Страхът е душевно безпокойство, породено от някаква опасност, при която у човека се проявява реакцията за самосъхранение. Понякога страхът поражда малодушие, неверие в себе си, парализира стремежа противодействие, води дори до негативни прояви. Когато обаче човекът притежава голяма душевна сила, той може да преодолява това отрицателно чувство, да го побеждава в себе си, стигайки дори до героични постъпки.
Страхът има важна роля в душевното състояние на героите в разказа на Иван Вазов „Една българка“ – разказ за необикновения характер на една обикновена българка. Той се проявява в различни степени и форми у героите – селяните, лодкаря, калугера, бунтовника, баба Илийца, определяйки тяхното поведение, разкривайки черти от човешката им същност. Страхът се превръща в своеобразен герой в разказа.
Петвековното робство е оставило дълбоки следи в съзнанието на народа ни, в което неизкоренимо се загнездва страхът. Той прониква в националната ни психика и ражда подчинението и покорството. Тези чувства и породените от тях отрицателни черти в характера на хората са отразени още в експозицията на разказа.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com
