Търсене на материали

Няма прародителски портрети,     ни фамилна книга в моя род     и не знам аз техните завети,     техните лица, души, живот.

Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,     префучава през боазите, вдига облак над диканите,     грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата,     сваля портите, оградите и дец?...

Зимен път, ти прекосваш пустинните     и безбрежни долини от сняг.     Две дълбоки бразди — верен знак,     че по тебе кола е преминала.

Вратите, пътните врати         на старите прогнили къщи     вий ги познавате, нали,         от толкоз минали години;     те с шум закрехнати назад,         когато вечер се завръщате,     ви ст...

Ръцете бавно се протягат         и пее старият чекрък,     през сухите и тънки пръсти         се точат нишки от коприна     като лъчи през сухи клони         във пуста есенна градина:     то ?...

 Прозорците — затворени и черни     и черна и затворена вратата,     а на вратата — листът със словата:     „Стопанинът замина за Америка.“     И аз съм сам стопанинът на къщата,     където...

Би казал, че във тази стая         не е живял отдавна никой,     че е заключена стояла         с години нейната врата.     Тук има миризма на вехто         и прах по всичките неща,     тук бавн?...

Тази бяла варосана зала на градската болница,     до самите стени прилепените бели легла     и лица побледнели по тях, и лица меланхолни     с тъмножълтия цвят на студената зимна мъгла.

Аз не зная защо съм на тоз свят роден,     не попитах защо ще умра,     тук дойдох запленен и от сивия ден,     и от цветната майска зора.

Днешният ден, макар и обикновен делничен ден, беше великолепен. Някак празнично се разстилаше небето, някак празнично светеше слънцето, нещо молитвено имаше в тишината на гората, в набожния н?...

 [* Дори да сложиш заедно хиляда птички, те пак ще бъдат тъжни в кафеза.]     Градчето Вериер може да мине за едно от най-красивите във Франш-Конте. Белите му къщи с островърхи стрехи, покрити с ч...

Любов, надежда, тиха слава,     каква преходна суета,     как бързо младостта минава,     като мъгла във утринта.     Но в нас желанието блика —