Подкатегории на "Информационни технологии"

1. Да се намери най-простата двустъпална реализация на схемата. 7. Да се реализира зададената функция само с 3 мултиплексора 2-1. K (1,2,4,5, 9,10,12,13). 8. Да се реализира зададената функция само с 3 мултиплексора 2-1. K (0,1,5,6, 8,9,13,14). 9. Да се реализира зададената функция само с 3 входови ПЛМ.

Ръководството е предназначено за провеждане на лабораторни упражнения по дисциплината “Анализ и синтез на логически схеми”, изучавана от студентите от специалности КСТ и АИУТ при ТУ Варна. Участието на авторите е както следва: теми от 1 до 5 са разработени от гл.ас. Юлка Петкова, темите от 6 до 12 - от гл.ас. Сава Иванов, а последните 4 теми - от гл.ас. Стоян Каров.

Учебното пособие е предназначено за студенти и специалисти, обучаващи се и работещи в областта на компютърните науки и технологии. То има за цел да даде базови знания и умения при решаване на широк кръг задачи с използване на логически елементи и базирани на тях ранообразни комбинационни структури, както и при анализа и синтеза на крайни автоматни устройства.

Лекции по АСЛС на доц. Николов от ТУ-София - Най-прости са логическите функции, които зависят от един и от два аргумента. Те се наричат елементарни логически функции. Към тях се прибавят и двете константи 0 и 1 - логически функции, които не зависят от нито един аргумент.

Проверка закона на ОМ - големина на ток, напрежение в двата края на крушка, напрежение в краищата на съпротивление, падове на напрежение.

Придобиване на знания и умения за измерване на електрически ток и напрежение в последователна и паралелна верига, определяне еквивалентното съпротивление на последователна и паралелна верига, проверка истиността на законите на Кирхов.

Материалът представя най-важната зависимост в цялата електрическа теория – връзката между напрежение, сила на тока и съпротивление. Това е основата, върху която стъпва всичко останало в раздела, затова урокът е ключов и се връща постоянно при по-нататъшните теми. Идеята е ученикът да разбере, че токът във веригата не е нещо случайно или дадено, а резултат от две противоположни влияния. Напрежението е причината, която задвижва зарядите – колкото е по-голямо, толкова по-силен е токът. Съпротивлението е пречката пред тяхното движение – колкото е по-голямо, толкова по-слаб е токът. Двете величини действат в противоположни посоки и точно затова едната стои в числителя, а другата в знаменателя. Материалът въвежда трите величини поотделно, техните означения и мерни единици, и показва как знаейки две от тях, винаги можем да намерим третата. Оттук идват и трите вида задачи, които ученикът трябва да умее да решава. Важна част е графичното представяне. Зависимостта е права линия и това не е случайно – то показва, че отношението между напрежението и тока остава постоянно. Наклонът на правата носи информация за съпротивлението. Така ученикът се учи да чете физика от графика, а не само от формула. Урокът въвежда и едно съществено ограничение. Законът важи за металните проводници и обикновените резистори, но не за всички елементи. При полупроводниците зависимостта не е права линия. Това е първата среща на ученика с идеята, че физичните закони имат граници на приложимост. Отделно се разглежда от какво зависи самото съпротивление – от материала, размерите на проводника и температурата. Това превръща съпротивлението от абстрактно число в нещо, което има физически смисъл. Накрая се въвежда и как се измерват величините на практика и защо измервателните уреди се свързват по различен начин. Смисълът на целия материал е ученикът да получи работещ инструмент, с който после да разбира последователното и паралелното свързване, мощността и топлинното действие на тока.

Материалът стъпва върху закона на Ом и го прилага към втория основен начин за свързване на консуматори – паралелния. Логиката е същата като при последователното свързване, но резултатите са почти огледални, и точно това сравнение е ядрото на урока. Паралелно свързване означава, че всички резистори са включени между едни и същи две точки. Токът, който излиза от източника, стига до възела и там се разклонява – всеки резистор получава своя част. Оттук идват трите основни извода. Първо, напрежението върху всички клонове е едно и също. Щом краищата им са свързани в едни и същи точки, разликата в потенциала между тях е обща за всички. Второ, токът се разпределя между клоновете и сборът им дава общия ток. През клона с по-малко съпротивление тече по-силен ток – зарядът върви по пътя на по-малката пречка. Трето, общото съпротивление се получава по-малко от най-малкото включено съпротивление. Това често обърква учениците, но идеята е проста: всеки нов клон добавя още един път за тока, а повече пътища означават по-лесно преминаване. Смисълът е практически. Паралелното свързване е това, което ученикът вижда всеки ден, без да го осъзнава – контактите вкъщи, лампите в стаята, уредите в кухнята. Всеки уред работи независимо от останалите и получава едно и също напрежение, защото инсталацията е паралелна. Ако беше последователна, изключването на една лампа щеше да загаси всичко. Оттук идва и разбирането за претоварване. Колкото повече уреди се включат, толкова по-малко става общото съпротивление и толкова по-силен ток тече през инсталацията. Това обяснява защо има предпазители и защо разклонителите не се претоварват. Идеята на целия материал е ученикът да не помни две отделни правила наизуст, а да разбира защо при последователно свързване се сумира едното, а при паралелно – другото. Щом схваща къде се разклонява токът и къде не, може да изведе останалото сам.

Учебна разработка, при която една задача е решена стъпка по стъпка, а след всяка стъпка таблицата се попълва наново – така се вижда точно докъде е стигнало решението. Именно тази нарастваща таблица прави материала нагледен. В началото в нея стои само зададеното, а в края всички клетки са запълнени. Ученикът вижда как празните места изчезват едно по едно. Темата са последователно свързаните резистори, а материалът е част от учебна практика по електротехника. Изложението е на четири страници. Началото поставя образователната цел – какви умения се придобиват. Изброени са четири: измерване на две величини, определяне на еквивалентното съпротивление при два вида свързване и проверка на един основен закон. Следва условието на задачата с приведени числени стойности за напрежението и за трите съпротивления, придружено с принципна схема. Оттам решението върви на етапи. Първо се записва използваната зависимост, после началната таблица със зададените стойности. Следва правилото за еквивалентното съпротивление, пресмятането му и втори вид на таблицата, вече с една клетка повече. Особено ценно е обяснението защо през всички резистори протича един и същ ток. То не е просто заявено, а е обосновано с една причина – наличието само на един път за движение. След пресмятането на тока таблицата се попълва трети път, а после следват три отделни пресмятания за напреженията върху всеки резистор поотделно, всяко с междинните стъпки и с числените замествания. Финалната таблица е попълнена изцяло и позволява проверка чрез сбора на трите напрежения. Практическата част е онова, което отличава разработката. След изчисленията е показано как схемата се реализира наистина – с посочено конкретно съединително приспособление и с указание, че резултатът се проверява с измервателен уред. Материалът съдържа четири фигури: принципна схема, илюстрована схема, снимка на реализираната верига и накрая схема с включени измервателни уреди – с отбелязано къде точно се поставя всеки от тях и колко на брой са. Именно последната фигура рядко се среща в решени задачи, а тя показва разликата между двата вида уреди и начина им на свързване. Преподавателят получава готово упражнение за един час, което не изисква подготовка. Изчислителната и практическата част вършат работа и поединично. Ученикът разполага с решена задача, в която нищо не е прескочено, и с образец как се записва такова решение, включително как се води таблицата при отчитане. Материалът върши работа и при подготовка на протокол от упражнение.

Класификация на проводниковите материали Метали и сплави с висока проводимост Резистивни материали Припои и флюсове Метали и сплави за контакти Термоустойчиви сплави Метали и сплави за термодвойки мед, алуминий, благородни метали изолирани проводници проводнициза трансформатори метализациянапечатниплатки Диелектрик, Проводник, Електролит вентилатори, радиатори, електролитни кондензатори Злато, Интегрални схеми, резистори, съпротивление нагревателни елементи

