Подкатегории на "Библиотека за ученика"

Разказът „Печена тиква“ на Елин Пелин е разгледан тук през един-единствен, но носещ въпрос: защо човек се срамува от онова, което най-много обича. Началото поставя творбата сред разказите, в които писателят осмива криворазбраното възпитание, срама от произхода и раболепието пред висшестоящите, и обяснява откъде идва непринуденият смях у читателя. Оттам анализът се съсредоточава върху архиваря Душко Добродушков: какво иронично значение крие самото му име и защо то работи срещу героя. Проследени са възловите епизоди: посещението в дома на управителя и отказът от поканата, вътрешният монолог по обратния път, сънят с безкрайното поле от тикви, идеята на празненството у писаря и случайната среща, която проваля всичко. Всеки от тях е коментиран с цитат от текста и с внимание към това как Елин Пелин показва характера на героя, без да назовава направо качествата му. Финалната част обобщава какво губи човекът, който постоянно прикрива произхода си, и защо Душко се превръща в нарицателно име. Разработката е подходяща за съчинение върху образа на Душко Добродушков, за отговор на литературен въпрос за комичното и иронията у Елин Пелин, както и за подготовка на класна работа върху разказа.

Пълният текст на разказа „Занемелите камбани“ от Елин Пелин, поместен изцяло. Действието се развива в Жрелинския манастир в навечерието на Успение Богородично, храмовия празник, известен с чудотворната икона и с трите камбани, чийто ек се чува само два пъти в годината. Началото описва грижите на стария игумен отец Йоаким, който от два дни не си е почивал, за да бъде всичко чисто и изрядно за празника: измитите каменни плочи, поправената копринена завеса пред иконата, златният ореол, дарен от богат човек отдалеч. Оттук идва и първият знак на творбата, че редът и чистотата са започнали да изместват нещо друго. Малко преди вечернята в черквата влиза бедна жена с болно дете на ръце и оставя пред иконата единственото, което има. Срещата ѝ с игумена е кратка, но именно тя задвижва същинското действие. Развръзката, заради която разказът се помни, остава в самия текст. Творбата е част от цикъла „Под манастирската лоза“ и в малкия си обем събира темите, около които е построен целият цикъл: истинската и показната вяра, обредността и милосърдието, дарът и неговата стойност. Кратката форма прави текста удобен за четене в час, за преразказ, за упражнения върху художествения детайл и символиката, както и за подготовка на съчинение или отговор на литературен въпрос по разказа.

Разказът за дребния чиновник, който се срамува от една печена тиква, е разгледан тук не толкова заради самата случка, колкото заради това какво тя разкрива за характера на героя. Изложението започва с хумора на Елин Пелин и с представата за смях, който не наранява, а после се насочва към Душко Добродушков: какво се съобщава и какво съзнателно не се съобщава за него, защо липсва портретна характеристика и къде всъщност се крие противоречието в творбата, след като героите не влизат в конфликт помежду си. Подробно е разгледано името на героя и подсказките, които то дава за същността му. Проследено е как повествователят надниква в мислите на архиваря и защо тази непряка, психологическа характеристика е по-убедителна от прякото изброяване на качества. Самостоятелен акцент е поставен върху повествователското поведение на Елин Пелин: как авторът се отдръпва, оставя героите да действат чрез диалога и с това придава динамика на действието. Финалната част коментира срещата с управителя и реакциите на героя, без да ги преразказва, и обобщава каква поука отправя писателят чрез иронията си. Разборът е подходящ за подготовка за изпитване и класна работа, за писане на характеристика на литературен герой и за учители, които въвеждат понятията хумор и ирония.

Прочит на един от най-обичаните Елин-Пелинови разкази, воден от два въпроса, поставени още в началото: умеем ли да ценим красотата в природата и способни ли сме да я опазим и съхраним. Първата част е посветена на образа на самата върба и на начина, по който писателят я одухотворява: разклоняването ѝ на пет здрави братя, короната като грамадна китка, сянката над широката поляна и превръщането ѝ в общ дом за голям род щъркели. Показано е как чрез живота на птиците в дванайсетте гнезда се утвърждава трудът като нравствена ценност. Следва картината на радостта: преобразяването на света след пристигането на щъркелите, детската обредна песничка, умилението на стрина Стоичковица и това как дори затвореният в себе си нане Стоичко се поддава на веселия вик на децата. Отделено е място и на върбата като фолклорен символ на събуждащата се за живот природа. Обратът е проследен отделно. Прочитът показва къде точно се пречупва настроението, как гневът обсебва героя и как отсичането на дървото е предадено така, че разрушението да звучи като човешка болка. Разгледани са и противоречивите чувства на стрина Стоичковица, чиито думи носят едновременно съжаление и протест. Финалната част обяснява какво остава след постъпката и защо разказът завършва с тревога, без изводът да бъде поднесен наготово. Разработката е подходяща за подготовка на анализ на разказа, за характеристика на героите и за работа върху темата за човека и природата.

