Подкатегории на "5 клас"

Две от най-често бърканите правописни правила в българския език са събрани тук на едно място, подредени и придружени с примери. Първата част е посветена на подвижното Ъ, тоест на звука, който сменя мястото си спрямо съгласните Р и Л. Обяснено е защо при едносричните думи не може да се разчита на правило и се налага запомняне, а при многосричните са разграничени двата случая: в единия Ъ стои преди съгласната, в другия преминава след нея, а разликата зависи от един лесен за проверка признак. Посочено е и изключението, което засяга определена група глаголи и обърква дори добрите ученици. Втората част разглежда непостоянното Ъ и дава практическото средство за проверка при колебание между А и Ъ: коя форма на думата трябва да се потърси и какво точно се гледа в нея. И двете части са илюстрирани със списъци от думи, върху които правилото веднага си личи. Материалът е кратък и е направен за бърза справка. Подходящ е за преговор преди диктовка, контролна работа или изпит, за самопроверка при писане и за упражнение върху думите, в които грешката е най-честа.

Кога казваме „Той наказва себе си“ и кога „Той си налага наказание“? Отговорът се крие във възвратните местоимения, а тази кратка граматична справка ги подрежда така, че разликите да се запомнят лесно. В началото е обяснено какво означава употребата на възвратно местоимение и защо при него вършителят и обектът на действието съвпадат. Оттам темата се разделя на двата вида: възвратно лично и възвратно притежателно местоимение. При възвратното лично местоимение е посочено по какви признаци то се променя или остава непроменено, коя е неговата пълна форма и кои са двете кратки форми, като за всяка от тях е уточнено на какъв вид допълнение съответства. Разликата е онагледена с кратки изречения, в които близко съдържание е предадено по три различни начина. При възвратното притежателно местоимение е показано какво замества то, как се държи пълната му форма и с какво е удобна кратката. Примерите са подредени по двойки, така че веднага се вижда как едно словосъчетание се преобразува в другото. Материалът е подходящ за бърз преговор преди контролно, за справка при колебание коя форма е правилната и за упражнение върху темата за местоименията в българския език.

Една и съща дума може да е съществително име по част на речта и подлог по служба в изречението, а именно това смесване обърква най-често учениците. Материалът е подреден справочник, който разделя ясно двата въпроса и дава към всяко понятие кратко определение и подбрани примери. Първата част изброява последователно десетте части на речта в българския език, от съществителното и прилагателното име през местоимението, числителното име и глагола до наречието, предлога, съюза, частицата и междуметието, като всяка е обяснена с какво назовава или какво изразява и е онагледена с примерни думи. Втората част преминава към частите на изречението. Разгледани са главните части, подлогът и сказуемото, с въпросите, чрез които се откриват, и с начина, по който се подчертават. След тях идват второстепенните части: определението, допълнението с разграничението между пряко и непряко и с ролята на предлозите, обстоятелственото пояснение с неговите разновидности за място, начин, време, количество, причина и цел, както и приложението и сказуемното определение. Всяка част е придружена с изречения, в които съответната служба е откроена, така че правилото веднага да се види в действие. Материалът е удобен за преговор преди контролна или класна работа, за самостоятелна подготовка вкъщи и за бърза справка при синтактичен разбор на изречение в прогимназиалния етап.