Примерен изпитен вариант – с отговорите. Не просто списък със задачи, а самият вариант, върху който вече е работено: верните отговори са отбелязани, формулите са попълнени, елементите са описани, графиките са построени. Точно това търси всеки, който се готви за изпита и иска да знае не само какво ще го питат, а и как изглежда добре решен вариант. Структурата е ясна още от заглавната таблица. Четири раздела, всеки със своята тежест в точки, и обща стойност сто. Така веднага се вижда кой дял носи най-много и къде си струва да се вложи повече подготовка. Първият раздел е за загубите в диелектричните материали. В него влизат дефиниция, величината, чрез която загубите се оценяват, еквивалентна схема с векторна диаграма и означаване на елементите, изразите за специфичните загуби с техните размерности, съставът на тангенса на ъгъла на загубите, анализ на честотната зависимост при трите гранични случая и температурната зависимост, както и изразите за активните и за йонизационните загуби. Вторият раздел покрива проводниковите свойства. Тук са видът проводимост, строежът на металите и произходът на колективните електрони, изразът за подвижността, разпределението на Ферми и разчитането му по графика, температурният коефициент на специфичното съпротивление, законът на Видеман–Франц, графичната зависимост при чисти метали, влиянието на примесите, контактът между два метала и термоелектродвижещото напрежение. Третият раздел е за полупроводниковите материали и включва работа с таблица с параметри на два основни материала, валентности при полупроводникови съединения с примери, начина за измерване на чистотата и метода за изтегляне на монокристал. Четвъртият раздел е за кондензаторите: активни и пасивни елементи, волт-амперна характеристика, определения, номинално напрежение, времеконстанта, последователна еквивалентна схема по израза за пълното съпротивление и особеностите на електролитните кондензатори. Подредбата следва логиката на самия учебен курс – от поведението на диелектрика, през металите и полупроводниците, до готовия електронен елемент. Затова вариантът върши работа и като план за преговор. Типовете задачи са разнообразни и това е важно. Освен въпроси с избор има попълване на формула, описване на елементите с размерности, построяване на графика, чертане на схема и въпроси с повече от един верен отговор. Файлът е сканиран, а решенията са нанесени на ръка върху самия вариант – така се вижда и какъв обем отговор се очаква на изпита. Обемът е четири страници – достатъчно, за да покрие целия курс, и достатъчно кратко, за да се прегледа наведнъж вечерта преди изпита. За преподавателя: готов примерен вариант с разпределение на точките – удобен за подготовка на изпит или за упражнение. За студента: най-прекият начин да се подготви – реален изпитен вариант, решен докрай, с ясно кой раздел колко тежи.

Пет страници, четири раздела, сто точки – и всичко решено. Това е примерен изпитен вариант, върху който вече е работено: верните отговори са отбелязани, формулите са попълнени, елементите са описани с размерностите им, а графиките и схемите са начертани на ръка. Разпределението на точките е видно още от заглавната таблица – първите два раздела носят по около една трета от общия резултат, третият е най-кратък, а четвъртият е с осезаема тежест. Така веднага се вижда къде да отиде повечето подготовка. Първият раздел е за електропроводимостта в диелектричните материали и е най-обемният по брой задачи. В него влизат поведението на поляризационния ток след установяване на поляризациите, разчитане на графика на зависимостта му от времето, плътността на този ток с нейната размерност, връзката между тока на утечка и изолационното съпротивление, природата на самото съпротивление, индукцията и токовете в диелектрик без загуби при променливо поле, поведението на идеален кондензатор във верига, проводимостта на газовете с работа върху волт-амперна характеристика и означаване на областите с нормална и с ударна йонизация, проводимостта на течности и на твърди диелектрици с йонна структура, както и изразът за специфичната електропроводимост по дифузионния модел. Вторият раздел е посветен изцяло на магнитните свойства. Тук са изразът за индукцията във вакуум, чертането на зависимостите на намагнитването от интензитета за трите основни групи материали, понятието за домени и поведението им в слабо поле, кривата на първоначалното намагнитване с означаване на областите и обяснение на процесите, импулсната магнитна проницаемост, граничният хистерезисен цикъл с дефиниране на параметрите му, видовете загуби, тангенсът на ъгъла на магнитните загуби, температурата на Кюри и свойствата на магнитотвърдите материали. Третият раздел е кратък и практически насочен: защо в печатните платки не се използва определен проводников материал, предимствата на безоловните припои, основното свойство на благородните метали и изискванията към резистивните сплави. Четвъртият раздел е за кондензаторите – пасивни и активни елементи, волт-амперна характеристика на линеен елемент, приложения, от какво зависи капацитетът, изпитвателно напрежение, температурен коефициент на капацитета, коефициент на загубите по дадена еквивалентна схема, както и параметрите и особеностите на електролитните кондензатори. Има и бонус: към варианта е приложен допълнителен лист с начертан на ръка хистерезисен цикъл, върху който са означени и обяснени основните параметри – готово решение на една от най-скъпо оценените задачи. Типовете задачи са разнообразни: избор от няколко варианта, въпроси с повече от един верен отговор, попълване на формула и размерност, описване на елементите, чертане на графики и на схеми. За преподавателя: готов примерен вариант с разпределение на точките – за пробен изпит или за упражнение. За студента: реален изпитен вариант, решен докрай – най-бързият начин да се види какво се пита и какъв обем отговор се очаква.

Комплектът е събран около една практическа задача – подготовка за изпита по „Материалознание“ за студенти от първи курс – и обединява в един архив всичко необходимо за нея: учебен конспект, примерни изпитни тестове и разработени варианти с решения. Основата е конспектът, който изброява изпитните въпроси в тяхната пълна последователност – от класификацията на материалите и експлоатационните изисквания през поляризацията, електропроводимостта, загубите и пробива в диелектриците, свойствата на материалите с електронна проводимост, собствените и примесните полупроводници, до магнитните материали, резисторите, кондензаторите и магнитните сърцевини. Приложен е и списък с препоръчителна литература. Втората част включва примерни изпитни тестове в оригиналния им формат – с таблица за точките по раздели, разпределение на оценяването и означена максимална сума. Тестовете са структурирани в четири раздела и съчетават затворени въпроси с избор от няколко твърдения, задачи за дефиниране на понятия, задачи за описване на елементите и дименсиите във формули, задачи за анализ на честотни и температурни зависимости, както и графични задачи с означаване на елементи от еквивалентни схеми, векторни диаграми и конструкции. Третата и най-ценна за подготовката част са разработените варианти. Те присъстват в два вида: като набрани текстови решения по раздели и като сканирани оригинални изпитни листове с попълнени от ръка отговори, изведени формули, означения и чертежи. Така се вижда не само какъв е верният отговор, но и как се оформя решението върху самия изпитен лист – кое се отбелязва, кое се дописва и до каква степен се обяснява. Комплектът е подходящ за целенасочена подготовка за изпит и за текущо самопроверяване: конспектът задава обхвата, примерните тестове показват формата и начина на оценяване, а решените варианти служат за образец при самостоятелна работа върху останалите теми.

Тест по "Материалознание" (примерен вариант 2) - изпит Поляризация Полупроводникови свойства на материалите Магнитни материали Резистори

Сборник от сканирани решени варианти на изпитен тест по дисциплината Материалознание, изучавана в техническите университети. Материалът съдържа седемнадесет страници, върху които са нанесени отговорите на студент – отбелязаните верни варианти, разписаните формули с обяснение на елементите и начертаните графики. Именно това е и основната стойност на сборника. Той не съдържа празни бланки, а показва как изглежда попълнена изпитна работа: кой отговор е избран, кои елементи от формулата са описани, каква дименсия им е дадена, как е начертана дадена зависимост и къде са нанесени означенията върху графиката. Тестът е разделен на четири раздела с обявено разпределение на точките, а на първата страница на всеки вариант е поставена таблица за вписване на получените точки по раздели и на общия резултат от сто точки. Първият раздел се отнася до пробива в диелектрични материали. Разгледани са диелектричната якост, условията за еднородно електрическо поле, обратимият и необратимият характер на пробива при различни материали, условието за пробив в газообразен диелектрик, зависимостта на пробивното напрежение от произведението на налягането и разстоянието, както и поведението при налягане под атмосферното. Втората група задачи засяга диелектричните загуби и поляризацията: анализ на честотната зависимост при няколко гранични случая, температурната зависимост, времето за релаксация, активните загуби от електропроводимост, йонизационните загуби, зависимостта на относителната диелектрична проницаемост от температурата, разграничаването на линейни от нелинейни диелектрици и видовете поляризация в твърдите тела. Следващият раздел обхваща полупроводниковите свойства. Включени са зонната теория, начертаването на зонна диаграма с процеса на генерация на двойката електрон и дупка, разпределението на Ферми с нанасяне на означенията върху графиката и изразът за броя на свободните електрони. Отделен раздел разглежда проводниковите свойства: видовете проводници, строежът на металите и произходът на колективните електрони, подвижността на електроните и разпределението на Ферми като вероятност за заемане на енергетично ниво. Задачите са от няколко вида и това дава представа за формата на изпита. Едни изискват избор между три или четири варианта; други – избор на вярната формула и след това описание на всеки неин елемент с дименсия; трети – начертаване на зависимост и обяснение на характера ѝ; четвърти – попълване на пропуснат термин или на граничните стойности при даден анализ. Сборникът съдържа няколко различни варианта, което позволява да се види кои въпроси се повтарят и кои са изменени. Част от страниците са от един и същ вариант, представен в две качества на сканиране, така че по-неясните места могат да бъдат сверени. Записките на студента са ръкописни и на места трудни за разчитане, но точно те правят материала полезен: показват какъв обем отговор е достатъчен на изпит и как се формулира кратко обяснение под формула. На студента сборникът служи за подготовка за изпит по същата или сродна дисциплина – дава реална представа за обхвата на въпросите, за тежестта на отделните раздели в точки и за очаквания начин на отговаряне. На преподавателя може да послужи като основа при съставяне на нови варианти.

