Подкатегории на "Литература"

„Отечество любезно, как хубаво си ти!“ е от стихотворенията, които поколения българи знаят наизуст, а тази разработка показва как то е устроено отвътре и защо звучи като химн на родината. Изложението е подредено в ясно отделени раздели и следва логиката, по която се разглежда лирическо произведение в училище. Първата част е посветена на Иван Вазов: раждането му в Сопот, ученическите години при Ботьо Петков и в Пловдив, бягството в Румъния и срещата с българската емиграция, участието му в революционния комитет, изгнаничеството, обществените и издателските му дела и признанието му за народен поет. Очертано е и мястото му на класик, чието творчество обхваща почти всички литературни жанрове. Следва представяне на самата творба: в коя стихосбирка е публикувана, какъв е поводът за написването й и каква цел си поставя авторът с нея. Разделът за сюжета обяснява защо лирическото произведение е безсюжетно и как вместо история в него се натрупват картини строфа по строфа, до обобщението в последния куплет. Частта за жанра определя творбата и разглежда ролята на повторенията за нейното песенно звучене. Отделен раздел е посветен на героите: на лирическия говорител и на двойственото му отношение към отечеството, на образа на хората, които са чужденци в собствения си дом, и на одухотворяването на самото отечество чрез поредица от обръщения. В темите и мотивите влизат любовта към родината, даровете и скритите богатства на родната земя, отчуждаването на човека от природата, библейските внушения и мотивът за срама. Заключителната част, озаглавена „Лупа“, е посветена на художествените изразни средства и похвати: на обръщенията, въпросите и възклицанията в речта на лирическия говорител, както и на разгръщането на художественото пространство от конкретните долини и планини до размерите на цяла вселена. Разработката е подходяща за подготовка по литература в 6. клас, за писане на съчинение върху творбата и за преговор преди изпитване, а също и за всеки, който иска да чете патриотичната лирика на Вазов с разбиране, а не само по памет.

Кратък, но подреден разбор на едно от най-обичаните възрожденски стихотворения, построен в няколко ясни стъпки. Началото представя Любен Каравелов: пътят му от Копривщица през Пловдив, Одрин и Цариград до Москва, дългите години в изгнание, издателската и революционната му дейност и защо съвременниците му го наричат енциклопедист. Следва кратка справка за самата творба, къде и кога е публикувана за първи път и в какъв момент от живота на поета е създадена, което обяснява много от нейното настроение. Отделен раздел изяснява едно затруднение, което често обърква шестокласниците: защо лирическото стихотворение обикновено няма сюжет и в какъв смисъл все пак може да се каже, че „Хубава си, моя горо“ разказва нещо. Веднага след това е разгледан жанрът: кое прави творбата елегия, кои чувства преобладават в нея и как повторението на строфи я сближава с народната песен. Частта за героите показва кой е лирическият говорител, доколко той се доближава до самия Каравелов и защо гората също може да бъде разглеждана като герой, а не само като пейзаж. Особено внимание е обърнато на начина, по който героят общува с нея. В раздела за темите и мотивите са изведени красотата на родната природа, скритата зад нея жалба по родния дом, въпросът за кръговрата в природния и в човешкия свят, както и мотивът за спомена, който никъде не е назован пряко, но личи в конкретни думи от текста. Материалът завършва с разширяваща рубрика за образа на гората в българската литература, от народните песни и приказките до възрожденската поезия, и с любопитен факт за реалния пейзаж зад стихотворението. Подходящ е за подготовка за час, за преговор и за отговор на въпроси по творбата в 6. клас.

Какво става, когато едно десетгодишно момче донесе вкъщи костенурка, скорпиони и змия, а семейството му приеме това почти за нормално? Разработката тръгва от този въпрос и разглежда книгата на Джералд Даръл като разказ едновременно за едно семейство и за първата голяма любов на автора, животните. В началото е представен самият Даръл: детството в Индия, преместването в Англия, годините на Корфу, експедициите му из Африка и Южна Америка, телевизионните му предавания и създадения от него тръст за опазване на дивите животни. Тук е и любопитният факт коя е първата дума, която произнася като дете, както и признанието му защо всъщност пише книги. Следва частта за произведението: кога и при какви обстоятелства е написано, защо е първа част от Трилогията за Корфу и с какъв стил е изградено. Сюжетната част проследява четирите години на острова, разделението на книгата според трите вили и запознава с целия кръг около Джери: майката, Лари, Лесли, Марго, кучето Роджър, шофьора Спирос и енциклопедиста д-р Теодор Стефанидис. Отделен раздел изяснява жанра и по какво творбата се различава от обичайния автобиографичен роман. В частта за героите акцентът пада върху четвърта глава: как Даръл рисува близките си чрез една запомняща се черта, как е изграден портретът на учителя Джордж и по какви два самостоятелни начина се оформя образът на самия разказвач. Темите и мотивите обхващат отношението на човека към животните и мястото на семейството, включително защо заглавието на книгата не е случайно подбрано. Финалният раздел се спира на усета на писателя към природата с показателен пример за неговите пейзажи. Материалът е подходящ за подготовка за урок и за преразказ, за характеристика на герой и за самостоятелна работа върху творбата в 6. клас.

