Пробен тест за НВО по български език и литература, 7. клас – два текста, литературен блок с „По жицата“ и преразказ, с отговори и точкуване

Цял изпитен вариант, а не сбор от задачи. Най-голямото му предимство се вижда още в ключа: до всеки въпрос стои брой точки. Това означава, че резултатът може да се превърне в оценка веднага, без да измисляте скала. Всичко нужно е приложено. Двата нецялостни текста – научен и нормативен – са в самия вариант. Откъсът от разказа, върху който се работи, също. И цялата поема за финалната задача. Нищо не се търси допълнително, нищо не се разпечатва отделно. Езиковата част е плътна и покрива онова, което се проверява всяка година: правопис в редове от думи и вътре в изречения, главни букви при празници и географски названия, бройна форма, съгласуване, пунктуация при обособени и вметнати части, лексикална грешка и синонимни фразеологични изрази. Литературният блок е особено силен. Освен разпознаване на творба по откъс, тук се пита за проблематика, за жанрови и сюжетни особености, за литературни направления и за творби, при които смисълът се гради върху определен принцип. Задачите изискват система, а не отделни спомени. Работата с двата текста заема цяла част. Проверяват се сферата на общуване, функцията на текста, значението на термин и на съкращение, вярно и невярно твърдение, а най-трудната задача изисква сред осем твърдения да се посочат онези четири, които действително присъстват в прочетеното. След нея идват отворените задачи: обща тема на двата текста, собствена теза в зададен обем и резюме на единия от тях – три различни писмени умения, всяко със свои точки. Езиковата редакция също е застъпена: попълване на пропуски с най-уместната дума, поставяне на правилните форми при членуване, местоимения и учтива форма и поставяне на пропуснатите препинателни знаци в кратък текст. Върху художествения откъс има две задачи, които изискват примери от текста – за доминираща тема и за ирония при съпоставяне на образи. Задачата за свързване всъщност е три в една: герои с автори, герои с творби и заглавия с автори. Финалът предлага избор между интерпретативно съчинение и есе – точно както на изпита. Подредбата повтаря изпитната: първо езиковите задачи, после литературните, след това работата с текстове, редакцията и накрая писането. Ученикът свиква с последователността още преди изпита. Ключът е подробен. Освен верните букви той съдържа попълнените думи и форми, поправения текст с препинателните знаци, разписаните съответствия и примерни отговори за задачите, при които се пише свободно. Общият брой точки позволява вариантът да се използва и като контролна работа, и като пробна матура – с еднакво надежден резултат. За учителя: готов изпитен вариант с вградено оценяване – за пробен изпит, за подготовка на зрелостниците или за диагностика преди последната права. За ученика: реална проба в изпитни условия – с всички текстове под ръка и с ясна представа колко точки носи всяка задача.

Четири текста от четири различни свята в един изпитен лист. Това е най-отличителното тук и веднага се усеща при прелистване. Първият е от учебник по философия и разсъждава защо езикът не само свързва, а и разделя хората. Вторият е вестникарски репортаж от филмов фестивал. Третият е историческо повествование за бунт в древен град. Четвъртият е художествен, с поезия и проза, върху които се пише. Такъв подбор не е случаен. Всеки от тези текстове проверява различно умение и заедно обхващат почти всичко, което се изисква на изпита. Философският откъс носи шест задачи и е най-плътната част по мислене. Пита се за главната тема, за извода, който следва от текста, за функциите на отделните абзаци, за довършване на твърдение и за вярното според написаното. Прибавена е и задача за значението на фразеологизъм, свързан със същата тема, с което текстът и езиковият блок се захващат един за друг. Вестникарският откъс стои в съвсем друга задача: в него има четири празни места и за всяко се избира най-уместният израз измежду три близки възможности. Това е проверка не на правопис, а на усет за стил, и обикновено отсява най-добре. Историческият откъс е материалът за пунктуацията. В него трябва да се нанесат пропуснатите запетаи, при това в изречения с усложнен строеж, каквито рядко се дават за упражнение. Художествените текстове са два и стоят в двете писмени задачи. Върху откъс от стихотворение на Вапцаров се формулира теза. Върху приложен откъс от разказ на Йовков се пише голямо съчинение до четири страници на философска тема за смисъла на човешкото съществуване. Останалите задачи обхващат лексикалните отношения и аналогиите, синонимията и антонимията, главните букви при наименования, граматичното съгласуване, членуването, правописа в отделни думи и в изречение, пунктуацията при сложни изречения, както и литературните въпроси от цялото учебно съдържание, включително свързване на творба с жанр и разпознаване на тропи в стихотворен откъс. Задачите са четиридесет и една, от които осем изискват самостоятелно написан отговор. Отговорите накрая са с точките за всяка задача и с изписани очаквани форми там, където се пише свободно. При задачите с аналогии са дадени и по няколко приемливи варианта, което прави проверката справедлива, когато ученикът е отговорил вярно, но с друга дума. За учителя това е завършен изпитен вариант, който обаче се разглобява на четири отделни упражнения, всяко с различна цел. Философският откъс със задачите към него върши работа и самостоятелно, като час по четене с разбиране. Вестникарският откъс става за урок върху стиловата уместност. Историческият откъс е готово упражнение по пунктуация. А двете писмени задачи могат да се дадат в различни часове. За ученика това е проверка, която обхваща и четенето, и усета, и писането. Четирите различни текста показват дали се справя не само с познатото художествено слово, а и с научно разсъждение, с журналистическа реч и с историческо повествование. След сверяването с отговорите става ясно кой тип текст му създава най-много затруднения, което е по-полезно от общата оценка.