Разказът легенда на Елин Пелин е поместен тук в пълния си текст, без съкращения. Творбата започва с картина от дълбините на Стара планина: разказвачът и старият ловец Чумак почиват край шумлив поток, над тях кръжи орел, а насреща се извисяват острите върхове, наречени Самодивски скали. От устата на Чумак тръгва преданието за тези непристъпни канари, за които хората по околните колиби вярват, че от върха им се вижда краят на Бялото море. В подножието им някога имало планинско село, чиито момци не могли да преглътнат мълчаливия упрек на недостижимите височини. Сред тях растяла Магдалина, за която се носела мълва, че е най-хубавото момиче на света, а баща ѝ отказвал да реши вместо нея. Настойчивите ергени, злобата на отхвърлените и условието, което Магдалина поставя пред всички, довеждат до решението на един-единствен момък да го приеме. Оттам нататък текстът следи изкачването така, както го следят и събралите се долу хора, със затаен дъх. Творбата е удобна за работа в час и по друга причина: в нея ясно личат двата разказвачески пласта, рамката с ловеца и вмъкнатото предание, а описанията на планината и портретът на Чумак дават готов материал за упражнение върху епитета и сравнението. Разказът е сред най-известните образци на Елин-Пелиновата проза за планината, любовта и дързостта. Подходящ е за четене в час, за преразказ, за подготовка на характеристика на героите, за съчинение върху смелостта и любовта и за работа върху езика на автора.

Портретът, с който започва запознанството с най-чорлавия герой в българската детска литература, представен като откъс от книгата на Елин Пелин. Текстът е кратък и се задържа изцяло върху външността: първо косата, която никога не е вчесвана и не търпи шапка на главата; после дрехата, която не издържа чиста и здрава повече от ден; накрая босите нозе и загрубялата кожа на коленете. Описанието е изградено почти изцяло върху сравнения, взети от селския и природния свят, и върху преувеличението, което придава на портрета хумор, без да го превръща в присмех. Още от първите изречения става ясно, че героят е представен чрез отликата си от другите деца в градчето. Откъсът е удобен за работа върху външна характеристика на литературен герой, за упражнение по откриване на сравнения и художествени определения и за подготовка на описание или на преразказ на епизод от книгата.

Пет гласни, пет цвята и обещанието, че скритият им произход ще бъде разкрит: тук е поместен текстът на „Гласните“ от Артюр Рембо в български превод. Сонетът е даден изцяло, с делението си на две четиристишия и две тристишия и с изписването на гласните, около което е построена цялата творба. Всяка буква получава свой цвят и свой образ, а от тях се раждат картини, които тръгват от мушиците над блатистия канал и стигат до тръбата на пратеника господен. Тълкуване тук не е добавено. Страницата дава самия текст, удобен за четене на глас, за точно цитиране в анализ или в съчинение върху символизма и за съпоставка с други преводи.

Неделна служба, видяна отблизо и без милост: в девет строфи Рембо подрежда в един църковен ъгъл бедняците, за които храмът е единственият час покой в седмицата. Стихотворението от 1871 г. е поместено тук изцяло, в български превод. Текстът е даден без съкращения и без коментар. Първите строфи въвеждат обстановката: дъбовите пейки, дъхът на спарено и на восък, хорът с над двадесет гърла и лицата на богомолците, сравнени с бито псе. Следващите строфи са портретна галерия. Жените с повитите бебета след шест кошмарни дни; лапачките на супа с молба в очите, които поглеждат скришом към уличниците с капели без фасон; епилептикът в захлас, старците и слепецът с вехтия требник. Всяко от тези лица е дадено с по няколко стиха, в които съчувствието и жестокостта на погледа вървят заедно. Последните строфи изнасят контраста навън и нагоре: мракът, пияният мъж, гладът и стенещият вятър от едната страна, задрямалият Христос и кварталните Госпожи с жълти пръсти в светената вода от другата. Иронията на финала е оставена на самия текст. Подходящ е за четене преди урок върху френската поезия от втората половина на XIX век и ранния Рембо, за точно цитиране при анализ на социалната тема и на антиклерикалния мотив, както и за съпоставка с други творби за бедността и вярата.

Титан, прикован към скалата, който мълчи дори пред Зевс: в три части Байрон превръща древния мит в мярка за човешкото достойнство. Стихотворението е поместено тук изцяло. Преди текста стои кратка бележка за творбата: кога и заедно с коя поема е публикувана през 1816 г. и защо Прометей у Байрон е не толкова благодетелят на хората, колкото символ на титаничното и гордо страдание, на несъкрушимия дух, близък до вечния бунтар в неговата поезия. Първата част се обръща към титана с въпрос каква награда е получил за състраданието си и подрежда образите на наказанието: веригата, орела и скалата, и мъката, която не иска да бъде чута от небето. Втората част е за жребия: борбата между воля и страдание, глухото тиранство на Съдбата и отказаната смърт. Най-силният момент в нея е мълчанието, с което титанът отговаря на своя мъчител. Третата част извежда поуката. Страданието, съпротивата и несподелената тъга са изправени срещу духа, волята и ума на човека, а последните стихове дават на този човек онова, което поетът нарича негов верен избор. Финалната формула е оставена на самия текст. Подходящ е за четене преди урок върху романтизма, за точно цитиране при анализ на образа на Прометей и за съпоставка с други творби за бунта, свободата и гордото страдание.

