Търсене на материали

Каруца по разкалян път из Добруджа, колар, който гледа да не пришпорва конете си, и един паметник встрани от пътя с фотография на момиче. Оттук тръгва „Хермина“ на Йордан Йовков, дадена тук в п...

Зимно шосе към семинарията, керван биволски коли с въглища и една малка скулптурна група, видяна на художествена изложба: оттам тръгва размисълът, чийто текст е поместен тук изцяло, без съкра...

Пълният текст на един по-рядко срещан в христоматиите разказ на Йордан Йовков, в който споменът от войната и песента за Пирин се срещат в едно и също преживяване. Повествованието започва мног...

Един от военните разкази на Йордан Йовков, даден тук в пълния си вид, без съкращения и без бележки под текста. Нощта заварва една полурота в изоставено село между българските и турските позиц...

Кратката лирична творба на Йордан Йовков е дадена изцяло, без съкращения и без съпътстващ разбор. Текстът започва далеч от всякакъв сюжет, с размисъл за морето и за границата и за онова, което...

Разказът е тук изцяло, дума по дума, така както го е написал Йордан Йовков: историята на сивия кон без име, който още от първия ден на мобилизацията чака някого и тръгва радостно всеки път, кога...

Пълният текст на едно от най-известните стихотворения на Никола Вапцаров е поместен тук така, както е написан, без съкращения и без придружаващ коментар. Творбата е изградена като пряко обръ...

Кино на две скорости: филмът върху белия квадрат и животът, който го гледа от тъмната зала. Тук е поместен целият текст на стихотворението, така както е написано, без съкращения и без чужд коме...

Стихотворението, с което Никола Вапцаров превръща една далечна война в лична съдба, е дадено тук в целия си текст, от началния въпрос „Какво бе ти за мене?“ до финалния призив под южното небе. ...

Планината приказва, а човекът мълчи и слуша. Върху този кратък разговор без думи стои цялото стихотворение и тук е даден пълният му текст, така както го е написал Никола Вапцаров. Петте четири...

Две от най-крехките миниатюри в българската лирика, поместени тук в пълния си вид: „Ни лъх не дъхва над полени…“ и „Извардила Марта, дойде пролетта…“ от цикъла „Сън за щастие“ на Пенчо Сла...

Атини спят след празненствата в Елевзис, а в чертозите на хетерата Фрина ехти буйна глъч. Тук е публикувано началото на поемата „Фрина“ от Пенчо Славейков, така както стои в записа: само откъ...