Изпитен вариант по формата на националното външно оценяване, в който самата литературна творба е използвана и като материал за езиков анализ. Това го отличава от обичайните варианти, където текстът за четене с разбиране е външен на изучаваното съдържание. Първата част стъпва върху откъс от „По жицата“ на Йордан Йовков, придружен от таблица със сведения за творбата – автор, жанр, време и повод за създаване, смисъл на заглавието. Задачите изискват работа с двата източника едновременно: кои данни се съдържат само в таблицата, кое твърдение не съответства на текста, кое противоречи на съчетаната информация от двата. Проверява се и определянето на вида на текста и на сферата, в която е създадена таблицата. Езиковата част е изцяло изградена върху две изречения от откъса и ги разглежда от много страни: вид по състав, еднородни и обособени части, разпознаване на местоимение и на причастие, подвижно и променливо я, преизказни глаголни форми, превръщане на обособена част в подчинено изречение. Включена е и задача за значението на диалектна дума от текста, както и задача, свързана с илюстрация и символиката на образ от творбата. Редакционната задача е с четиринадесет грешки и е особено подходяща по съдържание – текстът в нея разсъждава върху Йовков и неговите герои, така че поправянето му е и повод за преговор. Литературният блок съдържа няколко съпоставителни задачи между изучени творби, задачи за художествени детайли и за душевно състояние на герой, за художествени средства в конкретен израз, за календарен празник, споменат в текста, както и таблична задача за разпознаване на герои по цитат. Финалната задача изисква разгърнато тълкуване на ключово възклицание от разказа. Втората част съдържа откъс от Йордан Радичков за преразказ от неутрален разказвач – текст с първолично повествование и силен емоционален заряд, което прави преобразуването действително предизвикателство. Отговорите включват поправения текст на редакцията и разгърнат примерен отговор на последната задача.

Олимпиадната подготовка по български език и литература изисква едновременно точност при решаване на задачи и увереност в самостоятелното писане. Този материал за 7. клас включва 30 номерирани задачи, отделен литературен въпрос и дидактическа задача за преразказ – общо 32 задачи. Съчетава езикови проверки, литературни знания и работа с текст и таблица. Към първите 30 задачи са приложени отговори и точкуване, което улеснява проверката след самостоятелно решаване. Началният блок насочва към сложните изречения, видовете подчинено свързване и пунктуацията. Има въпроси за сложно смесено изречение, позицията на главното и подчиненото и правилното оформяне на изреченията. Следва задача за подбор на дума в контекст. Литературните въпроси включват проверка на твърдения, разпознаване на художествено средство, свързване на цитат с описание и характеристика на персонаж. Опорни творби са „Немили-недраги“, „До Чикаго и назад“, „Неразделни“, „На прощаване в 1868 г.“ и „Опълченците на Шипка“. Задачи 13–21 са организирани около текст за Мъртво море и таблица за ниски точки на Земята. Ученикът сравнява двата източника, определя темата, проверява твърдения и разграничава информацията според мястото, на което е представена. Включени са наблюдение върху термин и два кратки свободни отговора. Тази част е подходяща за упражняване на четенето с разбиране и извличането на конкретни данни от различно организирана информация. Следващите задачи със свободен отговор обхващат извличане и определяне на подчинено изречение, синонимно изразяване на фразеологизъм и преобразуване на пряка реч в непряка. Има упражнение за вида на глагола и редактиране на текст за Деня на слона в Тайланд. Заключителните номерирани задачи проверяват композиционен похват, разпознаване на герой, свързване на цитати с произведения и посочване на автор и творба. Така тестовата част преминава от избор на вариант към самостоятелно формулиране и записване на решения. Отделният литературен въпрос „Каква е представата за родното според втора глава на „Немили-недраги“?“ предоставя възможност за по-разгърната писмена работа. След него е включен „Коледен дух“ от Георги Златков с условие за подробен преразказ от името на елхичката. Художественият текст осигурява основа за работа с гледната точка, последователността и предаването на разговорите. Двете задачи за писане допълват теста с различни форми на литературно и повествователно изразяване. Материалът може да се решава цялостно или на етапи според уменията, които се упражняват. Учителят разполага с основа за олимпиадна подготовка, а ученикът – с възможност да провери знанията си и да планира следващия преговор. Решете задачите самостоятелно, сравнете наличните отговори и отделете време за двете писмени работи, за да упражните както точността, така и последователното изложение.

