и тих ще пия техните лъчи, - ще пия светлина, лечебни глътки. И пак ще се обърна просветлен света да видя цял при ярък ден. A) „Две хубави очи“ Б) „Стон“ (На Лора) B) „Ще бъдеш в бяло“ Г) „Сенки“ 2. Кое от посочените произведения е елегия? A) „Две хубави очи“ Б) „Заточеници“ B) „Маска“

1. Стиховете „Овде дърво столовите, / столовито, грановито, / гранки му са до небеси, / а корени - сура земя...“ са епиграф на: A) „Под игото“ Б) „Железният светилник“ B) „Тютюн“ Г) „Гераците“ 2. Кое от посочените произведения е роман? A) „Индже“ Б) „Гераците“ B) „Чичовци“ Г) „Тютюн“ 3. Кое от посочените произведения НЕ е роман? A) „Чичовци“ Б) „Железният светилник“ B) „Под игото“