Лирика

Ако решим да започнем отдалеч, ще трябва да признаем, че няма по-неясно понятие в литературната наука от понятието лирика. Самото понятие е двузначно, ако ли не и двусмислено. Но да цитираме за пояснение класическата работа на Никола Георгиев „Анализ на лирическата творба“ (1985): „Когато Платон, Аристотел, Теофраст употребяват „епос“ и „драма“ като вече утвърдени термини,

Лирическо стихотворение

 Нека да разгледаме сега други аспекти на езика и възникването на лирическата песен. В другите два литературни рода – епос и драма – имаме игрова условност, игрова измислица, така да се каже. При епоса имаме времева неидентичност, наричана е термина епическа дистанция. Разказват се отминали отдавна събития. При драмата имаме неидентичност на мястото, наричаме го е термина сцена.

Лирическо стихотворение – „Гетсиманската градина“ от Райнер Мария Рилке

Райнер Мария Рилке е роден през 1875 г. в Прага, тогава в Австро-унгарската империя. Израства в бедно и неособено щастливо семейство – родителите му не се разбирали, баща му бил неуспял военен, а майка му, прекалено амбициозна, желаела социални почести и богатство. Рилке прописал стихове в ранна възраст, отчасти за да се изолира от семейните скандали. През 90-те години на XIX в.,

Лирическо стихотворение – „Нирвана“ от Пейо Яворов

В предговора към второто издание на Яворовите стихотворения (1904) Пенчо Славейков пише: „формата и езикът превръщат г-н Яворовите стихотворения на скъпоценности...“. Езикът на Яворовата поезия и днес, може би благодарение на това, че в нея преобладават психологическите нюанси и философската проблематика, остава близък и разбираем. Стиховете радикално снемат оковите

Поема

Поемата (от гр. poiema – нещо направено, произведение) е най-древният жанр в литературата. Епосът като литературен род се проявява чрез нея. Първите поеми наричаме епос, и в смисъла на жанр, или епопея, за да ги разграничим от поемата в съвременния смисъл на понятието. Епопеята е майка на поемата. Поемата като жанр се развива в периода на Романтизма в края на XVIII и началото на XIX век.

Поема – „Ралица“ от Пенчо Славейков

Пенчо Петков Славейков е роден на 27 април 1866 г. в Трявна и е най-малкият син на големия възрожденски поет, писател и общественик Петко Рачев Славейков и Ирина Иванова Райкова. В спомените си Пенчо казва за себе си, че е бил „буйно момче с весел дух“ и патил много от бастуна на учителя си по аритметика. Първоначално учи в Трявна, а после в Стара Загора, където баща му е назначен

Поема – „Легенда за разблудната царкиня“ от Димчо Дебелянов

Димчо Дебелянов (1887 – 1916) е поет от второто поколение български модернисти. На 16-годишна възраст публикува първите си стихове, а на 21 години вече чете и превежда поезията на френските и руските символисти. Опитва се да превежда и Шекспир. Принадлежи към т.нар. литературна бохема, която създава културата на иронията и пародира негативните обществени и творчески явления.