Поемата „Честен кръст“ от Борис Христов представя сложния път на твореца, който носи бремето на духовното прозрение и личната изповед. В центъра на петата част от поемата е сцената на „раждането“ на големия поет – образ, наситен със символизъм и метафори за същността на творческия процес. Борис Христов изследва пространството, което е необходимо за появата и утвърждаването на великия творец, подчертавайки духовната му свързаност със света, природата и истината. „Място“ за големия поет означава не само физическо пространство, но и духовна дълбочина, свобода и сетивна отвореност към живота.
Големият поет не е просто човек, който пише стихове – той е посредник между земята и небето, между човешкото и божественото. Борис Христов внушава, че за да бъде осъществена тази мисия, поетът се нуждае от свобода, от духовно пространство, в което да изрази своята същност. В петата част на „Честен кръст“ раждането на поета е представено като мистичен и универсален акт, който събира в себе си човешката болка, радост и стремеж към истината.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com