Учебна тема, която обхваща цял раздел от предмета в един файл. Пет различни начина за свързване са представени последователно — първо по устройство, после по пресмятане. Именно тази пълнота отличава материала. Обичайно всеки начин се разглежда в отделна тема; тук те стоят заедно и могат да се съпоставят. Темата обхваща неразглобяемите съединения и е събрана на осем страници. Началото дава определението чрез един-единствен признак — какво трябва да се случи, за да бъдат разделени свързаните части. Оттам следва и уточнението защо един от видовете се причислява само условно, с посочени двете условия, при които той все пак може да бъде разделен. Първата половина е за заваряването. То е разделено според състоянието, до което се довежда материалът, а после всяка от двете групи е разгледана поотделно. При първата група са дадени два вида, всеки с описание как точно се получава загряването. При единия е посочена и температурата за конкретен материал. Именно частта за втората група е най-подробната. Разгледани са три различни начина, като при всеки е обяснено откъде идва топлината, какво се случва в зоната на свързване и за какво служи допълнително подаваният материал. При единия е даден и съставът на използваната смес, както и достиганата температура. Отделно място заемат другите два начина за свързване. При тях е посочено основното предимство — възможността да се съединяват различни материали — и се обяснява защо това е възможно. Втората половина е изчислителна и стига до шестнадесет номерирани формули. Втората голяма част е за нитовите съединения. Тя започва необичайно — с обяснение защо един толкова стар начин все още се използва и в кои области няма заместник. Особено полезна е финалната част. Разгледани са два по-нови вида нитове, като при всеки е описано как точно се оформя главата — с изтегляне или по друг начин. Приложени са четиридесет и четири изображения — осем групи схеми и всички формули. Преподавателят получава готова опора за няколко учебни часа, при която всеки вид съединение върши работа и поединично. Студентът получава цял раздел в един материал — годен за изпит и за курсова задача.

Курсът по машинознание е необходимата връзка между теоретичните дисциплини - математика, физика, дескриптивна геометрия, техническо чертане, теоретична механика и съпротивление на материалите и учебните дисциплини, изучаващи специалните машини за осъществяване на конкретни технологични операции и процеси от специалностите.

1. Общи сведения. Предаването на въртящият момент при триещите съединители се осъществява чрез сили на триене, създавани от сили на натиск в контактните повърхности на фрикционните елементи. Чрез изменение на натисковите сили може да се регулира предаваният въртящ момент. Затова триещите съединители обезпечават плавно включване на водимите части при всякаква разлика в ъгловите скорости. Те играят роля на предпазно звено в задвижването поради възможността за приплъзване при нарастване на въртящият момент над определена стойност. Към материалите за фрикционните повърхнини се предявяват специални изисквания: голям и постоянен коефициент на триене, износоустойчивост и устойчивост на високи температури, топлопроводимост и механична якост.

Учебна тема, която стига до неочакван извод: че теоретично най-правилната форма на изделието е практически негодна. И оттам обяснява защо действителната изглежда съвсем различно. Именно този обрат е най-ценното в материала. Той показва, че пресмятането не завършва работата на конструктора, а само я започва. Темата обхваща осите и валовете и е събрана на седем страници. Началото разграничава двете изделия, които изглеждат еднакво, но се различават по едно-единствено нещо – дали предават усукване. Оттам е изведено и защо при пресмятането се разглеждат като греда, с уточнение по какво се различават от нея. Първият раздел е за опорните реакции. Той стъпва на основната теорема на статиката, формулирана словесно, а после я прилага – първо чрез моментово уравнение спрямо една от опорите, после чрез силово по една от осите. Останалите уравнения са дадени поред. Вторият раздел е за вътрешните усилия. Изделието е разделено на три участъка, а после са определени пет различни усилия, всяко в отделна подточка и за трите участъка поотделно. Именно тази подредба прави частта прегледна. Едно и също действие се повтаря пет пъти по един и същ начин, така че ходът се запомня. Тук е и наблюдението кое усилие в кои участъци изобщо действа – подробност, която се пропуска и води до грешки. Третият раздел е якостният. Обяснено е защо във всяко сечение действа повече от едно усилие и защо оттам произтича понятието за сложно напрежение. Особено полезно е указанието коя точно теория се прилага и как се нарича тя. Изведен е изразът, въведен е и еквивалентният огъващ момент, а накрая се стига до формулата за размера на всяко сечение. Финалната част е обръщащата. Показано е каква форма се получава при точно следване на пресмятането, защо тя е негодна за употреба и как действителната я обхваща. Оттам всяко стъпало е разгледано поотделно – какво се монтира върху него и как се определят размерите му. Обяснено е и кое стъпало служи само за задържане, както и кое приема движението отвън. Приложени са петдесет и седем изображения – три схеми и всички формули. Означенията са пояснени веднага след появата си, а всяка формула носи собствен номер, което улеснява позоваването при устен отговор. Преподавателят получава готова опора за няколко учебни часа, при която трите раздела вършат работа и поединично. Студентът получава темата с пълно извеждане и с обяснение защо конструкцията изглежда така, както изглежда – годна за изпит и за курсова задача.

1. Общи сведения.                Пружините са машинни елементи, които работят благодарение на това, че позволяват големи еластични деформации. Намират широко приложение в практиката за реализиране на следните функции:                - Акумулиране и отдаване на механична енергия в часовникови механизми, електрически прекъсвачи, стъпални регулатори на напрежение и др.                - Създаване на постоянни зададени сили във фрикционни предавки, триещи съединители, уравновесяване на тегловни сили.                - Силово затваряне на контурни кинематични двоици.                - Възприемане енергията на удари-автомобилни амортисьори,   железопътни буфери.                - Виброизолация в технологични машини.                - Измерване на различни величини-измервателни уреди.

Учебна тема, при която двете разгледани изделия си приличат по предназначение, но пресмятането им тръгва от съвсем различни основания. Именно това сравнение прави материала стойностен. При първото решаващо е усукването, при второто огъването – и оттам произтичат две напълно различни вериги от изводи, макар крайната цел да е една. Темата обхваща винтовите и спиралните пружини и е събрана на шест страници. Първият раздел започва с изброяване на геометричните величини. Те са единадесет на брой, всяка с означението си, а някои и с връзката помежду им. Тук е и уточнението, което лесно се пропуска: че част от тях се различават в натоварено и в ненатоварено състояние. Следва изчислителната схема и изброяване на четирите вътрешни усилия, възникващи при работа. Именно следващата стъпка е ключова. Обяснено е защо при малки стойности на един ъгъл две от усилията могат да се пренебрегнат и защо оттам цялото пресмятане се свежда до едно-единствено напрежение. Оттам е изведен изразът за най-голямото усилие, а после и формулата за размера, при който изделието ще понесе натоварването. Особено полезна е частта за преместването. То е получено чрез познат от съпротивлението на материалите способ, а после е обяснено какво позволява получената зависимост – да се определи броят на навивките при зададено преместване. Вторият раздел е за другия вид. Той започва с описание на устройството и с двете му отличителни свойства. Изводът тук е много по-дълъг и минава през единадесет последователни формули. Особено ценен е самият му ход. Тръгва се от разглеждане на съвсем малък участък, показва се какво се случва с влакната от двете страни на неутралната линия, привежда се известен закон, а после чрез равновесно условие и допустимо опростяване се стига до величина, позната от статиката. Едва оттам, чрез интегриране, се получава търсената зависимост между момента и ъгъла на навиване. Именно този дълъг път е и най-полезното в темата. Всяка стъпка следва от предходната, без нито един прескочен преход, така че изводът може да бъде възпроизведен на изпит. Приложени са петдесет и две изображения – две схеми и всички формули. Означенията са пояснени при появата си, а всяка формула носи собствен номер, което улеснява позоваването. Преподавателят получава готова опора за учебен час, при която двата раздела вършат работа и поединично. Студентът получава темата с пълно извеждане, без прескочени стъпки – годна за изпит и за курсова задача.

На изпита преподавателят задава произволно 7 (седем) въпроса от списъкът даден по-долу, отговорите на които се оценяват както следва: ЕМК - структура, основни блокове, шинна организация. Памети с последователен достъп. Видове. Параметри. Памети с непосредствен достъп SRAM - блокова схема , шини. Памети с непосредствен достъп SRAM - режими на работа. DRAM памети - блокова схема, шини, режими на работа.