Изпитен вариант, в който трите текста разглеждат един общ проблем – какво се случва с българските пещери и кой е длъжен да ги пази. Материалът повтаря точно формата на държавния зрелостен изпит, но с приложени отговори. Езиковата част започва с правописа: пълни и кратки форми, обеззвучаване, слято и разделно писане, главни букви при съставни имена и наименования на институции. Граматичната норма проверява бройната форма, съгласуването при съчинени определения, деепричастието с несъвпадащ извършител и относителните местоимения. Следват двете пунктуационни задачи и двете лексикални – уместната употреба на близки по звучене думи и разпознаването на фразеологизми, които не са синоними. Литературният блок обхваща разпознаване на творба по цитат, творби на един и същ автор, герои и произведението, от което са, жанрово определяне, водеща идея на конкретен разказ, общи мотиви при двама автори, характерни образи за един поет, невярно твърдение за сатирично-алегорична творба, кулминацията в разказ и разпознаване на изразно средство. Средището на варианта е работата с три текста, свързани с опазването на пещерите. Първият е обръщение с апелативна насоченост от организация на пещерняците, вторият – новинарски материал за последиците от снимането на филм в известна пещера, третият – извадка от проект на закон със списък от забрани. Дванадесетте задачи проверяват основната функция на текста, верните и неверните твърдения, разчитането на съкращения, причините за описано явление, значението на термин и отделянето на факти, които в текстовете липсват. Следват формулирането на общата тема, тезата и резюмето на един от текстовете. Практическият блок включва избор на най-уместния израз, поставяне на думи в правилна форма – членуване, местоимения и учтива форма – и пет пропуснати препинателни знака в текст с пряка реч. Преди края е поместен пълният текст на „Приказка за стълбата“ с две задачи – за първоначалните убеждения на героя и за смисъла на онова, което той дава при изкачването. Следва задачата за съответствия между герои, творби и автори, а накрая е даден разказът „Спасова могила“ с тема за аргументативен текст и с изискване жанрът да бъде обявен предварително. Отговорите са приложени за всички задачи, включително примерни решения с обяснения за отворените – тема, теза, цитати и тълкуване на символиката. За учителя това е готов вариант за пробен изпит, а двете художествени творби в края вършат работа и самостоятелно като материал за анализ. За ученика е пълна репетиция по изпитния формат – с възможност сам да провери и езиковата, и литературната си подготовка.

Изпит, който накрая оставя избор. Това е най-съществената разлика тук: последната задача не налага един жанр, а поставя две теми и ученикът решава дали да напише интерпретативно съчинение, или есе. Изборът е истински, защото двете теми тръгват от едно и също, но водят в различни посоки, и този, който се познава добре, ще спечели точки само от правилното решение. Двете стихотворения, върху които стъпва тази задача, са отпечатани изцяло в листа. Нищо не се търси в христоматия и нищо не се цитира по памет, а това променя качеството на написаното. Текстовете в целия вариант са четири и са съвсем различни. Основният е за едно конкретно място в България и е написан като туристическо представяне с технически подробности. Към него са прикачени седем задачи, сред които и една доста рядка: търси се коя аргументативна техника НЕ е използвана в текста, тоест проверява се не какво пише, а как е направен. Втори кратък текст, за представите на древните за формата на Земята, служи за попълване на най-уместните думи. Трети, за една необикновена риба, е материалът за запетаите. Четвъртият е поетическият, споменат по-горе. Отделна задача към основния текст изисква той да се раздели на смислови части, да се озаглави всяка от тях и накрая да се сведе до резюме. Това е най-близкото до реалната работа с информация и се оценява високо. Литературната част е насочена забележимо към двадесети век и към по-нови автори. През нея минават творби и имена, които в учебните тестове се появяват по-рядко, а това прави варианта полезен тъкмо за онези части от учебното съдържание, които обикновено остават непокрити. Проверяват се разпознаване на стихове, вярно и невярно твърдение, съответствие между цитат и произведение, обща тема в две творби, жанрова принадлежност и изразни средства. Езиковата част е класическа по обхват, но изреченията в нея са дълги и взети от различни области, не само от художествената реч. Това затруднява повече, защото грешката трябва да се види в непознат контекст. Задачите с аналогии са направени по-сложно от обичайното: в тях се пази отношение между три члена, а не между два, тоест изисква се да се улови и посоката на стесняване. Задачите са четиридесет и една, а отговорите към тях са дадени накрая, включително попълнените форми и примерните теми на смисловите части. За учителя това е завършен вариант за провеждане в час, но и материал за няколко отделни упражнения. Работата с основния текст става самостоятелно за час по извличане на информация и писане на резюме. Двете стихотворения, отпечатани едно до друго, са готова основа за съпоставителен урок, независимо от изпита. А изборът между двата жанра накрая е добър повод за разговор по въпроса кога се пише съчинение и кога есе. За ученика това е репетиция, която включва и едно решение. Освен да реши задачите, той трябва да прецени в кой жанр е по-силен, а това е умение, което се придобива само с упражнение. Сверяването с отговорите показва къде губи точки, а двете стихотворения остават в листа и след това, за преговор.