Очерците за Бай Ганьо от Алеко Константинов разкриват не само духовната и социалната криза на времето, но и представят пътуването като метафора за сблъсъка с другия – различния, непознатия. В очерка „Бай Ганьо журналист“ този сблъсък не се случва в чужбина, а в рамките на българското общество, където героят застава пред лицето на „другия“ като социална фигура – интелектуалецът, журналистът, човекът на мисълта. Пътуването на Бай Ганьо към журналистиката не е обикновено; то е път към обществото, но и към разкриването на самия себе си, с неговите недостатъци, егоизъм и липса на морал.
В основата на разказа стои образът на „другия“ – фигурата на интелектуалеца, представител на българската интелигенция. За Бай Ганьо журналистиката не е средство за изразяване на истина или идеали, а инструмент за лична изгода и манипулация. Вместо да приеме ролята на журналиста като посредник между хората и истината, Бай Ганьо я превръща в поле за утвърждаване на своето его и преследване на лични интереси.
Интелектуалците, които представляват „другия“ в очерка, често са обрисувани в конфликт с Бай Ганьо. Те символизират мислещия човек, който е в състояние да критикува, да анализира и да защитава обществени идеали.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com