Разказ, който тръгва от времето, когато боговете живеели по върховете на големите планини, а хората по полята и горите били щастливи и свободни. В стъклено-кристален замък на най-високия връх живеят цар Баба и царица Дай, чието призвание е да предначертаят живота на всяко новородено дете по земята. Тук е поместен пълният текст на легендата за рома, а заедно с него и песните, които тя носи, дадени и на ромски език, и в български превод. Легендата въвежда трите дъщери на царското семейство, вечно на път между новородените, и малкия им брат Ром, останал сам в замъка. Именно неговото любопитство към хората, за които слуша само разкази, поставя началото на историята. Съдбата му обаче е отредена от боговете и тя забранява точно тази среща. Какво прави Ром в една лятна гореща нощ, докъде стига по пътя си и кого среща в Александрия, разказът разгръща бавно и с приказен ритъм. Кулминацията е нощта на бурята, когато бащата и майката изричат думите си една след друга и всяка бащина присъда получава своя майчин отговор. Този диалог е сърцевината на текста и обяснява по фолклорен начин странстването, музиката, езика и нрава на цял един народ. Финалът връща разказа в настоящето, край изгасналите огньове и заспалите пазачи на коне, и оставя последната дума на песента и на китарата. Текстът е подходящ за самостоятелно четене и за час на класа, както и за уроци, свързани с фолклорните легенди и с многообразието на културите. Може да послужи като основа за преразказ, за беседа или за съпоставка с други легенди за произхода на един народ.

Подреден по класове списък с произведенията за четене през лятото преди новата учебна година. За всеки клас са изброени заглавията и авторите от учебната програма по литература, така че подготовката да започне навреме и без чудене какво да се търси в библиотеката. Списъкът за пети клас тръгва от митологичния и фолклорния модел за света и стига до разказите за човека и света. За шести клас са събрани класическите български и преводни творби, които се изучават през годината. Седми клас е представен с творбите от Възраждането и от литературата след Освобождението, а осми клас с автори от новата и от съвременната българска литература. От девети клас нататък изброяването следва големите литературни епохи: античната литература и Библията, старобългарските текстове, европейската класика от Ренесанса до реализма и българското Възраждане. За единадесети и дванадесети клас заглавията са групирани по автори и по раздели от програмата, а за последния клас е отделено и разграничение между задължителната и профилираната подготовка. Списъкът е удобен за ученици и родители, които планират лятното четене, както и за учители, които съставят препоръчителен списък за своя клас в края на учебната година.

Един роман, в който истинският главен герой не е човек, а катедрала. Тук е събран пълният текст на „Парижката Света Богородица“ от Виктор Юго на български език, предшестван от обширен литературен увод. Уводната студия започва с мястото на Юго в световната култура и с юбилейната година, в която светът отбелязва стогодишнината от смъртта му. Проследени са многостранността на писателя, поет, романист, драматург и публицист едновременно, както и бурната епоха на Франция през XIX век с нейните революции и въстания, оставили следа в мисленето му. Уводът не спестява и споровете около романа: срещу упрека, че героите са по-скоро типове, отколкото живи характери, е поставено наблюдението, че силата на книгата е в грандиозните картини, в тълпите пред катедралата и преди всичко в самия Париж от петнадесети век, обрисуван с изумителна точност. Следва пълният текст на романа. Действието се развива в Париж през 1482 година, около катедралата и Двореца на Чудесата, а съдбите на няколко души се преплитат необратимо: циганката Есмералда с козичката Джали, звънарят Квазимодо, архидяконът Клод Фроло, капитан Феб и поетът Гренгоар. Около тях се движат кралят Луи XI, съдиите, стражата, просяците и скитниците, а повествованието постоянно се разширява с прочутите отклонения на Юго за архитектурата, книгопечатането, правосъдието и историята на града. Творбата поставя въпроси, които остават открити до последната страница: може ли грозното да бъде по-човечно от красивото, къде свършва любовта и започва обсебването, кой в действителност е чудовището в тази история. Изданието е подходящо за четене по учебната програма, за подготовка на съчинение, анализ или читателски дневник, както и за всеки, който предпочита да прочете класиката в цялост, а не в преразказ.

Книга, която самият Виктор Юго определя като необходима дотогава, докато на земята съществуват мрак и нищета. Тук тя е дадена с текста си, разгърнат в части и глави със собствени заглавия, а изданието се открива с краткия авторов предговор от 1862 година, в който писателят формулира трите проблема на своя век. Първата част носи името „Фантин“ и започва с обстоен портрет на епископа на Дин, господин Мириел: неизвестното му минало, скромният му бит, срещата му с императора и начинът, по който разбира службата си. Оттам повествованието стига до вечерта, в която на вратата му потропва странник с жълт паспорт, представящ се като Жан Валжан, и до онова, което тази среща променя у двамата. Текстът върви на къси глави със заглавия, което го прави удобен за четене на части и за връщане към определен епизод. Диалозите са запазени изцяло, а българският превод е четивен и подходящ за самостоятелно четене. Романът поставя въпросите, заради които се чете и до днес: за вината и изкуплението, за милосърдието и закона, за бедността и човешкото достойнство, за това дали един човек може да започне живота си отначало. Отговорите обаче остават в самия текст. Изданието върши работа за читателски дневник, за подготовка за час по литература, за цитиране при характеристика на герой и за проследяване на сюжетните линии по глави. Може да се използва и за преговор преди изпитване, когато е нужно бързо да се намери конкретен епизод.