Още заглавието на романа обещава нещо необичайно: как се събират в едно изречение семейството и животните? Анализът тръгва точно оттук и постепенно въвежда читателя в света на остров Корфу, където десетгодишният Джери прекарва пет от най-ярките години в живота си. В началото е разгледано встъплението „Защитна реч“ и целта, която Джералд Даръл си поставя, когато сяда да разкаже спомените си. Обяснено е защо повествованието звучи толкова искрено и защо хуморът тук не е украса, а начин на гледане към света. Основната част е посветена на главата „Бъчва със знания“ и на въпросите, които тя повдига: защо образованието на Джери се превръща в проблем за цялото семейство, каква ценност вижда майката в ученето и какво разкрива семейният съвет за отношенията между героите. Отделено е внимание на спора между братята и сестрата, на различните им възгледи за страстта на Джери към животните и на това кой в семейството разбира, че увлечението не е нито случайно, нито временно. Следва подробен поглед към Джордж: как един писател без учителска подготовка и без подходящи учебници се заема с необичаен ученик, как двамата преодоляват първоначалното си недоверие и какви методи открива учителят, за да задържи вниманието на момчето. Анализът проследява с какво се променят математиката, географията и историята, когато получат „зоологическа окраска“, и защо тези хрумвания дават резултат. Самостоятелен акцент е поставен върху художествения свят на текста: животните, представени като герои с настроения и чувства, пейзажите на Корфу и умението на писателя да рисува картини с думи. Разгледано е и самото заглавие „Бъчва със знания“: защо звучи шеговито и какво издава то за очакванията на малкия Джери. Анализът е подходящ за подготовка за час и за домашна работа по литература, за писане на съчинение или на отговор на литературен въпрос върху откъса, както и за преговор преди класна работа. Цитатите от текста са включени на място и улесняват самостоятелната работа с произведението.

Шест въпроса върху „Хубава си, моя горо“ и шест подредени отговора, написани така, че ученикът да види не само какво да отговори, но и как се стига до отговора. Разработката тръгва от обръщението към гората и обяснява защо лирическият герой говори на неодушевен събеседник и какво би се загубило при едно обикновено описание. Следващите въпроси се насочват към скръбта и жалостта в спомена, към усещането за откъснатост от родната земя и към смисъла на желанието на героя да остане завинаги под сенките на родната гора. Отделен въпрос свързва картината на пробуждащия се пролетен живот с идеята за приемствеността между поколенията, а друг разглежда защо човек обиква родината си най-силно тогава, когато вече я е загубил. Последната задача е езикова и е особено полезна за упражнение: върху конкретни изрази от текста се проследява разликата между пряко и преносно значение и се показва как чрез образната употреба на думите поезията внушава, вместо да поучава. Отговорите са кратки, ясни и се опират на самия текст на стихотворението, което ги прави удобни за домашна работа, за устно изпитване и за подготовка на съчинение по темата за родината в 6. клас.

Едно стихотворение, в което почти няма съобщителни изречения, а въпросите всъщност не питат. Точно от това наблюдение тръгва анализът на „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ от Иван Вазов и оттам обяснява защо творбата звучи толкова развълнувано. Първата част разглежда строежа: колко са строфите и стиховете, кой стих се повтаря и къде е изключението, какво е съотношението между видовете изречения по цел на изказване и как то определя тона на цялото стихотворение. След това всяка строфа е разгледана поотделно, с посочване какъв образ на отечеството изгражда тя и с какви средства, включително централната строфа, която разделя творбата на две равни части. Отделен раздел е посветен на езика: обяснено е преносното значение на един ключов израз и е показано какво се променя, когато обичайният словоред бъде разместен. Сравнението е направено нагледно, със същия стих в двата му варианта. Следващите части се спират на говорещия в стихотворението и на разликата между него и автора, както и на единствения герой, който изобщо може да бъде посочен в творбата. Времето е разгледано двойно: като сезони, които никъде не са назовани, но присъстват с чертите си, и като историческо време, свързано с годината на написване. Финалният раздел разглежда художественото пространство и неговата подвижност. Разработката е подходяща за подготовка на съчинение и отговор на литературен въпрос върху стихотворението, за упражнение по анализ на лирическа творба и за преговор преди класна работа.

