„Ако можеха да говорят“ от Йордан Йовков: съдържанието на сборника с разкази по реда на творбите

Портрет на Йордан Йовков в три части: житейският път, разбирането му за човека и историята на най-известния му цикъл разкази. Първата част е биографична и върви по датите: раждането в Жеравна, гимназията в София, учителстването в Добруджа, школата за запасни офицери, недовършеното право, участието в двете войни и раняването на фронта, редакторската работа, годините в българската легация в Букурещ и последното десетилетие, отдадено изцяло на писането. Изброени са и книгите, които излизат една след друга, заедно с изданията, в които Йовков сътрудничи. Втората част отговаря на въпроса защо тъкмо Йовков е наречен хуманистът на българската литература. Тук изложението тръгва от питането какво означава да бъдеш човек и стига до двете начала, върху които според писателя стои човешкото. Обяснено е защо тези две начала невинаги вървят заедно и какво се случва в сюжетите, в които те се сблъскват. Самостоятелен акцент е поставен върху героя чудак и върху дългия ред имена, които влизат в тази група, както и върху въпроса защо тези герои не са дадени като образец за подражание. Разгледани са духовното прераждане, цената на греха и близостта между Йовковото усещане за справедлив световен ред и вярванията на древните гърци. Приведено е и творческото кредо на самия писател. Третата част проследява как се ражда „Старопланински легенди“: хрумването в Букурещ при препрочитането на първия печатан разказ, обръщането към народните песни и предания, помощта на жеравненския учител и краевед, изборът на заглавие и замисълът разказите да бъдат десет и подредени в строг ред. Цитирано е писмо, в което Йовков сам обяснява последователността и защо книгата свършва точно там, където свършва. Текстът е подходящ за въвеждащ урок върху Йовков, за реферат или презентация и за писмени задачи, в които се търси връзка между биографията на автора и идеите в разказите му.

Писател, преживял три войни, но останал в литературата с вярата си в добротата на човека: така е представен Йордан Йовков в тази разработка за живота, изпитанията и художествения му свят. Началото връща към Жеравна и към детските впечатления от Котленския Балкан, а след това към преместването в Добруджа, чийто пейзаж и хора стават втора родина на бъдещия писател. Следват гимназията, учителските години по добруджанските села и срещата отблизо с психологията на селския човек. Отделна част е посветена на войните и на онова, което Йовков вижда на фронта като офицер, както и на промяната, която този опит внася в разбирането му за героичното. Показано е защо във военните му творби на преден план излиза не сражението, а човешката болка, вината и състраданието. Разгледани са и годините в Букурещ, носталгията по родния край и раждането на замисъла за най-силните му книги. Следващите раздели проследяват завръщането в България и класическите сборници и драми, а после се съсредоточават върху героите: онези, които на пръв поглед изглеждат грешници, и тихите праведници без власт и пари. Самостоятелен акцент е поставен върху атмосферата и природата като съучастник в действието, както и върху езика на писателя и отношението му към думата. Финалната част обобщава значението на Йовков за българската литература, нравствените въпроси, които поставя, и причината творбите му да звучат актуално и днес. Текстът е подходящ за подготовка за урок и за изпитване, за увод към анализ на негов разказ и за преговор преди тест.

Роден в подножието на Балкана в Жеравна, Йордан Йовков отнася в творчеството си преданията, хайдушките песни и живописната красота на родния край. Биографията проследява преместването на семейството в Добруджа, годините на учителстване по добруджанските села, в които бъдещият писател трупа жизнен материал, и участието му в трите войни като офицер и военен кореспондент, където споделя неволята на човека, насила превърнат във войник. Разгледани са дипломатическата служба в Букурещ, чиновническите години в София и ранната смърт в Пловдив през 1937 г. Очертан е и творческият път: от първия публикуван разказ „Овчарова жалба“ през военната проза до зрелите сборници „Старопланински легенди“, „Вечери в Антимовския хан“ и „Ако можеха да говорят“, а до тях застават драмите „Албена“ и „Боряна“ и романът „Чифликът край границата“. Кратка, фактологична справка за един от най-превежданите български автори.

Има писатели, чиито книги не се обясняват без биографията им. Тази разработка проследява живота на Йордан Йовков така, че всяко място и всяко преживяване да се свърже с конкретни негови творби. Началото тръгва от Жеравна: рождената дата, старопланинското село край Сливен и онова, което авторът запомня завинаги оттам. Обяснено е откъде идват носталгичната атмосфера и романтичната извисеност на разказите от „Старопланински легенди“. Следва образованието в Жеравна, Котел и София и преселването на семейството в Добруджа. Показано е с какво добруджанската шир е различна от родния му край и как срещата със селянина, с труда и с този пейзаж определя цели три сборника. Тази част стъпва върху собствено признание на писателя пред проф. Казанджиев за трийсетте години, прекарани на село, и за връзката им с литературното му дело. По-нататък са проследени прекъсването на учителството, школата за запасни подофицери, краткото следване по право и завръщането в Добруджа, а след това участието на Йовков в трите войни, отношението му към войната, изразено чрез думите на негов герой, и годините в българската легация в Букурещ. Обяснено е защо носталгията по родното ражда едни от най-хубавите му разкази и откъде идва особеният музикален ритъм в тях. Финалната част стига до завръщането в София и до края на жизнения път на писателя. Разработката е подходяща за подготовка за час и за изпит по литература, за увод към творби от „Старопланински легенди“, „Вечери в Антимовския хан“ и „Ако можеха да говорят“, както и за реферат върху живота и творчеството на Йордан Йовков.

Един гимназиален учител по литература предрича на своя ученик бъдеще на голям писател, а десетилетия по-късно книгите на този ученик се четат на близо четиридесет езика. Между тези две точки се движи биографичната справка за Йордан Йовков. В началото са събрани данните за произхода и учението: раждането в старопланинско село, ученическите години в София, срещата с поета, разпознал дарбата му, и преместването на семейството в Добруджа. Следва пътят на зрелия човек: военната школа, прекъснатото следване по право, дългите учителски години в добруджанските села, участието във войните като командир на рота, редакторската и библиотекарската работа, нелегалното преминаване на новата граница и службата в българската легация в Букурещ. Отделно са отбелязани последните десет години в София, най-важните за творчеството му, и краят на пътя през 1937 година. Финалната част подрежда книгите: томовете с разкази от войните, четирите му сборника с разкази, романът, двете драми и комедията, както и признанието, което Йовков получава още приживе. Справката е подходяща за уводния урок върху Йовков, за биографичната част на реферат или анализ и за бърз преговор преди изпитване.

1. В кой от разказите на „Старопланински легенди” Йордан Йовков описва гледката, която се вижда от родната му къща: а) „Албена”; б) „Индже”; в) „Шибил”; г) „Песента на колелетата”. 2. Кой сборник разкази на Йовков носи заглавието на първия разказ в него: а) „Песента на колелетата”; б) „Последна радост”; в) „Вечери в Антимовския хан”; г) „Старопланински легенди”.  3. „През чумавото” е разказ за: Отбележете