Кое е вярно: практичен или практически? Каква е разликата между адресат и адресант? И защо „коса“ може да означава две съвсем различни неща? Този урок събира на едно място четирите групи думи, около които в българския език се допускат най-много грешки. Разделът за паронимите тръгва от определението и продължава с три различни случая, в които те се появяват, всеки илюстриран с редица двойки думи. Обяснено е и защо паронимията е пряко свързана с езиковата култура на говорещия. Частта за антонимите изяснява какво условие трябва да бъде изпълнено, за да има изобщо антонимия, и защо не всяка двойка привидно противоположни думи е антонимна. Следва подредба на антонимите по части на речта, с примери за всяка от тях, и класификация по състав, включително случаите с чужди представки. Разделът за синонимите обяснява какво назовават синонимите, разграничава четири вида според произхода на думите и показва различните степени на близост между тях. Отделно е разгледано делението на неутрални и стилистично оцветени синоними, както и практическият въпрос как се избира най-подходящият синоним според събеседника, темата и обстановката. Частта за омонимите обяснява откъде идва съвпадението на звуковия състав и в кои случаи то възниква. Въведено е делението на пълни и непълни омоними, а също и понятията омографи, омофони и омонимни словоформи, всяко с примери. След теорията материалът предлага кратко обобщение на четирите понятия, а накрая и упражнението „Проверете познанията си!“ с четири задачи: откриване на думата, която не е синоним на останалите, разпознаване на омоним в изречение, образуване на правилно словосъчетание и намиране на реда без антонимна двойка. Верните отговори са приложени, така че ученикът да се самопровери веднага. Материалът е подходящ за подготовка на урок, за преговор върху лексикологията и за самостоятелно упражнение преди изпитване или класна работа.

Как една дума може да произхожда от глагол и въпреки това да означава признак на предмет: от този въпрос започва урокът за неличните глаголни форми и причастията. Началото е нагледно и практическо. Дадени са три варианта на едно и също ученическо описание на разходка в планината, а след това думите, с които всеки от авторите характеризира огъня, са съпоставени по колони. Сравнението извежда само двойната природа на причастието: то означава действие като глагола, от който произхожда, но същевременно назовава признак като прилагателното име. Оттук е формулирано и определението. Следва разделът за граматичните признаци: защо причастията се наричат нелични глаголни форми, по какво се различават от личните, кои от тях се менят по род и могат да се членуват и коя е единствената нелична форма, която остава неизменяема. Същинската част е посветена на миналите деятелни причастия и на трудното разграничаване между двата им вида, тъй като и двата имат една и съща наставка. Показан е конкретен практически похват за проверка, при който причастието се превръща обратно в лична глаголна форма, а също и случаите, в които двете форми съвпадат и проверката не помага. Примерите са подредени така, че наставката и промяната по род да се виждат направо върху думата. Финалната част се занимава с правописа на отрицателната частица при причастие: кога се пише разделно и кога слято, с изречения, които показват как отговорът зависи от службата на причастието в изречението. Урокът е подходящ за упражнение по морфология, за подготовка за класна работа по български език и като опора при проверка на собствен текст.

Какво остава от думата, ако я разглобим до най-малките ѝ значещи части. Изложението обяснява морфемата като най-малка част от думата със значение и подрежда цялата система на морфемния строеж в българския език. Първата част разграничава двата големи типа морфеми. Показано е кои са лексикалните, какво ги свързва и защо съвкупността им се нарича основа, както и кои са граматичните и какво образува тяхната съвкупност. За всяка морфема поотделно е дадено мястото ѝ спрямо корена и значението, което внася в думата, включително за съединителната и за членната морфема. Втората част представя същото делене така, както е прието в българското езикознание, с успоредните термини префикс, суфикс и флексия, и уточнява коя морфема е главната в думата и защо. Финалната част е практическа: върху един корен е показано как последователно се прибавят представка, наставка и окончание и как всяка добавка променя значението или формата. Примерите са изписани с разделени морфеми, за да се вижда разборът нагледно. Полезно е при упражнения по морфемен анализ, при подготовка за изпитване и при затруднения с правописа на думи с представки и наставки.