Вечерта, в която малкият град се събира пред една импровизирана сцена, е сред най-запомнящите се епизоди в „Под игото“. Материалът предлага готов сбит преразказ на главата „Представлението“ от романа на Иван Вазов, написан на ясен ученически език и подходящ както за самостоятелна подготовка, така и за работа в клас. Преразказът следва хода на действието последователно. В началото е представена подготовката за спектакъла: очакването на публиката, разпределението на ролите и това как се събират декорите и костюмите за пиесата „Многострадална Геновева“. Оттам текстът преминава към самата вечер в залата, към поведението на зрителите и към различните реакции, които предизвиква играта на актьорите. Отделено е място и на напрежението, което възниква между отделни герои по време на антракта. Същинската част проследява действията на пиесата едно по едно и показва как настроението в залата се променя заедно с историята на сцената. Краят на представлението и последиците от него също са включени, но тук са само загатнати, за да останат за самия текст. Преразказът е сбит: запазено е само същественото от сюжета и връзките между събитията, без излишни подробности и без разгърнати диалози. Написан е в сегашно историческо време и в трето лице, което го прави удобен за преписване, за допълнително съкращаване или за разширяване според изискванията на учителя. Текстът може да се чете и успоредно с оригиналната глава: сравнението показва кое задължително трябва да остане в един сбит преразказ и кое може да отпадне, без да се загуби смисълът на епизода. Материалът е подходящ за ученици, които трябва да напишат сбит преразказ на главата, да се подготвят за преразказ в клас или бързо да си припомнят съдържанието ѝ преди контролна работа, класно съчинение или изпитване. Може да послужи и като опора за разсъждение върху мястото на театъра в живота на възрожденския град и върху начина, по който Вазов свързва изкуството с пробуждащото се национално чувство.

Лятна нощ насред Тракийското поле, огън, край който се събират уморени косачи, и една приказка, разказана толкова увлекателно, че променя нощта на един от слушателите. Тук ще намерите готов сбит преразказ на разказа „Косачи“ от Елин Пелин. Преразказът следва действието последователно. В началото са обстановката и хората: откъде идват косачите, кой пали огъня и кой подхваща разказа край него. Оттам текстът преминава към самата приказка на Благолажа и към спора, който тя предизвиква, а после към разговора, който неусетно се пренася от приказния свят към живота на един от косачите. Същинската част проследява как настроението край огъня се променя: подмятанията на другарите, мълчанието, припомнената народна песен и нарастващото безпокойство на героя. Краят на разказа също е предаден, но тук е само загатнат, за да остане за самия текст. Преразказът е сбит: запазени са само основните моменти и връзките между тях, без подробни описания и без пряка реч. Написан е в сегашно време и в трето лице, на достъпен ученически език, и може да се използва в този вид или да се съкрати и разшири според поставената задача. Материалът е подходящ за ученици, които трябва да напишат сбит преразказ на „Косачи“, да се подготвят за преразказ в клас или бързо да си припомнят съдържанието на разказа преди изпитване или контролна работа в 6. клас. Може да послужи и като отправна точка за разсъждение върху силата на разказаната дума и върху това как чуждите приказки и подмятания разклащат доверието на човека.

Една любителска театрална постановка в малко подбалканско градче се превръща в най-запомнящата се сцена на националното пробуждане в българската литература, а тази разработка разглежда главата „Представлението“ от романа „Под игото“ в целия й контекст. Началото е посветено на историята на творбата: изгнаничеството на Иван Вазов в Одеса, превръщането на родния Сопот в Бяла черква, пресътворяването на съгражданите му в романови образи, изоставеното заглавие „Кървава заря“ и обстоятелствата около първите публикации на романа. Следва обзор на сюжета на цялото произведение, необходим, за да се разбере мястото на главата в него: появата на беглеца Иван Краличът, помощта, която получава, смяната на самоличността му и превръщането му в Бойчо Огнянов, тайната революционна дейност, съперничеството с Кириак Стефчов, любовната линия с Рада Госпожина и картините на бита, училището, клюките и политическите настроения в Бяла черква. Същинската част е посветена на самата глава. Проследени са подготовката на представлението, вживяването на публиката и върховият момент в залата. Обяснено е ключовото за тълкуването изграждане на два успоредни сюжетни плана, плана на пиесата и плана на реакциите в салона, както и защо възрожденският зрител разчита сюжета едновременно в буквален и в преносен смисъл. Разгледани са похватите „театър в романа“ и „песен в романа“. Отделен раздел изяснява жанра: разликата между разказ и роман, съчетанието от исторически, битов и приключенски елементи в „Под игото“ и основанието творбата да бъде наричана роман епопея. В темите и мотивите влизат освободителните борби и националното самоосъзнаване, страхът и робското примирение срещу смелостта и готовността за саможертва, изграждането на театрална публика през Възраждането, възпитателната сила на театъра и двойственият език на изкуството. Разделът за героите представя актьорите измежду персонажите, репликите на познати белочерковци, ролята на повествователя и разделението на два лагера в градчето, а финалната „Лупа“ обяснява значенията на имената Огнянов, Алафрангата, Бейзадето и Селямсъза, както и произхода на името Бяла черква. Разработката е подходяща за подготовка по литература в 6. клас и за четене на главата в контекста на целия роман.