Романът на Михаел Енде е даден тук за четене в български превод, а преди самия текст стои кратко въведение: кога и къде излиза книгата, какви адаптации е получила и кой е нейният главен герой. Историята започва с представяне на Бастиян Балтазар Букс, момче на десет-единайсет години, което обича да чете и да фантазира, но у дома живее в мълчание, а в училище е обект на подигравки и груби шеги. В едно дъждовно ноемврийско утро, бягайки от съучениците си, той се озовава в антикварна книжарница и там попада на книга, която собственикът не би му дал по никакъв начин. Оттам нататък четенето се превръща в събитие. Композицията е построена като книга в книгата: докато Бастиян чете на училищния таван, читателят следи едновременно неговата съдба и събитията в света, за който се разказва в открадания том. Двете линии са отделени и графично в текста, така че се вижда ясно кога героят чете и кога живее. Светът вътре в книгата е населен с най-различни създания, а при първата им поява става ясно, че там се случва нещо необяснимо и заплашително, заради което те тръгват на път. Какво е то, кой може да го спре и каква роля ще отреди приказката на своя читател, се разбира едва от нататъшното четене. Текстът е подходящ за четене по избор и за извънкласно четене, за читателски дневник, за подготовка на преразказ и на характеристика на героя, както и за съчинение по темите за въображението, за самотата, за приятелството и за смелостта да бъдеш себе си.

Пет разказа от Чудомир, събрани в един файл и дадени в пълен текст така, както са писани: с диалектната реч, с прякорите и с късата ударна фраза, по която авторът се разпознава веднага. „Un cadeau“ започва на перона на гарата, където цялата официална власт посреща голям френски гост, а един сергиджия се промушва напред с необичаен подарък и с приветствие, което никой не е предвидил. „Аламинут“ е разказан от човек, който сравнява едновремешното пътуване до панаира с новото време на аероплани и бързина, и оттам стига до собствената си случка. „Баклата“ проследява един ден на жена, тръгнала по тъмно за нивата, но стигнала я чак когато слънцето е превалило, заради приказки и заплеси по пътя, и срещата ѝ с човека, който кладе купен на съседната нива. „Без късмет“ дава думата на шивач от чаршията, който се оплаква от жена си и от всекидневните ѝ благословии и обяснява откога според него го преследва липсата на късмет. „Вечеринка“ тръгва от майчината гордост на цяло село: синът ще казва стихотворение на вечеринката, а майка му вече е обиколила всички от единия до другия край, за да се похвали с него. Текстовете са дадени изцяло, без съкращения и без преразказ, затова репликите и описанията могат да се цитират дословно. Подходящи са за четене по избор и за домашно четене, за читателски дневник, за подготовка на устно представяне на творба от Чудомир и за работа върху хумора, иронията и речевата характеристика на героите.

Текстът на прочутата поема на Петко Славейков, поместен изцяло, заедно с краткото народно предание, с което авторът я предхожда: за чешмата по пътя между Ибинча и Харманлии. В началото поемата въвежда изчезналото село Бисерча и двамата млади, Гергана и Никола, представени с образността на народната песен. Следва нощната раздяла след седянката и обещанието за китка, дадено на разсъмване, в което вече звучи предупреждение за потайното време и за силите, които подслушват човешкото щастие. Ядрото на творбата е срещата на извора. Там, вместо любимия си, Гергана заварва белите шатри на везира. Разговорът между двамата заема най-голямата част от текста и върви като редуване на изкушения и откази: Стамбул, сараите с дванадесет капии и триста прозорци, хареми, коприна и жълтици от едната страна, и бащиният дом, едно прозорче, зелената морава и небето от другата. В този разговор е и най-често цитираният откъс от поемата, дългият низ от имена на цветя, с които девойката описва своята малка градинка и обяснява защо чуждите градини не могат да я заместят. Тук се откроява и опорната точка на нейния отказ, изречена спокойно, но неотстъпчиво. Последната част от текста разказва какво следва след срещата: заповедта изворът да стане чешма, слухът, който плъзва по селото, и съдбата на двамата млади, довела до края, който народът пази в преданието за чешмата. Текстът е подходящ за четене преди анализ на поемата, за откриване и цитиране на ключови откъси в съчинение и за подготовка върху образа на Гергана, конфликта между родното и чуждото и мотива за верността.

Пълният текст на кратката басня, с която Петко Р. Славейков пренася на български един от най-разпознаваемите сюжети в европейската баснописна традиция. Творбата е само няколко стиха: три животни, впрегнати в една кола, и три посоки, в които те дърпат. Развръзката е сбита в един последен стих, който отдавна се е откъснал от баснята и се употребява като поговорка. Текстът е даден без съкращения и без коментар. Удобен е за наизустяване, за точно цитиране, за упражнение върху жанра басня и върху поуката, както и за час върху възрожденската поезия и старинните форми в езика на Славейков.