Подреденото изучаване на „Хайдути“ започва с ясна ориентация в произведението и в основните посоки на неговия анализ. Тази разработка за творбата на Христо Ботев събира шест обособени раздела: авторът, произведението, сюжетът, героите, темите и пространството. Всеки раздел има собствен акцент и място в общото изложение. Така материалът е удобен както за първоначална подготовка, така и за целенасочен преговор по конкретен въпрос. Началният раздел представя жизнения и творческия път на Христо Ботев. Биографичните сведения са подредени последователно и включват образованието, учителстването, журналистическата и революционната му дейност. Посочени са и негови известни произведения. Тази част осигурява контекст, към който можете да се връщате при подготовка на кратко представяне на автора. Разделът за произведението насочва вниманието към заглавието, историята на създаването и публикуването, незавършеността на текста и връзката с фолклорната традиция. Отделено е място и на свидетелствата за замисленото продължение. Организацията позволява да разграничите сведенията за творческата история от наблюденията върху запазения текст. Следващата част разглежда сюжета през композиционните му звена. Изложението отделя въведението от основната част и проследява мястото на диалога. Този раздел е подходящ за извеждане на кратък план на творбата и за упражняване на разликата между представяне на съдържанието и коментар на неговата организация. Самостоятелният блок за героите събира наблюденията върху Чавдар и майката. Анализът обръща внимание на различните начини за представяне на образите: пряка характеристика, песен и диалог. Това дава конкретна основа за подготовка на характеристика, при която всяко наблюдение се свързва с начина, по който е изграден персонажът. Тематичният раздел обединява работата върху свободата, личния избор и песента. Последният мотив получава по-разгърнато внимание и е подкрепен с няколко цитатни фрагмента. Тази вътрешна организация улеснява групирането на литературните опори и подбора на подходящи примери според зададената тема. Финалният раздел разглежда художественото пространство като отделна аналитична посока. В него се работи с пространствени оси, географски названия и места на човешко присъствие. Така подготовката включва и наблюдения върху детайли, които изискват внимателно четене и могат да се подредят в собствена схема. Ясните заглавия спестяват време при търсене на конкретна информация. Учениците могат да използват шестте раздела като основа за план, да отделят цитатите и да упражнят устно представяне със свои думи. За учителя разработката предлага удобна последователност за обсъждане на творбата и насочване към различни задачи. Изберете анализа на „Хайдути“, за да организирате подготовката си около конкретни литературни въпроси. Работете раздел по раздел, подберете текстовите опори и превърнете подробното изложение в ясен собствен план за уверен отговор върху Ботевата творба.

Материалът е изграден като богат и многопластов ресурс по древногръцка митология, който съчетава увлекателен митологичен разказ, справочни пояснения и културно-исторически контекст. Основната му сила е в начина, по който различните части се допълват взаимно и превръщат темата за произхода на боговете в последователно и лесно за следване съдържание, подходящо както за учебна работа, така и за самостоятелно четене. Първият голям раздел проследява митологичния разказ за началото на света и постепенното оформяне на божествения ред. Текстът е поднесен повествователно и достъпно, което прави сложните родословни връзки и митологични представи по-лесни за възприемане. Вместо сухо изброяване на имена, материалът развива темата чрез последователност от събития, така че читателят да разбира как отделните образи и поколения богове се свързват помежду си. След повествователната част е включен подробен справочен блок за богове, митологични същества и понятия. Той разширява материала отвъд самия мит и показва как древногръцките имена са оставили следи в езика, науката, астрономията и културата. Така ресурсът предлага не само литературно четене, а и възможност за междупредметни връзки, които го правят по-интересен и полезен в учебна среда. Отделна част обяснява защо изобщо възникват митовете. Тя поставя древните разкази в контекста на човешката потребност да се обясняват природата, светът и неизвестното. Този раздел е ценен, защото помага на ученика да разбере функцията на мита, а не просто да запомни съдържанието му. Включена е и връзка с античната литературна традиция, което дава допълнителна опора за работа по темата. Материалът продължава с ново тематично ядро, посветено на олимпийския свят. Така структурата естествено преминава от произхода на божествата към представата за техния установен ред, среда и функции. Това разширява обхвата на ресурса и позволява темата да бъде използвана не само като единичен урок, а като основа за по-широко изучаване на старогръцката митология. За учителя това е готово съдържание, което може да се използва за урок, четене с разбиране, преговор, проектна работа или междупредметна задача. За ученика е удобен ресурс, защото комбинира разказ, обяснения и справочна информация на едно място и спестява необходимостта да се търсят отделни сведения в различни източници. Ако търсите материал, който представя древногръцката митология едновременно увлекателно, подредено и информативно, този ресурс предлага много повече от обикновен преразказ. Той дава цялостна рамка за разбиране на темата, улеснява подготовката и може да се използва многократно в различни учебни ситуации.

