В разказа „Една българка“ Иван Вазов обръща поглед към близкото предосвобожденско минало, в което открива нравствена опора за своето родолюбие. Така се ражда неговият разказ за съхранената човешка доброта – „Една българка“. В образа на главната героиня писателят въплъщава своя идеал за истинска българка и майка. В нейното поведение са преплетени най-висши човешки добродетели – милосърдие, доброта и отзивчивост.
За всеки човек добротата е категория, която той определя според собствените си принципи. В разказа на Иван Вазов „Една българка“ за баба Илийца да направи добро означава да забрави собствените си грижи и тревоги, да преодолее препятствията на смутното време и да помогне на нуждаещия се бунтовник. Чувството й за дълг и християнската й вяра я подкрепят. Челопеченката знае, че е морално задължена да се погрижи за изцелението на внучето си, а християнският й дълг я задължава да не оставя изпадналия в беда четник, тръгнал „за християнска вяра курбан да става“. В повествованието на разказа се срещат двама непознати за голямата история, но принадлежащи й в еднаква степен – младият бунтовник от четата на Христо Ботев и баба Илийца, обикновена селска жена.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com
