Материали от категорията "Никола Вапцаров"

Борбата е безмилостно жестока.     Борбата както казват, е епична.     Аз паднах. Друг ще ме смени и…                                 толкоз.     Какво тук значи някаква си личност?!

Моторни песни Песни за човека * Вяра   * Пролет в завода   * Завод   * Спомен   * Романтика   * Двубой   * Писмо  * Песен за човека   Песни за родината * Родина   * Земя   * Песен   * Имам си род?...

Днес тревожния покой     дебне в малката ни къща.     Стихна боя, мили мой,     ала ти се не завръщаш.

Ти не ще се върнеш, Фернандес —     днес картечен огън ви помете.     Във полето вие като пес     неуморно непокорен ветър.

— Лорй, не спиш ли?     Чуваш ли, Лорй?     „По-тихо! Скрий главата си! Отвън     на педя са от нас, не говори!“     — Лорй, сънувах толкоз хубав сън!…

Като бетонен блок над нас     тежи барутната тревога.     Душите ни ръмжат: — Война!     В душите кръв, и смут и огън.

Сънно тракат     релсите във мрака.     От умора     ставите болят.     Някой би въздъхнал:     „Не очаквам…“     Не! Очаквам!     Чака ме светът.

Вятър мята листи пожълтели,     до три лета не сме били в къщи.     Булките се мислят овдовели —     гледат Пирин, пръстите си кършат.

Над горите,     над Пирина     вятър вие.     Ние тръгнахме     седмина     да се бием:     и зад нас     остана надалече     и Пирин,     и звездната му вечер.     С зверове

Над тебе Пирин     издига гранити,     обвити във сиви мъгли.     Орли над бедни села     размахват крила     и хала в полята пищи.

Ти помниш ли     морето и машините     и трюмовете, пълни                     с лепкав мрак?     И онзи див копнеж                     по Филипините,     по едрите звезди                 над Фа...

Аз искам да напиша                     днес                         поема,     в която да диша     на новото време                 стихът.     Да тръпнат във нея                 крилата        ?...

Аз имах другар,     добър другар,     но… кашляше лошо.     Той беше огняр —     пренасяше с коша кюмюр,     изхвърляше сгур     дванадесет часа на нощ.     Аз помня очите     на този огняр...

Тя искаше да влезе с първа смяна,     ала моторът изруга         сърдито     „Не може тъй,         аз тук съм отговорен,     без марка где?         Виж, портиера питай!“     Но тя бе някак ст?...

Работиме много,     работим от сутрин до здрач.     Но хлеба е малко.     Но хлеба не стига, деца.         И ваште лица         са сгърчени вече от плач.             И ваште очи             са су...

Отвънка беше шум     и светеха реклами.     В афиша     пишеше:     „Една човешка драма.“     Отвънка беше шум     и конника на Крум     се потеше     от стискане     в дланта ми.