Една песен, подхваната пред дядо кавалджия, се превръща в разказ за баща и син и в един от най-обичаните образи на българската борба за свобода. Този анализ проследява как Ботев постига това в поемата „Хайдути“. Началото поставя творбата в биографичен и исторически контекст: какъв е житейският път на Христо Ботев, кое конкретно събитие стои зад поемата и защо тя е създадена в стила на народната песен. Посочени са стихосложението и общото ѝ звучене. Следва подробен разбор на лирическия увод и на неговата роля на предисловие към същинския разказ. Показано е как в него се сменят настроенията на поета, каква художествена функция изпълнява самата песен и защо тя е представена като родова и историческа памет. Отделено е внимание на монолога, обърнат към дядото кавалджия, на срещата между двете поколения и на ключовата роля на повторенията. Централната част е посветена на Чавдар войвода: реторичните въпроси, с които образът му е въведен, славата, разнесена от олицетворената природа, и връзката с подзаглавието „Баща и син“. Портретът на дванадесетгодишното момче е разгледан детайл по детайл, а тежките му думи към майката, отношението към вуйчото и промяната в държанието му са проследени като стъпки във формирането на неговата позиция. Отделен акцент е образът на майката: нейната скръб, молбата ѝ към сина и това, което нейната реакция подсказва за бъдещата му съдба. Анализът обяснява и защо поемата остава недовършена, без това да ѝ пречи да изгради завършена представа за българския борец за свобода. Текстът е богат на цитати от поемата и е подходящ за подготовка за час, за отговор на литературен въпрос, за съчинение и за преговор преди изпит.

Как да предадеш чужд текст изцяло, без да прибавиш нито едно свое мнение и без да загубиш гласа на автора? Точно на този въпрос отговаря настоящата разработка за подробния преразказ, подредена в три части. Първата част изяснява същността: откъде тръгва делението на съчиненията на репродуктивни и продуктивни, кои са видовете преразказ и с какво подробният се отличава от сбития, подборния, трансформиращия и преразказа с елементи на разсъждение. Изброени са и седемте изисквания, по които се оценява такава работа: пълнота и последователност, недопускане на разсъждения, език и стил, близки до авторовите, спазване на нормите, подходящо глаголно време, умение за преобразуване на пряката реч и графично оформление. Втората част е практическа и отговаря на въпроса как изобщо се запомня текстът. Тя описва два прочита с различна задача. Първият изгражда обобщена представа: къде и кога се случва действието, кои са главните и второстепенните герои, каква е случката. Вторият слиза до подробностите: какво точно се запаметява за мястото и времето, кои детайли от портрета, произхода, възрастта и душевното състояние на героите са важни, как се открива ядрото на сюжета и как се съставя план по епизоди. Формулирани са и трите твърди изисквания, които ученикът спазва при самото писане. Третата част е посветена на най-трудното: преобразуването на пряката реч в непряка. Разграничени са авторовата и пряката реч, показано е защо авторовите ремарки не се изхвърлят, а се запазват по смисъл, и е припомнен правописът при пряка реч с двата възможни начина на оформяне. Следват примери за преобразуване на съобщително, въпросително, подбудително и възклицателно изречение, всеки даден в двойка: първо изходният запис, после преразказаният. Разработката завършва със списък от синоними на глагола „казвам“, който помага да се избегнат повторенията. Текстът е подходящ за подготовка за класна работа и за самостоятелно упражняване върху подробния преразказ.

