Търсене на материали
Намерени 1052 резултата
Котаракът в чизми - Шарл Перо
След смъртта си един воденичар оставил на тримата си сина всичко на всичко: една воденица, едно магаре и един котарак. Подялбата направили бързо. Не викали нито нотариус, нито съдия, защото и б?...
Огняроинтелигентска - Никола Вапцаров
Сънно тракат релсите във мрака. От умора ставите болят. Някой би въздъхнал: „Не очаквам…“ Не! Очаквам! Чака ме светът.
Писмо - Никола Вапцаров
Ти помниш ли морето и машините и трюмовете, пълни с лепкав мрак? И онзи див копнеж по Филипините, по едрите звезди над Фа...
Дивачка - Йордан Йовков
Един бял гъсок — бял отдолу, от човката чак до опашката, но с леки пепеляви петна по гърба и по крилата — стои под салкъма, близо до каменното корито, в което наливат вода за кокошките и от коет?...
Елисавета Багряна - Звезда на моряка (лирика)
* SOS * Бъдник * 50 години от смъртта на Ботев * Прелюдия * Да може… * Лавина * Есенна песен * Студ * Тежък час * Смърт * Ти искаше… * Като дете, което… * Писмо * Тихият глас *...
В нивята - Никола Фурнаджиев
Не знам дали ще трябва още да бъдеме така добри, кръвта гори, блести от снощи и мрак поляните покри.
Миш-маш - Алеко Константинов
Като вземеш тъй да се повзреш, па се позамислиш, излиза, че хайле практичен народ сме ний, българите. Истина! Вземете, да речем, например — газените тенекета, и проследете каква роля играят те в ...
Нощ - Пейо Яворов
Сам си — и в треска, между тия оголени стени; вторачен гъстеещ полумрак наднича, подава се от всеки кът; камина без топливо, отворена — уста готови проклятие да изрек?...
Пряпорец и гусла - Иван Вазов
Там, дето се види Балканът високи край дола тракийски, на южна страна, да пуща стремливо плещи си широки, величествен, страшен и прав кат стена:
Басня (Орел и рак и щука…) - Петко Р. Славейков
Орел и рак и щука, не зная по каква сполука, такваз им работа дошла да теглят наедно кола. И ето те са впрягат, напъват са, напрягат, ей тъй, че ще са пукнат чак, а пус...
Въглекопач - Христо Смирненски
Надоле! Надоле! Надоле! В студените бездни слезни, където тела полуголи се гърчат край черни стени, де опват се мишци железни и техния удар звъни сред мрака на страшните бездни
Йохан - Христо Смирненски
Над мъртвата градинка вечерта разпускаше коси от черен мрак. Йохан открехна малките врата, огледа уличната пустота и в миг прекрачи дървения праг.