Търсене на материали

Шести май подрежда цяла върволица от обреди и точно те са събрани тук, за да се види как българинът е посрещал Гергьовден. Началото изяснява мястото на празника в пролетния календар: защо све...

Учебният материал „Коледа и Бъдни вечер в българския фолклорен календар“ представя празниците чрез техните обичаи, участници и символични образи. Изложението съчетава обща празнична рамк...

Защо делничното време върви напред, а празничното се връща в кръг, е въпросът, с който този учебен материал въвежда темата за календара. Изложението започва отдалече: как хората от древността ...

Какво се променя, когато светът е сътворен не само от Бога, но и в присъствието на неговия противник? Разработката разглежда българската фолклорна легенда „Как била създадена Земята“ и обяс...

Кратък и ясен учебен текст, който обяснява по какви правила е устроен светът в българския фолклор. Първата част се занимава с нравствените норми. Тя показва какво трайно и значимо се открива ...

Какво пази един народ, когато няма кой да записва, е въпросът, около който е построен този учебен обзор за фолклора. Изложението започва от старинността на явлението: откъде идва самата дума, з...

Една буква дели „някой“ от „някои“, а сгрешена, тя променя цялото изречение. Урокът обхваща двата вида местоимения, при които се греши най-често, и обяснява правилата през примери, а не през ...

Защо на български се казва „никого не срещнах“, а не „никого срещнах“, и защо „всички дойдоха“ значи нещо различно от „не всички дойдоха“? Урокът обхваща двата вида местоимения, които сто...

Пет от десетте вида местоимения в българския език произлизат от един и същ корен, а въпросителните стоят в началото на тази верига: оттук тръгва и урокът. В началото е изяснена същността на въ...

Систематично изложение за показателните местоимения, което започва с това какво заместват местоименията изобщо и с кратък преглед на всички техни групи, за да се види мястото на показателни...

Едно от най-честите правописни колебания в българския език има ясно правило и то е подредено тук от основите до изключенията. В началото е дадена характеристика на звуковите промени в думата...

Защо пишем „изход“, а изговаряме нещо друго, и защо „вятър“ става „ветрове“? Разработката отговаря на такива въпроси, като първо подрежда строежа на думата, а после показва точно къде изго...