Творческата задача под заглавието променя всичко: същият текст трябва да бъде разказан по нов начин. Настоящият учебен материал по български език обяснява какво представлява трансформиращият преразказ и как се изпълнява поставената към него задача. В началото е изяснено самото понятие: защо този преразказ се нарича трансформиращ и преобразуващ и какъв е смисълът на промените, които се правят при предаване на съдържанието. Отделен раздел е посветен на творческата, наричана още дидактическа, задача: къде се поставя тя, защо първо трябва да се разбере какво точно се изисква, как се подбират епизодите, свързани с нея, и защо съставянето на план е препоръчителна стъпка. Посочени са и най-често срещаните видове задачи. Същинската част разграничава двата основни варианта. При преразказа от името на неутрален разказвач са изведени изискванията към подробността, последователността и достоверността, както и водещото глаголно време и лице, които трябва да се спазват. При преразказа от гледната точка на герой е обяснено как се преценява в кои моменти героят участва или е свидетел, кои епизоди се предават и кои отпадат, както и с кои глаголни времена и лице се работи. Правилата за глаголните времена вървят с кратки примери, което улеснява запомнянето. Следва практическа част с препоръки за подготовка, включително идеята за съставяне на собствена банка от синоними. Финалният раздел събира общите изисквания, валидни при всяка поставена задача: правопис и пунктуация, подбор на думите, преобразуване на пряката реч и графично оформяне на моментите. Разработката е подходяща за упражнение и за преговор преди класна работа върху трансформиращ преразказ, както и за бърза справка, когато задачата изисква преразказ от името на неутрален разказвач или от името на герой.

Приказката на Шарл Перо е разгледана тук раздел по раздел, а целият анализ е построен като поредица от въпроси с разгърнати отговори, така че петокласникът да види не само какво се отговаря, но и как се стига до отговора. Първата част тръгва от заглавието и от значението на думата наставник, минава през представата за семейството на мелничаря, през подялбата на наследството между тримата братя и през ролята на отделните епизоди в сюжета. Втората част е посветена на героите: кой от братята е истинският герой на приказката, какви качества притежава, защо Котаракът изпълнява ролята на помощник и защо иска от господаря си точно чизми. Тук се тълкува и пословицата „По дрехите посрещат, а по ума изпращат“ във връзка с плановете на Котарака, а отделно внимание получава човекоядецът. Следващите раздели разглеждат художественото време и пространство: как започват вълшебните приказки, кога и къде се случва действието, кои изрази от текста го подсказват и как избраните места помагат да се разкрият качествата на героите. Разделът за поуките се спира на двете поуки в края на приказката, на отношението на разказвача към Котарака, на думите на Перо, че приказките трябва да възпитават и забавляват едновременно, както и на въпроса кои постъпки на Котарака остават непорицани. Включени са още дискусионен клуб с две противоположни твърдения за това дали приказката говори на съвременния читател, подробен план на приказката, схема на сюжета, съпоставка с „Тримата братя и златната ябълка“ по места, герои, прилики и разлики, както и описание на Котарака. Разработката е подходяща за подготовка на урок и за самостоятелна работа върху творбата в пети клас, за отговаряне на въпросите от учебника и за упражнение по съпоставяне на приказки.