Поет, който обявява, че няма да пее повече, и обяснява защо: така е построено едно от най-горчивите стихотворения на Петко Славейков, поместено тук в пълния си текст. Първите стихове задават въпроса дали са възможни славни песни за миналото, когато днешните дела спят, а древната мъдрост и юнашеството са оставили след себе си сирачество. Оттам разсъждението минава към труда на поета и към липсата на слушатели. Нататък стихотворението стига до образа, който го носи: лирата, окачена на бодливата глогина в безводната долина, където вятърът да я подрънква, докато дойде друго време. Творбата е дадена изцяло, с оригиналния възрожденски правопис, така както е нужна за четене в час и за точно цитиране при анализ. Подходяща е за работа върху темата за поета и народа през Възраждането и за подготовка на съчинение или на отговор на литературен въпрос.

Пенчо бре, учи! Пенчо си мълчи. Пенчо бре, чети! Муси се, сумти. Пенчо бре, чети! Пенчо не чете. Пенчо, работи! Пенчо пак не ще…

Четирите строфи на „Майка“ от Петко Р. Славейков са поместени тук в цялост, без съкращения и без придружаващ разбор, така както текстът се учи наизуст. Стихотворението говори от името на дете. Всяка от първите строфи започва с отстъпка: майката е стара, сиромашка, би могла да бъде и още по-бедна, и всеки път след отстъпката идва обратът и сравнението, с което синът я поставя над всичко. Последната строфа е обещание, отправено направо към нея. Какво точно ѝ обещава синът и докога, се чете в самия текст. Удобно за учене наизуст, за рецитал, за точно цитиране в час и за кратко упражнение върху контраста и повторението в лириката на Петко Р. Славейков.

Кой е човекът, изгонен от родния си град заради едно дръзко четиристишие, а по-късно председател на Народното събрание? Прегледът проследява живота на Петко Рачов Славейков стъпка по стъпка, без да го свежда до сух списък от дати. В началото стоят родът и детството във Велико Търново, домът на Рачо Казанджията и учението в Дряново, Трявна, Преображенския манастир и Свищов, както и книгата, която обръща посоката на самообразованието му. Следва дългият учителски път през десетина града и села, събирането на песни, пословици и поговорки, първите отпечатани книги и поемата, написана под влияние на революционните събития около Кримската война. Отделен акцент е цариградският период: вестниците и списанията, които издава едно след друго, работата по българския превод на Библията, ръководната му роля в черковната борба и статията, заради която е арестуван. Следващата част обхваща годините около Освобождението и след него: пожарът в Стара Загора и загубените ръкописи, срещата с руските войски, депутатското място във Великото народно събрание, министерските постове и цената, която плаща за демократичните си убеждения. Финалната част обобщава какво остава след него като поет, преводач, филолог, фолклорист и основоположник на литературата за деца, включително броя на възстановените пословици. Полезен е за реферат или устен отговор за Славейков, за преговор върху Възраждането и за въведение преди изучаването на „Изворът на белоногата“.

Тук е даден целият текст на един от най-често изучаваните разкази на Йордан Радичков, в който привидно обикновено зимно пътуване се превръща в размисъл за природата, изкуството и смъртта. Действието започва в студен зимен ден, в конска шейна, натъпкана с премръзнали ловци, които се връщат от лов през заснежената равнина. Още първите страници изграждат картината на сивото небе, на бягащата назад гора и на звънтящите конски звънчета, а после край един завой се появява шипковият храст, отрупан с ярки червени плодове, който сякаш гледа пътниците от всички посоки. Оттам разказът се отклонява към спомена за човека с гуцулската шапка, режисьора Методи Андонов, и към един друг зимен лов в планината Руй. В този дял разказвачът предава думите му за храста и за театъра, а заедно с тях и въпроса как човек се опитва да надникне зад завесата на видимия свят. Втората половина връща действието в шейната, където над равнината се появява ято диви гълъби и се стига до изстрела, около който се завързва спор между ловците. Оттук нататък текстът върви към картината, дала името на разказа, и до нея се стига само с четене. Финалът остава в мълчанието на мъжете, в повторната поява на шипковия храст и в онова, което продължава да звъни в душата на разказвача. Творбата е дадена в цялост и е подходяща за четене преди урока, за подготовка за анализ и за интерпретативно съчинение върху мотивите за красотата, изкуството и смъртта, както и за търсене на цитати за характеристика на разказвача и на Методи Андонов.

Писателят, който разказва българското село с очите едновременно на свой и на чужд, е представен тук в пълния път от биографията до последните му пиеси. Първата част подрежда фактите: родното село и годините на образование, боледуването, което прекъсва младостта му, и дългата редакторска работа във вестниците и в кинематографията, довела го до ръководни постове в литературния живот. Следва проследяване на творческото начало: първите импресии и очерци, ранните сборници разкази и постепенното отдръпване от лиричното и романтичното към облика на повествовател, който сам неутрализира екзалтацията си. Обяснено е какво в тези книги все още следва традицията и къде вече се появява напрежението, което ще стане отличителен белег на автора. Централно място заема обрат в прозата, свързан със „Свирепо настроение“, и въведените с този сборник нови похвати: нарушената последователност на разказа, разколебаният повествователен център, асоциативните отклонения, повторителността и стиловото смешение. Подробно е обяснена двойствената позиция на автора спрямо селото и града, от която тези похвати черпят силата си. Отделен раздел проследява как темите се разширяват в новелите и в сборниците от шейсетте и седемдесетте години, как се работи с гротеската и пародията и защо циклизираното повествование и отворените сюжети са особено подходящи за замисъла на автора. Изброени са и пътеписите, романите и повестите, в които класически жанрови форми се съчетават с нетрадиционни средства. Последната част е посветена на драматургията: кое в пиесите съответства на антиепизма в прозата, как са устроени пространството, героите и събитията в тях и къде трагичното се среща с комичното. Изредени са заглавията на пиесите, сценариите за игрални филми и езиците, на които е преведено творчеството му. Подходящ за биографичен въпрос по автора, за увод към анализ на негова творба, за реферат и за преговор по съвременна българска литература.