„Косачи” е сред най-известните разкази на Елин Пелин. Действието се развива лятна нощ на полето. Основен предмет на изображението е животът на бедните селяни, напуснали своя дом, за да осигурят прехрана за семействата си. Косачите са представени по време на отмора от дневния труд. Събрани около огъня, те разговарят, разказват приказки, пеят песни. Под въздействие на чутото поведението на един от тях се променя. Лазо прави равносметка на живота си и отношението му към света става друго.

Петима косачи, един огън сред тракийското поле и една приказка, на която никой не вярва, но която променя решението на най-младия. Анализът показва защо привидно простият сюжет на „Косачи“ е далеч по-сложен, отколкото изглежда. В началото действието е разградено на кратки стъпки и е обяснено къде се крие красотата на разказа: в непрекъснатото преминаване между всекидневния и приказния свят и в начина, по който хората от този отминал свят възприемат фолклорните творби. Най-обширната част е посветена на героите. Показано е какво научаваме за петимата косачи още от първото изречение, какво е означавало да отидеш на гурбет и защо двама от героите остават почти без присъствие в текста. Изяснена е и разликата между автор и повествовател. Разгледани са прозвището на Благолажа и скритият в него смисъл, ролята му на разказвач и певец, връзката на образа му с основните черти на фолклора, а също Лазо като герой слушател и Стамо, изграден чрез една последователна поредица от сравнения. Следва разделът за времето, проследено на три равнища: сезонът и причината косачите да са в Тракия, частта от денонощието и нейното значение според народните представи, както и самата продължителност на действието. Последната част се занимава с пространството: как още първите изречения превръщат тракийското поле в почти митично място, как то внезапно става съвсем конкретно и защо началото на разказа напомня началото на театрално представление. Обяснено е и символичното значение на огъня в българските фолклорни представи. Материалът е подходящ за подготовка за изпитване и класна работа, за отговор на литературен въпрос и съчинение върху творбата, както и за преговор на понятията повествовател, художествено време и художествено пространство.

Как една влажна и грозна стая може да се превърне в най-богатата стая на света? Този въпрос стои в основата на разработката върху стихотворението „Художник“ от Веселин Ханчев. Началото представя автора: родния му град, образованието, участието му във Втората световна война, работата му в радиото и в театъра, първите стихосбирки и мястото му сред българските поети и преводачи на XX век. Следва кратко въведение към самото произведение и връзката му с други творби на Ханчев, посветени на отношението на човека към изкуството. Сюжетната част обяснява как в една безсюжетна творба все пак се разказва история и как тя е изградена чрез противопоставяне и натрупване на образи, като е посочено накъде води движението между първата и последната строфа. Жанровият раздел разглежда строфичната организация, ритъма и римите, както и един необичаен похват: включването на друго изкуство вътре в стихотворението, съпоставено с познат пример от изучаван разказ. Частта за героите проследява образа на художника и древната представа за твореца като магьосник, а също и защо платната и самата стая получават роля на герои. Разделът за темите и мотивите откроява преобразяващата сила на изкуството, мотива за погледа и очите и преплитането на бедността и богатството. Финалната част, озаглавена „Лупа“, е посветена на художественото пространство и на особеното присъствие на пейзажа, пренесен в стаята чрез картините по стените. Материалът е подходящ за подготовка за час по литература, за отговор на въпрос върху стихотворението, за съчинение и за преговор преди класна работа.

Един изпит в малко девическо училище се превръща в най-напрегнатата сцена от тази част на „Под игото“. Тук ще намерите готов сбит преразказ на главата „Радини вълнения“ от романа на Иван Вазов, написан на достъпен ученически език и подходящ за самостоятелна подготовка или за работа в клас. Преразказът започва с необходимото за разбирането на случката: коя е Рада Госпожина, как е израснала и как се озовава като учителка в девическото училище. Оттам вниманието се насочва към подготовката за изпита, към празничната обстановка в училището и към напрежението, с което младата учителка очаква своя ден. Същинската част проследява самия изпит: откриването му, появата на закъснелите гости и начина, по който протича изпитването. Проследена е смяната на изпитващите и различното отношение на всеки от тях към децата. Предадени са реакциите на учениците, на майките и на публиката в залата, както и обратът, който променя хода на изпита. Финалът на главата също е включен, но тук е само загатнат, за да остане за самия текст. Преразказът е сбит: запазени са само съществените моменти и връзките между тях, а репликите на героите са предадени в непряка форма. Използвано е сегашно историческо време и трето лице, което го прави удобен за преписване, за допълнително съкращаване или за разширяване според поставената задача. Съпоставен с оригиналната глава, той показва кое е задължително да се запази и кое може да отпадне. Материалът е подходящ за ученици, които трябва да напишат сбит преразказ на „Радини вълнения“, да се подготвят за преразказ в клас или бързо да си припомнят съдържанието на главата преди изпитване, контролна работа или класно съчинение. Може да послужи и като опора при разсъждение върху образа на Рада, върху противопоставянето между Стефчов и Огнянов и върху това как един училищен изпит в малкия възрожденски град се превръща в сблъсък между два свята.