Тест, който проверява основните умения по български език в началото на прогимназията. Материалът съдържа дванайсет задачи, подредени така, че да обхванат три отделни области от учебното съдържание. Първата област е синтаксисът. Задачите изискват откриване на подлог и сказуемо в изречение, както и определяне с коя част на речта е изразена всяка от главните части. Тези задачи се появяват и в началото, и в края на теста, което позволява проверката да се направи на два пъти и с различна трудност. Втората област е правописът. Проверяват се пълният и краткият член при съществителните имена от мъжки род — както разпознаването на правилната форма, така и откриването на сгрешената. Включени са и задачи върху правописа на думи с изпадане на гласна и върху съгласуването на прилагателните имена със съществителните. Третата област е морфологията. Изисква се разпознаване на съюзи и предлози в редица от думи, както и пълна и точна характеристика на лично местоимение по лице, число, падеж и форма. Отделна задача проверява разбирането на омонимията чрез изречения, две от които съдържат подвеждащи примери. По формат задачите съчетават два типа: затворени въпроси с три възможни отговора и открити задачи, в които ученикът сам записва отговора си. В края на материала са дадени верните отговори на всички задачи, което позволява самостоятелна проверка. Тестът е подходящ за текущо изпитване, за упражнение в клас, за домашна работа, за преговор преди контролна работа и за самостоятелна подготовка у дома. Може да се използва и от учители като готов кратък вариант за проверка на знанията.

Петнадесет задачи, а последните пет искат нещо, което тестовете обикновено спестяват – ученикът да напише отговора сам. Именно това деление е основното предимство. Първата част е с избираем отговор, втората изисква разпознаване и записване, а разликата между тях е и разликата между това да познаеш и да знаеш. В затворената част въпросите се движат от общото към частното. Тръгва се от най-широкото – кои са частите на речта – и се стига до значението на една-единствена дума. Между тях са глаголните времена, числителните бройни и редни имена, видът на изречението по цел на общуване и начините за редактиране, като последният въпрос е с обърната формулировка и търси онова, което не е начин за редактиране. Правописните и граматичните капани са подбрани от най-упоритите. Единият въпрос противопоставя две изречения, в които една и съща двойка думи веднъж се пише слято, а веднъж разделно. Другият проверява пълния и краткия член при съществително от мъжки род, като грешката е скрита в третото изречение и се забелязва само при внимателно четене. Отворената част е кратка, но покрива четири различни умения. Изисква се да се посочат подлогът и сказуемото в изречение, в което подлогът е местоимение – случай, който бърка мнозина. Следват граматичните признаци на глагол и на съществително име, а последната задача пита защо конкретна дума се пише по определен начин. Тук отговорът не е форма, а обяснение – и точно той показва дали правилото е разбрано, или е запомнено. Приложените отговори са изписани и за отворените задачи, включително с пълните граматични характеристики и с обосновката към правописния въпрос. Обхватът е широк за толкова кратък тест: части на речта, време и лице на глагола, вид на изречението, лексикално значение, синоними и антоними, сложни думи, членуване, слято и разделно писане, главни части на изречението. Учителят получава бърза проверка, която се събира на един лист; ученикът – упражнение, при което половината задачи няма как да бъдат налучкани.

Тестът е предвиден за срочна класна работа и обхваща 20 задачи, като при част от тях се изисква не само да се посочи допуснатата грешка, но и да се напише вярната форма. Приложени са отговорите на всички задачи. Началото е свързано с работа върху кратък текст – избор на подходящо заглавие според основния му смисъл и разпознаване на средството, което свързва две съседни изречения. Следват две задачи върху речевия етикет, поставени в ежедневни ситуации, при които трябва да се избере уместната форма на изказване. Основната част е посветена на правописната норма. Проверява се образуването на форми за множествено число и на сродни думи, правописът на думи с представки, изписването на съществителни с удвоена съгласна при членуване, както и на съществителни, назоваващи професии и занятия. Обособена група задачи разглежда членуването – както в отделни изречения с изискване за поправка, така и чрез откриване на реда, в който то е направено вярно. Отделна група проверява лексикалните знания: разпознаване на ред със синоними, определяне на вида на подчертаните думи в изречение, откриване на несродни думи, разпознаване на дума, която не е сложна по състав, и на словосъчетание, употребено в прякото си значение. Включена е и задача за избор на подходяща местоименна форма. Следва задача върху строежа на изречението, която изисква определяне на частта на речта, с която е изразен подлогът, и подчертаването му в текста. Заключителната задача е практическа – в дълго сложно изречение трябва да се поставят всички пропуснати запетаи и да се посочи техният брой. Подходяща е за провеждане на класна работа, за преговор преди нея и за самостоятелна подготовка.