Комплект, в който въпросите и отговорите вървят заедно – и то не поотделно, а по билети. Купувачът получава точно това, което ще му бъде дадено на изпита. Именно тази съгласуваност прави материала стойностен. Първо се вижда пълният списък с билети, а после и разработките към повечето от тях. Архивът съдържа шестнадесет файла върху микропроцесорна техника. Първият е списъкът с всичките осемнадесет билета, събран на шест страници. Всеки билет е с по седем въпроса и завършва с указание за оценяването – колко точки носи верен отговор и къде минават границите между оценките. Тази подробност се среща рядко и позволява да се прецени предварително колко трябва да се знае. Останалите петнадесет файла са решените билети. Обемът им е сериозен – от около четири хиляди до над осемнадесет хиляди знака всеки, а общо надхвърля сто и петдесет хиляди. Всеки файл следва въпросите от съответния билет поред и ги разработва самостоятелно. Изложението е конспектно и удобно за преговор: подзаглавия, изброявания с тирета, отделни точки за всяко поколение или режим на работа, без излишни обяснения. Обхватът е широк. Разгледани са степените на интеграция и поколенията интегрални схеми, устройството на микропроцесорната система, шините, видовете памети с техните запомнящи клетки, режимите на работа, начините за програмиране и изтриване. Отделно място заемат разработките за конкретния микроконтролер – неговата структура, прекъсванията, портовете, аналоговият интерфейс, таймерната система, енергоспестяващите режими и няколко вида сериен обмен. Особено ценни са частите за паметите. При тях освен блоковата схема е дадено и историческото развитие по поколения, с посочени технологии, обем на чиповете и имена на фирмите, въвели съответното решение. Материалът съдържа и над четиридесет изображения общо – блокови схеми, структури на запомнящи клетки и диаграми, разпределени неравномерно в отделните файлове. Липсват разработките по три от билетите, тоест комплектът обхваща петнадесет от осемнадесетте. Останалите три обаче се покриват частично, защото част от въпросите се повтарят в различни билети. Преподавателят получава готов набор от изпитни билети със скала за оценяване, а решенията служат за мерило при проверка. Студентът разполага с почти целия конспект в решен вид – удобно за подготовка в последните дни, когато времето не стига за четене на лекции. Всеки файл се преговаря самостоятелно, а подредбата по билети позволява да се тръгне направо от онзи, който предстои.

Особено полезно е това поименно изброяване. То дава на студента бърз преглед на цялата област — кой метод как се нарича и към коя група принадлежи. Втората част е самата класификация и заема две трети от материала. Тя е изградена като номериран списък от осем признака, всеки с подточки. При два от признаците има и трето равнище на разделяне. Признаците са подбрани така, че да обхващат различни страни на приложението: същността на метода, броят на участващите хора, обхватът на задачите, върху които може да се приложи, идеята, която стои в основата, начинът на работа, съдържанието, отношението към задачата и накрая нуждата от средства. Именно последният признак е най-практичният. При него разделянето стига до трето равнище и стига до въпроса дали е нужна компютърна поддръжка. Първият признак е и връзката между двете части — той повтаря разделянето от началото, но този път със скобите на второто название на всяка група. Изложението е конспектно. Класификацията е дадена без пояснения — само названия, подредени в йерархия, което я прави удобна за преглеждане и за преписване. За преподавателя това е готова опора за въвеждащ час. Студентът получава цялата картина на един лист. Обемът позволява преговор за минута преди изпит.

1. Определяне на главната функция на СЕ; главната функция на детайлите; основните функции на СЕ и реализиращите ги детайли; функции на повърхнини на детайл. ГФ на ТО „лампа сигнална” е сигнализиране чрез светлина при подаване на ел. сигнал към нея. Основни функции на СЕ и реализиращите ги детайли: Входящия поток е ел. енергия а изходящия е светлинна. 2. Описване на реда на сглобяване. 3. Описване на технологията на изработване на детайли. Фрезоване на всички повърхности; пробиване на отвори за скрепване; фрезоване на главата; резбонарязване. 4. Предложение за модификация на СЕ.

Под функционален анализ се разбира определянето (описанието) на функциите на техническия обект (СЕ или детайл). Свежда се до определяне на главната функция и функциите на повърхнините. ГФ се описва от глагол и същ. име и определя същността (предназначението) на ТО. 

Функционално-стойностния анализ (ФСА) е основен метод за усъвършенстване на съществуващите изделия. Основната идея заложена в метода е относителната част на участие (относителна значимост) З(Fi) на всяка функция за изпълнение на предназначението на изделието трябва да е приблизително равна на относителната част на разходите за нейното материализиране C(Fi).

1. Уточняване на проблема. 2. Проблемът се представя с различни (по-конкретни или по-абстрактни), но кратки формулировки. 3. Задава се въпросът "Къде сред живата природа се среща решение на подобен проблем?".

Кратък конспектен въпрос, чиято сърцевина е един алгоритъм. Той е разписан в шест стъпки, но повечето от тях се разклоняват на подстъпки — и на места разклоненията стигат до четвърто равнище. Именно тази многостепенна подредба прави материала практичен. Той не разказва как се проектира, а изброява какво се прави и в какъв ред, така че може да се следва като указание. Темата е проектирането на техническо изделие и е събрана на две страници. Началото изброява четирите основни задачи, които се решават при проектиране, и веднага след това четирите съществуващи метода, всеки назован поименно. Оттам изложението се съсредоточава върху последния от тях, с уточнение за какво е предназначен — за изделие, което се проектира наново, а не се преработва. Средището е самият алгоритъм. Първата стъпка е за формулирането на задачата. Тя минава през три подстъпки, като най-полезна е последната — преформулиране на вече определената задача. Похват, който често се пропуска, а промяната на формулировката отваря нови възможности за решение. Втората стъпка определя основната функция и изходящия поток. Третата е най-разгърнатата и изброява шест различни начина за търсене на решение. Освен обичайните са посочени и обръщането към патентната литература, разглеждането на съществуващи сходни изделия и използването на различните формулировки от първата стъпка. Именно това изброяване е най-ценното в материала. То превръща търсенето на решение от вдъхновение в подредена работа. Петата стъпка е най-дълбоко разклонената. Тя изисква за всеки избран вариант да се извърши разлагане по функции, да се състави таблица с възможните решения, а после за всяка съставна част да се уточнят изискванията към материала, съседните части и връзките помежду им. Финалната стъпка е за работната документация. Изложението е конспектно, с многоравнищни изброявания и с препратки между отделните точки по номер. Използвани са и няколко съкращения, въведени в текста. За преподавателя това е готов кратък урок, а алгоритъмът върши работа и като раздавателен лист при курсова задача. Студентът получава темата в завършен вид. Обемът позволява преговор за минути преди изпит.

Тук ще откриете няколко варианта на задачите, които се падат при изпит по Сигнали и системи. Задачите са писани подробно и в стъпки. Задачите са за изпита по СС в ТУ-София.

Тринадесет отделни разработки в един архив – всяка по един въпрос от конспекта, всяка в два формата: готов за печат и редактируем. Комплект, който покрива наведнъж значителна част от подготовката за изпит. Материалът покрива основната част от курса по сигнали и системи и е удобен точно с това: не е един дълъг текст, а комплект самостоятелни единици, всяка от които се отваря и учи поотделно. Първата група обхваща математическия апарат. Тук са ортогоналните сигнали и обобщеният ред на Фурие; апроксимирането на периодичен сигнал чрез тригонометричен ред заедно с равенството на Парсевал; комплексната форма на реда на Фурие и спектърът на непериодичен сигнал. Три разработки, които подготвят всичко следващо. Втората група е върху характеристиките на сигналите. В нея влизат корелационните функции и техните свойства – най-обширната разработка в комплекта; взаимната спектрална плътност заедно с теоремата на Релей; връзката между корелационната функция и енергийния спектър; динамичното представяне на сигналите и конволюцията. Третата и най-голяма група е посветена на модулациите. Амплитудната модулация е разгледана в две отделни разработки – спектри на сигналите и енергийни съотношения с разновидностите. Следват ъгловата модулация със спектрите на сигналите и цял блок върху импулсните модулации: амплитудно-импулсна; фазово-импулсна, честотно-импулсна и широчинно-импулсна в общ файл; и накрая импулсно-кодовата заедно с делта модулацията. Устройството на отделните разработки е еднакво и това улеснява ученето. Всяка започва с точката „Същност на процеса“ или с определение, продължава с номерирани подточки, а изложението е наситено с изведени формули и с обяснения какво означава всяка величина. На места са включени графики и времедиаграми. Обемът на отделните файлове е между една и пет страници според сложността на въпроса, така че по-кратките се преговарят за минути, а по-обширните вършат работа като пълен отговор на изпит. Наличието на двата формата е практическо предимство. Файловете за печат се разпечатват направо, а редактируемите позволяват добавяне на бележки от лекциите, преномериране или обединяване на няколко въпроса в общ конспект. Студентът получава подреден комплект, който покрива тринадесет изпитни въпроса и спестява преписването на чужди записки. Разработките се учат и поединично, според това кой въпрос предстои. Преподавателят получава готов набор от кратки изложения, годни за раздаване към упражненията или за основа на семинарно занятие, а еднаквото им устройство улеснява съпоставянето между отделните теми.

Корелацията между два сигнала се използва при откриване и разпознаване на сигнали в условията на интензивни смущения или когато сигналите са сравнително слаби. Корелационните функции изразяват количествено връзката (корелацията) на сигналите в различни моменти от времето. Съществуват два вида корелационни функции – автокорелационна и взаимнокорелационна.

Всяка хармонична съставка в реда на Фурие се характеризира с амплитуда Ak и  начална фаза .Честотната зависимост на амплитудите и фазите на хармоничните съставки се нарича съответно спектър на амплитудите и фазите.Графичното изображение на спектъра се нарича спектрална диаграма.

Лекции по СС на доц. Веска Георгиева от ТУ-София под формата на висококачествени снимки. Подбрани са всички нейни лекции, като са дописвани и допълнителни данни за формули, схеми и т.н. Темите са по конспекта.

