Пенчо Славейков - "Ралица"

 Чрез образа на героинята Славейков създава представата за „вечната българка”. Ако се запитаме в кое време или в кой век живее Ралица, невъзможният отговор ще бъде най-точната характеристика на проблема.
  Първият мотив е този за хубостта. Представата за нея се изгражда по два начина:
- чрез разгърнати сравнения в омировски стил:
Като оназ вечерница в небото,
една бе в село Ралица девойка,
и цяло село лудо бе по нея.
- чрез отношението на другите към Ралица – момците се надпреварват да й напият вода, да се хванат на хорото до нея, мислите им се вият около нея така, както се вие сърменият й колан около „кръшната й тънка половина”.
  Заедно с хубостта се разгръща мотивът за сирачеството. Ралица е отгледана от леля си с обич: „гърлицата както / отглежда своя рожба, докато / се на крила самичка тя възмогне”. Дете на любовта, тя ще стане жертва на любовта.
  Красотата на Ралица поражда тревожни предчувствия – напълно в духа на народното схващане, че многото добро не води към добро:

Блазе й с хубост – казваха едни;
Блазе, комуто на честта се падне –
обаждаха се други. А с глава
посвиваха пък трети, век живели,

свят упознали – шепнейки изниско:

Блазе й... Ех, кабил ни край не е
на хубаво да води тая хубост.