Дрипав, дребен и почти незабележим, човекът с окърпеното палто се появява на селския мегдан веднъж или два пъти в годината и си тръгва, оставяйки след себе си повече въпроси, отколкото думи. Материалът е анализ на разказа „Серафим“ от Йордан Йовков, построен в четири ясно обособени части. Първата част отговаря на въпроса какво ни казва творбата. Случката е проследена накратко, а след това е потърсен нейният по-дълбок смисъл: какъв е човекът, около когото се върти разказът, и с какво постъпката му надхвърля обикновената услуга. Втората част е посветена на пространството. Разгледано е защо действието протича на открито, кой е единственият епизод, който остава скрит за читателя, и как мегданът пред кафенето заприличва на театрална сцена. Тази сцена е разчертана нагледно: появите на героите, паузата между тях и второто вдигане на завесата. Третата част се занимава с времето в разказа. Различени са две времеви равнища: годишното време, за което в текста има няколко точни знака, и времето на самите събития, чиито граници анализът определя с помощта на детайли от творбата. Обяснено е и защо времето и пространството в художествения текст се разглеждат заедно. Най-обширната част е посветена на героите. Портретът на Серафим е разчетен през подробностите в облеклото му и през поведението му, включително през сравнението с познат комичен образ. Отделно е разгледан Еньо, чиито черти са изведени чрез поредица от преки съпоставки с главния герой, подредени точка по точка и удобни за преговор. Разгледан е и епизодичният образ на Павлина, както и ролята ѝ в разказа. Анализът е написан на ясен ученически език, с цитати от текста, и е подходящ за подготовка за час по литература, за отговор на литературен въпрос, за преговор преди контролна работа или изпитване. Може да послужи и като основа за характеристика на Серафим или за съчинение върху темата за добротата и човеколюбието в 6. клас.

Закърпеното зимно палто на един беден скитник е първото, което се запомня от разказа „Серафим“ на Йордан Йовков, и точно от тази среща тръгва предложеният тук сбит преразказ на творбата. Йовков умее да построи цяла човешка съдба върху една съвсем дребна случка, а сбитият преразказ е удобният начин тази случка първо да бъде овладяна като последователност от епизоди. Изложението следва хода на действието стегнато и последователно, така както изисква ученическият сбит преразказ: без разсъждения и оценки, без пряка реч, само с най-важните сюжетни моменти, предадени с думите на преразказвача. Началото връща читателя в едно лятно утро пред Еньовото кафене, където се появява непознат мъж в зимно палто с кръпки. Проследено е как кафеджията Еньо го разпознава, какво научава за изминалата година на Серафим, за работата му като пазач на керемидарница и за намерението, свързано със спечелените пари. Следва сцената, в която в кафенето влиза жената Павлина и подхваща разговор с Еньо, а Серафим слуша отвън. Преразказът предава какво чува той за семейните неволи на жената, как реагира кафеджията на молбата й и с какво настроение тя си тръгва. Финалната част остава най-въздействащата: вечерта, която Серафим прекарва навън, и утринният разговор пред кафенето, в който Еньо задава въпроса, отключващ смисъла на цялата случка. Развръзката е оставена в самия текст, за да достигне читателят до нея така, както я поднася Йовков. Вариантът е удобен за бърз преговор преди изпитване, за припомняне на съдържанието преди писане на собствен преразказ или съчинение и за ученици, които изучават Йовковото творчество и темата за добротворството и нравствения избор в българската литература от началото на XX век. Може да послужи и като образец за строеж на сбит преразказ: кои моменти се запазват, кои се пропускат и как се предава съдържанието на един разговор, без да се цитира пряка реч.

Готов сбит преразказ на трета глава от романа на Марк Твен, написан така, както се очаква от ученик: в сегашно време, от неутрален разказвач, без пряка реч и без излишни подробности. Текстът следва хода на главата стъпка по стъпка, от първата среща пред оградата на двореца до момента, в който случките вземат неочакван обрат, но предава само същественото за развитието на действието. Преразказът пази важните за главата детайли: външния вид на принца, начина, по който Том попада вътре, разговора между двете момчета за техните семейства, за сестрите, за учението и за игрите, както и промяната, която този разговор предизвиква и у двамата. Пряката реч е преобразувана в непряка, а описанията са сведени до кратки изречения, каквото е изискването при сбития преразказ. Материалът може да послужи като образец за това как се съкращава глава от книга, без да се губи логиката на случките, като опора при подготовка на преразказ в клас или за домашна работа, а също и за бърз преговор на съдържанието преди изпитване. Полезен е и за сравнение със собствения текст на ученика.