Модулацията е процес, при който информационното съдържание на звуков, видео или цифров сигнал се предава на високочестотен носещ сигнал, предипоследният да се излъчи от радиопредавателя. Устройството, реализиращо процеса на модулация, се нарича модулационно стъпало(модулатор).

Четиридесет и пет въпроса, разработени един след друг — целият конспект по един предмет, събран в един файл. Обемът надхвърля сто и шестдесет хиляди знака. Именно тази пълнота прави материала стойностен. Студентът не търси по няколко източника за отделните теми, а разполага с готов текст за всяка от тях. Материалът е върху синтеза и анализа на алгоритми и е събран на тридесет и седем страници. Началото поставя основите — какво представлява алгоритъмът, по какви начини може да бъде записан и кои са неговите свойства. Изброени са пет отделни свойства, а после и няколко признака, по които алгоритмите се делят на видове. Оттам изложението върви по конспекта, като темите са подредени по нарастваща сложност. Първата голяма група е за основните структури от данни — дървета с техните свойства и обхождания, списъци, стек, опашки и хеш таблици. При всяка е дадена и представа за начина, по който се реализира. Средището са сортировките. Разгледани са седем различни метода в отделни въпроси, като при няколко от тях е показано и как алгоритъмът може да се подобри. Особено ценна е групата за подходите. Тук са разделяй и владей, постъпателните алгоритми с три отделни приложения, динамичното програмиране, връщането назад и алгоритмите от теорията на игрите. Финалната група е за графите — представяне, топологично сортиране, най-къс път по два начина, пропускателна способност и минимално обхващащо дърво по два известни алгоритъма. Изложението е конспектно и удобно за преговор. Определенията са кратки, стъпките са номерирани, а на много места е приведен и примерен код с обяснение под него. При голяма част от въпросите е дадена и оценката на сложността, изразена със съответното означение — точно онова, което се пита на изпит. Материалът съдържа осемдесет и осем изображения — блокови схеми, дървета, графи и таблици. Преподавателят получава готов набор от разработени въпроси, който върши работа като мерило при проверка. Студентът разполага с целия конспект в готов вид — удобно за подготовка в последните дни, когато времето не стига за четене на лекции. Всеки въпрос се преговаря самостоятелно, а подредбата позволява да се тръгне направо от онзи, който предстои.

Комплект, който не се чете от кора до кора, а се отваря при нужда. Всеки от тридесет и петте файла решава една конкретна задача и се използва в мига, в който тя е зададена. Материалите вървят по трудност и повтарят пътя на един семестър – от най-простото пресмятане до алгоритми, които се преподават чак в края на курса. Първото равнище е за начинаещи. Тук са задачите, при които програмата чете няколко числа и извежда резултат: работа по формула, избор между стойности, извеждане на отделна цифра, повторение чрез цикъл. Всяка от тях е кратка и е подходяща за първите часове, когато езикът още се усвоява. Второто равнище е работата с масиви и заема почти една трета от целия комплект. Едномерните са застъпени с четири решения, а двумерните – с осем, което е сериозна разлика. Причината е ясна: двумерните затрудняват най-много, а тук са покрити всички обичайни случаи, включително обхождане по диагонал и по периметър, преминаване между двата вида масиви и една задача с многосъставно условие. Третото равнище е рекурсията – единадесет решени задачи, най-голямата група в комплекта. В нея са всички класически примери, които се падат на изпит, а също и няколко проверки върху число, масив и редица. Достатъчно е ученикът да прегледа тази папка, за да види как една и съща идея работи в различни случаи. Четвъртото равнище са трите пълни упражнения. Първото събира алчните алгоритми, работата с низове и цяла поредица от методи за сортиране, всеки с име и с готов код. Второто е за двоичните дървета, графите и построяването на оптимално дърво. Третото е теоретично и разглежда вероятностните алгоритми по видове, с примери и с раздел за генераторите на случайни числа. Именно тези три файла отличават комплекта от обикновена сбирка със задачи: те дават теорията, върху която стъпват най-трудните теми. Оформлението е еднакво навсякъде: условие с едно изречение, после пълен изходен код, готов за компилиране. Езикът е един и същ през целия комплект, а стилът на писане не се променя от файл на файл – което улеснява четенето на чужд код. За преподавателя това е готов набор за упражнения през целия семестър. Файловете се раздават поединично или по теми, без нужда от подготовка, а трите упражнения вършат работа като материал за лекция. За студента ползата е в подредбата по трудност: подготовката може да върви от началото към края или да започне направо от темата, която предстои да се изпитва. Готовият код служи за образец при писане на собствено решение по курсова задача.

Целият конспект по един предмет, сведен до девет страници. Онова, което в обичайните записки заема тридесет и седем, тук е събрано в една четвърт от обема — без да е изпуснато съществено. Именно това сгъстяване е смисълът на материала. Той не е предназначен за първо запознаване с предмета, а за последния преговор, когато времето не стига и е нужно всичко да се обхване наведнъж. Съкращаването е постигнато по два начина. Първият е шрифтът — основният текст е с размер шест пункта, а част от него дори с пет. Вторият са съкращенията: над двеста в целия текст, при това последователно прилагани. Съкратени са и заглавията на самите въпроси, така че всяко се побира на един ред. Обхватът следва конспекта. Началото е с основните понятия, свойствата на алгоритъма и класификациите му по няколко признака. Следват математическите основи, рекурсията с нейните типове и опасности, а после и същинският анализ — означенията, определенията и правилата. Отделни въпроси прилагат тези правила върху конкретни случаи: цикли, вложени цикли, рекурсия и многократна рекурсия. Средището са структурите. Дърветата заемат няколко последователни въпроса — понятия и класификации, свойства на двоичните, обхождане и рекурсивни алгоритми върху тях. Оттам следват сортировките, а после и групата за подходите: разделяй и владей, динамичното програмиране в два въпроса, постъпателните алгоритми с техните приложения и връщането назад, включително при игри. Финалната група е за графите — общи понятия, представяне, топологично сортиране, най-къс път, пропускателна способност и минимално обхващащо дърво. Особено ценни са деветдесет и трите чертежа. При такова сгъстяване те носят голяма част от обяснението — дървета, графи, схеми и таблици, вмъкнати направо между редовете. Материалът е готов за печат в този вид. Не се нуждае от преформатиране, а разположението е съобразено с разрязване на отделни ленти. Преподавателят може да го използва като бърз преглед какво влиза в изпита. Студентът получава целия материал в най-сбит възможен вид. Годен е за преговор в последните часове преди изпит, когато е нужно освежаване, а не четене.

Идеята на метода е следната: търси се елемент с най-малкия (или най-големия) ключ; намереният елемент се премества в началото (или в края) на масива и се изключва от разглеждането; действието се повтаря, докато не се изберат всички n елемента. Методът е аналогичен на метода на простото вмъкване - и в двата случая в левия край на масива се образува поредица от вече подредените елементи.

Лекция, която върви от определението до работеща програма. Всяка операция е първо обяснена словесно, а веднага след това е дадена като готова функция, която може да се препише и изпробва. Именно това съчетание я отличава. Теорията не остава на хартия, а веднага получава изпълним вид. Темата са дървовидните структури и е събрана на единадесет страници. Началото дава две определения на едно и също понятие — едното чрез теорията на графите, другото чрез самото себе си. Съпоставянето им показва защо второто е по-удобно за програмиране. Оттам следват основните понятия поред: видовете върхове, коренът, степента на елемент и на цялата структура, листата и височината. При всяко има кратък пример. Особено полезно е наблюдението, че една вече позната по-проста структура се оказва частен случай на разглежданата — израждане, при което всеки връх има само по един наследник. Средището са двоичните дървета. Дадено е определението, а после и няколко твърдения за връзката между броя на върховете и височината, изразени с неравенства. Следва списък на петте основни операции, а после и разработката на всяка. Именно частта за обхождането е най-подробната. Разграничени са двата основни начина, а по-често използваният е разделен на три подвида. При всеки е посочен редът на посещаване, изписан е резултатът за един и същи пример и е дадена рекурсивна функция. Особено ценно е това повторение върху един пример. Трите различни поредици от букви правят разликата между начините очевидна. Отделна част е за премахването на елемент — най-трудната операция. Разгледани са трите възможни случая според броя на наследниците, а при най-сложния е обяснено с какво се замества премахнатият възел. Следва частта за балансираността. Разграничени са три различни степени на подреденост, всяка със свое определение, като е обяснено кое от кое следва и кое не следва. Финалната част е за кодиране, при което по-често срещаните знаци получават по-къс код. Изграждането на дървото е дадено в седем номерирани стъпки, а после е обяснено как се получава кодът на всеки знак и какво е нужно за обратното преобразуване. Материалът съдържа осем чертежа и няколко готови функции. За преподавателя това е готова лекция за няколко часа, а частите вършат работа и поединично. Студентът получава темата с код, който може да изпробва веднага.

