В предговора към второто издание на Яворовите стихотворения (1904) Пенчо Славейков отбелязва: „Формата и езикът превръщат г-н Яворовите стихотворения в скъпоценности...“. Поетическият език на Яворов и до днес остава въздействащ и актуален, вероятно заради психологическите дълбочини и философската рефлексия, вплетени в неговото творчество. Стиховете му разрушават каноните на традиционния поетичен израз, разкъсват оковите на шаблонната реч и предлагат нови хоризонти за словесната експресия. Поетът експериментира със синтаксиса и стила, внедрява контрастни образи и символи, използва нетрадиционни графични решения и създава музикално ритмизирана реч. Всички тези похвати не само свидетелстват за модернистичното му новаторство, но и формират нови естетически ориентири в българската поезия.
Яворов разкрива пред Михаил Арнаудов своето творческо кредо: „Обикновено ми се явява мотивът. Мотивът идва като мелодия... Първо е ритъмът на стиха, а след това идва съдържанието.“ Сходна представа споделя и Надя Сакъзова: „... музикалността в поезията му е толкова силна, че често се заслушваме в нея и забравяме да се вгледаме в образите и съдържанието.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com