Характеристика на Рада Госпожина, съставена изцяло върху текста на главата „Радини вълнения“ от романа „Под игото“. Материалът не преразказва случката, а показва как се сглобява образът на един герой, като го разглежда последователно от четири различни ъгъла. Първо е проследено какво прави самият автор: как изглежда портретната характеристика на героинята и какво научаваме за произхода и за мястото й в обществото на Бяла черква. Втората част събира чувствата, мислите и поведението на Рада в хода на изпита, вълнението в началото, състоянието й в най-тежкия момент, обратът след намесата на Огнянов и реакцията й накрая. Третата част показва как към нея се отнасят останалите герои, сред които Хаджи Ровоама, Кириак Стефчов и Бойчо Огнянов, а също и публиката в залата. Четвъртата обръща огледалото: как самата Рада се отнася към своите ученички и към всеки от тези герои. Всяко твърдение е подкрепено с точен цитат от текста на Вазов, готов за вграждане в собствено съчинение. Накрая е изведена и самата схема на работа, кои четири неща се проследяват винаги, когато се прави характеристика на литературен герой, така че моделът да може да се приложи и върху друга творба. Материалът е подходящ за подготовка на характеристика в клас или у дома, за отговор на въпроси по главата и за преговор преди класна работа върху „Под игото“.

Един чудноват пътник спира пред селското кафене и кафеджията дълго не може да го познае. Оттам започва този сбит преразказ на разказа „Серафим“ от Йордан Йовков, предложен като втори вариант на задачата. Текстът следва хода на действието в правилната последователност: срещата на Серафим с Еньо пред кафенето, описанието на необичайния външен вид на героя, разговорът им за изминалото лято и вечерта, която Серафим решава да прекара навън, на мегдана. Следва епизодът с младата пребрадена жена, която влиза в кафенето с молба към кръстника си, и разговорът на другата сутрин, в който се изяснява какво се е случило през нощта. Преразказът е сбит: запазени са само съществените събития и връзките между тях, без разгърнати описания и без пряка реч. Написан е в сегашно време и в трето лице, което го прави удобен за преписване, за допълнително съкращаване или за разширяване според изискванията на учителя. Материалът е подходящ за ученици, които трябва да напишат сбит преразказ на „Серафим“, да се подготвят за преразказ в клас или бързо да си припомнят съдържанието на разказа преди изпитване или контролна работа. Може да послужи и за съпоставка с другия вариант на преразказа, за да се види кое задължително трябва да остане в един сбит преразказ и кое може да отпадне, без да се загуби смисълът на историята.

Всеки анализ и всяко съчинение за литературен герой опира до един и същ въпрос: откъде всъщност знаем какъв е този човек. Материалът отговаря, като подрежда средствата, чрез които писателят изгражда своя герой, и показва всяко от тях в действие върху текстове от учебната програма. В началото е изяснено самото понятие характеристика и произходът на думата, а веднага след това са изброени основните пътища за характеризиране. Първият разгледан начин е представянето чрез биографията на героя, илюстрирано с откъс от „Хайдути“ на Христо Ботев. Следва портретната характеристика: какво може да включва портретът, кога е цялостен и кога частичен, защо понякога се гради постепенно и как един привидно дребен детайл от облеклото на героя може с времето да промени значението си. Отделен раздел е посветен на речевата характеристика и на въпроса как начинът на говорене издава характера, с конкретни примери от „Под игото“. След това е направено едно от най-важните разграничения за писането на съчинение: разликата между пряка и косвена характеристика. Обяснено е откъде идва всяка от тях, как повествователят участва или се оттегля и по какви признаци се разпознават. Специално внимание е отделено на името на героя като средство за характеризиране, с примери от Йовков, Елин Пелин и Вазов, а финалната част обобщава ролята на действията и на вътрешното състояние на героя. Материалът е подходящ за подготовка на характеристика на герой, за литературно съчинение и преразказ, за уроците по теория на литературата и за преговор преди класна работа.