Материал, който събира пет различни начина за подхождане към една задача и показва защо всеки от тях се появява там, където предходният се проваля. Именно тази последователност държи изложението. Всеки нов подход не е представен сам за себе си, а като отговор на недостатък на предишния — така се вижда логиката, по която са възникнали. Темата обхваща основните подходи в проектирането на алгоритми и е събрана на седем страници. Първата част е за разделянето на подзадачи. Тя започва с трите стъпки на метода, а после веднага минава към конкретен пример — умножение на две многоразредни числа. Именно този пример е най-силната част. Показано е как обичайният начин изисква определен брой умножения, как едно преобразуване спестява едно от тях и как оттам сложността пада. Изводът е проверен и с числа — две четириразредни числа, при които се брои колко умножения излизат по всеки от двата начина. Следва пълното извеждане на общата зависимост. То минава през няколко последователни замествания и завършва с разглеждане на три случая според съотношението между два параметъра. При всеки случай е получена отделна оценка. Втората част въвежда следващия подход и обяснява кога предходният не върши работа — когато броят на подзадачите зависи от размера на входа. Третата част е за търсенето с връщане назад. Тя стъпва изцяло на една задача — пресичане на пустиня с ограничен запас от гориво. Задачата е решавана постъпателно, като на всяка стъпка се пита къде трябва да стои поредният склад, а отговорът за предходния се използва при следващия. Особено ценен е този начин на изложение. Читателят не получава готова формула, а върви заедно с разсъждението, докато решението се самоизгради. Четвъртата част е за постъпателните алгоритми, разгледани чрез две различни разграничения, а после и чрез задача за връщане на пари, представена в номерирани стъпки. Петата част е за вероятностните алгоритми. Разграничени са от обичайните, обяснено е кое ги прави такива, а после са изброени три техни разновидности. Приведена е и формула за получаване на случайни числа, следвана от примерна програма. Материалът съдържа три чертежа и множество изрази, а на места е даден и код. За преподавателя това е готова опора за няколко часа, при която всяка част върши работа и поединично. Студентът получава петте подхода на едно място, с по един разработен пример при всеки.

Заснети изпитни листове, всеки с по две задачи, номерирани в горния десен ъгъл – деветнадесет файла, покриващи девет отделни варианта. Материалът не е учебник и не е сборник с теория: това са реални условия от изпита, каквито се падат на самата дата. Устройството на всеки вариант се повтаря и точно затова е предвидимо. Първата задача винаги е анализ на верига при установен синусоидален режим, втората – преходен процес след затваряне на ключ. Който реши няколко варианта, вече знае какво го чака. Първите задачи са с най-разнообразни схеми. Срещат се вериги с индуктивно свързани бобини и означена взаимна индуктивност, мостови схеми с елементи по диагоналите, вериги с включен ватметър, схеми с по два и три източника на напрежение и с източници на ток. Всички стойности са дадени изрично – съпротивления, реактивни съпротивления, взаимно съпротивление, мигновени стойности на е.д.н. и на токовете с амплитуда, честота и начална фаза. Търсеното е формулирано като номериран списък и обхваща целия обем на упражнението: комплексните токове по всички клонове, преминаването им към мигновени стойности, напрежение между определени точки, комплексна мощност на източниците, показание на ватметъра, а в един от вариантите – активната мощност, предавана по индуктивен път. Вторите задачи проверяват друго умение. Дадена е верига с бобина и кондензатор, ключ и известни стойности, а се търсят токът и напрежението като функции на времето след комутацията. В част от вариантите има допълнително условие – кондензаторът е предварително зареден до определено напрежение, което променя началните условия. Схемите са начертани четливо, с означени посоки на токовете, полярност на източниците, начални изводи на индуктивно свързаните бобини и положение на ключа. Материалът върши работа по два начина: като реален набор за самоподготовка преди изпит и като готов източник на условия за преподавател, който съставя нов вариант.

Дисциплината - Теоретична електротехника 1 - запознава студентите с основи на електромагнетизма и с основните методи за анализ на установени режими в линейните електрически вериги. Получените знания са база при изучаването на - Теоретична електротехника 2 - и на всички електротехнически дисциплини.

Петдесет теми, събрани в един архив – от векторите на електромагнитното поле до преходните процеси и четириполюсниците. Материалът покрива изцяло конспекта по теоретична електротехника и е подреден по номерата на въпросите, така че всяка тема се намира за секунди. Всяка тема заема точно една страница. Това е и основното предимство на комплекта: изложението е сведено до най-същественото – определения, изводи, формули и схеми, без разводняване. Плътността е висока и текстът е предназначен за човек, който вече е слушал лекциите и има нужда да ги подреди, а не да ги чете за първи път. Обхватът следва обичайната последователност на курса. Началните теми въвеждат основните величини и понятия – вектори на електромагнитното поле, магнитен поток, електрическо напрежение, пасивни елементи, източници на напрежение и ток, определение и класификация на електрическите вериги, законите на Кирхоф и видовете режими. Следва големият дял за синусоидалния режим: идеалните пасивни елементи, изобразяването на синусоидални величини с вектори, комплексното представяне, комплексната форма на основните закони и на мощността, разглеждане на пасивен двуполюсник в различни съчетания на елементите. Отделна група теми е посветена на преобразуванията – последователно и паралелно съединяване, преход между триъгълник и звезда, вериги с индуктивна връзка, трансформаторно съединение и мощността, предавана по индуктивен път. Методите за анализ са застъпени самостоятелно: общ преглед, методът с контурните токове и методът с възловите потенциали с техните особености, свойствата и теоремите на линейните вериги, теоремите на Тевенен и Нортън. Резонансните явления, трифазните вериги с мощностите и несиметричните им режими, четириполюсниците с техните параметри, съединения и характеристични съпротивления, законът за комутацията и преходните процеси във вериги от първи и втори ред затварят конспекта. Част от темите са набрани на компютър, друга част са сканирани ръкописни листове, но всички са четливи и придружени със схеми, векторни диаграми и означения. За преподавателя това е удобен ориентир какво и в какъв обем се очаква по всяка тема, както и готова основа за съставяне на изпитни въпроси и на кратки тестове. За студента предимството е очевидно: целият конспект е на едно място, разпределен тема по тема, всяка от които се преговаря за минути. Комплектът върши работа при подготовка за изпит, при бърза справка за конкретна формула и при припомняне на извод, който в лекциите заема няколко страници.

Учебен материал, който не изброява условията за протичане на постоянен ток, а ги извежда – едно по едно, като показва защо всяко от тях е необходимо. Именно този ход прави разработката различна. Тръгва се от прост опит с две заредени тела, съединени с проводник, и се проследява защо токът в него спира. Оттам естествено следва първото условие, после второто и накрая третото – и трите не са дадени наготово, а произлизат от разсъждението. Темата е електричният ток и електродвижещото напрежение, а изложението е на две страници в две озаглавени части. Първата половина въвежда самото понятие за ток и веднага посочва двете предпоставки за неговото възникване – наличието на свободни носители и причината те да се движат насочено. Дадени са и примери за трите различни среди, като при всяка е уточнено кои частици участват. Оттам следват трите основни характеристики. Особено полезно е уточнението при посоката: обяснено е защо в металите частиците се движат обратно на приетата посока – подробност, която се бърка постоянно. Големината е дадена с определение и с формула, а после от нея е изведена връзката между две мерни единици. Следва плътността, въведена като векторна величина с обяснение защо изобщо е нужна. Особено ценна е частта за постоянния ток. Показано е как двете общи формули се опростяват, когато величините не се менят с времето. Втората половина е за страничните сили. Обяснено е защо електростатичните сили не са достатъчни, каква работа трябва да се извърши и защо тя изисква внасяне на допълнителна енергия. Следва пресмятането на работата вътре в източника, от което е изведено електродвижещото напрежение – не като готово определение, а като резултат от извод. Финалната част е най-точна. Разгледан е случаят, при който действат едновременно двата вида сили, а от сбора на двете работи е получено напрежението. Оттам е обяснено защо то е обобщение на потенциалната разлика и кога двете съвпадат. Материалът съдържа две фигури, две номерирани формули и няколко междинни израза, а всяка величина се пояснява при първата си поява заедно с мерната си единица. Има и няколко препратки към други въпроси от същия конспект. Преподавателят получава готова опора за един учебен час, без нужда от подготовка. Двете части вършат работа и поединично – характеристиките на тока в единия час, страничните сили в другия. Студентът разполага с конспектен въпрос в завършен вид, при който трите условия и трите понятия се помнят лесно, защото са изведени, а не заучени. Годен е за устен изпит и за преговор преди семестриална проверка.

Физиката е една от най-старите природни науки. Древните гърци са я възприемали като наука заоколния, реално съществуващ свят и са я наричали натурфилософия. Не е възможно да се поставятточни граници между физиката и другите природни науки. Всички опити да се даде строго определениена физиката като наука за ограничен клас обекти остават безуспешни. 

