Райнер Мария Рилке, роден през 1875 г. в Прага, тогава част от Австро-Унгарската империя, е сред най-забележителните модернисти в европейската поезия. Неговото детство е белязано от семейни конфликти, неразбирателство между родителите му и амбициите на майка му за социален престиж. Още в младежките си години Рилке намира утеха в писането и започва да създава поезия като начин за бягство от нестабилната семейна среда. Първите му поетични опити не срещат признание, но упоритостта му го

В предговора към второто издание на Яворовите стихотворения (1904) Пенчо Славейков отбелязва: „Формата и езикът превръщат г-н Яворовите стихотворения в скъпоценности...“. Поетическият език на Яворов и до днес остава въздействащ и актуален, вероятно заради психологическите дълбочини и философската рефлексия, вплетени в неговото творчество. Стиховете му разрушават каноните на традиционния поетичен израз, разкъсват оковите на шаблонната реч и предлагат нови хоризонти за

ВЪВЕДЕНИЕ Стихотворението „Степ“ на Асен Разцветников, публикувано за първи път през 1926 г. в списание „Златорог“, представлява изповеден монолог на лирическия Аз, който се лута между чувството за изолация, вътрешно безверие и загадъчния свят на природата. Творбата е дълбоко лична и същевременно универсална, като в нея се преплитат библейски, символистични и екзистенциални мотиви. Тя е ярък пример за лирическото стихотворение с изповеден характер, в което душевната криза на героя

Прозата, макар и често разглеждана като „обикновената“ форма на литературния израз, всъщност притежава богато минало, сложна структура и разнообразие от жанрове и стилове, които я правят не по-малко значима от поезията. Тази статия ще разгледа развитието на прозата, нейните основни характеристики, жанрове и връзката ѝ с читателите, като ще бъде направен задълбочен анализ на нейната роля в историята на литературата. ИСТОРИЧЕСКИ РАЗВОЙ: ПРОЗАТА В ДРЕВНОСТТА И ЕЛИНИЗМА

ПРОИЗХОД И ЗНАЧИМОСТ НА РАЗКАЗА Литературата, както я познаваме днес, е тясно свързана с развитието на човешката цивилизация. Още в древността хората започват да отделят делника от празника, като по време на ритуали и обреди устното слово придобива основополагаща функция. От тези устни форми възниква първоначалната форма на разказа – епосът, който събира в себе си историята, културата и ценностите на общността. Епическите произведения като „Илиада“ на Омир не само разказват

Джеръм Дейвид Селинджър – загадъчният майстор на американската литература, продължава да пленява читателите с уникалния си стил и способността да навлиза в дълбините на човешките емоции. В разказа „Човека, който се смее“ Селинджър комбинира невинността на детството със сложността на порастването, като създава богат свят, в който читателят преживява истинско литературно пътешествие. СЮЖЕТ И КОМПОЗИЦИЯ: ДВА РАЗКАЗА В ЕДИН Разказът проследява живота на деветгодишно момче, член на

ВЪВЕДЕНИЕ: ЗДРАВКА ЕВТИМОВА – ГЛАСЪТ НА ОБИКНОВЕНИТЕ ХОРА Здравка Евтимова е сред най-разпознаваемите съвременни български автори, известна както в родината, така и на международната сцена. Прозаичният ѝ стил, наситен с реализъм, съчетава социална критика и топъл хуманизъм. Нейните герои често са обикновени хора – тези, които живеят в мизерията на прехода, но пазят непокътната човечност. В този контекст „Обувки“ е разказ, който не просто проследява живота на двама приятели

Роден е в Трявна. Син на един от нашите най-бележити възрожденски и културни дейци - Петко Рачов Славейков. Влиянието на бащата върху творческите концепции на сина е значително. Но може би още един фактор от личния живот оказва влияние върху формиране на естетическите възгледи, както и на философските представи на младия Славейков за света-личното страдание.

 Чрез образа на героинята Славейков създава представата за „вечната българка”. Ако се запитаме в кое време или в кой век живее Ралица, невъзможният отговор ще бъде най-точната характеристика на проблема. Първият мотив е този за хубостта. Представата за нея се изгражда по два начина: - чрез разгърнати сравнения в омировски стил: Като оназ вечерница в небото, една бе в село

Творчеството на Пенчо Славейков е богато на теми, художествени образи, идейно-философски проблеми. Тази богата и многостранна личност сътворява много художествени произведения по мотиви от народното творчество. Любовта към фолклора Пенчо Славейков наследява от баща си – големият възрожденски поет Петко Рачов, който е известен събирач и изследовател на автентични народни песни.