Характеристиката на герой се проваля най-често не защото ученикът не познава разказа, а защото не знае откъде да започне и какво точно да коментира. Тази разработка върху „Серафим“ на Йордан Йовков решава именно този проблем: тя дава готовата рамка и въпросите, които водят писането стъпка по стъпка. В основата стои подробен план за характеристика на Серафим, разгърнат в увод, изложение и заключение. Изложението е разделено на пет посоки, всяка със свои насочващи въпроси: портретът на чудноватия човек и какво издава облеклото за неговото положение; значението на самото име и връзката му със същността на героя; елементите от биографията, сред които историята на палтото и въпросът къде са отивали спечелените пари; постъпките и действията, разгледани през няколко ключови епизода от разказа; и накрая речевата характеристика с изразите, които правят речта на Серафим особена. Даден е и набор от думи за нравствените качества, с които ученикът да разсъждава, за да пише точно и без повторения. Втората задача насочва към план и устна характеристика на Еньо чрез поредица от въпроси: какво притежава той, какво е социалното му положение, как се държи в двата разговора и какво се променя у него. Третата задача оставя характеристиката на Павлина за самостоятелна работа по вече усвоената схема. В края е поместен списък за проверка и самооценка. По него се преценява дали характеристиката отговаря на поставената задача, дали са коментирани всички елементи, дали са направени изводите за името, биографията, портрета, речта и постъпките, както и какво да се провери за глаголните времена, неуместните изрази и правописа. Разработката е подходяща за подготовка на писмена характеристика на герой в клас или у дома и за самопроверка преди предаване на работата.

Да разкажеш дълга творба с няколко изречения изглежда лесно, докато не се окаже, че е изпуснато точно най-важното. Този учебен материал показва как се прави сбит преразказ, стъпка по стъпка. В началото е обяснено какво отразява сбитият преразказ и по кои четири признака се преценява дали е добър. Всеки от тях е разгърнат: какво се пропуска, какво не бива да се разменя, как се подбират думите и къде минава границата, отвъд която преразказът вече изневерява на творбата. Разделът с изискванията подрежда условията, без които работата не тръгва: познаването на оригинала, планът и умението да се отсеят излишните подробности. Отделно е посочено кое е основното глаголно време, кои времена служат за помощни и в кое лице се пише, както и какво се случва с пряката реч. Изброено е и какво изобщо няма място в такъв текст, включително разсъжденията и оценките за героите, а също и изискванията за правопис, за подбор на синоними и за оформяне на моментите. Следва кратка част за подготовката с два практични съвета, единият от които спестява много търсене на думи по време на самото писане. Обяснено е и какво представлява разширеният подробен план, защо той е най-сигурната опора при сбиването и с какви изречения се оформят точките му. Най-ценна е практическата част: откъс от разказа „Косачи“ на Елин Пелин е разположен в три успоредни колони, а именно оригиналният текст, разширеният план към него и готовият сбит преразказ. Така веднага се вижда кое е отпаднало, кое е останало и как се променя изразът. Подходящ е за 6. клас, за подготовка за класна работа по български език и за самостоятелно упражнение върху сбит преразказ на художествен текст.

Три различни изречения за един и същ дъжд, а настроението във всяко от тях е друго. Оттук тръгва тази разработка за описанието на пейзаж в художествен текст и обяснява защо не всяко изречение за природата е пейзаж. Началото изяснява самото понятие: значенията на думата „пейзаж“ и ролите, които пейзажът изпълнява в художествения текст, от изграждането на зрителни, слухови и осезателни представи до внушаването на определено настроение. Разгледани са езиковите средства, чрез които това се постига, а действието им е показано нагледно чрез съпоставка на изречения. Следва класификацията на видовете описание на пейзаж според изобразения обект и според сезона и времето, придружена с откъси от български автори, които илюстрират различни типове пейзаж. Отделна част е посветена на видовете задачи, поставяни в училище, и на постройката на описанието с неговите три части. Практическата част представя трите етапа на създаването: подготовка, писане и подобряване, разписани стъпка по стъпка. Върху конкретна задача за пролетен градски парк е показано как се осмислят изискванията, как се съставя план по елементи и как планът се превръща в завършен текст. Финалната част показва по какви критерии се проверява и редактира готовото описание. Разработката е подходяща за подготовка за класна работа и за самостоятелно упражнение по създаване на описание на пейзаж, както и за преговор върху видовете текст в часовете по български език.

ОСОБЕНОСТИ НА СБИТИЯ ПРЕРАЗКАЗ Сбитият преразказ е вид преразказ, в който със свои думи точно, но кратко и стегнато се пресъздава само най-главното от съдържанието на повествователен текст. Прилагателното име сбит означава съкратен, къс, кратък, стегнат. Самото наименование показва, че този вид преразказ е с по-малък обем от подробния. Целта, с която се създава, не е да „замести“ прочита на преразказвания текст, а да информира за най-важното от неговото съдържание. В сбития преразказ

Пейзаж (фр. paysage, от pays - страна, местност) е понятие от живописта, с което се означават картини, съдържащи природни изображения: планини, гори, долини, реки, морета и др. Освен планински, горски, полски или морски пейзажът може да бъде и градски - това са картини, на които са показани улици, площади, сгради или други градски пространства. В литературата понятието пейзаж се използва за части от произведения, които се състоят от природни описания, и се нарича също природна картина. Основната