КИНЕМАТИКА ДИНАМИКА Скорост и ускорение тангентно и нормално ускорение Потенциална енергия Кинетична енергия Равнопроменливо движение (въртене) Основно уравнение на Динамиката средна скорост Работа и енергия Пълна енергия Мощност В затворена консервативна система Инерчен Момент Теорема на Щайнер Въртящ момент спрямо полюс уравнение на Бернули Подемна сила Скъсяване на дължината по направление на движението Забавяне на хода на движещи се часовници

Седем примерни изпитни варианта по физика в един архив, като към пет от тях са приложени и пълните решения. Комплект, който покрива подготовката за целия семестър – и за писмения изпит, и за лабораторния тест. Устройството е практично. Условията и решенията са в отделни файлове, така че вариантът може да се реши самостоятелно и едва после да се провери – точно както протича изпитът. Всеки вариант се събира на две страници. Тематичният обхват е еднакъв при всички и следва хода на курса. Началото е върху магнитното поле – магнитна индукция при прав и при кръгов проводник, сила на Ампер, магнитен поток, теорема на Ампер, сила на Лоренц. Следва електромагнитната индукция със закона на Фарадей, самоиндукцията и енергията на магнитното поле. По-нататък идват механичните трептения и вълните, а последната част е върху оптиката и квантовата физика – отражение и пречупване, поляризация със закона на Малюс, дисперсия, топлинно излъчване. Форматите на задачите се редуват в рамките на един вариант и това е основното му предимство. Има въпроси с избираем отговор, включително такива, при които се избира между четири записани формули или между четири графични зависимости. Има задачи за формулиране на закон с изискване да бъдат дефинирани участващите величини. Има и задачи за извод с чертеж. Най-многобройни са кратките изчислителни задачи с конкретни числени данни и с изискване за мерни единици. Два от вариантите са лабораторни тестове и се различават съществено: в тях присъстват въпроси за обработка на резултати, за относителна и абсолютна грешка и за разчитане на графични зависимости от упражненията. Особено ценна е частта с критериите за оценяване, поместена в края на условията. В нея е указано колко точки носи всеки тип задача, при какви условия се дават частични точки и за какво се отнемат. Приложена е и скала с минималния брой точки за всяка оценка. Решенията не са само крайни отговори. При всяка задача е записана изходната формула с препратка към съответния въпрос от конспекта, следва заместване с числени стойности и получаване на резултат с мерна единица. Студентът получава реални изпитни варианти, а не съчинени за целта задачи, и възможност да се самооцени по същата скала, по която ще бъде оценен на изпита. Вариантите се решават и поединично, според оставащото време за подготовка. Преподавателят получава готов набор от варианти за контролно или за изпит, заедно с критериите за оценяване, а наличието на решения спестява проверката на всяка задача поотделно.

Целият изпитен конспект, събран в четири файла – двадесет и четири теми, подредени по реда, по който се изучават и по който се питат. Материал, който спестява седмици ровене по чужди записки и сглобяване на липсващи части. Разпределението е по раздели и това е основното му предимство. Първият файл обхваща електромагнетизма, вторият – трептенията и вълните, третият – оптиката, четвъртият – квантовите свойства на материята. Всеки файл се отваря самостоятелно, така че се учи раздел по раздел, без излишно търсене и без прелистване на стотици страници. Темите са номерирани последователно през целия конспект и носят пълните си формулировки – същите, с които се появяват в изпитните въпросници и в учебната програма. Това позволява материалът да се използва направо като карта за подготовка: срещу всяка тема от конспекта стои готово изложение. Изложението е стегнато и напълно функционално. Всяка тема започва с определения и въведени величини, продължава с извеждането на основните зависимости и завършва със законите и следствията от тях. Няма разводнени обяснения и странични отклонения – текстът е писан за подготовка, не за четене. Записът е изключително богат на формули. Изводите са показани стъпка по стъпка, с означенията и междинните преобразувания, а не само с крайния резултат. Точно това липсва на повечето кратки помагала и точно то е нужно, когато на изпита трябва да се възпроизведе цял извод, а не само крайната формула. Обяснителните бележки са вплетени между формулите – кратки изречения, които казват какво означава дадена величина, кога важи дадено условие и защо се въвежда конкретно понятие. Така материалът не е само сбор от изрази, а свързано и разбираемо изложение. Езикът е компактен, със съкращенията, характерни за студентските записки, което прави текста бърз за преглед и лесен за проследяване. Обемът е премерен: всяка тема заема толкова, колкото е нужно, за да бъде разбрана и запомнена. За преподавателя това е удобна основа при подготовка на упражнения и на изпитни материали – темите вече са структурирани, изводите подредени, а формулировките готови за използване. За студента ползата е пряка и веднага измерима. Материалът покрива целия конспект за втория писмен изпит, дава готови изводи и определения и позволява подготовката да започне веднага, без да се търсят чужди записки и без да се сглобяват липсващи части. Подходящ е и за бърз преговор непосредствено преди изпита, когато трябва да се освежат формулите и последователността на изводите за минути.

Три страници, в които се проследява целият път от поведението на един проводник в поле до плътността на енергията – величина, която вече не зависи от никакви геометрични размери, а характеризира самото поле. Първата част започва с определение за проводник и с уточнение кои вещества влизат в тази група и какви са носителите на заряд при всяко от тях. Едва след това се минава към физиката. Разгледани са последователно три състояния. Незареден проводник извън поле – показано е защо интензитетът вътре е нула и какво следва оттам за потенциала. Зареден проводник – обяснено е защо зарядите се разпределят по повърхността и защо тя става еквипотенциална. И накрая проводник във външно поле, където е въведена електростатичната индукция, с чертеж, показващ как силовите линии се прекъсват и деформират. Между тези случаи е вмъкнато извеждане чрез закона на Гаус: избрана е цилиндрична повърхнина, пресичаща стената на проводника, потокът е разделен на три интеграла и е обяснено защо два от тях се зануляват. Резултатът свързва интензитета близо до повърхността с повърхнинната плътност на зарядите. Втората част въвежда капацитета. Обяснено е логично защо се очаква зависимост между заряд и потенциал, дадена е самата зависимост, определението за капацитет, мерната единица и уточнението от какво зависи той и от какво не. Веднага след това капацитетът е пресметнат за конкретен случай – заредена проводяща сфера, при това с извод и за среда, различна от вакуум. Оттам изложението стига до кондензатора. Дадено е определение, описан е плоският кондензатор с всичките му характеристики, а после е изведен капацитетът му чрез интензитета между пластинките и потенциалната разлика. Финалната част е за енергията. Работата при зареждане е пресметната чрез интегриране, оттам е получена потенциалната енергия на зареден проводник и е обяснено защо извършената от нас работа е равна точно на получената енергия. Изразът е приложен към плоския кондензатор и записан в три равностойни вида. Последната стъпка е най-стойностната: чрез обема между пластинките е въведена плътността на енергията и е обяснено защо тя е характеристика на самото поле, а не на кондензатора. Формулите са номерирани и се използват с препратки, а на десетина места има препратки към други въпроси от конспекта. Студентът получава отговор с изведени, а не просто съобщени резултати. Отделните части вършат работа и поединично, ако въпросът от конспекта е по-тесен. Преподавателят получава изложение с два чертежа и с последователно нарастваща сложност – удобно за раздаване към лекцията или за основа на упражнение.

Разклонени алгоритми са тези, при които последователността от действия, с които се решава задачата, зависи от входните данни. В C++ са налични 3 оператора, с помощта на които могат да се реализират разклонени алгоритми. 1. Условно разклонение За създаване на програми с условни разклонения се използва операторът за условен преход if. Употребата му се подчинява на следния синтаксис:

Готова курсова задача, при която програмата анализира друга програма. Тя чете чужд изходен код и преброява колко коментара и колко оператора съдържа той. Именно тази необичайна постановка отличава материала. Обичайните упражнения работят с числа или с текст; тук предмет на обработка е самият език за програмиране. Материалът обхваща единадесет страници и съдържа условието и пълния изходен код. Условието изисква четири различни режима на работа, изброени изрично. Те се получават от съчетаването на два избора — откъде се чете и къде се извежда резултатът. Поставено е и допълнително изискване решението да бъде разделено на отделни функции. Именно това разделяне е основното достойнство на решението. Обявени са седем функции, всяка с точно определена задача, а главната програма съдържа само едно извикване. Средището е функцията за разпознаване. Тя получава един ред и проверява за наличие на десетки различни знаци и съчетания — от четирите основни аритметични действия до съставните присвоявания и логическите връзки. Особено внимателна е обработката на случаите, при които един и същи знак може да означава различни неща. Предвидено е разграничаването между деление и начало на коментар, между присвояване и сравнение, между събиране и увеличаване с единица. Отделна функция извежда двата резултата, а четири други изпълняват по един от режимите. Особено полезна е проверката на името на файла. Програмата не приема каквото и да е име, а изисква то да завършва с определено разширение, като задава въпроса отново, докато условието не бъде изпълнено. Менюто е оформено с рамка от знаци и изброява пет възможности, включително изход от програмата. Четенето от файл е организирано по редове, както изисква условието, а при въвеждане от клавиатурата е предвиден начин за указване на края. Кодът е обявен изцяло преди определенията на функциите, което позволява те да се извикват в произволен ред. Преподавателят получава готова курсова работа, годна за мерило при проверка, а отделните функции вършат работа и поединично като задачи в час. Студентът получава завършено решение с ясно разделение на подзадачи — образец за това как се строи по-голяма програма, а не отделно упражнение.

