I. УВОДНИ БЕЛЕЖКИ
В съвременния български книжовен език съществуват три големи групи изменяеми думи, които се наричат „имена“:
- Съществителни имена
Те назовават предмети, лица, явления и пр. (например: „човек“, „стол“, „дърво“, „вятър“, „мисъл“, „радост“). - Прилагателни имена
Те назовават признак (качество) на предмет, лице, явление: „червен“, „умен“, „интересен“, „издръжлив“. - Числителни имена
Те назовават числа (количества) и наредба, ред (например: „един“, „два“, „пет“, „първи“, „дванадесети“).
Освен тези три групи от думите-имена към някои традиционни класификации се отнасят и местоименията, макар че те в своята същност не назовават пряко предмети, а ги заместват. Но граматичните им признаци често съвпадат с тези на имената, затова ги подреждаме редом със съществителните, прилагателните и числителните имена.
В българския език имената (съществителни, прилагателни, числителни и местоимения) са изменяеми. Те могат да променят своя род (когато са прилагателни или числителни имена, съгласувани със съществителни), число (единствено и множествено), членна форма (нечленувана и членувана).
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com