Празник в селската кръчма, чисти ризи с широки бели ръкави и мисли, които въпреки празника се връщат към нивите. Оттук започва този анализ на разказа „Другоселец“ от Йордан Йовков, който проследява как за няколко часа ведрото настроение се превръща в нещо съвсем различно. Първата част разглежда празничната атмосфера и връзката на селянина със земята: как се променя външният облик на хората, защо зеленината навън изпълва душите им със задоволство и какво означава кръчмата като място, в което се споделят и радостите, и тревогите. Тук са въведени и първите герои чрез краткия диалог. Следва разборът на централния епизод. Появата на непознатия с болното конче е анализирана през описанието на външния му вид, през реакцията на Татар Христо и през готовността на останалите да подкрепят саморазправата. Показано е как Йовков изгражда напрежението чрез портретните детайли, чрез повелителните форми в репликите и чрез контраста между един беззащитен човек и сплотеното множество. Обяснението, което другоселецът дава за кончето си, е разгледано като момент, в който читателят се озовава пред неудобен въпрос. Отделно място е дадено на Торашко и на ролята, която той изиграва, както и на обрата в поведението на селяните. Финалната част от анализа се спира на природната картина и на функцията ѝ като огледало на душевното състояние, на епитетите и глаголните форми, чрез които Йовков постига мрачното внушение, и на последната сцена, върху която стъпва цялото послание за доброта, милосърдие и човечност. Разработката е подходяща за час по литература, за отговор на литературен въпрос и за подготовка на съчинение върху разказа.

Една златна статуя гледа отвисоко града, който ѝ се възхищава, без да подозира какво вижда тя. Сбитият преразказ проследява историята на Щастливия принц и на лястовичето, което остава при него, вместо да отлети към Египет. Текстът предава сюжета на литературната приказка на Оскар Уайлд стегнато и последователно: как изглежда статуята и защо хората ѝ се възхищават, какво е познавал принцът приживе и какво вижда след смъртта си, как започва помощта към бедните жители на града и какво се случва със самата статуя, след като украсата ѝ свърши. Преразказът е написан в сегашно време, в трето лице и без пряка реч, както изисква този вид ученическа работа, и е с обем, подходящ за преразказ в час. Може да послужи като образец при подготовка за писане на сбит преразказ, за припомняне на сюжета преди устен отговор, както и преди работа върху темата за милосърдието и жертвата в приказката.

Готов ученически трансформиращ преразказ на „Подаръкът на малкия Моцарт“, написан от името на самия малък Волфганг. Разказът е в първо лице и в минало време, без пряка реч, така както се изисква при този тип преразказ, а събитията са предадени през очите на дете, което вижда света едновременно като игра и като отговорност. Текстът започва с една пролетна утрин в малкото градче, с бащата над клавесина и с поръчката, която трябва да бъде отнесена до двореца. Следват обещанието, дадено между баща и син, и малката тайна, свързана с подаръка за майката. Пътят до двореца обаче се оказва по-дълъг от очакваното: едно кратко спиране край реката променя целия ден и изправя героя пред положение, от което той трябва да излезе сам. Втората част проследява решението на момчето и една среща, която му помага да го осъществи. Финалът пренася действието в двореца и после в дома, където баща и син се изправят пред последиците от станалото. Преразказът може да послужи като образец за писане на трансформиращ преразказ от името на герой: как се сменя гледната точка, как се запазва последователността на събитията и как се предават чувствата на разказвача, без текстът да се превръща в преписване на оригинала.

В Китай идват пътешественици от цял свят. Всички те се любуват на града, на палата и на градината, ала най-хубавото от всичко, те смятат, че е песента на славея. И щом се върнат в родината си и поети, и пътешественици разказват за столицата, за градината, но най-отгоре поставят славея. Книгите им стигат и до императора, а именно от тях той разбира, че в неговата държава има прословут певец - славей, но дори не го познава. Тогава той повиква първия си съветник, който също не познава славея.

Пейо Яворов посвещава цикъла от четири стихотворения „Хайдушки песни” на известния революционер Гоце Делчев. Те са публикувани за пръв път в сп. „Мисъл" в началото на 1903 г. Поетичните творби са израз на драматичните изповеди на лиричния дух на Яворов, съпричастен с трудната съдба на българите в Македония,

През 1886 г. Вазов пише разказа „Стоянчо из Ветрен”. Няколко години по-късно, през 1891 г. творбата е редактирана и излиза в сборника „Повести и разкази” с новото си заглавие „Иде ли?”. Писателят е намерил най-точния израз на страданието, което носи войната и нейната безсмислена жестокост.