Езикът С++ е разработен от AT&T Bell Laboratories в началото на 80-те години от Bjarne Stroustrup. Той представлява разширение на езика С в три важни направления: 1. създаване и използуване на абстрактни типове данни 2. обектно-ориентирано програмиране 3. подобрения на конструкции, които съществуват в езика С С++ запазва простотата и скоростта на изпълнение, характерни за езика С. Той е вече широко достъпен език, който се използва за разработване на реални приложения и системи. През първите шест месеца от появата му в края на 1985г. се появиха над 24 търговски реализации на езика, предназначени за различни компютри. Бързото разпространение на езика предизвика недостиг от обучаващи и образователни материали. Тази книга е една голяма стъпка в запълването на тази празнина. Доскоро основно справочно пособие беше книгата на Stroustrup "The C++ Programming Language", в която се описва първата версия на езика. От тогава С++ беше развит. Бяха добавени нови характеристики. Тази книга предлага обширно въведение в езика С++, съответствуващо на по-късна негова реализация стандарт 2.0. Познаването на езика С не е задължително, но е необходимо владеене на поне един съвременен структурен език. Книгата не е замислена като първа книга по програмиране. Мощността на С++ се основава на новия подход за програмиране и новия начин на мислене. Овладяването на С++ не означава просто запознаване с новия набор от синтактични и семантични правила. За да се улесни изучаването на езика, книгата е организирана на групи от обширни примери, които поясняват конструкциите на езика и мотивират тяхното използване. Изучаването на езиковите конструкции в контекста на примерите изяснява ползата от тях, като едновременно с това създава усет кога и как да се използват те в реални приложения. Първите примери в книгата запознават с основните концепции на езика С++. По-късно се дават други примери, които разясняват пълно споменатите вече характеристики. По този начин базовите знания на читателя се доизграждат.

.Въвеждане на конкретни стойности в целочислен масив от клавиатурата (въвеждането в елементите да се реализира по трите варианта за достъп до елементите на масива – явна индексация, променлива – указател към началото на масива и константен указател – името на масива и променлива указваща отместването спрямо началото на масива). • след въвеждането да се изведе на екрана съдържанието на масива. • да се направят следните обработки:

Готов лабораторен протокол с три решени задачи. Всяка е дадена изцяло – условие, блокова схема и работеща програма, готова за въвеждане и изпробване. Именно тази пълнота го отличава. Студентът не получава указания как да реши задачата, а вижда завършеното решение и може да го сравни със своето. Материалът е първи протокол по програмиране и обхваща десет страници. Първата задача е за пресмятане на корените на уравнение от втора степен. Тя е и най-обширната, защото условието изрично изисква да се разгледат всички възможни стойности на коефициентите. Именно това я прави най-полезната от трите. Решението не се ограничава до обичайния случай, а обхожда последователно пет положения: когато два от коефициентите са нула, когато е нула само единият, когато е нула свободният член и накрая трите възможности според знака на дискриминантата. Особено ценна е частта за отрицателна дискриминанта. Тук програмата не спира с грешка, а пресмята комплексни корени, като реалната и мнимата част се въвеждат като отделни променливи още преди разклонението. Втората задача е за прост калкулатор с четирите основни действия. Решението стъпва на конструкция за избор по стойност на един знак, при която всеки случай е даден на отделен ред. Предвиден е и случаят, в който въведеният знак не съвпада с нито един от очакваните. Именно тази задача е удобна за начинаещи – кратка е, но показва две неща наведнъж: работа със символна променлива и разклонение с повече от два изхода. Третата задача е за пресмятане на функция, зададена с три различни израза в зависимост от това в кой участък попада входната стойност. Решението е изградено с последователни проверки, като при всеки случай се извежда и самият израз, по който е пресметнато. Всяка от трите програми е с еднакво устройство: обявяване на променливите, въвеждане с подкана към потребителя, пресмятане и извеждане на резултата, накрая спиране преди затваряне на прозореца. Приложена е и блокова схема към първата задача. Преподавателят получава готов протокол, годен за мерило при проверка, а трите задачи вършат работа и поединично като упражнения в час. Студентът получава три работещи решения, които може да въведе, да изпробва и да преработи според собственото си условие.

Полимеризацията е процес, при който молекулите на полимера се образуват чрез последователно присъединяване на молекулите на един или няколко мономера, съдържащи най-често ненаситени връзки. При полимеризация не се образуват странични продукти. Това е необратим процес, при който се получава полимер със състав, съответстващ напълно на състава на изграждащите го мономерни звена. Например за получаването на полиетилен се използва етилен:

Разработка, в която едно и също явление е показано веднъж като източник на енергия и веднъж като неин потребител – при това в таблица, поставена една до друга. Именно тази съпоставка е находката на материала. Тя решава едно от най-честите объркания в химията: кой електрод е положителен и кой отрицателен, и защо отговорът се обръща в двата случая. Темата са химичните източници на електричен ток, а изложението е на пет страници в шест номерирани точки. Началото изяснява какво представляват тези системи и как се получават от свързването на два полуелемента. Още тук е обяснено кога е нужен солеви мост и защо. Втората точка е класификацията и е особено ясна. Трите групи са разграничени не по състав, а по един-единствен признак – обратимостта на реакциите, – и оттам следва защо едните се използват еднократно, а другите многократно. Средището е третата точка с класическия галваничен елемент. Той е разгледан в таблица с две колони: какво се случва при отворена и при затворена верига. При всеки случай са дадени реакциите, потенциалите и посоката на изменението им. Тук е и обяснението за схемата на записване на елемента, за посоката на движение на йоните и за начина, по който се изчислява електродвижещото напрежение. Четвъртата точка е съпоставката с електролизьора и стъпва на две таблици. Първата противопоставя генератора на потребителя, а втората разрешава въпроса за поляритета – кой електрод какъв е в единия и в другия случай, какъв процес протича на него и коя полуреакция се извършва. Петата точка е историческа и приложна едновременно. Разгледани са пет вида елементи – от първия, създаден в началото на деветнайсети век, до съвременните. При всеки са дадени съставът, реакциите, напрежението и приложението, а при няколко и защо не могат да се презареждат. Шестата точка е за горивните елементи и съдържа най-любопитното обяснение: защо една и съща реакция дава топлина, ако протече наведнъж, и електричество, ако бъде разделена на две. Материалът съдържа единайсет изображения – схеми на елементи и означения, – а реакциите са изписани изцяло, с индекси и заряди. Преподавателят получава готова опора за няколко учебни часа, без нужда от подготовка. Точките вършат работа и поединично – например само съпоставката с електролизьора или само примерите за елементи. Студентът разполага с конспектен въпрос в завършен вид – с таблици, готови за преписване, и с реакции, годни за устен изпит. Материалът се преговаря по точки, а класификацията в началото подрежда цялата тема наведнъж.

Поликондензацията е процес на взаимодействие на мономери, съдържащи две или повече функционални групи, при който се отделят нискомолекулни вещества (H2O, NH3, HCl . . .). Следователно елементният състав на полимера не съответства на стехиометричния състав на изграждащите го мономерни звена. При три и повече функционални групи се получават полимерии с разклонена или пространственно омрежена структура.

Корозията е окислително-редукционен процес на разрушаване (или загуба на функционални свойства) на металните материали в резултат на взаимодействието им със заобикалящата ги среда. (С това определение корозионното разрушаване трябва да се разграничи от механичното разрушаване и ерозията.) Корозията е спонтанен процес, който може да бъде забавен, контролиран с различни методи, но никога спрян напълно. При наличието на нужните основни познания за този процес, по-сериозните безвъзвратни корозионни загуби на метал могат да бъдат избегнати. По своята същност явлението корозия е хетерогенна химична или електрохимична реакция, протичаща на фазовата граница метал / заобикаляща го течна или газова среда, в резултат на която металът преминава в окислено (йонно) състояние : M – ne → Mn+ .

1. Същност на акумулаторите: В акумулаторите токообразуващите реакции са почти напълно електрохимично обратими. При разряд те работят като галванични елементи, т.е. преобразуват химичната енергия в електрична, а при заряд – като електролизни клетки. 2. Някои основни видове акумулатори а) оловен акумулатор Положителният полюс на този акумулатор е електрод от PbO2, който е под форма на паста, запресована към оловна решетка. Отрицателният полюс е от олово. Като електролит се използва воден разтвор на 25-30% сярна киселина.

Химичните, физичните, механичните и много други свойства на всяко вещество се определят от неговия състав и строеж. Първостепенно значение за химията има познаването на строежа на атома и по-точно на неговата електронна обвивка, тъй като химичните свойства на веществата в най-голяма степен зависят от този строеж. 1. Модели на атома: а) планетарен модел на Ръдърфорд за строежа на атома – атомът се състои от ядро и обикалящи около него електрони. Ядрото е изградено от протони (p) и неутрони (n), които имат еднаква маса и определят масата на атома.