Един удавник, който се носи през пороя и се усмихва приветливо на този, който го гледа, е първото, което читателят среща в тази книга. От този образ Йордан Радичков започва цялото си повествование. Тук е публикуван пълният текст на романа „Ноев ковчег“. Той се отваря с въведението „Космическият удавник“, в което разказвачът обяснява откъде идва натрапчивата фигура: една лятна буря по пътя от софийското село Мусачево, светкавици, бучаща отвсякъде вода, камбани на железопътен прелез и огромно тяло, мярнало се за миг сред водата. От тази среща текстът тръгва към размисъл за човека, който все по-рядко чува другия: за душите, залостени и оглеждащи света само през шпионката, за ханджията, който възклицава съчувствено, а през цялото време гледа фиданките си под прозореца, за старите оброчища, заменени от новите оброчища на администрацията, и за копринените торбички със зловещ смях, купувани като сувенир по световното изложение. Въведението завършва с решението плавателният съд да бъде скован наново и трюмът му да се пълни отначало. Веднага след него започва първата озаглавена глава, „Въшкарчето“, с историята на най-слабото и прогонвано животно в котилото. Текстът е достъпен безплатно и в пълен обем, без съкращения. Подходящ е за четене на самата творба, за подготовка по литература, за откриване и проверка на цитати и за работа върху образите, иронията и езика на Радичков.

От военния кореспондент до писателя, който пръв у нас обръща прозата към фантастичното: житейският и творческият път на Павел Вежинов е проследен тук година по година и книга по книга. Биографичната част започва от София и гимназията, минава през ранното сътрудничество в периодиката и следването по философия, за да стигне до първите сборници разкази още преди войната. Оттам разказът върви през фронтовите години и редакторската му работа в няколко от най-известните издания на времето, както и през дългия период в киното, до внезапния край на живота му. Творческата част е подредена по посоки, а не хронологично изброена. Отделно са представени фронтовите повести, донесли му ранното признание, криминалните романи и повести от петдесетте и шейсетте години, пътеписите от големите спортни форуми и обръщането към фантастиката, при което е обяснено защо неговите фантастични текстове се родеят по-скоро с притчата, отколкото с научната фантастика. Следва етапът, който променя облика му на автор: насочването към морално-психологическите проблеми на съвремието и книгите, в които този интерес се задълбочава. Проследени са големият роман от средата на седемдесетте години, повестта, донесла му втора Димитровска награда, и поредицата силни заглавия след нея. Финалната част стига до последния завършен роман и до последната новела, отпечатана малко преди смъртта му, както и до книгата, останала недовършена. Подходящ за биографичен въпрос по автора, за увод към анализ на негова творба, за реферат и за преговор по съвременна българска литература.

Един от най-известните фантастични разкази на Павел Вежинов, поместен изцяло и без съкращения, така както се чете при подготовка за час и за съчинение. Действието тръгва от една болнична стая: разказвачът седи при тежко болен приятел, който вече е приел смъртта си и говори за нея като за нещо без значение, докато лекарят настоява приятелят да бъде убеден за операция. От този разговор героят излиза угнетен и потегля с колата си нагоре по дефилето, точно преди късната септемврийска буря. Втората част е самото пътуване по мокрия асфалт с изтъркани гуми: спирането под пороя, мисълта за пропастта отвъд банкета и срещата с непознат пешеходец с брезентово яке и полупразна раница, когото разказвачът все пак решава да качи. Малко след това на пътя се случва нещо, което героят не може да си обясни и което променя целия тон на разказа. Оттам нататък текстът е изграден почти изцяло от диалог. Спътникът отговаря спокойно и уклончиво, показва едно свойство на материята, за което героят е чел, че е невъзможно, и приема поканата да му гостува във вилата. Разговорът в хола обхваща логиката на срещите между цивилизациите, сравнението с мравките в градината, нравствената същност на един наблюдател, който няма право да се намесва, и молбата, която разказвачът все пак му отправя заради своя приятел. Какъв е отговорът на тази молба, какво заварва героят при следващото си отиване в санаториума и с какво завършва разказът, читателят вижда в последните му страници. Творбата е удобна за четене онлайн, за търсене на точни цитати при анализ на фантастичното у Вежинов, за работа върху образите на разказвача и на непознатия и за съчинение върху смисъла на човешкото съществуване и цената на познанието, извоювано със собствени сили.