1. В кое от изреченията НЕ употребено лично местоимение? А) Казах му да дойде навреме на срещата. Б) Видях я да тича по улицата. В) Поисках им обяснение за постъпката. Г) Една ръка докосна рамото ми. 2. В кое от изреченията има грешка в употребата на местоименията? А) На него му дадоха най-хубавата ябълка. Б) Нас никой не ни пита за нищо. В) Аз ми се иска да стана летец. Г) Няколко дена след тази случка аз не я срещнах никъде. 3. В кое от изреченията личното местоимение е в ролята на подлог? А) Те ни настигнаха много бързо. Б) Помолих те да не ми звъниш по телефона, докато съм в час. В) Изпратих ти съобщение. Г) На нас ни забраниха да пресичаме улицата сами. 4. В кое изречение личното местоимение е в ролята на непряко допълнение?

1. За кой герой от „Хайдути“ се отнася изразът „три кази да е наплашил“? A) бащата на Чавдар Б) Чавдар войвода B) вуйчото на Чавдар Г) дядото с кавала 2. С кой израз НЕ може да бъде продължено изречението? Началото на „Хайдути“ е изградено върху обобщение, което разкрива... A) мъката на певеца от „тегло сюрмашко“ Б) възторга от подвига на „юнаци по планините“ B) гордостта от „българска майка юнашка“ Г) мъката по „вехти войводи“ 3. Коя е пропуснатата дума в следващия цитат? Юнакът тегло не...

Дванадесет задачи върху две глаголни форми, които понякога се различават с една-единствена буква – и точно затова се бъркат постоянно, включително от възрастни. Материалът е върху миналото свършено и миналото несвършено деятелно причастие и е събран на две страници. Устройството му е обмислено: първо теория, после разпознаване в изречения, накрая грешки за откриване. Началото е с две задачи, поставени една срещу друга. Първата пита кое не е вярно за едната форма, втората – кое е вярно за другата. Така разликата между тях се очертава още от първите редове, вместо да се обяснява отделно. Оттам следват задачите за разпознаване. Едната изисква да се намери причастие с три едновременно зададени граматични признака – род, число и членуваност. Формат, при който трябва да се провери всяко от четирите изречения по три показателя наведнъж. Друга задача върви в обратна посока: търси се редът, в който точно такава форма не е употребена, а сред останалите три тя присъства в различни родове. Средището са трите задачи за откриване на грешка. Първата е върху писането с отрицателна частица, втората – върху смесването на двете причастия в едно и също изречение, третата – върху съчетаването им с частицата в различни положения. Именно тези три задачи носят практическата стойност. И трите поставят грешки, които се допускат при писане и се отчитат при всяка проверка. Финалната част е с четири кратки задачи, при които се работи с отделни думи вместо с изречения. Търси се коя дума е причастие сред прилагателни, коя не е причастие сред глаголни форми, и накрая – коя точно от двете разглеждани форми е дадената. Последните две задачи са най-прекият начин за проверка: четири близки думи, една вярна, никакъв контекст, който да помогне. Има и обобщаваща задача върху свойствата на причастията изобщо – че са нелични глаголни форми, че имат време и залог, – включително разграничението спрямо деепричастието, което често се смесва с тях. Отговорите са изведени накрая в един компактен ред, номерирани поред от първата до дванадесетата задача. За преподавателя това е готова проверка за края на темата, без нужда от подготовка. Последните четири задачи вършат работа и поединично – като бърз устен контрол в началото на час. За ученика ползата е ясна: двете форми са поставени една до друга в дванадесет различни положения, а грешките в теста са точно онези, които се допускат при писмена работа и се отчитат при оценяване. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.