Търсене на материали

Щом Захария влезе у Галункини, още при вратата той се спря да си поотдъхне, като че беше се спасил от нещо. И тозчас лицето му светна и стана таквоз, каквото си беше: весело, безгрижно. Вън той тр?...

Васил беше докарал от пазаря две млади кобилки. Отвързаха ги от каруцата и ги пуснаха в харманя, празен по това време и обграден с висок дувар. И двете кобилки бяха още неопитомени, току-що хван...

— Е, Аго, харесваш ли ми годеника?     Василена почака, но разбра, че Аго не иска да и отговори, и се обърна пак тъй, както беше си стояла, като по-близко се притисна до Галунка, до сестра си. До тя?...

* Пролог   * Ден утрешен   * Колело   * Слънце над Босфора   * Експрес в пустинята   * Нова Атлантида   * Лаври   * Кораб от Испания   * Словенски вечери   Къща в полето * Светлина   * Вечер   * Лет...

Синовете на слънцето * Посвещение   * Предтечи   * Ний   * Звездни нощи   * След погребението   * Вихри   * Полски стрели   Жертвени клади * Молитва   * Кървави вопли   * Каин   * Сред запустение...

 * Конници    * Съвест    * Вълци    * Гибел (Страшна смърт ли беше...)    * В нивята    * В кръчмата    * Бежанци    * Пролетен вятър    * Дъжд    * Утро (На слънцето запалената мутра...)    * Любов  ...

Ах, гърмят на небето големите, тъмните тъпани,  равнините горят, и високо, и страшно над тях,  като крави в нощта, като крави от блясък окъпани,  идат облаци зли, и потъват просторите в прах. 

Белите ни кърпи пеят сред житата,  ой голямо златно слънце над света,  огънят трепери кървав над сърцата  и гори отдолу пламнала пръстта.

Издигна се огромен месец снощи  като свиня нощта се черна тръшна  и вятъра лети и бие още  над урвите и сламените къщи.

Кулата от слонова кост, в която живеят поетите, рухва раздробена в жалки уломки. Въпреки гръмоотводите на мечтата и сантименталната илюзия. Защото гръмотевиците бяха страшни и безбройни. Про?...

Небето е ключът на Света.     Светът: небе и предмет. Небето пред предмета и небето зад предмета. Две небеса.     Небето _пред_ предмета е земна атмосфера, въздух. Небето пред предмета разтапя ф...

В стихосбирката си „Да бъде ден” (1922г.), Смирненски пише няколко стихотворения, посветени на социално онеправданите в големия град. Така се оформя своеобразен цикъл (”Децата на града”), в кой...