Биографична справка за Валери Петров, поета, когото българските читатели познават и като глас на Шекспир на родния език. Началото изяснява истинското име и произхода му, семейната среда, в която израства, и училището и висшето образование, които го оформят. Следва хронология на професионалния му път: работата в радиото, участието му във втората фаза на войната като военен писател, съосноваването на прочут сатиричен вестник и годините, в които е негов заместник главен редактор. Отделно са изброени и другите му служби: лекарската практика, дипломатическата работа в чужбина, редакторството в киностудия и в издателство, депутатското място и академичното признание, което идва в началото на новия век. Централната част подрежда творчеството. Дадени са първите публикации още от ученическите години, дебютната книга, излязла под друг псевдоним, поемите, стихотворните цикли, пътеписът, пиесата, сатиричните книги и приказките, с които го помнят няколко поколения деца, придружени с годините на издаване. Самостоятелен раздел е киното: сценариите за игралните филми, киноновелите и анимацията. Накрая са преводите и наградите, включително отличията за цялостен творчески принос и вписването в международен почетен списък. Полезна е за доклад или презентация за автора, за биографична справка преди работа върху негова творба и за отговор на въпроси за живота и творчеството му.

Пълният текст на повестта „Преди да се родя и след смъртта ми“ от Ивайло Петров за четене онлайн. Повествованието започва още преди раждането на разказвача, с историята на неговите баща и майка, и е водено от гласа на човек, който разказва за собствения си род с усмивка и без капка снизхождение към него. Първите глави пренасят читателя в добруджанското село: сутрешният разговор в обора, с който бабата обявява, че тази зима синът ще бъде оженен, самонадеяните пресмятания на семейството и решението снаха да се търси в съседно село. Сватовниците се оказват фигури с истинска професия, а сгледата се подготвя като военна операция, с разузнаване, контраразузнаване и подставени лица. Заетите кожух и калпак, пътят с кобилата до чуждото село, срещата на седянката и номерът, който местните ергени погаждат на другоселеца, се нижат един след друг като глави от весела хроника. Годежната трапеза пък дава повод за спомени от война, на която разказващият ги дори не е ходил. Около двамата млади се събира цяла галерия от селски типове: сватовникът, който води преговорите като дипломат, годежарката от отсрещното село, изпратена да види всичко с очите си, бабата с високото мнение за рода си и дядото, който трезво пресмята какво може да си позволи семейството. Съперничеството между двете съседни села е представено с такава сериозност, че прилича на международен конфликт. Стилът е това, което прави книгата запомняща се: комично сериозният тон, речникът на дипломацията и военното дело, приложен към селския бит, и постоянната самоирония, с която героите превръщат патилата си във весели приключения. Текстът е разделен на кратки номерирани глави и се чете леко. Подходящ е за самостоятелно четене, за подготовка на преразказ, характеристика и съчинение върху творбата, както и за откриване на цитати за отговор върху хумора и иронията у Ивайло Петров.

Един от най-противоречивите български разказвачи, представен в кратка биографична справка, която свързва селото на детството му с книгите на зрелите му години. Началото разкрива истинското име зад псевдонима, родното село в Добричко и спомените, с които самият писател описва детството си. Оттук тръгва и обяснението защо точно това село дава на творчеството му и образите, и гледната точка към най-важните проблеми на времето. Следва пътят до литературата: гимназията, участието в Отечествената война, изоставеното право в Софийския университет и първите опити, които още не носят успех. Посочени са годината на първия сборник с разкази и повестта, с която идва популярността. Същинската част подрежда книгите по години: романите за съдбата на българското село след насилственото коопериране, сборниците с разкази и есета, повестите, чиято пета част се появява почти двадесет години по-късно, както и наградите за цялостен принос. Обяснено е с какво провокиращият стил на тези повести въздейства върху читатели, свикнали със селото на Елин Пелин и Йордан Йовков. Финалната част се спира на най-значителното произведение на автора, на бързината, с която то се превръща в класика, и на конфликта, който то разчита в българското общество през втората половина на миналия век. Справката е подходяща за представяне на автора преди урок върху негов текст, за въведение към творчеството му и за отговор на въпрос за живота и книгите на Ивайло Петров.

Биографичен справочник за Блага Димитрова, подреден на раздели така, че всеки период от живота ѝ да се намира бързо. Първата част събира основните данни: раждането в Бяла Слатина, семейството на учителка и юрист, израстването в Търново, гимназията, славянската филология в Софийския университет и темата на дисертацията, защитена в Москва. Следва разделът за писателката. Проследени са ранните ѝ литературни интереси, дългите години в редакцията на едно литературно списание, откъде идват впечатленията за първия ѝ роман и кои книги я нареждат сред най-силните български автори. Отбелязано е и какво се случва с творчеството ѝ в края на осемдесетте години, както и признанията, наградите и екранизацията, дошли по-късно. Отделен раздел е посветен на политическата ѝ биография: сдруженията, в чието основаване участва през 1988 г., депутатският мандат, изборът за вицепрезидент и причината, поради която напуска поста. Кратка част представя семейството ѝ. Финалът е библиографията: над двайсет заглавия със стихосбирки, романи и книги, писани в съавторство, всяко с годината на издаване, плюс подредбата на събраните ѝ съчинения по томове. Подходящ за домашна работа или устно представяне на живота и творчеството на Блага Димитрова и като бърза справка при подготовка за час.

Пълната карта на една от най-обичаните български стихосбирки: тук е подредено съдържанието на „Вечната и святата“ от Елисавета Багряна. Изброени са циклите на книгата и стихотворенията във всеки от тях, в реда, в който стоят в самата стихосбирка: началният дял, „Старонародни образи“, „Вечната и святата“, „Омагьосаната душа“ и „Бретан“. Така на едно място се виждат и христоматийните заглавия като „Потомка“, „Кукувица“, „Стихии“ и „Амазонка“, и по-рядко коментираните творби, които обикновено остават извън учебника. Списъкът е полезен за ориентиране в структурата на книгата, за откриване на конкретно стихотворение по цикъл и за подготовка на реферат или презентация върху поезията на Багряна.

* Пролог   * Ден утрешен   * Колело   * Слънце над Босфора   * Експрес в пустинята   * Нова Атлантида   * Лаври   * Кораб от Испания   * Словенски вечери   Къща в полето * Светлина   * Вечер   * Летен ден   Мъгла * Глас   * Мъгла   * Светло пиянство   * Книга   Несебърски сън * Нощи  

* SOS   * Бъдник   * 50 години от смъртта на Ботев   * Прелюдия   * Да може…   * Лавина   * Есенна песен   * Студ   * Тежък час   * Смърт   * Ти искаше…   * Като дете, което…   * Писмо   * Тихият глас   * Късна среща   * Дъжд   * Параклис на пътя   * Париж  

Кратка творба за смъртта, която не успява да прекъсне рода, дадена тук в целия си вид, така както е написана от Елисавета Багряна. Началото е студено и подробно: жена лежи безкръвна и почти безплътна, с притворени очи и стиснати устни, и вече е все едно как се е казвала приживе. Дори пръстенът на скръстените ѝ ръце е станал широк и чужд. Веднага след това стихът пита за друг звук в къщата и с този въпрос обръща цялата картина. Последните стихове поглеждат напред, към дните, годините и столетията, в които същите имена ще бъдат изричани отново в пролетни нощи, и към внучката, която ще носи чертите на незримата. Текстът е поместен без тълкуване, за да остане мястото за собствения прочит. Подходящ е за наизустяване, за точни цитати в интерпретативно съчинение и за работа върху мотивите за смъртта, безсмъртието и приемствеността между поколенията у Багряна.

Няма прародителски портрети, няма фамилна книга, но има кръв, която буди нощем. Стихотворението „Потомка“ от Елисавета Багряна е дадено тук в пълния си текст. Страницата съдържа само творбата, без анализ и без въпроси. Шестте строфи вървят от липсата на родова памет и завети към усещането за древна, скитническа и непокорна кръв, минават през предположението за прабабата тъмноока в свилени шалвари и тюрбан, конския тропот из крайдунавските равнини и вятъра, изравнил следите, и стигат до обръщението към кръвната майчица земя. Текстът е удобен за четене в час, за цитиране в интерпретативно съчинение или устен отговор и за преговор върху темата за свободата и родовата принадлежност в поезията на Багряна.

Едно от най-разпознаваемите стихотворения на българската поезия е поместено тук изцяло, така както го е написала Елисавета Багряна. Творбата е изградена като отговор: лирическата героиня се обръща към човека, който залудо пилее дни и нощи и на когото божият свят е станал тесен, и му обяснява защо билките и магиите няма да помогнат. В средата стои отказът от гнездото, от румените рожби и от огнището, а срещу него застава жаждата по света, по сборове, хора и задевки, по очи, които се ненаглеждат, и уши, които се ненаслушват. Финалните стихове назовават и цената на този избор, и образа, с който героинята се самоопределя докрай. Текстът е подходящ за наизустяване, за четене в час, за упражнения по анализ на лирическа творба и за точни цитати при интерпретативно съчинение или есе върху темата за свободата, за жената и за родовото начало у Багряна. Анализ не е добавен, за да остане мястото за собствения прочит.

Пълният текст на разказа „Дамата с рентгеновите очи“ от Светослав Минков, публикуван в цялост, така както е написан, без съкращения и без придружаващ анализ. Разказът започва в чакалнята на прочут институт за разхубавяване, където пет дами очакват маестро Чезарио Галфоне, човека с рекламната слава да превръща всеки недостатък в красота. Оттам действието минава през неговия кабинет и през обещанията, които той раздава с щедрия си чуждестранен маниер, включително обещанието за чудодейни капки с ново име. Втората половина е дневник: датирани записки на младата героиня, в които тя отбелязва какво ѝ се случва след посещението в салона, какво започва да вижда около себе си по улицата, в трамвая и по соаретата, и как това променя представите ѝ за хората от висшето общество и за собственото ѝ бъдеще. Развръзката остава в самите записки. Записът е удобен за четене вкъщи, за точно цитиране в съчинение или анализ, за проследяване на иронията и на гротескните детайли, върху които стъпва сатирата, както и за подготовка за изпитване или за тест върху творбата. При четенето личат и нещата, върху които обикновено се работи в час: рекламният език на института, чуждестранните обръщения и превзетата реч на маестрото, звучните имена на героините, светските подробности от илюстрованото списание и рязката смяна на разказвача, когато повествованието премине в дневник. Подходящо за ученици и учители, на които им трябва верният текст на разказа, преди да започне тълкуването му.